Непрестанен страх и депресия :(

  • 3 637
  • 34
  •   1
Отговори
15 дек. 2019, 18:58 ч.
  • Мнения: 4
Здравейте!

Може би много от вас няма да разберат проблема ми,както и хората около мен,но имам нужда да споделя в случай,че все пак има други жени изпитвали същите признаци..

На 28години съм. С ММ сме от 4 години заедно. До преди година и половина мисълта за бебе ме плашеше, бременността,раждането,грижите,отговорността и всичко съпровождащо този етап от живота. Лека полека всички около нас започнаха да имат деца , което естествено беше нещо напълно нормално. ММ искаше да започнем с опитите и ние,но мен все нещо ме спираше. Като цяло съм голям егоист,не съм от най-активните хора и обичам свободното си време. Миналата година по това време решихме да спрем да се пазим,зсщото все пак нямахме гаранция,че нещата ще се случат от първия път. Минаха 2 месеца и МЦ си идваше,при което до известна степен изпитвах облекчение. За първи път през Март,когато цикълът ми дойде изпитах разочарование и лека доза страх дали всичко ни е наред. Е явно беше наред,защото с доста сериозни опити след цикъла той така и не дойде повече. Когато видях двете черти през Април чувствата ми бяха смесени. Хем се радвах,че съм бременна,хем ме обзе ужас какво ще правим занапред.. Тогава се замислих дали наистина съм искала да забременея на този етап от живота си или просто иска да се убедя,че сме годни да създадем поколение .. След две седмици обаче и потвърждение на бременността от АГ вече се чувствах странно щастлива и бях приела факта,че в мен расте живот. Исках просто да мине третия месец,защото всички знаем поверията за него. Да,но напук преди краят му след преглед се осъмниха за хромозомни аномалии и оттам последва месец с изследвания и нереален за мен страх и ужас. В крайна сметка няколко доктори потвърдиха,че с бременността няма проблем,но аз така и не успях да се успокоя. След всеки преглед изпитвах доза облекчение и на следващия ден лошите мисли се завръщаха с пълна сила.. Месеците си минаваха, а аз се чувствах все по-зле. Понякога си мислех,че е било по добре да се потвърдят съмненията и всичко да беше приключило още тогава.. Постоянно исках да върна времето назад и да не бъда толкова настоятелна за тази бременност.. Постоянно се обвинявам и търся причина защо нещата се случиха така.. Към днешна дата съм няколко дни преди раждане,а се чувствам ужасно. Не си представям как ще мине раждането,ужасявам се при мислите дали бебето ще е наистина здраво, не знам как ще се грижа след това за него.. Ненавиждам се , защото мисля,че изобщо не трябваше да забременявам..... Колкото и да опитвам тези мисли не ме оставят на мира..... 😫 Всичко за бебето вече е готово,а нищо не подготвих с този ентусиазъм,който винаги съм си мислела.. Моля ви,нямам нужда от нападки и теории колко жени мечтаят за бебе,а не могат да забременеят.. Просто,ако все пак някой е минал през нещо подобно ще съм благодарна да сподели как се е отървал от тези мисли и страхове Sad

# 1 15 дек. 2019, 19:46 ч.
  • Варна
  • Мнения: 38 657
Не съм имала съмнения, че с бебето нещо не е наред, но съм изпитвала някаква досада от ограниченията на бременността, както и не ми се щеше да се възпроизвеждам тогава, защото ми се живееше още. В крайна сметка отстъпих пред настояването на мъжа си и пред годините (родих на 34, почти 35) и си казах, че няма накъде да отлагам повече. И аз подготвих всичко за бебето по задължение, липсваше ми какъвто и да било ентусиазъм. След раждането вършех всичко по задължение, защото трябва. Не съм се чувствала зле, но и не примирах от кеф. Тия розови приказки, в които бъдещата мама се гали по корема и се хили от кеф 24/7 явно са за другите, не за мен. Аз съм супер прозаично настроена, а романтиката ми е чужда. Но това си има и предимствата, човек е хубаво да е стъпил на земята щом ще гледа дете/деца. Започнах да се привързвам истински към детето си чак след годинката. Към днешна дата тя е първи клас, а аз я обичам безумно много и нямам нищо общо с онази отегчена, вършеща по задължение всичко жена. Пробвай да се успокоиш, нещата ще си дойдат на мястото.

# 2 15 дек. 2019, 20:08 ч.
  • Мнения: 109
При мен имаше такъв шок..
Първата ми реакция беше, че се разревах не от щастие.. А от страх.. Дали всичко ще е наред? Дали бебето ще е нормално? Как ще се грижим за него? Имам ли капацитет за родител?  Вече съм 8 месец и не, не ми липсва мотивация, мога да кажа дори, че вече го обичам! Но съм си със страховете и до ден днешен. Постоянно си внушавам, че ми има нещо или че имам някаква вътре утробна инфекция.. Чета пълни простотии в интернет и си слагам диагнози.. Незнам нормално ли е?! Лекарите казват, че всичко е наред но аз някак немога да се зарадвам напълно. Дори мъжа ми ми казва ако някой доктор ти каже " Дай 1000 лв. да ти кажа, че всичко е наред" ти ще му дадеш.
После изпадам в депресивно състояние само при мисълта, че свекърва ми ще се доближи до детето ми! Немога да се позная.. Изпитвам ужас и съм заявила, че няма да и го оставя дори да трябва до магазина да отида! Може би защото в моите очи е една безотговорна алкохоличка с безброй комплекси и аз самата не желая детето ми да контактува с нея! Но все пак му е баба.. И понякога се усещам как детето още не се е родило а аз се пипам по корема и му обяснявам каква ненормална жена е баба му и как ме дразни..
Май не сме наред! 😁

# 3 15 дек. 2019, 20:12 ч.
  • София
  • Мнения: 35 963
Цитат на: HighSpeed в нд, 15 дек 2019, 19:46
Скрит текст:
Не съм имала съмнения, че с бебето нещо не е наред, но съм изпитвала някаква досада от ограниченията на бременността, както и не ми се щеше да се възпроизвеждам тогава, защото ми се живееше още. В крайна сметка отстъпих пред настояването на мъжа си и пред годините (родих на 34, почти 35) и си казах, че няма накъде да отлагам повече. И аз подготвих всичко за бебето по задължение, липсваше ми какъвто и да било ентусиазъм. След раждането вършех всичко по задължение, защото трябва. Не съм се чувствала зле, но и не примирах от кеф. Тия розови приказки, в които бъдещата мама се гали по корема и се хили от кеф 24/7 явно са за другите, не за мен. Аз съм супер прозаично настроена, а романтиката ми е чужда. Но това си има и предимствата, човек е хубаво да е стъпил на земята щом ще гледа дете/деца. Започнах да се привързвам истински към детето си чак след годинката. Към днешна дата тя е първи клас, а аз я обичам безумно много и нямам нищо общо с онази отегчена, вършеща по задължение всичко жена. Пробвай да се успокоиш, нещата ще си дойдат на мястото.
Почти 1:1 и при мен.

# 4 15 дек. 2019, 20:22 ч.
  • Мнения: 4
Проблемът е, че според мен съмненията,които ми насадиха в началото съсипаха цялата ми бременност...и при всички тези състояния страдам допълнително,тъй като мисля,че вредя и на малкото човече.. Дано всичко мине наред с раждането,бебето да е здраво и депресията да не ме навести и след това....

# 5 15 дек. 2019, 20:27 ч.
  • Мнения: 109
Цитат на: Biibs27 в нд, 15 дек 2019, 20:22
Проблемът е, че според мен съмненията,които ми насадиха в началото съсипаха цялата ми бременност...и при всички тези състояния страдам допълнително,тъй като мисля,че вредя и на малкото човече.. Дано всичко мине наред с раждането,бебето да е здраво и депресията да не ме навести и след това....
Желая ти успех и леко раждане! Пиши после да разкажеш как е минало всичко, как е детето и как си ти на емоционално ниво!

# 6 15 дек. 2019, 22:06 ч.
  • Мнения: 2 352
Това е нов човек в живота ти, нормално е да се чувстваш странно. И аз като highspeed, не съм се галила по корема и не че не обичах в началото детето ди, но чаках да стане на 2 за да започна да общувам по разбираемо за двете страни с нея. Сега е на 7 и виждам колко е прекрасно да имаш дъщеря и да общуваш с нея. Е, не го разбрах на 7 г. И по рано обшувахме, нонс годините и израстването за мен става все по интересно.
Съвсем нормално е да се притесняваш дали ще е добре бебето, дали ще е здравон и т.н. И може би ще те разочаровам нон този страх няманда изчезне. При всяко разболяване ми се изправя косата. Но минаваме и през това и така.
Не се тревожи, всичко ще синдойде на мястото. Сега имам второ дете, отношението ми е различно. По спокойна съм, а и всичко ми е познато. Но и него го чакам да стане на 2 за да започне да ме разбира, дотогава ще сменям памперси, ще мия дупета и ще тикам лъжицата с пюрета /образно казано/, защото без това няма как.
Когато ме налегнат криви мисли и ми дотежи се сещам за онази безумна идвя, че всъщност децата избират родителите си и си казвам, че щом ме е избрал, ще ме търпи със страховете, недоволствата и недостатъците ми 😉. Всичко синидва на мястото и общо взето ще се подреди, без дори да разбереш.

# 7 15 дек. 2019, 22:13 ч.
  • Мнения: 75
Пробвай да се отпуснеш. Така или иначе нещата ще се случат както си е писано, ти нищо не можеш да промениш. Много си объркана явно и хормоните допълнително нажежават положението. Поговори с мъжа си. Да те изслуша, да те подкрепя и да бъде с теб на раждането най - вече, това е много важно за твоето Спокойствие.Също така се разхождай, излизай с приятелки, за да нямаш време да мислиш за глупости. Успех!! 😊
Цитат на: FB591152BGM в нд, 15 дек 2019, 20:08
Скрит текст:
При мен имаше такъв шок..
Първата ми реакция беше, че се разревах не от щастие.. А от страх.. Дали всичко ще е наред? Дали бебето ще е нормално? Как ще се грижим за него? Имам ли капацитет за родител?  Вече съм 8 месец и не, не ми липсва мотивация, мога да кажа дори, че вече го обичам! Но съм си със страховете и до ден днешен. Постоянно си внушавам, че ми има нещо или че имам някаква вътре утробна инфекция.. Чета пълни простотии в интернет и си слагам диагнози.. Незнам нормално ли е?! Лекарите казват, че всичко е наред но аз някак немога да се зарадвам напълно. Дори мъжа ми ми казва ако някой доктор ти каже " Дай 1000 лв. да ти кажа, че всичко е наред" ти ще му дадеш.
После изпадам в депресивно състояние само при мисълта, че свекърва ми ще се доближи до детето ми! Немога да се позная.. Изпитвам ужас и съм заявила, че няма да и го оставя дори да трябва до магазина да отида! Може би защото в моите очи е една безотговорна алкохоличка с безброй комплекси и аз самата не желая детето ми да контактува с нея! Но все пак му е баба.. И понякога се усещам как детето още не се е родило а аз се пипам по корема и му обяснявам каква ненормална жена е баба му и как ме дразни..
Май не сме наред! 😁
В същата ситуация съм и аз. Бих оставила детето си само на майка ми. И ние си имаме една алкохоличка, която на всичкото отгоре няма елементарни обноски да чука на вратата преди да влезе. Звучи гадничко, но те разбирам напълно.

Последна редакция: пн, 16 дек 2019, 13:47 от AnMary

# 8 15 дек. 2019, 22:18 ч.
  • Мнения: 109
Цитат на: chocolate26 в нд, 15 дек 2019, 22:13
Цитат на: FB591152BGM в нд, 15 дек 2019, 20:08
При мен имаше такъв шок..
Първата ми реакция беше, че се разревах не от щастие.. А от страх.. Дали всичко ще е наред? Дали бебето ще е нормално? Как ще се грижим за него? Имам ли капацитет за родител?  Вече съм 8 месец и не, не ми липсва мотивация, мога да кажа дори, че вече го обичам! Но съм си със страховете и до ден днешен. Постоянно си внушавам, че ми има нещо или че имам някаква вътре утробна инфекция.. Чета пълни простотии в интернет и си слагам диагнози.. Незнам нормално ли е?! Лекарите казват, че всичко е наред но аз някак немога да се зарадвам напълно. Дори мъжа ми ми казва ако някой доктор ти каже " Дай 1000 лв. да ти кажа, че всичко е наред" ти ще му дадеш.
После изпадам в депресивно състояние само при мисълта, че свекърва ми ще се доближи до детето ми! Немога да се позная.. Изпитвам ужас и съм заявила, че няма да и го оставя дори да трябва до магазина да отида! Може би защото в моите очи е една безотговорна алкохоличка с безброй комплекси и аз самата не желая детето ми да контактува с нея! Но все пак му е баба.. И понякога се усещам как детето още не се е родило а аз се пипам по корема и му обяснявам каква ненормална жена е баба му и как ме дразни..
Май не сме наред! 😁
В същата ситуация съм и аз. Бих оставила детето си само на майка ми. И ние си имаме една алкохоличка, която на всичкото отгоре няма елементарни обноски да чука на вратата преди да влезе. Звучи гадничко, но те разбирам напълно.
Абсолютно същата ситуация, на всичкото отгоре не иска да се съгласи с мен, че пола е женски и каза. " НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ! МОЯ СИН ИМА КАЧЕСТВЕНО СЕМЕ!" 😁😁😁 На снимка от феталната морфология в 27 седмица ми каза " НА КОГО ПРИЛИЧА С ТАЯ МУТРА?" Ако не му е майка да е изяла шамарите до сега..
А преди сватбата бяхме като приятелки.. Сега нещо превъртя.. И ми диктува, че детето трябва да се кръсти АЛЕКСАНДЪР 😁 Аз и казах, че ще е Симона.. И тя откачи.. Толкова по - хубави имена имало.. Царствени.. Владически 🤣🤣

# 9 15 дек. 2019, 22:39 ч.
  • Мнения: 4 518
Потресена съм и нямам думи... Всъщност имам един въпрос, ако е удобно. На въпросната свекърва баща ѝ с некачествено "семе" ли е бил?
Не съм раждала, не съм и забременявала, но въпреки сериозните опити да забременея аз също изпитвам подобни страхове. Понякога сутрин докато си пия кафето си мисля как ако имах бебе нямаше да мога да правя същото. Или пък събота и неделя като мързелуваме. Трудно ще ми е да се откажа от свободното си време, но вярвам, че ще ми е по-добре. Пожелавам ти да е любов от пръв поглед след като родиш и всичко да е наред.

# 10 15 дек. 2019, 23:21 ч.
  • Мнения: 912
Бременността е един много сложен процес, който при всички протича различно.
Някой работят/тренират до последно, други като теб и мен са стресирани и уплашени.
Това са хормони, параноя.Ще отминат.
И най-хубавото е, че макар й клише-Всичко лошо се забравя и ще ти липсва това време.
Няма отговорна жена, която да не се тревожи докато е бременна.

# 11 16 дек. 2019, 00:45 ч.
  • Мнения: 9
Моята бременност не беше желана.Ранна и не осъзната грешка. На 19 съм и много ме е страх а вече съм в 20г.с. , бях готова на аборт, но нямах и тази смелост . А от скоро мога да усетя как маничето ме подритва отвътре , не съм и предполагала какво е чувството да усетиш собственото ти човече в утробата. Още се страхувам и не знам какво да правя , то последно се бях решила да го махна но сега го усещам като по-важно нещо от самата мен . Проблема е че никой не го иска и нямам никаква подкрепа от никого дори и от Човека допринесъл за това  човече. Много ми е рано и мисля да го дам за осиновяване защото няма да мога да се справя сам сама с него и не искам да страда. Но сега като го усещам ми е толкова мило и се влюбвам във всяко докосване което усещам от бебчето . Много ми е тежко . Ще се радвам ако някой има съвет за тази моя ситуация . Нова съм тук и още не мога да разбера къде се пише за всяко нещо.

# 12 16 дек. 2019, 09:51 ч.
  • Мнения: 91
Здравей, Biibs27,
Страшно много твоята история прилича на моята, с изключението, че при мен е втора бременност и изключително желана през цялото време..
Забременях април и днес влизам в 9тия месец 💜 При мен всичко започна от самото начало- имах кафеникаво течение до края на деветата седмица, на два пъти прокървих обилно. Тъкмо нещата се пооправиха и моят АГ видя удебелена нухална транслуценция 3.7 мм в 9 г.с. и по същия начин ни наплаши, че може да страда от хромозомна аномалия. И кошмарът продължи- неинвазивен генетичен тест, слава Богу се оказа отрицателен, но във времето, през което чакахме резултатите, остаряхме с години!  После правихме БХС, ранна ФМ, втора ФМ, късна ФМ, всички при д- р Чавеева в Щерев, Фетална ехокардиография, като междувременно бях при още куп лекари, само и само да ми потвърдят, че всичко е наред. И всички казаха, че е наред!
Към днешна дата мога да кажа, че съм доста по- спокойна, но да- съмнението винаги намира път- в късните нощни часове, докато се мъчиш да заспиш, или при вида на болно детенце... Но след като си направила необходимото като изследвания и прегледи и всички са ти казали, че бебето е здраво, е време да отпуснеш малко душата и да повярваш в човечето в теб. Не ти казвам да не го мислиш, защото знам, че няма как да стане, но поне опитай да си малко по- спокойна и щастлива! Прекрасна среща с едно здраво бебче ти желая и успех! 💜

# 13 16 дек. 2019, 11:36 ч.
  • Мнения: 252
И аз съм от стресираните и депресираните! Най-много се притеснявам за бебето, дали всичко ще е наред, дали ще се роди нормално и здравичко! Това ми е втора бременност.. първото бебче за жалост го загубих много рано, началото на втори месец, но тогава някак не го исках... Сега уж го искам, уж съм готова, уж е желано, но много често се питам ще се справя ли, добър родител ли ще бъда? Аз също обичам свободата си, егоист съм, мързелувам и си правя каквото си искам, а сега... толкова промени предстоят... но се надявам малкото мъниче да ме промени, да стана по-добра и да се справя!

# 14 16 дек. 2019, 13:30 ч.
  • Мнения: 2 220
Аз съм като Хай, само, че родих детето си на 32. Най-големият егоист на света, най-самодостатъчен, умирах да имам време за мен, да стоя сама, да излизам, когато си поискам. Винаги съм знаела, че ще имам дете, но все се чувствах млада, не исках да се заробвам за няколко години с такава отговорност. От другата страна стояха годините ми, реших да започнем с опитите, че ако има някъде проблем, да имаме време да реагираме.  Но взех, че забременях от първия опит. Бременността ми беше най-леката възможна, не съм повръщала и един път, никакви неразположения. Още с теста спрях цигари и всичко, а обожавах да си пия кафето по 1 час и да пуша. Да ви кажа, това е най-досадният период от живота ми. Може някой да ме анатемоса, но не ми пука. Нямах търпение да родя и да започне купона. В началото е трудно, тегаво, но с времето се оправят нещата. Сега, година и 7 месеца по-късно от раждането виждам как малкия започва да се очовечва, разбира, нищо, че не говори още. Откакто е роден, не съм почивала и 1 ден, ей така да го вземе някой и аз да се шлияя вкъщи по пижама и да си почивам. На пролет тръгва на ясла, аз- на работа, това ме крепи да не лудна. Искам да ви кажа, че ви разбирам всички бременни и пресни майки, всички сме минали от там, но помнете, че с времето става все по-добре. Да, много е трудно, но е и прекрасно, като те гушне малкото човече. Желая на всички лека бременност и раждане и здрави бебета Heart

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата