Коледни мисли оттук-оттам

Аз имах Нина . Тя беше с червена коса и ако я хванех за ръката правеше крачки .

Моята Машенка на по- късен етап бе оперирана от апендицит от моя милост. Мечтаех да стана хирург, удивлявам се от точният разрез, който съм сторила на клетата кукла. 😂

Това все едно аз го написах. Като бяха малки децата украсявахме, печахме сладки, елха с подаръци под нея, имахме си традиции всяка година. Пораснаха и се изнесоха и останахме с мъжа ми и някак се изгуби тръпката. Сега и се разпръснахме в различни държави, та още по-трудно стана. Но тази Коледа поне ще празнуваме Бъдни вечер с единия син, снахата и внучето, та съм подготвила малко повече украса, подаръци и традиции

прочетох цялата тема и освен носталгия по детството,усетих и пълната липса на усещане за празник
сякаш няма единно усещане в днешно време що е то празник,как се празнува и какъв е смисълът му

в по-далечни времена празниците са били повод за отмора и събиране със семейството-днес вече не е точно така
аз лично нямам много спомени от Коледа,у нас не се празнуваше
не съм научена да я усещам,имам и вътрешна съпротива към изначалната й идея

Вкъщи по принцип всичко се делеше поравно, особено дефицитните стоки. Например 4 банана – по 1 на човек. Редовно обаче се случваше така, че на някого от възрастните не му се яде, друг го болял коремът... С брат ми се радвахме на двойната доза и не се усещахме за какво става въпрос...

Имам подобни спомени за портокали и мандарини И баба  ми редеше корите отгоре на печката...

Най-много ми липсва и до днес покоят, който душата ми имаше. Колкото и бедни времена да бяха, имах късмета да бъда обградена от много обич и спокойствие. Мама готви, аз помагам, докато татко чака на опашката за банани. Но как помагах....трябваше да наредя масата в хола, аз обаче нося по един прибор, по една салфетка и тичам обратно в кухнята. Защото исках да удължа момента на подготовката, харесваше ми мирисът на свежа елха в хола, вълнението, ароматът на кухнята. (Забравих да кажа и за прекрасните, чупливи играчки. И вълшебните Гирлянди, не знам дали така се пише, които пазех от котката. Тя освен, че изяде картонената ми прекрасна Снежанка, редовно атакуваше елхата и чупеше играчки в опит да се обеси на украсата) Днес все нещо имам да мисля, да се грижа, а и като се сетя, че тези хора ги няма вече... душата ми никога не е в покой на Коледа, дори напротив тайничко тъжи, колкото и да се усмихвам или веселя. Ужасно е да си възрастен, искам да съм пак дете, дори за една Коледа, ей така, душата ми да си почине.

Да. Липсата на грижа е голяма тежест . Но сега ние даряваме такива спокойни мигове и весели Коледи на децата си. Защото и те ще пораснат и те ще се сблъскат с човешката амбиция на околните и ще си товят живота. Защото проблема на възрастните са другите възрастни. Всички проблеми са съставени от хора, които се оплакват от проблеми. Но хората винаги са били така. Разправят се помежду си и после се чудят защо им е трудно.

Аз си спомням, че едно време елхите в Софич се продаваха на Сточна Гара.
Спомням си също, че на баба ми питката винаги беше разкошна , вкусна и винаги успешна. НЕ си спомнчм някога баба ми да се е чудила ще и стане ли питката. Нямаше изобщо опция да не стане.

И на мен много ми липсват баба и дядо и много си пожелавам майка ми да се пооправи със здравето. Защото не и е толкова до възрастта, че да не може да ходи заради проблеми с коленете. Т.е пожелавам си здраве.

Velvet, подсети ми за нашия картонен Дядо Мраз с памукова брада...😊

Ако щете ми се смейте, Снежанката замина, но картоненият Дядо Мраз и досега го слагам под елхата, издръжлив излезе. Леко взе да се посмачква картонът, напълних го отвътре  и сега изглежда чудесно. Иначе и моите спомени са точно като на Velvet, същата картинка и усещане за онези времена. И си спомних за портокалите, може и да ги нямаше, но пък не помня нашите да са купували сухи, кисели или някакви лоши такива. Бяха едни големи оранжеви топки, сочни и ароматни, майка пък не ни даваше по един цял портокал, а го разделяше на резенчета и раздаваше по малко на всички, бяхме три деца. Най-добрата ми приятелка беше дете на разведени родители и у тях на масата имаше купа с портокали, като тя можеше по всяко време да си вземе и хапва, без да чака разрешение. Колко съм и завиждала, когато ходех у тях, тя ми даваше портокал като че ли не е нищо, а вкъщи, когато идваше, направо подскачаше от радост, че майка дава и на нея две-три резенчета, както на всички нас. Може и защото сме били деца, но спомените от тогава са невероятни и незабравими. Сега нямам това усещане за празник, спокойствието също, както ги има целогодишно портокалите, не е същото. И няма как да бъде......

Имаше го спокойствието, да, но в никакъв случай не искам отново да бъда дете. Портокали си имаше цяла зима, банани и мандарини също, но това за бананите и опашките ми го е разказвала баба ми, било е докато нашите са били деца. Помня как в един момент се усъмних за наличието на дядо Коледа, защото баба ми надписваше пликчетата за всеки, пък почеркът й е много типичен.

Изобщо не харесвах старите, чупливи играчки -  колкото и да внимавахме, дори само от прибирането по кашони, някои ръбчета вече се чупеха. Баба ми имаше една стара Снежанка, която се чудех защо я слага за украса, понеже имаше къде-къде по-хубави играчки, но сега разбирам историята покрай нея.

Изобщо, освен това, че се събирахме много хора, нямам друг сантимент към старите Коледи / НГ.

Сега се радвам, че има всички продукти по магазините, има деликатеси, които преди бяха непозволими, ако изобщо ги е имало, мога да си позволя да подарявам и по-големи подаръци, ако реша мога да празнувам и нетрадиционно - в чужбина, на топло и т.н., украсила съм си къщата както на мен ми харесва, имаме огромна жива елха, подаръците не са в торбички, така че да се вижда вътре какво е, а в опаковки с големи панделки... Правим си коледни сладки (в България сред роднини и познати нямаше тази традиция) и изобщо, сега си правя Коледа такава, каквато ми харесва на мен, както я чувствам и ми харесва, без да се съобразявам с някого.

Не, не искам да съм дете, предпочитам аз да решавам как да празнувам празниците си и ми харесват "новите" ми Коледи.

Най-вече помня живата елха, толкова огромна (ама нищо чудно да не е била огромна, а аз - малка ). Сега е пластмасова, обаче... част от играчките са онези, някогашните (запазени). Добавила съм и нови, разбира се, да има. Някой спомена свещичките с щипки. Имам! Закрепила съм я на една декорация като клонче, но не смея да я запаля, че също е пластмасово клончето... Липсват ми събиранията с близки хора, някои от тях вече ги няма. Помня и тортата на баба, но тя за Нова година де... (баба си е тук, но вече е стара да приготвя своята „Добуш” торта и предпочита да вземем от „Неделя”). Имаше и много домашни сладки (фунийки с крем, полумесеци, курабийки).   Всичко ухаеше толкова хубаво...

А! Явно тази "Добуш" торта е била повсевместно разпространена. И едната от моите баби я правеше. Дали се разбира едно и също под "Добуш"? Баба ми я правеше с домашно направени кори (блатове), а кремът беше някакъв лимонен. В смисъл слагаха вътре лимонено нишесте, а най-отгоре настърган лимон за украса. Аз пък цял живот съм си мислела, че тортата се е казвала "Добрудж" като от Добруджа 

Кремът по средата се правеше от мляко, жълтъци и масло. Отгоре и отстрани беше маслен - разбито масло с пудра захар. Декорацията беше настърган шоколад или с шприц правеха розички.

Честито Рождество! С най-добри пожелания!

Добуш не идва ли от тук?                                    https://en.m.wikipedia.org/wiki/Dobos_torte