Коледни мисли оттук-оттам

  • 7 624
  • 100
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 849
Ех, знаех, че ще се стигне до ...бананите.😂
Да, преди 30 г. Коледа не беше официален празник, както и Великден. Но на бъдни вечер винаги се събирахме у баба и дядо, и пак се спазваха традициите с постните ястия и содената питка. На другият ден, самата Коледа ходехме на гости, и у нас идваха. Имам спомен, че имаше големи снегове. Даже една Коледа я помня с катастрофа. На нас нищо ни нямаше, но колата бе повредена и празнувахме край едно крайпътно ханче.Обаче беше весело, макар и с напълно непознати
и много добри хора, които ни помогнаха да оправим колата и продължихме.

Имам детска травма от детската градина. На твърде крехка възраст разбрах, че Дядо мраз не е никакъв дядо Мраз, а човек от поддръжката в детската градина. А на самата Нова година, когато се носеха подаръците разпознах под мантията един съсед.
Имам хубави спомени от тези празници като цяло. Да! Нямаше банани, но имаше толкова по- вкусни неща. Истински.
Топли и дълбоко скътани в сърцето ми са тези Коледи. Защото нищо вече не е както е било. Хората, с които се състоеше вече ги няма...

# 46
  • Карлово
  • Мнения: 4 709
Дааа, елхите бяха истински.Слагаха се и едни свещички, на щипки.Една година явно по-рано сме украсили елхата, беше явно пъизсъхнала, та като пламна тая ми ти елха...  Laughing баща ми сварва да я изнася от хола, а ние със сестра ми се радваме на "фойерверките" и се хилим....Smiley   Ех, спомени!
И наша елха горя веднъж. Татко я уви с едно одеало и я изнесе на стълбищната площадка. Не ми се мисли какво щеше да стане, ако го нямаше със всичките тези свещички, памуци, за имитация на сняг и сухи клонки.
Това беше последната елха, която украсявахме в детството. Беше ми останала една опушена шишарка, но от местене се загуби.

# 47
  • Мнения: 2 667
Ехааа, момичета, върнахте ме в детството ...Помня големите преспи сняг, аромата на живата елха, красивите стъклени играчки...(когато някоя се счупеше, мама я натрошаваше с точилката и ставаше приказен блестящ прашец, с който украсявах картичките, които правехме в училище😊)
Имахме и едни специални прибори, чаши и сервизи, които се вадеха от най-високия шкаф специално за декемврийските угощения. И разбира се дреновите сурвачки, накичени с пуканки, чушки и сушени ябълки...☺️

Последна редакция: вт, 17 дек 2019, 14:49 от butterfly_^^_

# 48
  • Мнения: 5 262
помните ли кристалите по прозорците зимата със старите дограми ...
помните ли мириса на банани и мандарини в къщите преди Коледа ... сега така сме им свикнали ,че не ни е празнично при тези миризми ...
помните ли сребърните гирлянди и свещичките за елхата на едни щипки и бенгалския огън през прозореца ...

# 49
  • Мнения: 30 802
А, то мандарините и аз ги ям само по Коледа, извън сезона не ми се ядат...

# 50
  • sofia
  • Мнения: 8 959
И сега винаги си купувам бенгалски огън... много ми харесват искриците!

# 51
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 309
Бананите от онова време имаха по- различен аромат, сякаш...

# 52
  • Мнения: 5 262
Баба ми и дшдо ми докато приготвяха вечерята ние в парка с шейната и се пускахме от обсерваторията надолу като бесни . Имаше толкова сняг и толкова деца от целия квартал .
От Либия ги внасяха бананите и ... постояваха на шкафа.
помня още ако се спукаше тръба и водата излиза измежду паветата и замръзва на много красиви фигурки. Също и чешмите в парка замръзваха и водата на кристали ....

# 53
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 161
Моя спомен от Коледа - на село с баба ми, печка на дърва, с баща ми и сестра ми отиваме в гората до село, с шейната, да си отсечем елха (оказа се, че всъщност било бор, и било бракониерство, но това го осъзнах много по-късно), руски стъклени играчки за елхата, лапмички, от които бие ток, домашна храна и уют.

# 54
  • Мнения: 4 221
Преди 13 години на Коледа разбрах, че нося живот.
Това ми е най-скъпия спомен.
Най-тежката ми Коледа беше миналата, защото бях на хиляди километри от безкрайно скъп и обичан от мен човек.
Пожелавам си само споделени Коледи, от тази и до когато ме има.

# 55
  • Мнения: 11 583
Бананите от онова време имаха по- различен аромат, сякаш...
Имаха, да.
Чакаше се на опашка, поне при нас, вземахме зелени банани, само такива имаше, след дълго чакане, и ги слагахме на най- високоя шкаф да узреят.

# 56
  • Мнения: 7 108
Аз си спомням, че бананите даваха само по 1 кг. на човек, за да стигнат за всички. Зареждане имаше само веднъж или най-много два пъти малко преди Нова година. Та ние се редехме цялата фамилия и се сдобивахме с цели 4кг.банани, които биваха надлежно укрити и всяка вечер ни се полагаше с брат ми по един банан, докато свършат. Последните 3-4 си ги деляхме на половинки, за да имаме по-дълго и сега като се замисля мама и тате май само са ни гледали как ги ядем...Sad

И нещо по-весело, спомням си готовите сурвачки имаха едни златисти панделки и цветя, какво мазане падаше по скулите и устните и клепачите, за да ни блести лицето, все едно сме с празничен грим Joy

# 57
  • Мнения: 1 188
Момичета, а помните ли куклите с руски имена, букли и паковани в картонена кутия с целофан? На мен ми подаряваха по една само за  Коледа и Нова Година. С голямо нетърпение ги чаках, въпреки, че всичките изглеждаха еднакво. Simple Smile

# 58
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 309
Имам си една такава- Маша. Висока около метър. Помня, че мама не ми даваше да си играя с нея, за да не я счупя и стоеше в кутията години наред.

# 59
  • Мнения: 2 667
Имам си една такава- Маша. Висока около метър. Помня, че мама не ми даваше да си играя с нея, за да не я счупя и стоеше в кутията години наред.
О, Вики, и на мен не ми даваха да играя с нея...при все, че аз си пазех всички играчки...🤪

Общи условия

Активация на акаунт