Коледни мисли оттук-оттам

Баба ми държеше винаги да се събираме и отбелязваме Коледа. Спомените ми са много по-ранни от 1989 година. Посрещането на новата година беше по-празнично, разбира се, но Коледа си я знаехме като празник. Знаехме и Великден. Не че баба ми беше вярваща, но за нея традицията беше важна.
Трудно ми е да определя кой е най-хубавия ми спомен от Коледа. И основното в спомена няма да е самата Коледа, а по-скоро детството и младостта.

Цоп и аз тук.
Родена съм в размирната 89 година, та нямам спомени отпреди това.
В последствие помня с яснота прасето на село, което празнично даваше жертва. После 2-3 дни само с това се разправяхме... То месото, червата, вътрешностите, кожата, ушите, главата.... Всяка част си я обработваше баба ми специфично... Съответно имаше мас и кръв навсякъде. Абе не, че беше лошо или че не ми липсва вкуса на домашните меса и карантии, но не е най-светлият детски спомен.
След прасето идваше ред на ВСИЧКИ ДРУГИ МАНДЖИ... Баба и мама готвеха като за една армия. 3 питки, 2 тенджери от най-големите, със сарми и чушки, 1 огромна тава с чушки с боб, ошав, тиквеник... Абе от всичко по мноооого. Естествено след 2-3 дни къртовски труд на Вечерята с главно В, всички сме уморени, изнервени, гладни и се нахвърляме върху храната.... И се наяждаме за малко, и полягваме да храносмелим. Нищо празнично, духовно или поне човешко....
Откакто съм станала на човек и аз определям къде да съм на Празниците се чувствам значително по-добре. В студенските години работех, съответно щом не съм в университета => съм наработа. Спестих си доста "мили семейни спомени".
Откак пък имам деца и собствено семейство се придържам към минимализма, гледам да се чувстваме добре, заедно да си поукрасим - правилото е: "Всяка година купуваме по 1 ново нещо за украса.", да си сготвим и хапнем вкусно, без да дояждаме 2 седмици Празничната вечеря и просто да сме заедно и да се обичаме.
Аз все захващам да работя неща, които не са със стандартно работно време, та все още често работя на празници, но пък таткото на децата обича да готви и да поддържа Коледния дух... Забавляват се чудесно, докато се прибера

Също така, и мен ме дразни тази суматоха и суетня навсякъде. Прекалено изкуствено се поддържа пустият му Коледен дух. И за децата ми е криво, че растат точно в това консуматорско общество. Засега удържам напъна, но все по-често чувам как ми искат някакви абсолютно ненужни неща, просто защото ги заливат отвсякъде.
Хора, тази година пуснаха Щолените по големите вериги още през септември. Като мина кампанията за ученика, директно минахме на Коледа
Адски гадно ми се струва...

Детски спомени имам основно за Нова година, тогава получавахме подаръците и беше основния празник.
Коледата я свързвам с рождения ден на една приятелка, която в тийн-годините ни правеше много готини купони на 22.12.
Като се появиха децата почнахме да ходим при баби и дядовци.
Последните години украсяваме минимално, като че ли поизгубихме "коледния дух" присъщ на малките деца и родителите им. Преди повече се вълнуваха, сега им е абсолютно все тая...

Не обичам символичните неща, "колкото да има там" и промените, тъй че видя ли стъклени играчки на достъпна цена, особено такива с дизайн от времето на зрелия социализъм, купувам ги. Тези, които имаме вкъщи, събирани и купувани някъде между 50-те и 80-те години на миналия век, взеха вече да се чупят, а не ми се иска да ги заменям с пластмасови боклуци в еднообразни цветове и с видими шевове. Пък и допреди 10-15 години да намериш стъклени играчки беше немислимо, та използвам случая. Дреме ми, че отстрани може да изглежда претенциозно, хипстърско и намсикак там. И лампичките... ами, нажежаемите "оризови" лампички просто са по-уютни и автентични от тия диодни недоразумения, които наводняват пазара сега, и които не внасят никаква празнична спокойна атмосфера, а карат дома ти да прилича на стрип клуб в Лас Вегас. Тъй че, видя ли "жични" лампички, купувам ги.

А яденето... на 25-ти изяждам 2-3 сармички с парче баница и това е. То като 40 дни не си ял почти нищо, става малко трудно да се натъпчеш като свиня.

Медийно-търговската суматоха с нейните слогани в стил "Коледа е магичен повод да споделим топли моменти и да си спомним манджите на баба, грабни тази страхотна оферта само сега и зарадвай каменното сърце на бездушния капиталист любимия човек" ме вкарва в бездънно отчаяние.

Точно пък с малки деца капитулирах от украсата. Ми то тя не оцелява...каквото закача, се сваля, бута, стъпква...

Аз обичам Коледа и от много рано се приготвям за нея. Почти целия декември си го запълваме семейно с малки коледни радости и това ни носи много положителни емоции в студените зимни дни.
По-особения ми спомен е, когато за първи път коледари прекрачиха прага на дома ни. Бях чувала от татко, че в детството си така са празнували Коледа, но през соца не се празнуваше и той винаги с носталгия разказваше спомените си за коледуването. Затова специално му устроих това посещение, обадих се на една фолклорна група и ги поканих в нощта на Бъдни вечер. Никога няма да забравя реакцията на баща ми! Това е толкова мил спомен, че винаги се просълзявам като чуя коледарски песни!

Изобщо не обичам подобни празници. Украсявам, колкото да не е без хич. Имам изкуствена елха, която прибирам барабар с играчките и другата година пак я вадя. Е, купувам по нова играчка всяка година- така знам.

Едно време не помня да сме празнували Коледа. Само Нова Година. Татко отсичаше жива елхичка, дрян от гората- правеха ми сурвакница, баба правеше милина- аз надписвах късметите, а паричката си я нагласях в кой край да бъде- според това къде тавата е " уджубена", и все на мен се падаше.
На обяд ходехме в родителите на татко, после вземахме другите баба и дядо и отивахме във вуйчото на майка- някаква традиция си беше. Цял ден по маси.
Най- мразех сурвакарчетата.
То циганчета от околните села, съседчета, роднински деца- майка все ги вкарваше да ме сурвакат в леглото, да съм ставала, а аз вечерта съм излизала и две не виждах.

Нашите ги сурваках докато не се роди моето дете.
Традиция, братче, за здраве.

Детството ми е минало основно в 80- те, след 89 вече си бях тийн. Винаги сме отбелязвали Бъдни вечер- не е имало година, когадо да не се съберем у баба ми. Коледа сякаш пО- ми се губи и навлезе рязко от 90- десета година натам.
Любимият ми спомен е украсяването на елхата /жива/ на 23ти, ароматът на мандарини и портокали, бананите в купите за плодове; снегът и как баща ми или дядо ми ме разхождат с шейната, увита в одеало и изплезила език, за да ловя падащите снежинки.

Не очкавах, че и други хора имат такива спомени. Смятах, че всички харесват и помнят само съвременните празници с много Марая Кери и подаръци.
Ангелчето от Испания на Free agent, дядото на Франсоаз с чувала, клуклата "Елена" на Зла Вещица (и аз получих една. Наричах я кукла-бука и беше с жълти рокля и шапка), Андерсеновите приказки на Мама Нана... О, да, и бабата, пееща "каравай скача от полица", приятелката на Vesi1, устройваща винаги предколедно купон за рождения си ден, коледарите на jey за баща й. Очарованието на отминалите Коледи. Благодаря, че споделихте.

cvetemoe, щолените са хубави понякога. Ама пък траят година и кусур. Не ме кефи за празника немски консервант. И аз една година взех, повлияна от масовото купуване. Дъвчих, дъвчих, верчрта ме заболя жлъчката и... приключих с тоя чуждоземски сладкиш. Ще го поминувам някак тоя живот и без него.

"Кръстачка" за елха... какво забравено приспособление! Правeхме и гирлянди от памук. Едно плюнчене падаше . Сурвачките бяха два вида - с истински дрян (накичени с пуканки) и едни модерни с хартийки. Тия модерните май бяха далечни предшественици на евтините днешни китайски украси.

Аз пък помня детската ми еуфория да чакам анимация на 31-ви. Естествено българска или руска. Какво точно ще дават нашите ни казваха, следейки програмата във вестника. Цъкаха, че било пак скучно. . И до ден днешен си ми е останал кефът да си пускам анимацийки през декември.

Освен анимациите, в спомените ми изниква късният следобед на 24 декември, когато мама се суетеше около печката и трапезата, аз се вълнувах на кого ще се падне паричката, а от телевизора звучеше тази песен :
https://youtu.be/1S1xIZ3KBhc

За мен Бъдни вечер е най-хубавата и магична вечер в годината откакто се помня. Винаги сме я празнували по един и същи начин. Е, по времето на социализма на плътно спуснати пердета....

Коледа в детството ми не помня да сме празнували, тогава имаше Дядо Мраз, Снежанка и Нова година . Но помня елхата, която винаги избирахме една седмица преди Нова година ( сега свързвам това с Бъдни вечер), как я украсяваме цял следобед и как от кухнята се разнася аромат на сладки, питка и постни сърми. Някак потайно сме празнували, без де се споменава точно какво, сега вече ми е ясно. Помня ясно стъклените играчки за елхата и бялата Снежанка от картон, с красивата коса и поръсена с брокат . До нас имаше книжарница и обожавах да вися там всеки удобен момент и да разглеждам гирляндите и играчките за елхата. Най-хубавият подърк, който ясно си спомням беше комплект флумастри от 36 цвята!!!!! Това беше чудо невиждано - 2-3 нюанса розово и лилаво, и светло синьо и тъмно синьо......лягах и ставах с тези флумастри дни на ред. И помня също как всяка нощ се будех и надничах през прозореца, за да вида дали е навалял сняг......

В по-сегашно време първата истинска Коледа си я направихме двамата с ММ, сами в къщи. Следващата Коледа бяхме вече трима и от гогава цялата фамилия се събираме в къщи - баби, дядовци и семейството на брат ми. Аз като домакиня се опитвам всяка една Коледа да е различна, специална, да си създаваме хубави спомени и положителни емоции.  Правим с дъщерята късмети с пожелания, малки подаръчета за спомен на всички, печем заедно и украсяваме сладки. Искам дъщеря ми като порасне също да свързва аромата на меденки, прясно изпечена питка и канела с домашен уют, мама и татко, баба и дядо. За да може и тя един ден да създаде уют и спомени на своето семейство.

Малкодълго стана, но ми беше хубаво да си припомня някои неща

Като прочетох за 36-те цвята фулмастри и изведнъж се сетих: на мен Дядо Мраз никога не ми донесе мечтаните фулмастри, но 2-3 години подред ми слагаше под въглавницата мозайка. След като отворих подаръка, ми стана странно какъв е забраван, как не помни че предната година ми е подарил същото?

Любим детски спомен от Коледа(или пък Нова Година) -с мама украсяваме цялата къща,готвим руска салата,(ех,как я обичах),със сестра ми гледаме Милион и едно желания и вечерта можем да седим доколкото си искаме късно.Една година изобщо нямаше сняг,даже си спомням,че бе толкова топло,че навън през деня излизахме по къс ръкав и точно два часа преди Нова година заваля-бяхме на село и до полунощ натрупа повече от метър и половина-посрещнахме нова година правейки ангелчета в снега...Харесвам и Бъдни вечер с цялото семейство-и до днес го правим при свекърите,от моето семейство няколко човека вече не са сред живите,сестра ми е в Лондон,но се радвам че свекървата обича тези празници,колко и аз.

Помня, че получих за нова година ходеща кукла  "Олеся". Вероятно някой е пътувал до Съюза и я е донесъл .
Помня, че пускаха банани по Нова година, купуваха ни два банана. Дали е било скъпо, или са продавали само по два , за да има за повече хора, незнам.
Помня, че се пързаляхме с найлони и дървени шейни . На мойта дървена шейна татко сложи възглавничка, супер фенси и удобно беше.
Не помня да сме украсяваше кой знае колко в къщи , елхата беше украсена и под нея .
Не сме празнували Коледа, само Нова година.
На първи януари сутринта хуквахме да сурвакаме, как са отваряли горките хора в 8 сутринта ...незнам.После брояхме кой колко стотинки е събрал. Не бяха много . Комшиите ни даваха също орехи и пуканки.
Помня , че правихме опити да запазим пресни плодове за Нова година, увивахме диня с вестници ( от последните дини за сезона , септември сигурно )  и я слагахме на тъмно и студено в мазето.
Слагахме и ябълки , сега се чудя защо ...възможно ли е да е нямало пресни ябълки по Нова година?
Имаше сушени сливи и ябълки на масата , орехи , сърмички , питка с късмет. 
Изпращахме и получавахме поздравителни картички от роднини и приятели от други градове по пощата.
Ходехме на ски с дънки.
Пиехме чай само , ако сме болни.
Чай с малко масло помни ли някой? Филия с халва сутрин , преди да хукнем да правим снежни човеци?  Никога нямах морков за нос , все нещо друго слагахме.