Коледни мисли оттук-оттам

  • 7 329
  • 100
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
В детството ми имаше само Нова година и дядо Мраз...    Smiley
1.помня семейно събиране-моето семейство, роднини, наредена маса.Чука се на вратата, майка ми отваря и там стои висок мъж, наметнат с някакво черно палто, шапка, носи чувал...така се уплаших, че се скрих под масата и часове не исках да изляза.Била съм на около 5-6 годинки.  Smiley  Оказа се дядо ми, който искал да бъде дядо Мраз и да ни раздаде подаръците.
2.друга зима, сняг поне метър висок, излизаме от портата и ...бяла стена.наложи се баща ми да прави тунели в снега...неземно.От тогава не съм виждала толкова много сняг....Сега ако падне толкова сняг, сигурно ще обявят военно положение и ще викнат половин Европа да ни откопава.
3.първата ми Коледа беше вече в Новото време, 1994.Сина ни беше на 5, решихме, че ще празнуваме и Коледа.Тогава имахме и дядо Коледа, и дядо Мраз....   Smiley  после вече остана само дядо Коледа.

Харесвам коледните песни, коледните филми, харесвам студа и огъня в камината, пламъка на свещите в коледната нощ....За нас Коледата не е да накупим милион боклуци и тонове храна, а да усетим духа на празника, да го споделим с близки...
В къщи е украсено почти от началото на месеца, всеки ден си паля ароматни свещи, пека курабийки, подготвям разни неща...
Абе, хубав празник е Коледа!Ако човек може да се дистанцира от консуматорската вакханалия.

# 16
  • Пловдив
  • Мнения: 14 064
Първата Коледа ми беше през 1990 година, тогава и официално започна да се празнува. Преди това се събирахме по студентски, но имахме лекции, ваканцията беше зимна, от 31 декември и си беше точно студентски купон в някоя квартира.

От предишното време помня една голяма кукла, казваше се Елена, дядо Мраз ми я донесе след един куклен театър (не ходех на детска градина и това май беше единствената ми среща с него).

# 17
  • Мнения: 15 187
В нашето семейство Коледа винаги се е празнувала. Събирахме се на село всички, беше най-хубавото време през годината.
Споменът, който съм запазила е една елха, огромна, донесена специално за мен от Балкана и Андерсенови приказки /още си ги пазя, макар и с липсващи страници/ от Дядо Мраз.
Имаше сняг, много сняг, това определено ми липсва, както и хората, които вече не са между нас.
Децата ми са големи и не купувам подаръци. На приятелите правя малки символични такива, изработени от мен. Обичам обаче да обикалям по Коледните базари, харесва ми "шаренията", крада идеи.

# 18
  • Мнения: 14 486
Празникът трябва да е в сърцето и душата, кой български писател го беше казал...Напоследък се замислям какво разхищение е Коледа, колко украси се произвеждат, продават, купуват, колко храна в коледни опаковки, какво купуване на подаръци, колко коледни филми се снимат и т.н.

Дали затрупани от всичко това физически и душевно помним, че се празнува раждането на Светлината?

# 19
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 243
Аз помя и времето, когато на 1 януари се събирахме големи групи деца и ходехме да сурвакаме. С едни платнени торбенца, с цветни сурвачки и песен на уста обикаляхме къщите от сутринта до следобяда. Помня аромата на ябълките, които бабите ни подаваха, пликчета с орехи, портокали и шоколад Кума Лиса. Всеки отваряше дома си за нас и след традиционното потупване по гърба подаваше каквото има. Я левче, я шепа пуканки, я ароматна ябълка или пък нещо "купешко". Много мил спомен.

# 20
  • Карлово
  • Мнения: 4 631
Коледа преди - в детството помня  баба, която пееше по цял ден коледни песни, Нещо като "кравай скача от полица...." Дядо носеше отсечено дръвче, елха да го наречем, макар че май беше смърч. После задължително на Коледа колеха прасе, не че обичах много месо... Иначе много подаръци не помня, щото не е имало за мене, за брат ми обаче имаше, е той е 6 години по-малък.

За Коледа се вълнувах покрай дъщерята, когато беше малка, подарък да избера, да я шашна. Една нощ става да търси подаръка, аз моля ви се съм забравила батерии за куклата балерина... Голяма излагация. Намерих все пак и зарадвах детето.

Пък за една Коледа, празнувахме с брат ми и жена му, някой ни беше наслагал шоколади в обувките. Изненадващо. Голямо гадаене, кой е бил, като никой не е напускал стаята...

# 21
  • Мнения: 3 881

Аз питах по-скоро кой е най-силния ви спомен за Коледа. И дали понякога ви щукват странни мисли по тези празници.


Нямам спомени за Коледа. По "мое" време (като малка имам предвид), не се празнуваше Коледа. След промените пък за нашето семейство настанаха едни странни и трудни времена, на ръба на оцеляването, и също не сме празнували. От последвалите опити за участие на Бъдни вечер и Коледа нямам носталгични усещания, точно защото е по-скоро нещо ново за мен, а не традиция.

# 22
  • Мнения: 30 802
Имам спомен, че елхите бяха живи и украсяването ставаше на 23 декември. И сега се дразня, защото все някой ме подсеща как не съм украсила, а е още началото или средата на месеца. Дразни ме коледна украса още от края на ноември.

Иначе Дед Мороз, Снежанка, стихче до елхата, култови преживявания. Но след 90-те вече въведохме традиция за подаръци под елхата.

# 23
  • Мнения: 7 257
Спомням си Коледа от моето детство, ние винаги празнувахме, баба, дядо, родителите ми и брат ми. Трапезата беше богата, настроението ни празнично. Хубаво беше. Помня и многото Коледи, когато съм била на работа. И тогава беше хубаво.

# 24
  • Мнения: 3 724
Вчера точно по тази тема си говорихме с приятеля ми, за" старата" Коледа. Липсва ми, но ми липсва моето усещане, не времето от тогава, липсват ми баба и дядо и детския наивитет, липсва ми онзи аромат, на истинска елха , на тиквеника ,за който всички участвахме за направата му, липсва ми трепета на детството. Сега не мога да се насладя на това усещане, дори да си сложа истинската елха, липсва много. Но пак си мисля ,че съм виждала само лъскавата страна, сега се сещам ,че майка или татко се връщаха премръзнали от опашката за банани, че имахме пържолки защото гледахме прасенце , сещам се че майка стоеше до 12 в дните до Коледа, за да направи всички онези вкусни сладки и торти. Тези празнични вечери имаше лимонада и шоколад, с две думи ако бях родител тогава, сигурно нямаше да ми липсва Коледата сега. Сега съм благодарна на Бога, че купувам на детето си това, което му се хапва , не че е най-важното това , но за родител е много,майка ми още се терзае за всички наши лишения, сега като се замисля не помня нито един подарък от Коледа. Хубавия ми спомен от Коледа ми е това да съм с баба и дядо в къщи на топло и да готвим нещо , да влезеш в къщи и да те посрещнат те

# 25
  • София
  • Мнения: 38 472
Най-силният ми спомен? Как раждам /27.12/, а терминът ми беше за 27.01 по принцип.

# 26
  • Мнения: X
Дааа, елхите бяха истински.Слагаха се и едни свещички, на щипки.Една година явно по-рано сме украсили елхата, беше явно пъизсъхнала, та като пламна тая ми ти елха...  Laughing баща ми сварва да я изнася от хола, а ние със сестра ми се радваме на "фойерверките" и се хилим....Smiley   Ех, спомени!

# 27
  • Мнения: 30 802
Пробвахме с жива елха...2 пъти. Еми не е гот, до май чистихме иглички, а сме без килими.

# 28
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 243
Помня тези щипки 😀 мама не позволяваше да палим свещи по тях, разбираемо защо.
Имахме едни стари лампички, от които изгори ли една- никоя друга не светва. Много бях тъжна, когато се случи.
Помня трепета, който изпитвах, когато с татко отивахме да купим елха. Мъките по поставянето й 😀 ту не влизаше в кръстачката, ту килваше на една страна 😀 и онези култови стъклени играчки, които даваха "жертва" почти всяката година в несръчните ми ръце. Под елхата слагахме памук за сняг, както и онзи руски Дядо Мраз със Снежанка.

# 29
  • Мнения: 1 539
Обичам Коледа, обичам светлините, украсите. А най-много обичам снежните Коледи.
Едно време получавахме пликчета с лакомства на Коледа, а подаръците ги носеше дядо Мраз. Аз почти нямам спомени от преди 1989 г., но това си го спомням ясно. Майка ми подготвяше такива пликчета и за съседските деца.
Консуматорството и мен ме уморява последните години. Купувам по нещо на най-близките, но пак ми се струва на сила, защото трябва нещо да купя, а не защото съм открила точния подарък за точния човек...
Като се замисля по-сериозно, най-приятната част е украсяването на дома ни, което правим с дъщеря ми и правенето на коледни сладки, отново заедно.

Общи условия

Активация на акаунт