Отговори
# 60
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
По принцип смятам че боя не възпитава, но то само по принцип. Мене много рядко са ме били и си помня всеки шамар за какво е. Затова смятам че може да се бие при нужда но да става рядко и при сериозен повод защото иначе детето ще свикне с боя и ще помни само че е малтретирано като дете. Иначе и на мен ми се случва да ударя някой шамар по памперса ама от това полза няма. Диването ми се хили и нарочно прави пак белите а аз вече месец ходя с шина.

# 61
  • Мнения: 5 221
От друга страна вярвам (и твърдя от опит), че децата разбират, когато им се обясни - дори и да са малки и да не могат да говорят. Аз обяснявам, и то като на възрастен, не с разните "тука има ох" и т.н. Гледам в очите, говоря бавно и членоразделно, и ей Богу, има ефект. Знае също така, че като си хвърли чашата или играчката, ще му я подам 2 пъти, но трети - не. Че ако не яде, а си играе с храната и я хвърля, я махам и ще стои гладен до следващото ядене. Че ако легне да се тръшка на пода, просто ще го прескоча и ще го оставя да се натръшка. Затова казвам, че за мен е важно да разбере последствията от своето действие или избор (а мисля, че ако просто го напляскам, няма да разбере; може би ще се дресира, но няма да разбере). 

И аз вярвам точно в този подход. Дъщеря ми ме е удивявала не веднъж колко много разбира и се съобразява с това, което й казвам. Когато започне да се тръшка и й обясня, че искам да направи еди какво си  поради еди какви си причини, тя се съгласява, а ако й се развикам и се опитам да я накарам на сила да направи нещо, ефектът е или обратен,  или се разплаква и педагогическите ми усилия отиват на кино.

# 62
  • Мнения: 429
От майка ми не си спомням да съм бита, но си спомням когато я ядосам ми казваше: "Сега ще видиш как бие машеха майка" и ме щипеше по бедрото. Един път ми бе достатъчен. Това е било много рядко.
Аз за съжаление както и по-горе писах пошляпвам дупето, старая се да не удрям бузки и ръчички, макар и да се случвало понякога.
За съжаление има дни в които Ани пиши неистово и се тръшка защото не е на нейната. Колкото и мило да се старя да говоря думите минават и не влизат в ушите, повишения тон още повече засилва рева и тогава дупето е наред. Имаше ефект, но след това една дълга реч и ефекта е моментен, може би до следващия момент.
Моля майките които в такива ситуации преминават без шляпване по дупето да споделят, ще им бъда благодарна.

# 63
  • out of space
  • Мнения: 8 623

Не знам Дона какво дете има, видях че Арлина има момиче.
Момиче на почти 5 имам и момче почти на 2.
Всичко, което сте написали ми идеше да кажа, че е до характер, че децата са различни. Не знам дали е така наистина...
С дъщеря ми съм процедирала по същия начин...дори не е процедиране- напаснахме си, тя почти винаги знае какво изразява погледа и мимиката ми както и аз нейните.
Със сина нещата не седят така- цялото ни общуване...айде, не цялото, но голяма част са нерви, викове, приказване, напук...умора...  Tired
Не съм го докоснала до сега...освен веднъж по памперса. Нооо  Twisted Evil още малко да порастне
И аз вярвам точно в този подход. Дъщеря ми ме е удивявала не веднъж колко много разбира и се съобразява с това, което й казвам. Когато започне да се тръшка и й обясня, че искам да направи еди какво си,  поради еди какви си причини, тя се съгласява, а ако й се развикам и се опитам да я накарам на сила да направи нещо, ефектът е или обратен,  или се разплаква и педагогическите ми усилия отиват на кино.

# 64
  • Мнения: 3 447

Не знам Дона какво дете има, видях че Арлина има момиче.
Момче, Овне Grinning И си му личи - когато трябва да направи нещо, което не му изнася, ме гледа лошо изпод вежди... но го прави Laughing

# 65
  • Мнения: 5 878
Ами пробвала съм да я плесна (по дупето) като изпадне в истерична криза, тръшканица, пищене, ритане... знаете какво е.
Полза никаква.
Може би съм я плеснала леко, може би не.
Изобщо не се впечатлява, най-много по-силно да писне.
Не знам, вкъщи най-силен наказателен ефект има да кажа, че й се сърдя (естествено възможно след края на самата криза). Не давам пояснения, не е като да не й говоря, просто казвам, че съм сърдита и толкова.

Доне, ти хубаво ще го прескочиш, като се тръшка в къщи, ама кажи какво да го правиш дете, което ти устройва истерична криза на слизане от тролея, защото не си му позволила то да слезе първо и да те поеме, вместо ти него?
Имам предвид криза с лягане по земята на мръсната спирка до тролея, размахване на юмручета, викове и ритници...
Не мога да я прескоча, не мога и да я оставя да се натръшка - на 50 сантиметра е от бордюра. Пуснеш ли го, хуква нанякъде.

# 66
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ох, незнам.........аз го игнорирам Йоан........щом започне нещо да пищи, си слагам капаците и никакво внимание не му обръщам...........така си щадя нервите, пък и той като види че не го закачам - млъква.......Ако река да му отвличам вниманието-  по- зле става, защото ми е научил номерата вече и започва да пищи двойно ...........Колко време продължава този период?

# 67
  • Мнения: 5 878
няколко месеца
после отдих
и после пак почва

# 68
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
И така до пубертета, нали...... Laughing

# 69
  • Мнения: 5 878
Като вид почивка ли го чакаш? hahaha

# 70
  • out of space
  • Мнения: 8 623
И така до пубертета, нали...... Laughing

Не...споко, до 4 г. най-късно.
С момчетата не съм сигурна...мойто си го представям просто в пубертета...  ooooh!

# 71
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Като вид почивка ли го чакаш? hahaha

Ами да...тогава хващам пътя........

# 72
И аз пошляпвах баткото с възпитателна цел от време на време Blush Когато беше непоносим, разбира се. Но вече е на 9 години и се опитвам да избягвам този метод на наказание - има много по-ефективни като лишаване от компютър, телевизия, колело и т.н. Wink Понякога му казвам, че ме е разочаровал и провеждаме сериозен разговор - и той се разплаква от думите ми много повече, отколкото от шамара. А малкият още не е шамаросван - не че не си го е просил, но е твърде малък и няма да има ефект. Според мен периодът, през който от някой и друг шамар по дупето може да има полза, е от 1,5-2 години до 6-7 най-много Thinking Преди това децата са твърде малки, за да разберат защо ги шляпваш, а след това един шамар няма да промени нищо в поведението им...

# 73
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 23 674
Добре, да ви питам друго.
По лицето не пляскам - със сестра ни са ни плескали и по лицето (времената и общоприетите възпитателни мерки бяха такива, в никакъв случай не обвинявам родителите ни) и по дупетата, вкл. ако сме били особено изобретателни във вбесяването на майка ми, ни се е случвало и в по-късна възраст - последно помня майка ми, докарана до чист бял бяс, с чехъл в ръка, кара сестра ми (ще да е била на 14-15 поне) да слезне от бюрото, където се беше възкачила да мие прозорци, за да я набие. Майка не смее да я удари там, за да не падне. "Слез!" - "Няма!" - "Слез долу!" - "Няма да слезна, нали ще ме набиеш!"... накрая се разхилихме от нелепия разговор, но сестра ми все пак получи наказание за не помня вече каквото там провинение.

Аз плескам по дупето и ръцете. Открих, че съвсем, съвсем леко перване по ръката - в никой случай не боли! - действа като силно залющен шамар по бузата. Това насилие ли е? Води ли се и то пляскане, предвид ефекта, който има? Знам, че не я боли в никой случай. Но когато прави нещо чисто напук въпреки всякакви други мерки, прибягвам до това.

Второто ми питане е: понякога се затръшква, въпреки че вече мина "ужасните две" и то твърде безболезнено - не мога да се оплача. Затръшква се истерично и в такива моменти ни приема, ни предава. Нито говорене, нито пренасяне на друго място действат. Ако я оставя, ще се потръшка 20-30 минути и ще й мине - обикновено я пренасям в друга стая да се нареве и спокойно й казвам да дойде, когато свърши. След различно време на рев й минава и идва.
Но понякога просто няма време за такива по-спокойни мерки - да речем, ако трябва спешно да излезем. Тогава съм разбрала, че ако я плесна (старая се да е леко, както обясних, целта ми не е да я боли), по-лесно стига до катарзис, точно все едно съм й помогнала някак по-бързо да намери причината да се нареве на бързи обороти, и по-бързо и лесно се успокоява. Това не ми харесва, но не намирам друг начин. Отворена съм за идеи по последната точка, защото сегашното положение не ми е приятно.

# 74
  • Мнения: 1 366
Малтретирането започва с "възпитанието с бой"!!! Просто няма такова нещо!!! Няма възпитание с бой, това е израз на твоята слабост да се справиш с проблема и да разбереш детето си. Жалко наистина, че никой не се е обърнал към организация, за да се осъзнаеш. Дори и никой да не вижда, това не е възпитание. Бъди по сдържана и се опитвай да го разбереш, а не да му се налагаш. Или по-скоро да му се налагаш, но по елегантен начин, така както би се опитала да наложиш мнението си върху възрастен. Физическото ти надмощие над детето е само показател за психическата ти слабост. Много по-ефективно и не ефектиращо би било да отвлечеш вниманието на детето от проблема, а и да осъзнаеш, защо това, което прави те дразни ... защото искаш да си четеш книгата? или си заета с разговор? сама разбираш, че това не са достатъчно важни причини да набиеш детето си, защото ти досажда и така да го възпитаваш!!! Т

Последна редакция: вт, 25 юли 2006, 07:52 от maikata

Общи условия

Активация на акаунт