Линде, ма що им се ядосваш, бе джанъм. Остай ги да пишат, каквото си искат. Не видяли как е паднала...а фантастика бил 
- Публикувана: 17 дек. 2019, 00:49 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2020, 19:30 ч.
Fatih Harbiye~ Неслихан Атагюл & Кадир Доулу~Vuslat~Sefirin Kizi ~ тема 122
Линде, ма що им се ядосваш, бе джанъм. Остай ги да пишат, каквото си искат. Не видяли как е паднала...а фантастика бил
Честита коледа, момичета! Благодаря за превода! Нямате спирка, браво на вас!
Сега и аз се размислих, че Санджар ще се промени е ясно... Сменя му се физиономията, като види Наре. Още я обича той, ама е инат и задръстен мъж. Мисля, си обаче че няма как да е с щастлив край всичко, защото като й повярва, смятам че ще стане това ще утрепе доведения й брат. Няма мъж, който да знае такова нещо и да не вземе мерки, още повече че Санджар е много избухлив...
Гедиз много хубав типаж, мисля че се влюби в Наре още като я видя. Не знам, дано не го направят гадняр... може и платонично да си я обича, още повече Наре каза, че ще живее само за дъщеря си. Може и да ме мерите с камъни, но според мен няма и не трябва да му прощава на Санджар... толкова години и заради него е търпяла издевателствата на мнимия брат, защото ако й беше повярвал щеше да се спаси. За бащата не казвам нищо, трябва да се застреля на място. Няма милост за тези двата.
Много се разписах. Весело изкарване на празниците!:heart_exl:
Сега и аз се размислих, че Санджар ще се промени е ясно... Сменя му се физиономията, като види Наре. Още я обича той, ама е инат и задръстен мъж. Мисля, си обаче че няма как да е с щастлив край всичко, защото като й повярва, смятам че ще стане това ще утрепе доведения й брат. Няма мъж, който да знае такова нещо и да не вземе мерки, още повече че Санджар е много избухлив...
Гедиз много хубав типаж, мисля че се влюби в Наре още като я видя. Не знам, дано не го направят гадняр... може и платонично да си я обича, още повече Наре каза, че ще живее само за дъщеря си. Може и да ме мерите с камъни, но според мен няма и не трябва да му прощава на Санджар... толкова години и заради него е търпяла издевателствата на мнимия брат, защото ако й беше повярвал щеше да се спаси. За бащата не казвам нищо, трябва да се застреля на място. Няма милост за тези двата.
Много се разписах. Весело изкарване на празниците!:heart_exl:
Привет момичета в третият ден от Коледа 
Днес ми е много мързеливо. Не ми се подхваща нищо. Ще се отдам на почивка и на сериали
Мисля да си изгледам ДП спокойно и след това ще се включа с коментарите
А междувременно нашето слънчево момиче вече е стигнала 8,4 милиона последователи в инстаграма. Харесват си я Несли и има много почитатели
Днес ми е много мързеливо. Не ми се подхваща нищо. Ще се отдам на почивка и на сериали
Мисля да си изгледам ДП спокойно и след това ще се включа с коментарите
А междувременно нашето слънчево момиче вече е стигнала 8,4 милиона последователи в инстаграма. Харесват си я Несли и има много почитатели
Здравейте и благодаря за превода! 
Мноого са различни Наре и Санджар. И не само външно - крехката и фина Наре с грубоватия и избухлив Санджар. Като култура и мислене са различни.
Направи ми впечатление разказа на Наре, която обясняваше причините за самоубийството на два пъти предприемано. Човекът с камък на гърба, катерещ се към върха многократно и една ръка, която непрекъснато я блъска в дъното на пропастта. Напомня "Митът за Сизиф" на Албер Камю. Сизиф бил наказан от боговете заради три неща: неподчинението на авторитетите; омразата към смъртта; жаждата за истински живот. И е осъден на един абсурден живот - ад. Подобна е историята на Наре. Дъщеря не на баща си, а на посланика, чийто авторитет стои над всичко. Отказала се от духовна и душевна смърт - брак с богаташа Акън. Жадуваща за живот на слънце, край морето, в малка къща под върховете на планина, живот в топлината на обичта, която само Санджар умее да раздава. Наказана с неверието на всички, на които се е надявала - "Животът се счупил по средата." и "Сега ти самата си се превърнала в този камък, който си влачила към върха."(Наре). В такива случаи има един въпрос, от който зависи всичко. Има ли смисъл? И отговорите не са много - самоубийство или бунт. Камю завършва есето си за Сизиф с думите: "Трябва да си представяме Сизиф щастлив". И причината е, че самата борба на порива към върховете е достатъчна да изпълни човешкото сърце. За Наре борбата има смисъл заради Мелек и любовта. Наре е един истински Сизиф в рокля - сама, но и осъзнала там в подножието на скалите, че висшата вярност отрича авторитетите и повдига скали. Така че ... аз за нея не се притеснявам, ама хич.
Санджар разказва друга легенда - за прадядо си - герой в битките срещу врагове; за агата на селото, който спасил героя; за бръснаря, който го излекувал. Той не е сам в света като Наре, но същевременно е окован от героическото минало на предците и традициите, както и от авторитета на майката. За него проблемът за смисъла на живота не стои, той е ясен - да бъде героят, преодолял бедността, закупил конака на агата, лидера на общността. Обаче срещата с Наре влиза в конфликт с всичко, което знае за живота, а той не е само червеното коланче и двете половинки на мидата.
Има ли начин да се срещнат свободата и традицията? Има, когато свободата диктува какво от традициите да стане нашето наследство. Този път трябва да извърви Санджар като обичащ мъж и баща. И като честен и справедлив човек (сценката с момчето, отварящо вратите на господарите си е показателна), който може да преодолее предразсъдъците и да цени свободния дух, който въпреки насилието, го обича и му се доверява. Трудна работа, но не е невъзможна. Не виждам аз трагичен край.
Мноого са различни Наре и Санджар. И не само външно - крехката и фина Наре с грубоватия и избухлив Санджар. Като култура и мислене са различни.
Направи ми впечатление разказа на Наре, която обясняваше причините за самоубийството на два пъти предприемано. Човекът с камък на гърба, катерещ се към върха многократно и една ръка, която непрекъснато я блъска в дъното на пропастта. Напомня "Митът за Сизиф" на Албер Камю. Сизиф бил наказан от боговете заради три неща: неподчинението на авторитетите; омразата към смъртта; жаждата за истински живот. И е осъден на един абсурден живот - ад. Подобна е историята на Наре. Дъщеря не на баща си, а на посланика, чийто авторитет стои над всичко. Отказала се от духовна и душевна смърт - брак с богаташа Акън. Жадуваща за живот на слънце, край морето, в малка къща под върховете на планина, живот в топлината на обичта, която само Санджар умее да раздава. Наказана с неверието на всички, на които се е надявала - "Животът се счупил по средата." и "Сега ти самата си се превърнала в този камък, който си влачила към върха."(Наре). В такива случаи има един въпрос, от който зависи всичко. Има ли смисъл? И отговорите не са много - самоубийство или бунт. Камю завършва есето си за Сизиф с думите: "Трябва да си представяме Сизиф щастлив". И причината е, че самата борба на порива към върховете е достатъчна да изпълни човешкото сърце. За Наре борбата има смисъл заради Мелек и любовта. Наре е един истински Сизиф в рокля - сама, но и осъзнала там в подножието на скалите, че висшата вярност отрича авторитетите и повдига скали. Така че ... аз за нея не се притеснявам, ама хич.
Санджар разказва друга легенда - за прадядо си - герой в битките срещу врагове; за агата на селото, който спасил героя; за бръснаря, който го излекувал. Той не е сам в света като Наре, но същевременно е окован от героическото минало на предците и традициите, както и от авторитета на майката. За него проблемът за смисъла на живота не стои, той е ясен - да бъде героят, преодолял бедността, закупил конака на агата, лидера на общността. Обаче срещата с Наре влиза в конфликт с всичко, което знае за живота, а той не е само червеното коланче и двете половинки на мидата.
Има ли начин да се срещнат свободата и традицията? Има, когато свободата диктува какво от традициите да стане нашето наследство. Този път трябва да извърви Санджар като обичащ мъж и баща. И като честен и справедлив човек (сценката с момчето, отварящо вратите на господарите си е показателна
), който може да преодолее предразсъдъците и да цени свободния дух, който въпреки насилието, го обича и му се доверява. Трудна работа, но не е невъзможна. Не виждам аз трагичен край. 
Скрит текст:
Здравейте и благодаря за превода!
Мноого са различни Наре и Санджар. И не само външно - крехката и фина Наре с грубоватия и избухлив Санджар. Като култура и мислене са различни.
Направи ми впечатление разказа на Наре, която обясняваше причините за самоубийството на два пъти предприемано. Човекът с камък на гърба, катерещ се към върха многократно и една ръка, която непрекъснато я блъска в дъното на пропастта. Напомня "Митът за Сизиф" на Албер Камю. Сизиф бил наказан от боговете заради три неща: неподчинението на авторитетите; омразата към смъртта; жаждата за истински живот. И е осъден на един абсурден живот - ад. Подобна е историята на Наре. Дъщеря не на баща си, а на посланика, чийто авторитет стои над всичко. Отказала се от духовна и душевна смърт - брак с богаташа Акън. Жадуваща за живот на слънце, край морето, в малка къща под върховете на планина, живот в топлината на обичта, която само Санджар умее да раздава. Наказана с неверието на всички, на които се е надявала - "Животът се счупил по средата." и "Сега ти самата си се превърнала в този камък, който си влачила към върха."(Наре). В такива случаи има един въпрос, от който зависи всичко. Има ли смисъл? И отговорите не са много - самоубийство или бунт. Камю завършва есето си за Сизиф с думите: "Трябва да си представяме Сизиф щастлив". И причината е, че самата борба на порива към върховете е достатъчна да изпълни човешкото сърце. За Наре борбата има смисъл заради Мелек и любовта. Наре е един истински Сизиф в рокля - сама, но и осъзнала там в подножието на скалите, че висшата вярност отрича авторитетите и повдига скали. Така че ... аз за нея не се притеснявам, ама хич.
Санджар разказва друга легенда - за прадядо си - герой в битките срещу врагове; за агата на селото, който спасил героя; за бръснаря, който го излекувал. Той не е сам в света като Наре, но същевременно е окован от героическото минало на предците и традициите, както и от авторитета на майката. За него проблемът за смисъла на живота не стои, той е ясен - да бъде героят, преодолял бедността, закупил конака на агата, лидера на общността. Обаче срещата с Наре влиза в конфликт с всичко, което знае за живота, а той не е само червеното коланче и двете половинки на мидата.
Мноого са различни Наре и Санджар. И не само външно - крехката и фина Наре с грубоватия и избухлив Санджар. Като култура и мислене са различни.
Направи ми впечатление разказа на Наре, която обясняваше причините за самоубийството на два пъти предприемано. Човекът с камък на гърба, катерещ се към върха многократно и една ръка, която непрекъснато я блъска в дъното на пропастта. Напомня "Митът за Сизиф" на Албер Камю. Сизиф бил наказан от боговете заради три неща: неподчинението на авторитетите; омразата към смъртта; жаждата за истински живот. И е осъден на един абсурден живот - ад. Подобна е историята на Наре. Дъщеря не на баща си, а на посланика, чийто авторитет стои над всичко. Отказала се от духовна и душевна смърт - брак с богаташа Акън. Жадуваща за живот на слънце, край морето, в малка къща под върховете на планина, живот в топлината на обичта, която само Санджар умее да раздава. Наказана с неверието на всички, на които се е надявала - "Животът се счупил по средата." и "Сега ти самата си се превърнала в този камък, който си влачила към върха."(Наре). В такива случаи има един въпрос, от който зависи всичко. Има ли смисъл? И отговорите не са много - самоубийство или бунт. Камю завършва есето си за Сизиф с думите: "Трябва да си представяме Сизиф щастлив". И причината е, че самата борба на порива към върховете е достатъчна да изпълни човешкото сърце. За Наре борбата има смисъл заради Мелек и любовта. Наре е един истински Сизиф в рокля - сама, но и осъзнала там в подножието на скалите, че висшата вярност отрича авторитетите и повдига скали. Така че ... аз за нея не се притеснявам, ама хич.
Санджар разказва друга легенда - за прадядо си - герой в битките срещу врагове; за агата на селото, който спасил героя; за бръснаря, който го излекувал. Той не е сам в света като Наре, но същевременно е окован от героическото минало на предците и традициите, както и от авторитета на майката. За него проблемът за смисъла на живота не стои, той е ясен - да бъде героят, преодолял бедността, закупил конака на агата, лидера на общността. Обаче срещата с Наре влиза в конфликт с всичко, което знае за живота, а той не е само червеното коланче и двете половинки на мидата.
Има ли начин да се срещнат свободата и традицията? Има, когато свободата диктува какво от традициите да стане нашето наследство. Този път трябва да извърви Санджар като обичащ мъж и баща. И като честен и справедлив човек (сценката с момчето, отварящо вратите на господарите си е показателна
), който може да преодолее предразсъдъците и да цени свободния дух, който въпреки насилието, го обича и му се доверява. Трудна работа, но не е невъзможна. Не виждам аз трагичен край. Катя, благодаря за този пост. Удоволствие бе за мен да го прочета. Прочетох своите мисли, които никога не бих могла така синтезирано да ги споделя. Този пост е квинтесенцията на сериала. Благодаря за "Митът за Сизиф" на Албер Камю.
А трудната работа ще я улесни Мелек и ще я направи възможна.
Катя, наистина ли мислиш, че Сизиф и Наре си приличат? И с какво Наре е съгрешила, та е носила този камък на гърба си 9, а може би и повече години? За какво точно е наказана? За това, че се е родила жена в мъжки свят, в който никой не й вярва, защото по презумпция жените са лъжкини и са способни на измяна? За това, че е станала жертва на низките страсти на Акън, алчността на баща си, недоверието, гордостта и тесногръдието на Санджар ли?
Мелек си е чудото на живота, оцеляло при онова политане от скалата. 
Момичета , добра вечер
Еви и другите момичета от преводаческия екип - БЛАГОДАРЯ ,че отделихте време в празничните дни да ни зарадвате
И макар ,че вече ни омръзна от ядене и пиене да ви почерпя виртуално ,защото моето момче Дейвид днес има имен ден
Еви и другите момичета от преводаческия екип - БЛАГОДАРЯ ,че отделихте време в празничните дни да ни зарадвате
И макар ,че вече ни омръзна от ядене и пиене да ви почерпя виртуално ,защото моето момче Дейвид днес има имен ден