Две различни неща не, по-скоро двете страни на една монета, но в общи линии си права. 
- Публикувана: 23 дек. 2019, 14:02 ч.
- Последно мнение: 11 март 2020, 21:37 ч.
Защо мъжете са такива?
Има една приказка, че като обсъждаш другите, казваш повече за себе си, отколкото за другите. За всички се отнася. 
Д.
Д.
Това е всичко друго, но не и любов.
Вярността не е нещо, което можеш да изискаш. Егото не може да се справи с нея, защото то иска още и още, и никога не се задоволява с това, което има. Верен може да бъде само човек, надскочил егото и неговите желания.
Мъжете и жените (или много от тях) в днешно време са повърхностни, неосъзнати, подвластни на егото си, затънали в духовно невежество, непознаващи любовта и това, на което е проявление- Единството. И в крайна сметка се обричат на страдание и самота... без да си дават сметка. За това Исус казва "Боже, прости им, те не знаят какво правят".
Вярността не е нещо, което можеш да изискаш. Егото не може да се справи с нея, защото то иска още и още, и никога не се задоволява с това, което има. Верен може да бъде само човек, надскочил егото и неговите желания.
Мъжете и жените (или много от тях) в днешно време са повърхностни, неосъзнати, подвластни на егото си, затънали в духовно невежество, непознаващи любовта и това, на което е проявление- Единството. И в крайна сметка се обричат на страдание и самота... без да си дават сметка. За това Исус казва "Боже, прости им, те не знаят какво правят".
Съгласна съм с всяка една дума от него.
Изневярата е желание да консумираш, продукт на егото.
Затова и аз веднъж писах, че най-чистата, най-святата и най-истинска любов е платоничната. Когато човек не иска да консумира друг човек. Всичко останало са страсти, желания и логично - страдания.
Оф, можете ли да спрете малко с това его, надскачанията му и пр. сухотии, преди да сте стигнали до греха и изкуплението.
В тази посока вървим...
Напълно вярно е това за платочнита любов, но все пак сме хова и имаме нужда И от физическа.
Егото е в основата на разглежданета тема (както и на повечето в този подфорум), а без достигане до същината е само едно временно замазване на проблема. Не виждам каква е ползата от повърностни обсъждания, придружени с разтягане на локуми, хипотези и хипотенузи, разкази и преразкази и накрая лични нападки (както често приключват темите). Причината да продължавам да следя този форум са, че има някои много съдържателни постове, които ме карат да се замисля. Надявам се, че и някои от моите споделени прозрения могат да замислят и да бъдат от полза за други. Хубавото на форума е, че е голям и има за всеки по нещо. Четеш и коментираш според интересите и настроението, ако не, пропускаш- теми, потребители, постове.
Интересен психологически момент са въпросите на които човек се дразни- показват, че точно в тази област има уроци за учене и поле за израстване.
Егото е в основата на разглежданета тема (както и на повечето в този подфорум), а без достигане до същината е само едно временно замазване на проблема. Не виждам каква е ползата от повърностни обсъждания, придружени с разтягане на локуми, хипотези и хипотенузи, разкази и преразкази и накрая лични нападки (както често приключват темите). Причината да продължавам да следя този форум са, че има някои много съдържателни постове, които ме карат да се замисля. Надявам се, че и някои от моите споделени прозрения могат да замислят и да бъдат от полза за други. Хубавото на форума е, че е голям и има за всеки по нещо. Четеш и коментираш според интересите и настроението, ако не, пропускаш- теми, потребители, постове.
Интересен психологически момент са въпросите на които човек се дразни- показват, че точно в тази област има уроци за учене и поле за израстване.
Потребностите на Аз, назидателно наричани неуспешни подскоци на Его - то. Да речем, че егото не иска още и още, а си иска това, което му липсва.
Твоите прозрения са си твоите, но уви - нищо повече от опит да натикат хората в матрицата на някакви духовни оправдания на избирателната слепота и глухота.
Твоите прозрения са си твоите, но уви - нищо повече от опит да натикат хората в матрицата на някакви духовни оправдания на избирателната слепота и глухота.
Потребностите на Аз, назидателно наричани неуспешни подскоци на Его - то. Да речем, че егото не иска още и още, а си иска това, което му липсва.
Твоите прозрения са си твоите, но уви - нищо повече от опит да натикат хората в матрицата на някакви духовни оправдания на избирателната слепота и глухота.
Твоите прозрения са си твоите, но уви - нищо повече от опит да натикат хората в матрицата на някакви духовни оправдания на избирателната слепота и глухота.
Дренке, ок- това е твоята гледна точка... но не е единствена. Ако някой се чувства натикан в матрица от мен, нека извинява, но проблемът не идва от мен.
Нищо не е ненужно... От там тръгваме- защо се получава разминаването? Грешни очаквания. Защо? Непознаване на себе си. Защо? Липса на опит, анализиране на ситуациите и правене на изводи (няма осъзнатост, само его). "Духовните аспекти" не са извисяване, а по-скоро приземяване и търсене на най-есенциалните отговори.
Мога да дам пример със себе си. След продължителен (20+ г. брак... уж щастлив, но някак неудолетворителен), последвали куп връзки от по няколко месеца, даже години, без желаното от мен развитие... осъзнах, че нещо аз бъркам, обърнах се към себе си и анализирах поведението си на по-дълбоко ниво. Отговорите бавно изплуваха и промяната стана автоматично. Почти веднага след това се появи настоящия ми партньор, с който на втората ни среща започнахме да планираме съвместен живот. Отношенията ни ги определям като емоционално зрели и пълноценни- за първи път в живота си се разбирам с човек на всички нива. Осъзнавайки своите грешки, виждам грешките въобще в човешките отношения. В основата им, без изключение, стои егото.
Уроците, които съм научила съм ги изстрадала, но единственият учител е опитът. Ако някой се дразни на постовете ми- разбирам го прекрасно, защото съм минала и аз през тези емоции. Всичко идва с времето си (още един израз, на който реагирах с "бла-бла")
Мога да дам пример със себе си. След продължителен (20+ г. брак... уж щастлив, но някак неудолетворителен), последвали куп връзки от по няколко месеца, даже години, без желаното от мен развитие... осъзнах, че нещо аз бъркам, обърнах се към себе си и анализирах поведението си на по-дълбоко ниво. Отговорите бавно изплуваха и промяната стана автоматично. Почти веднага след това се появи настоящия ми партньор, с който на втората ни среща започнахме да планираме съвместен живот. Отношенията ни ги определям като емоционално зрели и пълноценни- за първи път в живота си се разбирам с човек на всички нива. Осъзнавайки своите грешки, виждам грешките въобще в човешките отношения. В основата им, без изключение, стои егото.
Уроците, които съм научила съм ги изстрадала, но единственият учител е опитът. Ако някой се дразни на постовете ми- разбирам го прекрасно, защото съм минала и аз през тези емоции. Всичко идва с времето си (още един израз, на който реагирах с "бла-бла"
)
Защо да е само непознаване на себе си, а не нечуване/неразбиране от другия? Ти сама със себе си ли си във връзка?
Не знам защо мислиш, че някой ти се дразни, аз поне се опитвам да разбера какво целиш с тези проповеди?
Ако ти поставяш егото в основата на “греховете”, то дали се замисляш, че няма как да сложиш всички в рамката на собствените си възгледи?
Не знам защо мислиш, че някой ти се дразни, аз поне се опитвам да разбера какво целиш с тези проповеди?
Ако ти поставяш егото в основата на “греховете”, то дали се замисляш, че няма как да сложиш всички в рамката на собствените си възгледи?
Скрит текст: Много хубав пост, Сараниа!
Съгласна съм с всяка една дума от него.
Изневярата е желание да консумираш, продукт на егото.
Затова и аз веднъж писах, че най-чистата, най-святата и най-истинска любов е платоничната. Когато човек не иска да консумира друг човек. Всичко останало са страсти, желания и логично - страдания.Това е всичко друго, но не и любов.
Вярността не е нещо, което можеш да изискаш. Егото не може да се справи с нея, защото то иска още и още, и никога не се задоволява с това, което има. Верен може да бъде само човек, надскочил егото и неговите желания.
Мъжете и жените (или много от тях) в днешно време са повърхностни, неосъзнати, подвластни на егото си, затънали в духовно невежество, непознаващи любовта и това, на което е проявление- Единството. И в крайна сметка се обричат на страдание и самота... без да си дават сметка. За това Исус казва "Боже, прости им, те не знаят какво правят".
Вярността не е нещо, което можеш да изискаш. Егото не може да се справи с нея, защото то иска още и още, и никога не се задоволява с това, което има. Верен може да бъде само човек, надскочил егото и неговите желания.
Мъжете и жените (или много от тях) в днешно време са повърхностни, неосъзнати, подвластни на егото си, затънали в духовно невежество, непознаващи любовта и това, на което е проявление- Единството. И в крайна сметка се обричат на страдание и самота... без да си дават сметка. За това Исус казва "Боже, прости им, те не знаят какво правят".
Съгласна съм с всяка една дума от него.
Изневярата е желание да консумираш, продукт на егото.
Мерси ще кажа аз за такваз платонична любов
Кой ви излъга вас, млада и зелена, че страсти и консумация е едно и също? Не разбрах също какво консумирате толкова страдалчески при физическото измерение на любовта
?