случвало ли ви се е?

Реших и аз да се включа в дискусията,понеже имам обратния опит по отношение на утежнените диагнози нашата беше прекалено "Олекотена".Когато се роди синът ми Любослав,който е втори близнак с разлика от 1ч. и 20м.от брат си,никой от лекарите не благоволи да ме информира,че детето е останало без въздух дълго време,а още повече защо престоя 1м. в кувиоз.Чак когато го извадиха от кувиоза видях огромен хематом на вратлето му.Попитах лекарите от какво се е получил,а те знаете ли какво ми отговориха,"А...нищо му няма понякога се случва при някои бебета да се раждат така,просто го слагайте да спи на страната на хематома и до 1-2 месеца ще му мине".След това ни изписаха без никакви уточнения или подробности в документите.След това беше доста трудно да обяснявам на невролозите какво точно се е случило в родилния дом.Детето е с ДЦП и благодарение на 5 годишните грижи в клиниката на д-р Чавдаров успя да проходи.Ние посещаваме болницата почти от самото и създаване.Детето ходеше там и на детска градина заради ежедневните рехабилитации и други процедури.На никого не налагам мнението си,но смятам,че няма по-добра клиника в България що се отнася до лечение и рехабилитация на ДЦП.

 , да наистина. Уж невинна, ама хич не е......защото засяга лекарската етика. Или по - точно какво влагаме ние пациентите в този термин, и какво - медиците.....
 Да, сетих се, че става въпрос за болницата в Красна поляна. Не са много местата, къде родителите с такива проблеми ходят. Преди време, от едно изречение написано във форума се сетих, че майката води детето си при един конкретен невролог в педиатрията....
 Не веднъж е ставало на въпрос, че много от нас са получавали съвет да си оставят децата - от лекар.....
 На мен ми съобщиха новината така: " Детето ви има вродена цитомегалвирусна инфекция, това е изключително тежко заболяване, не е за гледане, да знаете, че има домове за такива деца. "
Лекарска етика......
Три месеца по-късно ми казаха: " Сбъркали сме, няма никаква цитомегалвирусна инфекция. На вашето дете май нищо му няма, изостава малко......елате след шест месеца на контролен преглед"
Тя каза - "май нищо му няма", но аз чух, аз исках да чуя: "нищо му няма". Друг е въпросът, че отхвърляйки една диагноза, те не провериха дали не става въпрос за друга. И ме пратиха вкъщи със  "здраво" дете.....
Първо ми казаха, че е много по-зле, отколкото беше в действителност. После го изкараха напълно здрав. И ако от нещо през тези месеци успя да ме срине, това беше в деня, когато на "здравото" дете, откриха левкодистофия. Толкова пропуснати месеци, толкова вяра и надежди......и сега ми е трудно да пиша за този момент. Защото ако лекарят сбърка, и детето е по-добре, отколкото е твърдял - това е лошо. Но обратото - е кошмар.
Дали се случва да утежнят диагнозата с комерсиална цел....по принцип, да, в някои болници се случва  -  аз лично, в болницата в Красна поляна не съм го виждала. Но съм говорила с майка, с дете ужасно напомнящо ми като състояние на Боби, която възмутено обясняваше, как са и сложили четвърта степен, при условие, че тя "виждала", че детето не и за втора......И искаше да спре да го води

за мен проблемът за недоверието към диагнозите в клиниката в Красна поляна идва от липсата на информация. отдавна си го мисля това. ние четем, ровим в интернет, голяма част знаят езици, т.е. имам достъп до голямо количество информация и възможностда я анализираме. много хора няма нямат такива възможности. те виждат един лекар, който обруща детето им с главата надолу и казва, че то има проблем...ама съседчето изобщо не се обръщало или не пълзяло, пък нищо му няма! ето тук е ролята на лекаря не да каже "детето е зле, може да не се оправи", а да разясни какво проверява, защо, какво не е наред, до какво може да доведе това, какви са възможностите да се поправи и да се възстанови...не говорим за прогнози и срокове, а за обективно обяснение на състоянието. а повечето лекари се държат като "шамани" /сравнението не е мое, но е много точно/ - не обясняват, а очакват доверие! е, как да стане?! аз изчетох де що намерих за примитивните рефлекси - какво преставляват, кой кога изчезва, защо не трябва да остават, кои могат да останат и без последствия...честно казано не ми е необходима толкова информация. можех да мина и с по-малко. 100% съм прочела и много глупости и много неща съм интерпретирала погрешно. да не говорим, че сигурно съм се притеснявала излишно. това можеше да ми бъде спестено, ако лекарят ми бе дал точната информация в точния момент. очаква се пациентът да пита. е какво да питам, като хабер си нямам за какво става въпрос и съм ошашкана?! трябва да имаш базисна информация, за да зададеш въпрос. е, аз четох, четох и когато на следващия преглед ми казаха, че "има един рефлекс, който още не е изчезнал, но може и да си остане така", аз попитах "кой рефлекс? и какви са последиците, ако остане?" и какво ми отговориха? "нека не теоритизираме. детето е малко, може да се възстанови напълно." е, що за отговор е това?! трябваше да обяснявам, че щом веднъж съм задала въпрос, той е в главата ми и аз ще му намеря отговора. просто по-лесно и по-чисто е, ако ми го кажат, вместо да се пазарим като баби на пазара.
пациентът не е идиот! той може да не разбира всички неща, за които лекарят е учил години, но има начин да му се обяснят достъпно нещата. и тогава ще има доверие. ако всяка стъпка е обоснована и обяснена, няма да се чудиш дали не преувеличават.
друг е въпросът, че понякога и самите лекари не са на ясно. защото "напреднала ни медицина" има още много бели петна. аз лично, много уважавам лекари, които си казват "не знам. не мога да гарантирам.", а не "много питате!" или "щом аз ви казвам значи е така!"
ей такива работи си мисля...