Всички сме кекави значи, не знам някой да не пие антибиотици. 
- Публикувана: 27 дек. 2019, 06:46 ч.
- Последно мнение: 17 март 2020, 23:04 ч.
Всички ме насилват да имам бебе.
Родителите пък не одобряват гледната точка на детето си и така...
Ако им се гледат внуци, само защото наборките им гледат внуци, това си е техен проблем, а не на младите.
То, че няма смисъл няма. Даже понякога се получава обратен ефект. Но пък трудно ще накараш възрастен човек да приеме такова нещо. Насилствено да го принудиш да си трае също си е насилие. Вариантите са или си го пускаш покрай ушите или не контактуваш.
Е, ние, родителите имаме право да одобряваме или не каквото си поискаме. Но това не значи, че е редно да избълваме всичко, което ни мине между ушите. Има поне 8193613 неща, които не одобрявам в начина на мислене и живейска позиция на моя син. И? И да меля и да не меля, голям човек е, няма да променя мнението му. Най-много да се смразим. Какъв е смисълът да му намилам да живее по точно този начин, който именно аз намирам за правилен? Щом го кефи, да живее както иска, стига да не застрашава здравето и живота си.
Аз честно казано не мога да го приема за насилие. Още повече щом не си принуден да живееш под един покрив с въпросният човек.
Майка ми често ми намила за някои мои решения, но аз не го приемам като насилие. Просто мисля, че се опитва да ми помогне. По неин си начин, според нейните си разбирания. Това не значи, че ще я послушам. Просто уважавам правото на човекът, които ми е дал живот да изкаже мнение.
Родителите пък не одобряват гледната точка на детето си и така...
Майка ми често ми намила за някои мои решения, но аз не го приемам като насилие. Просто мисля, че се опитва да ми помогне. По неин си начин, според нейните си разбирания. Това не значи, че ще я послушам. Просто уважавам правото на човекът, които ми е дал живот да изкаже мнение.
Аз честно казано не мога да го приема за насилие. Още повече щом не си принуден да живееш под един покрив с въпросният човек.
Майка ми често ми намила за някои мои решения, но аз не го приемам като насилие. Просто мисля, че се опитва да ми помогне. По неин си начин, според нейните си разбирания. Това не значи, че ще я послушам. Просто уважавам правото на човекът, които ми е дал живот да изкаже мнение.
Майка ми често ми намила за някои мои решения, но аз не го приемам като насилие. Просто мисля, че се опитва да ми помогне. По неин си начин, според нейните си разбирания. Това не значи, че ще я послушам. Просто уважавам правото на човекът, които ми е дал живот да изкаже мнение.
Обяснението 'аз просто помагам' не важи. Помощ ще е, ако осигурят условия, най-малкото, не само на думи. А не като се стигне до действия - да вазират и да кажат нещо от рода на 'който има деца, да си ги гледа, не съм те карал/а да раждаш'.
А, и това, че е твоя майка/баща/дете, спомага за разбирането довреме. След един момент става неприятно и безсмислено да слушаш мълчаливо глупости и да си казваш, че той/тя просто си е такъв.
И ще ми е едно такова комфортно понякога да поговоря с човек, който е взел житейско решение подобно на моето и няма да ме съди, ами дори напротив, ще ме разбере.
Може би не точно в Бг мама, но има много майки, които също бихме те разбрали без критика и осъждане. Моята най-добра приятелка осъзнато няма деца и я разбирам и подкрепям.
Авата, аз имам една приятелка на 40+, която също осъзнато не е искала да има деца. В някой момент просто трябва да свикнеш с това като те питат да обясняваш много бързо: Не искам. Никога не съм искала. Това не е моето нещо. Възхищавам се на жените, които искат и имат, но аз не съм от тях.
И ако има следващ въшрос - повтаряш някое от горните изречения. Явно не са разбрали и ще им повториш колкото пъти трябва. На всеки въпрос, както и да е зададен - една от тези 4 фрази.
И ако има следващ въшрос - повтаряш някое от горните изречения. Явно не са разбрали и ще им повториш колкото пъти трябва. На всеки въпрос, както и да е зададен - една от тези 4 фрази.
До 40г. възраст би следвало животът ти да говори недвусмислено защо си решила да нямаш деца. Или ще има някаква саможертва, или ще е нещо друго, но не би следвало някой да смее да пита. Най-голяма е трагедията на бездетни жени, които обаче незнайно защо са много домакински, майчински тип. Нито са сексбомби, нито кариеристки, просто стандартни женички и там най-често ги жалят защо са без деца и какви добри майки биха станали.
Не знам за другите, аз съм ги тренирала нашите от 20 годишна възраст, че от днес за утре мога да си купя билет и да емигрирам и ако се натягат с мнението си ще разберат след половин година в коя страна съм.
Т.е. това да се изправиш пред родител и да кажеш: "Моят живот ще си го живея както си искам, решенията си ги взимам аз и ако не ви харесва не е задължително да бъдете част от живота ми." е много ..да кажем смело.
При мен лично нашите се нагодиха към свободолюбимостта ми и сега си се допитвам до тях често, но непоискан съвет не дават и също си знят, че ще ги питам за съвет, но накрая ще си правя каквото си искам.
Т.е. това да се изправиш пред родител и да кажеш: "Моят живот ще си го живея както си искам, решенията си ги взимам аз и ако не ви харесва не е задължително да бъдете част от живота ми." е много ..да кажем смело.
При мен лично нашите се нагодиха към свободолюбимостта ми и сега си се допитвам до тях често, но непоискан съвет не дават и също си знят, че ще ги питам за съвет, но накрая ще си правя каквото си искам.
Аз пък пак се замислих, че нашите не подпитват вероятно защото нямам мъж до себе си. Иначе щяха да разпитват кога и щеше да стане интересно. По принцип идеята за брак и деца ми идва доста бързо, така съм забелязала, но при половинът дори не се е появила, камо ли друго.
Биха били интересни разговори, наистина.
Биха били интересни разговори, наистина.