Заедно заради децата

  • 22 051
  • 514
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 6 913
Съжалявам за твоята представа. Но тя е от детска гледна точка. Нали? Има разлика. От моята представа на родител Simple Smile

# 151
  • Мнения: 861
Савина, не съм чела коментарите. От много години чета форума, може би 10, но теб съм те запомнила точно с това, което описваш в първия пост- че си с мъжа си заради децата и че сте доста различни като личности.
Моят съвет като минала през развод е - така и така си я докарала до тук и си жертвала 15 години, изчакай децата да завършат училище и тогава реши какво ще правиш. Не е подходящ момента за подобни размисли. Намери си нещо странично, което да те радва и спести шока на децата си от един евентуален развод. Ще объркаш целия им по-нататъшен живот. Така бих постъпила аз ако съм в това положение. През това време все пак опитай да поддържаш някаква близост, със съквартиранти не се живее.

# 152
  • София
  • Мнения: 24 838
Като дете на разведени родители, аз имам представа.
Идиотското поведение е присъщо за интелигентните хора. Идиоти са идиоти. Не се занимавам с тях и не им поставям оценки.
Имаш представа единствено за интелигентността /или липсата й/, на твоите родители.
Затова твоята благодарност, че са спрели с първобитните си идиотски битки и са се развели, е обяснима, но пак- само във връзка с вашия частен случай.

# 153
  • Мнения: X
И друго - сексът с мъжа й винаги е бил редовен и страстен.
Въпреки липсата на романтика, въпреки позицията му едва ли не на третото дете вкъщи.

Давала му шансове 2 години. Обаче през тези 2 години продължава да прави секс с него. Грижи се за него. Проявява внимание. Ходи с него на почивки, споделят празници. И аз да бях на негово място, и аз щях да сметна, че съм направил, каквото иска. И изведнъж, като гръм от ясно небе, любовта си била отишла. А само преди половин година връзката им била хармонична. Кога точно си отиде любовта? Или просто хормоналната буря преди менопаузата си казва своето?

Имам тънкото подозрение, че е толкова свикнала с ръководната си роля, че не би могла да бъде в друга. Съжителство с подобен на нея (не че е вероятно с тези деца) би било източник на доста взривоопасни конфликти.

# 154
  • Мнения: 1 119
Ама аз не искам да ме съжалявате.

Явно, има нужда да Ви го изясня.
Вашите деца също имат за пример - ВАС. Родителите им. Това в първият им модел на семейство. Първият модел на любов. Първият модел на приемственост.

Ако съм тинейджър на 15 години. Мама е вечно сърдита и не уважава тати. Тати е постоянно зает и не се възхищава на мама, като жена. Ако знам, че те са само на 45 години, но вече не правят секс. Ако не се смеят заедно. Ако не ходят на срещи. Ако са вечно нещастни и отговорът е, че са такива, заради мен? В името НА МЕН? Дали няма да сформирам чувство за вина? Дали въобще ще искам да се оженя? Като знам, че животът и любовта ще приключат някъде около 45?

А като стана на 18 и се изнеса. Ако обичам родителите си, едва ли ще искам да прекарат целият си живот заедно, необичайки се в агония.

Вие, от позицията на родител е лошо, ако не искате да чуете позицията на дете. Но е нормална психологическа реакция. Да искаме да чуем само приятното за ушите.

# 155
  • София
  • Мнения: 6 136

И още нещо - децата ти са деца още 3-4 години. След това излитат от семейното жилище и започват свой самостоятелен живот. Ти ще останеш с кого?
На нейно място бих изчакала да минат точно тези3-4 години и когато децата, излетят, бих излетяла и аз. Но сама с две деца в пубертета, плюс развод, не препоръчвам.
На същото мнение съм и аз.
Ако няма явни причини, които и децата да виждат, че трябва да се разведете, за тях това ще е стрес и ще те разберат евентуално чак след много години, а може и никога да не те разберат, и да те обвиняват.

# 156
  • Мнения: X
Ако съм тинейджър на 15 години. Мама е вечно сърдита и не уважава тати. Тати е постоянно зает и не се възхищава на мама, като жена. Ако знам, че те са само на 45 години, но вече не правят секс. Ако не се смеят заедно. Ако не ходят на срещи. Ако са вечно нещастни и отговорът е, че са такива, заради мен? В името НА МЕН? Дали няма да сформирам чувство за вина? Дали въобще ще искам да се оженя? Като знам, че животът и любовта ще приключат някъде около 45?
Тази мама не е постоянно сърдита, напротив, кипи от енергия.
Този тати доста се възхищава от мама като жена.
Двамата правят често страстен секс.
Мама се кара на тати, че си разхвърля чорапите, но същото правят и двамата пубери, така че тримата са в един отбор - срещу мама.

И, Тайра, любовта и животът въобще не приключват на 45.
Животът също така е по-скоро сив, отколкото черен и бял.
Но пиенето и мъжките истерии са неща, с които човек, ако е млад, по-добре да не прави компромис (знаеш за кого ти говоря - не се размеквай, чуеш ли Hug)

# 157
  • Мнения: 6 913
Ами приеми, че моите деца бяха щастливи да са заедно с мен и баща им, без тези постоянни ласки, усмивки и розови облаци... Просто да сме заедно. На децата чак такива подробности не им правят впечатление. Особено пък на тийновете. Освен ако няма наистина някакви истерични и брутални неща.
 За тях е ок да знаят, че мама и тати са вкъщи, са опора за тях и че всичко е “ донт уори”...

# 158
  • Мнения: 9 228
Да се разведе при сегашната ситуация би било голяма глупост. Пълна липса на рационално мислене по мое мнение.... 
Захаросаните приказки подхождат на 20+, но за 40+ са съвсем не на място...

# 159
  • Мнения: 1 119
Ако съм тинейджър на 15 години. Мама е вечно сърдита и не уважава тати. Тати е постоянно зает и не се възхищава на мама, като жена. Ако знам, че те са само на 45 години, но вече не правят секс. Ако не се смеят заедно. Ако не ходят на срещи. Ако са вечно нещастни и отговорът е, че са такива, заради мен? В името НА МЕН? Дали няма да сформирам чувство за вина? Дали въобще ще искам да се оженя? Като знам, че животът и любовта ще приключат някъде около 45?
Тази мама не е постоянно сърдита, напротив, кипи от енергия.
Този тати доста се възхищава от мама като жена.
Двамата правят често страстен секс.
Мама се кара на тати, че си разхвърля чорапите, но същото правят и двамата пубери, така че тримата са в един отбор - срещу мама.

И, Тайра, любовта и животът въобще не приключват на 45.
Животът също така е по-скоро сив, отколкото черен и бял.
Но пиенето и мъжките истерии са неща, с които човек, ако е млад, по-добре да не прави компромис (знаеш за кого ти говоря - не се размеквай, чуеш ли Hug)

Ако знаеш каква романтика и любов цари напоследък... Чак ще се захаросам. Ама това е за лично съобщение.

Иначе, не знам каква е тази мама. И от колко години мисли да се развежда. Обсъждам по принцип идеологията “заедно, заради децата”. Все пак тези теми са освен да помогнем на авторите и да завържем една принципна дискусия, в която в най-добрия случай, с добър тон, намираме истината там някъде... по средата.

# 160
  • Мнения: 4 074
На 45 години не свършва живота, но често свършва акъла.
Сега представете си ако беше един 45 годишен чичко, който си мисли, че тепърва ще става по-хубав, защото е свалил 30 килограма. И как прави секс с жена си без чувства, защото тя не му е на образованието, амбициите и т.н. неща, които досега чак толкова не са му бъркали животеца.
Ей на такъв ще му кажете ли, давай живей, не свършва живота на 45 г, търси си нещо по-свежо и по на твоето ниво?
Щото децата ти ще имат изкривен модел, а не щото си се поразпасал малко повечко.
Или пък -  я не си разваляй рахътлъка, а си намери някое сладко гадженце, но дискретно.

# 161
  • София
  • Мнения: 17 697

Щом любовта е изчезнала и желанието... и щом няма нищо друго, което да ги свързва... може би ще са по-добре отделно, отколкото заедно - преди любовта да се замени с омраза и ненавист. Образованието и професиите не са толкова съществени, но липсата на общи интереси и теми - да.

# 162
  • Мнения: X
А, те си я имат химията в спалнята...но интелектуалният разговор им куца.
Преди година е била против отворения брак.
Октомври месец вече няма нищо против изневярата.
Интересно....

# 163
  • Мнения: 861
Освен като разведена, да кажа и като дете на разведени родители, и то когато бях на 12-13.
Бих дала всичко да имах нормално семейство. Уви, в моя случай родителите ми се разведоха заради алкохолизъм и физическо насилие, което прави задачата да останат заедно невъзможна.
На 33 години съм и всяка моя грешка до момента е от начинът, по който съм израснала и емоционалните травми, които съм понесла, без да го осъзнавам. Поне до 27-8 год не го отдавах на това, но колкото повече се трупат годинките, толкова повече откривам всички типични  черти и поведенчески проблеми на децата на разведени родители, отсъстващ баща и насилие в семейството.
Тези неща не са за подценяване. Всеки си мисли - те ще се справят. (Дори и аз си го мислех за дъщеря си, която беше бебе, когато се разведох. Слава Богу, не разбираше нищо. )
Не, в един момент ще осъзнаят защо не могат да се справят и кое им е пречело.
И като си представите, че аз съм олицетворението на силен характер....какво остава за някое чувствително дете ...не знам как би преживяло всичко това..

# 164
  • Мнения: 4 074
Тъй де - ние с жената не си говорим, пък и ти си по-млада, интересна си ми, караш ме да се смея, с теб се чувствам жив и прочие олигофрении, които мъжете казват. Ама не е гот, нали?

Нищо интересно не намирам аз в промяната на поведението. Просто с 30 кила по-малко никнат едни криле.
И всичко това ще е за главите на децата.
Интелектуалка, какво да я правиш.

Общи условия

Активация на акаунт