Заедно заради децата

А децата са с проблеми.
Но тя си е наумила да им разбишка уредения живот баш през хормоналната буря, защото баща им не й е интересен.
И смята да гони Михаля. Може би си представя нещо като последния вагон на последния влак.
Това кризата на средната възраст е страшно нещо.

Тя от десетилетия живее с този мъж. За мене е важно всичко да върви в спалнята, а интелектуално мога да се задоволявам с приятели, колеги, съседи, даже непознати в интернет. Всъщност и за нея е така, но понеже отдавна е смъба и/или няма много опит с мъже и връзки с тях мисли, че би и било по-добре с някой друг, по-образован, по-интелектуален, с повече общи интереси с нея. В реала образованият интелектуалец има реален шанс с нея само ако:

1) и пасне в леглото

2) дава и повече пари от сегашния среднист.

Между две ситуации и равни други условия:

1) страхотни оргазми с тъпунгер (без да е олигофрен)

2) интелектуални разговори с мек дребнопишковец

Повече шанс има първия тип връзка. Интелектуално мога да си говоря с майка ми, съседа, а в групи по интереси в интернет the sky is the limit.

Савина, в предишен пост писа, че си се оженила за мъжа ти въпреки несъгласието на близките ти, защото си държала на общите ви идеи и интереси. Значи сте имали общо и интелектуално. Той ли се промени и идеите му или ти и твоите?

Какви са интересите ти и в каква насока би искала да са интелектуалните разговори? Пробвала ли си сайтове, групи по интереси? Аз пишех в един исторически форум и в basenotes. Така общувах на теми, които не са интересни за мъжа ми. Той пък ходи да пилотира самолет, на театър и кино без мене.

Идея е да се разделите социално за известно време и всеки да излиза със собствени приятели, без другия. Страшно зарежда.

Другото е да го включиш в грижите по децата. Не може само ти да се товариш с логопеди и психолози с трудни, болнави деца + домакинство, а той да си свирка. Следващият път, в който каже, че не ще да се развежда бих му легирала пране, водена по логопеди, писане на домашни и вземане от училище, примерно.

Чела съм те доста... Ще кажа само, че АЗ на твое място отдавна нямаше да съм с него. Ти на практика отглеждаш три деца...

Да, но защото тя сама се е поставила в тази позиция, а на него тя му е безкрайно удобна.

Все ми е чудно някой като каже - той няма висше като мен, значи не е интелигентен като мен. Висшето няма нищо общо... а и от висше до висше има доста голяма разлика - каква специалност и в кой университет... Но мисля, че няма нищо общо в случая образованието. Има друг мъж. Много ми е интересно авторката да сподели какъв е и какви им са отношенията, тоест перспективите, ако се разведе.
Не съм гледала ничии стари постове, но някога писах в тема, създадена ако не се лъжа от авторката - „Как се сваля мъж?” Още тогава се зачудих, защото ми беше някак останало в ума, че тя има близнаци, но помислих, че просто си говорим теоретично или пък си спомняме и разказваме някакви неща.

Прочети отново мненията на Сирената, Айша и Невена Веролан, със съвет да изчакаш да останете без деца. В смисъл да си хванат пътя.
Като един път развеждана ще кажа, че не съм се замисляла. Хванах си багажа и детето, и си тръгнах. На родителите ми казах даже по- късно.
Та щом го обмисляш и вече в няколко теми ти срещам питането, мила ми Савина, моментът не е настъпил.
Второ, при всички разводи всички твърдят - ще разведем интелигентно, цивилизовано и пр.
И най - интелигентните издребняват и от цялата работа печеливши са... адвокатите.
За децата, Невена много хубаво ти го е казала.
Ако толкова не можеш да го понасяш как спиш с него.
Някой пита преди мен.
Значи наистина не знаеш какво е да не понасяш някой.
Направи си един баланс.
С плюсове и минуси при един развод.
Минусите ще са повече.
Но може и да бъркам. Направи го и сподели.
Пп в него дефинирай и твоето щастие.
Или поне нека е първото перо.
 ППП.И последно:
Може и като бабичка да прозвуча но много по лесно се реже, а шиенето е по - трудоемко занимание.
Успех!

Деца на 18 г., особено момчета, къде ги пишете самостоятелни и отделени.
Дренка да каже на колко години децата се откъсват от майката естествено, безболезнено и т.н... на 18-19 ще е някое самостоятелно и оправно момиче, ама момчета в днешно време...
А както се вижда от темата - ако решат да обвиняват майката за развода и новата връзка, и след 60-70 г. ще продължават.

Не че са самостоятелни и отделени, но да кажем, че на 14 още са дечковци, на 18 има малко от малко скок на мисълта. Разбира се, най-елегантно е отношенията да се охлаждат бавничко с години, и разводът да се реализира, когато децата са заминали студенти и са толкова овъртолени в своите грижи, че няма да им пука. Та използваме изначалния детски егоизъм, за да си вършим своето, когато на децата вече не им пука. На 18 може просто да скиторят, ходят на фитнес, лекции, да имат други приоритети и да не им пука за дъртите.

И нали знаете военната максима- ако не скатаваш, значи не правиш достатъчно. Савина прави много, но е пропуснала ключови елементи, защото не иска да скатае, иска сама всичко да овършее. Но не е разбрала, че това е невъзможно. Просто е иззела автономията на трима мъже и сега й идва тежко да си ги носи на гърба.

А разводът, както казах, винаги е гадост, неподозирани задачи, негативни емоции, хаос. Ако сега не те кефи мъжът ти, чакай да влезете в процедура, та да видиш за какво става въпрос.

Не зная защо непрекъснато пишете за някакви деца. Малки деца, големи деца. Чии деца са те и какво общо имат с казуса?
В случая има две деца, момчета, които ако майката 15 години отглежда като 5 годишни, те едва ли биха разбрали някога какво и защо тя би им “причинила” с развод или пък оставайки с баща им. Тя от своя страна намира за по-лесно да вземе чуждото мнение като посока към “правилните решения”.
И аз имам приятелки, които чакат до 18, ама дотогава любовниците им ги зарязват, поболяват се физически и психически, или пък просто децата им никога не достигат очакваната зрялост, за да понесат истината.

Аз си мисля, че и преди, и сега нейното поведение и избори са плод на вътрешни комплекси в съчетание с едни донякъде наивни и романтични нагласи.
Била е пълничко дете и после пълна млада жена без кой знае какво мъжко внимание. Надарена обаче с ум и борбеност, тя се е хвърлила в личностно израстване, благодарение на което е това, което е днес.
Един е почнал да й сваля звезди, харесал я е, каквато е, карал я е да се чувства красива - с дрехи  и без. И дори без да блести с други качества, те са му били приписани, за да запълнят картината на "такъв трябва да е принцът".
После животът й се е сложил труден - откъм деца и мъж. И като се е разбрало, че принцът всъщност е посредствен и инертен, приела е и това, като се е нагърбила и с неговите роли. Защото е бил единственият, който все пак я е обичал - и я обича до ден днешен. Само че сега, с новата й визия, започват да й се усмихват и други, по-блестящи кандидати за вниманието й (по всяка вероятност само до размера на няколко пъти секс, но на този етап и това и се струва вълнуващо и пропуснато) - и изведнъж единственото достойнство на мъжа й вече съвсем не струва. Но това не е така.  Честно казано, трудно ми е да си представя мъж, който в нейната ситуация би се наел да запълни липсите на мъжа й в битов план и като грижа за децата (а те как биха приели такова нововъведение е съвсем отделен въпрос). Да, ще прави секс с нея, но той и мъжът й прави същото. И може би ще си говори с нея по някои интересни въпроси, но за целта не е нужно дори да има любовници. И може би ще й се наложи да го разбере по трудния начин, след като набере някое и друго разочарование. Лошото е, че в процеса е почти сигурно, че ще пострадат двете й изцяло зависими от нея рожби.

Паднал й се е тежък жребий. И както чета, не става дума за 4-5 години изчакване. По-скоро за много повече - или дори цял живот. Поне в младата му част. Та я разбирам защо изведнъж търпението й се е изчерпало и не вижда смисъл да отлага "истинския живот". Само че истинският живот за точно тази майка са двете й деца - независимо, че не е справедливо може би.
А третото дете, голямото, подлежи на известна еволюция, убедена съм в това. С подходящите стимули.

Така описано Савина преживява катарзис, който обаче не може смели, защото постоянно се сеща, че има опашка - децата.
И това се явява пречка и невъзможност.
Вероятно няма и никакво време за себе си - от работа, вкъщи при децата - 3 броя.
Малко здрав егоизъм й трябва, и време да мисли. И мислите да са все в средата, не абсолютни негатив/позитив.
Накрая ще гръмне с решението, като експлозив и ще се радвам да сподели и дано е хепиенд, за нея, за децата.

Аз, пък, съм убедена, че третото дете не подлежи на никакво развитие! Стига, бе, хора, това е мъж, на години, с изграден характер. Поздравления на авторката, че е отслабнала, че се развива интелектуално, че има нови изисквания. Цял живот на едно ниво ли да стои? От търтея, дето натиска дивана и отсъства духом от семейния живот, какво може да се очаква? Инертност и закостенялост. Нито ще почне да чете повече, нито да има интерес към културни събития. Явно човекът е по-простоват. И стига сте правили децата заложник на щастието ви. Като е нетърпимо, вземаш и действаш!!!

Да, децата могат и по-късно да узреят, да речем към 25-те години или по-късно. Но! При развод децата определено дават на заден ход, вместо да се развиват. Статистически е доказано кои са по-успешните деца. Наистина е тъжно, че крепенето на брака се пада на жената, нейните сили и търпение. Лично за мен, в така описания случай - жена, нагърбила се с деца и мъж, емоционална и всякаква изневяра е оправдана и справедлива. Ей така, да живне малко, иначе от грижи и обгрижване ще се скапе преждевременно.
Друг вариант е да включи мъжа си да помага повече. Трудно ще е, той е свикнал вече на лекото и мекото, но може да му постави ултиматум, да му каже че не се издържа така и дано да му просветне.

Тези деца изискват повече от средно-статистическите.
Никой не е казал, че животът е справедлив.
Мисля, че мъжът й я обича и би положил усилие да се промени, ако разбере наистина, че я губи.
Но тя не му го е показала по никакъв достатъчно категоричен начин досега.

Типична криза на средната възраст. Ако някой взема решения под емоции обикновено греши.