Заедно заради децата

Интересно ми е, ако Савина си беше останала с многото килограми, а мъжът й беше изневерил, дали коментарите щяха да са същите? За децата ситуацията щеше да е идентична.

A емоциите на децата, те не може ли да им докарат кофти неща?

Даваме съвет, ако виждаме, че жената е с мачо, който не я зачита и си гради супер комфортен живот, докато тя опъва. В случая мъжът не е от тоя тип по живота и не е нагъл.

А колкото до Савина - ами всеки изпуска по нещо от живота. Само че не може в един момент да хукнеш да гониш пропуснатото. Тоест може, но да го наречем с правилното име, криза на средната възраст с елементи на бързане и лека маниакалност, че изпускаш.

Емоциите на децата със сигурност могат да им докарат кофти неща, да. И при баща мачо, и при диванен картоф. И при разведена майка в по-ранна възраст, и много често при втори баща и следващи деца от него. Диваненият картоф, поне за мен, може да е даже по-изнервящ и отравящ обстановката вкъщи и от мачото. Не виждам нищо полезно в това децата да виждат как баща им е обгрижван като дете на 3 г. Ако Савина иска да изгражда в тях самостоятелност, как точно ще обяснява защо те трябва сами да си приготвят закуска, да заредят и пуснат миялната/пералнята, да си почистят стаята, но това не се отнася за баща им? А бащата изведнъж да стане участващ е просто утопия. Сигурна съм, че има постоянно разправии за дреболии, презрителни погледи от майка им към бащата, ежедневен пример на безпомощен мъж под чехъл, който не взима никакви решения. Това сигурно не е вредно за бъдещото им развитие?  Било е вредно и като са били на 5 г., само че тогава не е имала самочувствието да го промени. Иначе съм съгласна, че и тя е допринесла  да се стигне дотук.  Майка ми е същият типаж и е много натоварващо желанието й да става всичко точно по нейния начин и втурването тя да го свърши, щото другите не го правят както трябва.  По това категорично Савина трябва да работи и изграждането на самостоятелност при децата, за сметка на контрола, да й стане основен приоритет. За мъжа е свирен мачът. Тепърва да го превъзпитава е загубена кауза.

Първо, за такъв мъж, дето е като мека глина в ръцете на една властна жена, мачът въобще не е свирен. Така го е свикала, така живее. Ако му зададе категорично и последователно (а не от време на време и да чака да се сеща) други правила, ще се приспособи. Да, не е особено мъжествено, но такива като авторката не биха могли въобще да съжителстват с друг типаж.
По-скоро с децата виждам проблем, че са на мама пиленцата, а и тя няма търпение да ги чака да се учат тепърва на азбучни неща. По-лесно е да им върже обувките сутрин, отколкото да ги събуди 15 минути по-рано и да ги гледа те как си връзват обувките.

Друго, имам един прост въпрос към авторката:
Кога за последно правихте секс с мъжа ти?

Защото ако не е било преди поне година и половина, въобще не си приключила с него и силно се самозаблуждаваш. Набрала си му, яд те е на него, чувстваш се прецакана, но не си приключила с него. Мислиш си, че любовта си е отишла, но нищо чудно  тя пак да си е там, но не под формата на сърцебиене и омекване на краката, а като някакъв ластик към душата ти, който не ти дава да го скъсаш. Имате 2 жилища, можете да пробвате временна раздяла за 3-4 месеца. Хем ще видиш как се справяш действително без него и как децата приемат нещата.

Сапфирче, няма общо секса. С бившия ми си правехме секс седмица преди да се разделим финално. Сексът си е секс, не е индикация нито за обич, нито за привързаност. Особено когато е приятен си е просто нужда и навик.

Не знам, хора различни.
Знам, че това е едно от първите неща, за които питат семейните терапевти и бракоразводните.
Мога да си представя сексуални отношения с някого и да се разделите поради някаква внезапна причина - изневяра, насилие, огромна измама, такива неща, които да те накарат изведнъж да го намразиш и да се отвратиш.
Не мога да си представя секс с човек, към когото бавно и постепенно изстиваш и ти опротивява, без той да прави нищо драстично. Как си лягаш с човек, към когото си студена или ти е неприятен? С такъв човек има някаква връзка, може да е дори неразпознаваема, но я има. Ако е до самия секс, по-лесно ми се струва да е с непознат, отколкото с човек, натоварен с толкова негативи. Жените не искат да правят секс с партньорите си дори при банално скарване, какво остава за хронична неприязън.

Тя споделя колко много се е променила през последните 2 години, и че горе долу от тогава мисли за развод. Само не схващам тия писания от преди година за хармоничната връзка, и че го е приела, какъвто е, къде се вписват. Преди това пак е било същото, но не е мислила, защото се е чувствала равностойна с него - тя - по-активна и печелеща, но пък непривлекателна, той  - не толкова успешен, но пък я харесва, каквато е. След като се е отървала от килограмите, вече се смята за по-високо в класацията, съответно внезапно не е удовлетворена емоционално. И внезапно той не е човекът, който я обича всякак, ами диванният картоф.
Мисля, че заради самата себе си, за да е напълно ясно какво точно се случва (че колкото и да го дава уверено, изглежда кашата в главата й е пълна), е добре да не прави резки движения. Да опита с полвинчатите мерки на Сирената - делегиране на задължения, дистанциране с лични занимания. Ако не се получи след примерно година, да пробват временна раздяла. Хем всички ще се настроят на тази вълна, хем ще се види как е практически животът (а не както си го представя теоретично). И чак след това да преминава към развод, ако нищо друго не помага. Но винаги да следи зорко как се развиват нещата с децата й. Защото колкото и да приказва, че нищо им няма и са желязо и бетон, това са едни деца с психологически и физически проблеми, които в момента са в оптималната за тях ситуация и всяко друго нещо е стрес за тях.

Сигурно съм наивна романтичка, но все пак бракът в основата си е любовна история, т.е. ирационална. Сигурна съм, че човек може да е много свестен, съвесетен и всичко да му е наред и пак да не може да се живее с него ако я няма тази любовна основа. Човек сам от себе си се дразни, а ако не обича половинката просто не виждам как може да изтрае, наистина, а и защо. И казвам това, защото ми се струва, че излишно се задълбава в това кой какъв е. Хора разни има, наглед непоносими, пък някой си ги обича и пърха около тях. Не можем обективно да претеглим стойността на някого като половинка, тя по-голямата част, както казах, от тази стойност изобщо не почива на здравия разум.
Самите отношения се градят уж от разума, но ако хората не са себеподобни, или дори ако не си допълват отклоненията, няма как да стане. А всичко това няма как да се предвиди от самото начало. А и да е било всичко ок, заради нерационалната природа на любовните връзки, никой не може да каже докога ще продължат. Вероятно това звучи скандално, още повече във форум на майки, вероятно е и гадно, защото не дава сигурност, но то само едно сигурно има в живота. Останалото са все поредица неизвестни, често извън нашата власт. Няма как да ги опитомим нито в тази, нито в някоя друга тема.

Е, хайде сега.
Все пак човек следва да има и малко рацио в себе си, не е само една гола емоция и ирационалност. Пък на средна възраст съвсем.

Човек си има рацио, просто не то управлява любовта. Може да управлява постъпките и изборите какво да правим при наличните или отсъстващи чувства, но само толкова. Мисълта ми беше, че не е нужно човекът да е лош или видимо неподходящ, за да не става за двойка в случая, та излишно търсим грешния. Любовта е въпреки това, което е човека, а не заради. И често е до време. Затова казах, че хората сме социално моногамни, съвсем условно при това. Колцина от списващите тук все още споделят живота си с първия си сексуален партньор? Защото това е моногамия.
Та е нормално с времето чувствата да охладнеят или да изчезнат. Не всяка любов изтрайва по 40-50 години, повечето по 5-6-10 години и толкова. Особено ако в ежедневието са натрупани проблеми, чувство на отхвърляне и самота. Още по-често при по-големи проблеми, смърт или болест на дете, това лесно чупи отношенията, в такива ситуации почти всеки се чувства сам за кратко или по-трайно.

О, аз съм убедена, че семействата на по 20-30 години се крепят на любовта. Няма нито една друга причина да съществуват, освен може би финансовата. Хора се развеждат и на по 70 години и пак на толкова се женят.
Просто любовта може да е различна, да не прилича на тази от първите години, често дори не носи някаква конкретна приятна емоция, освен общото чувство, че светът е ОК.
Някои може да го наричат навик, но според мен е повече - някакво срастване на двете личности.
Много правилно беше онова наблюдение за разведените двойки след дългогодишен брак - как продължават да гравитират един около друг въпреки наличието на други връзки.
За да се каже, че любовта си е отишла, трябва да ти е напълно все едно дали този човек присъства в живота ти или не.  А това няма как да се провери в условията на съжителство. Често двойките се разделят дори и при наличието на любов помежду им, ако има други съществени проблеми. Тук няма такива.

Аз сега си мисля за онзи човек, защо изглежда незаинтересован. Някои бащи не успяват да преработят факта за заболяванията на децата си по начина, по който го правят майките. Струва им се толкова непоносимо, че просто отричат факта и го заобикалят.
Наблюдавам случай на дете с лека форма на епилепсия. Майката, макар че страдаше безумно, го прие и постоянно се опитва да съобрази живота с това обстоятелство. Бащата обаче не дава и дума да се издума, че има някакво различие в детето му, не допуска специално отношение от учителите, отказва всякаква ресурсна или финансова помощ, реагира остро, ако майката дори спомене за нещо подобно, включително при взаимоотношенията с други деца. Обучаваха детето вкъщи допълнително, упорито, методично, до достигане на отличен успех и до пълна битова самостоятелност, въпреки забавянето, въпреки трудностите. В момента детето е в дългогодишна ремисия и се справя отлично в училище и сред децата. Може би, ако бащата не беше наложил такова отношение, това дете щеше да израсне като "специално" и "различно", което не би било в негова полза. Но това е баща със силно присъствие в дома. А героят на темата не е. Сигурно дори не знае как точно да се държи с тези деца, а може би е бил санкциониран достатъчно често, за да се откаже. Просто се е пуснал по течението и е оставил щурвала в ръцете на жена си. Това не значи, че не ги обича или не е важен за тях.

Бояна, то май за това никой не спори - отишла си е любовта от връзката, това е ясно и никой не го оспорва.
Това, което коментираме, е дали вредата за децата ще е по-малка, ако следващите 3-4 години прекарат с необичащите се родители под един покрив, или само с майка си. Общо взето, за това е темата. Връзката между партньорите аз лично не виждам какво има да се коментира, там нещата са ясни, заминали са си.
Но виждам, че и други като мен, които са се развеждали, играли са го самотен родител и имат поне едно дете, минало през кошмарната зона 8-10 клас, са на мнение, че не е сега момента за резки движения.

Бърди, съвсем не говорим за 3-4 години. Децата още не са навършили 12, значи са в 5-ти клас. И аз не знам кое повече ще им навреди. Когато отношенията достигнат една точка на пречупване, в ежедневието няма как да не се появи постоянно напрежение и конфликти. Лошият пример на тотално пасивния  баща и прекалено контролиращата майка + ескалиращите конфликти може да се окажат по-вредни.

Тя майката няма да стане по-малко контролираща, а бащата съвсем ще изчезне след развод. Този определено дефектен модел би могъл да се промени и в рамките на семейството. И нищо чудно контролирането на майката да стане хем недостатъчно за посрещането на хормоналните изблици, хем източник на напрежение само по себе си, особено при допълнително увеличаване на стреса. Защото при всичките си достойнства, ми се струва, че Савина страда от липса на гъвкавост. Тя решава проблемите директно и с програмиране, а понякога е нужно да се действа като при улавяне на голяма риба - с натягане и отпускане, докато я умориш. Иначе къса кордата и си заминава.

Интересно е как един човек може да бъде много енергичен и умен в една област, но да не може да трансферира акъла и дейностите в друга област. Тоест - иска да прави това, което си знае, надявайки се, че всичко ще е наред. Проблемът е, че понякога с тия благи идеи как жената е силна и ще се справи - методите се оказват неадекватни. Ами не, няма с готвене и чистене да оправи ситуацията. Като е толкова силна и умна, да се анализират нещата и да се прояви креативност и гъвкаво решение, не шаблонно (развеждам се и заживявам като силна жена).

Black Saphire ме изпревари с подобно мнение.

Siren, ти защо не прояви повече гъвкавост и креативност към първия си мъж, вместо да се разведеш? А на теб гъвкавостта със сигурност повече ти се отдава, отколкото на Савина. В други теми постоянно проповядваш, че жената трябва да си гледа комфорта и в никакъв случай да не седи в отношения, които й изпиват енергията, а тук какво е различното? За теб лично този типаж мъж може да не е особено натоварващ, но за нея да е. Ако децата бяха 2-3 години по-малки, какъв щеше да е съветът?