СЕДМИ клас 2019/2020 - тема 8

  • 33 301
  • 772
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 24 467
В техникума ни /ТМЕТ/ преди 25 години и горница се влизаше с изпит по математика за ел.специалностите. Хората отиваха там, повечето с идеята да продължат в инженерни специалности и отиваха в съответния ВУЗ с такава цел. Съвсем престижни техникуми си имаше. В икономическите също се влизаше с математика, че имах и съученици, които ходеха на курсове, заради този изпит.
Сривът на специализираното и изобщо на цялото ни образование /за мен той е повсевместен/ стана 90-те години, сега вече няма срив, има дъно.

Последна редакция: нд, 12 яну 2020, 20:27 от Judy

# 301
  • София
  • Мнения: 9 582
Икономическият техникум го забравих. Той беше друга бира. Там се влизаше с висок успех и повечето хора продължаваха да следват висше образование.

# 302
  • Мнения: 9 057
Mam TAZ, в днешно време висшето не е гаранция за нищо, особено в ИТ сектора. На мой приятел сина заряза университета точно около трети курс. Нищо не му давал, което да е полезно в работата му. Говоря за дете, което беше национален състезател по математика в ученическите си години. Много е трудно за някои да се задържат в университета, особено, ако в същото това време вече печелят достатъчно пари с уменията си.

# 303
  • София, център
  • Мнения: 687
Зравейте Blush,

На какви хубави спомени се начетох!
Аз съм разказвала много пъти на дъщеря ми случки от „едно време“, явно са и направили силно впечатление защото мине не мине време и ме пита- „А по ваше време имало ли е….“… хахахах някои въпроси са брутални ( тя е на 13 г.) и трябва да и напомням, че не съм била дете чаааааак толкова отдавна, но НАЙ-много и харесва колко и как сме играли навън големи компании… - това което сега тя поне няма…

Исках да изкажа мнение за талантите и децата, че че не е хубаво да отиват „на вятъра“, но не е и ясно дали родителите са ги „хванали“, а може би само НАЙ-видимите и най-„силните“ са тези които истински запленяват децата… другите както някой каза, не искат да ги превръщат в ежедневна рутина Animal Bee

Нашето у-ще хем е само до 7ми клас и направо как им пада успеха в 7ми клас… не знам какво става!?
Моето дете не излиза защото не си е намерила близки приятели, да кажеш че нещо „митка“ навън и губи време…само уроци, в къщи учене, телефона е заключен, така че да го ползва само като телефон и вайбър за връзка със съучениците… защото иначе желание да играем игри и да сме онлайн има… хаха и пак… времето не стига и успеха първи срок ни е 4,95 в момента … хммм

В България за съжаление не е прието, или поне не така с лекота, да се мести едно дете от специалност в специалност и то в гимназия… иначе лесно биха намерили „своето“ място ако не е правилен избора. Този напън да осъзнаят какво искат толкова рано…
Аз направих това с висшето си образование – 4 опита, с последния съм щастлива и до ден днешен.

Всъщност това което искам е дъщеря ми да работи работа на която отива с желание, вие така ли сте… да се гордеете или пък да разказвате разпалено за работата си като Ви питат, да може да я работите с десетки години… или ако това е пресилено, поне да намирате, че някакъв аспект от нея  е супер… или да не го осъзнавате, но сега когато Ви попитах да се усмихнете и да си кажете – ДА всъщност съм благодарен и щастлив с работата си!
И сега да вървим към тази цел…

П.п. разписах се май...Smirk

# 304
  • Мнения: 5 881
Ston, аз съм в ИТ сектора и съм наясно. Но нали за ПГ трябва да се говори лошо Simple Smile та викам си да не изпусна

И двамата с ММ сме завършили ПГ (по новому) и си изкарвахме добри пари като студенти с писане на курсови работи кой по съпромат и механика, кой по електротехника и информатика. Много от нещата се повтаряха

Все повече ме плаши комбинацията кофти средно + слабо висше, а шансът да ги уцелиш не е никак малък

# 305
  • София
  • Мнения: 3 677


Всъщност това което искам е дъщеря ми да работи работа на която отива с желание, вие така ли сте… да се гордеете или пък да разказвате разпалено за работата си като Ви питат, да може да я работите с десетки години… или ако това е пресилено, поне да намирате, че някакъв аспект от нея  е супер… или да не го осъзнавате, но сега когато Ви попитах да се усмихнете и да си кажете – ДА всъщност съм благодарен и щастлив с работата си!
И сега да вървим към тази цел…

Аз искам същото за децата си. Понеже за мен е важно да харесвам какво и къде работя, повече от това колко изкарвам, затова и на тях това казвам.
Струва ми се ужасно да се налага всеки ден да тръгваш с нежелание на работа, независимо колко печелиш. Аз ако стигна до такъв момент, започвам да си търся друга работа.
Естествено това не значи, че и за тях ще е толкова важно, но всякак е по-добре да харесваш каквото правиш и така ще си по-успешен в него.
Искрено се надявам и те да намерят своето нещо и да се реализират в него.

# 306
  • София
  • Мнения: 7 675
Не мога да си представя да живея без работата си.
От почти 20 години го работя това нещо, и всеки ден с кеф се залавям със задачите си.
Няма по-ужасен вариант от това да имаш образование и да работиш работа със специфики, нямащи общо със същността ти.

# 307
  • у дома
  • Мнения: 8 102
Аз от 25 год работя едно и също и точно това,което ми е висшето образование,но понеже си работя у дома честно казано последните близо 20год никой не ми е искал диплома,нито пък висшето образование ми е дало знания,които да използвам в работата си,а както казах хартийката наречена диплома въобще изобщо пък не ми трябва...

# 308
  • Мнения: 5 881
И друг път съм писала, че искам чисто и просто детето да е щастливо - щастливо с избора на професия, да е добро в работата си и да изкарва достатъчно за достоен живот за себе си и негово семейство (баба искам да ставам някой ден Simple Smile)

# 309
  • Мнения: 7 702
Днес по нова гледах материал за една мацка, която е работила какво ли не, във всички части по света и все в различни области: войник, парамедик, асистент на хирург, еко нещо си, журналист, професионален танцьор, учител. Сега преподава биология в едно частно училище и май има клуб за пилатес майка и дете. И си е бая млада.
Аз не бих могла така, толкова години ми се иска да се откажа от инженерството и да започна да работя с деца, но все не събирам кураж. Обичам си работата, има много предимства, но просто другото много повече ми е на сърце.
Но за младите май е добре да пробват колкото може повече и различни неща. За да открият себе си. Та целта за Ния ми е: отлична обща култура, отличен АЕ и ако може приличен втори език. О, и безгрижно детство, няма нужда от излишни притеснения. И после да ходи да пробва да учи каквото реши, да пробва стажове, да пътува, да трупа опит. Като има семейство ще се кротне.

# 310
  • София
  • Мнения: 1 960
Детството им е на приключване, та каквото безгрижно детство сме осигурили досега, май това ще да е. JoyКолко бързо върви времето. Докато се обърнем и абитуриенти ще станат.

# 311
  • Мнения: 7 061
Трудното идва  след това...

# 312
  • Мнения: 7 702
Абе, след тази година на тормоз държа тийн годините да са без толкова притеснения и мачкане. Следващите 5 години искам да са й по-лежерни. Каквото има да учи, да си го учи с кеф, а не с мъка. Да си има време и за книжки, и за приятели, и за хобита. Няма нужда от 24/7 зубрене и после четворки.

# 313
  • София
  • Мнения: 7 675
Много е отвратителна тази описвана ситуация с учене 24/7 и не високи оценки после.
В гимназията навремето ни сбъркваха от учене, обаче нямаше начин да си учил и да не изкараш висока оценка. Вероятно защото по-голямата част от изпитванията, особено по разказвателните предмети, бяха устни. По история например беше почти като в университет. Учиш 1/3 от годишния материал (ние учебник много не ползвахме, камари тетрадки със записки имахме), теглиш листче с 2 въпроса. И дори и да не се сетиш за някоя година в частност, като те поразходят из материала става ясно, че знаеш.
Пък и нито можеш да препишеш, нито могат да ти подсказват непрекъснато 10 минути.
С тестовете нещо се изкривяват сериозно нещата.

# 314
  • софия
  • Мнения: 31 634
Момичета, имате ли тест/упражнение за химични уравнения?
Гледах в пощата, но там няма.

Общи условия

Активация на акаунт