СЕДМИ клас 2019/2020 - тема 8

Онлайн петиция до министъра на образованието и науката за промяна на формата на НВО по математика за 7 клас:

https://www.peticiq.com/nvomat7

Моля, подпишете и разпространете, ако подкрепяте.

 Писмо със същия текст, подписано от над 30 родители от 3 града в България, е внесено на хартия с входящ номер в МОН на 15.01.2020 г.

Как успявате с убежденията, че телефонът не е жизнено необходим за 13-годишен младеж?
В класа на дъщеря ми не просто всички са с телефони, а всички са с айфони.

Левскарката, не убеждавам, не и директно. Това ще се приеме, особено от човек на 13, като пореден опит за намеса и командване, което настройва в обратната посока.
Трябва да има занимания, просто. И то такива, които са му интересни на него, вкл. физическа активност.
А отнемане на телефон,  при положение, че всички около него имат, ще го накара да се почувства наказан. И да се стреми и мечтае за това, което му е отнето.

По моите разбирания - спорт и извънкласни занимания задължително.
Въпросът е, че всеки миг, в който не се прави "нещо", е с телефона. Защото там всичко е интересно, лесносмилаемо, поднесено наготово и трябва просто да си го вземеш.
Честно, не си представям младеж или девойка на 13 без телефон. Крайно е. Както всяка друга забрана.
Въпросът ми по-скоро е с какво успявате да ги отвлечете, как ги убеждавате?
Освен със забрани. За тях знам.

Подписах петицията.
Стана ми смешно за айфоните. Наистина има някаква страст на децата по тази марка. Гледат едно от друго. Мойта не споделя това мнение. Харесва друга марка. Не и го взимам телефона, защото не прекалява. По-скоро се карам, че гледа много филми. Сега е на един безкраен сериал  "Find me in Paris".

Е как да няма страст - децата са огледало на възрастните.
Хората са просто неприемливо изглупели на тема купуване, купуване и купуване.
Ама това е положението, в примитивна фаза на развитие сме все още. 😊

За съжаление за децата са важни тези неща, кой с какъв телефон е, какви марки дрехи и обувки носи. Кристияна много не се интересува от мнението на другите, но веднъж се почувства зле от следната подигравка " ти си скапана, като телефона си". Някой деца не разбират, че това какъв телефон имаш не те определя, какъв човек си.

Да, и аз не разбрах, как всички минаха на айфони. При щерката се получи много случайно.
Тя пък е вечно окабелена със слушалки.Когато няма др задачки, разбира се. Игри не играе, слуша музика и гледа някакъв безкраен сериал Stranger things.  Предвид, че в училище учат АЕ, колкото да не е без хич, а тя ходи само на летни курсове по него,  е цяло чудо, че го гледа без превод.  
Преди година и нещо девойката строши телевизора, покрай гимнастическите си изпълнения вкъщи и, докато се наканим да купим нов, се оказа, че чудесно се живее и без телевизия.    Та, търпя екранчето й, засега.

Подписах и аз, но обръщат ли въобще внимание на петиции? Не е ли по-добре да им пращаме отново имейли?

Kukumizin, и до късмет в класа  си е.  Не съм усетила разделение на децата по този признак, при моите.

Предполагам сте чели историята на Виктория Бекъм, която явно не е била особено популярна в училище, и се молела на баща си да не я возят с много скъпата кола, защото била от доста богато семейство и ѝ се подигравали.
Винаги може се намери причина за лоши думи, това няма отношение към стойността на притежаваните вещи. Специфика на човешките взаимоотношения е. Въпросът е да се опитаме да ги научим на достойнство тия деца и да не се връзват на всяка глупост.

Относно обидите, съм изумена какви неща си подхвърлят като реплики. Горното потвърждава чутото от мен. Масово се обиждат. Нещо като спорт ли е станало? Да отидем на училище, да се подиграем на всеки, минал през полезрението ни.

Е, нищо ново под слънцето, всяко време си има "дрехите", "маратонките", "телефона". Ще отмине с пубертета, когато  изградят себеусещане  и самочувствие за собствената си ценност като хора, без значение на вещите.

Това с телефона го минахме още на 10 г и се убедих, че съм безсилна...бях го наказала месец без, заради провинение. Още като казах, отговорът му беше: "ако си мислиш, че ще постигнеш нещо...!" Един месец телефонът му стоя на секцията, моята мисъл бе да го пипне, за да му наложа нов период...да, ама не...ейй, инатът не го пипна цяяяяял месец. В деня на изтичането на наказанието, въпросът му бе: - "И постигна ли нещо, видя, че мога и без да пипам, ти не може вечно да ме държиш без телефон"
Родила съм най-големия инат..наказанията ги приема като борба с мен, лошото за мен е, че владее до съвършенство ината си..отначало се вбесява, но после се амбицира да ми покаже, че ще стане моята, но той ще е победителят. Ако щете ми вярвайте, до 4г. възраст някъде повръщаше от инат - като не му е изгодно нещо, казваше "ей, сега ще повърна", надуваше се и повръщаше (и понеже беше още от раждането малко бебе и слаб, алергичен и злояд, давах мило и драго да има храна в корема си), що срам съм брала в яслата и градината сутрин с това повръщане - директно ми е казвал като не искаше да ходи, когато го облека вече в детската ясла или градина - ще повърна, да се оцапам и да ме прибираш вкъщи. И го правеше, отначало беше трудно - докато убедя останалите родители, че не е болен и докато лелките свикнат. После вече една лелка ни чакаше с парцала сутрин, аз с 2-3 ката дрехи, обличам, повръща, лелката бърше, аз преобличам и ревящ го вземат от ръцете ми...И това продължаваше месеци наред, всъщност през цялото време, докато беше на ясла...

Моят не се влияе от марки относно дрехи и вещи. Държи обаче той да си избрал нещото и да си го е харесал. Аз да му купя дреха без той да я одобри и той да я облече, просто няма как да стане.
А че си подвикват един на друг простотии, особено момчетата, си е така от едно време. Като бях малка си спомням, че си викаха един на друг "овчар". Имам чувството, че до някоя възраст не могат да си говорят нормално.

Знам blanc, че си права и , че си е до класа, но като цяло децата са много задружни в нейния клас. Класната имаше огромен принос за сплотяването им, но явно от време на време избухват в кофти посока...

Текстът на петицията е внесен официално в деловодството на МОН като писмо до министъра на 15.01.2020 г. Подписан е от около 30 души от 3 града в България. Петицията е създадена, за да даде възможност на повече хора да покажат, че подкрепят текста на писмото, което е изпратено до министъра.