Серизоно си го мисля това-от ядене ще умра аз някой ден.
Серизоно си го мисля това-от ядене ще умра аз някой ден.
Толкова сме се смяли с нея ... И толкова еднакъв хумор, който никой освен нас двете, не разбираше ... Тя нисичка, аз висока: "Хайде сега, вие грозните, да подадете на нас красивите онова там от високото място!"
(много самоиронизираше ръста си)... и свекър ми я поглежда под вежди ..., а аз й казвам: "То, нали уж във Враца имаше режим на водата, а не тук в Търново, що не си расла нависоко?" ... и си се заливахме от смях двете на такива ... за някой обидни подмятания, но някак си за нас си беше код за това да си се пошегуваме ... и да стресираме хората около нас
Сигурна съм, че някой няма да разберат,защото така написано не може да се предават ситуациите, но казано с цялата голяма нейна усмивка, със закачливия тон - смеехме се на такива нещица и никой не разбираше, че си ги приказваме с цялата ни обич, а не с надсмешка или обида ... И колко много, много такива думи и сценки ... 



Препоръчани теми