И аз си отворих бира и замезвам шунка и солети. Грух
- Публикувана: 1 ян. 2020, 01:43 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2021, 08:05 ч.
Да се оплачем... 2020
Оплаквам се, че с ММ тайно от децата изяхохме един шоколад Своге аеро, много хубав😋.
Ами РЗИ да се обърне към НОЩ, ББ или журналистите. 300 души не е малко,не разбирам какъв е проблема? Медиците са със същите заплати, пък на, на линия са, уж.
Размерът на заплатите е без значение. Нали затова се нарича ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ.
Всичко е извън реда, в който сме живели преди.
Реалността е, че бройките персонал не стигат, никъде. И няма как да се назначават нови, защото има законови пречки, ясни на всички.
Да, могат да се явят доброволци, които да помагат, но тава е нещо друго.
Обикновено, критикуващите и оплакващите се от това и онова, в ИП, не са сред доброволците.
От това се оплаквам, ама знам че пак ще ме заметат, щото опорните точки са други.
Сложили са нов бутон Сподели... Е сто пъти го натиснах вместо Полезно.
МОЛЯ, не коментирайте това ми оплакване.
Скрит текст:
Изцяло подкрепям поста ти.
Ами РЗИ да се обърне към НОЩ, ББ или журналистите. 300 души не е малко,не разбирам какъв е проблема? Медиците са със същите заплати, пък на, на линия са, уж.
Размерът на заплатите е без значение. Нали затова се нарича ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ.
Всичко е извън реда, в който сме живели преди.
Реалността е, че бройките персонал не стигат, никъде. И няма как да се назначават нови, защото има законови пречки, ясни на всички.
Да, могат да се явят доброволци, които да помагат, но тава е нещо друго.
Обикновено, критикуващите и оплакващите се от това и онова, в ИП, не са сред доброволците.
От това се оплаквам, ама знам че пак ще ме заметат, щото опорните точки са други.
Оплаквам се, че имам дилема. Сестрата на ММ е лекар. За първи път остава сама в София за който и да е празник. Абсолютно сама. Преди месец почина майка им. Даже 40 няма да можем да ѝ направим, защото няма да ни пуснат да излезем от София. Но не това е най-тъжното. Винаги на този празник сме били при свекърва ми. Тя ни събираше, тя готвеше. И сега ми е свита душата. Ние вкъщи, на сготвено, заедно. А тя сама. Не знам какво да правя...
Да си постна подметката 😠😠
Оплаквам се, че имам дилема. Сестрата на ММ е лекар. За първи път остава сама в София за който и да е празник. Абсолютно сама. Преди месец почина майка им. Даже 40 няма да можем да ѝ направим, защото няма да ни пуснат да излезем от София. Но не това е най-тъжното. Винаги на този празник сме били при свекърва ми. Тя ни събираше, тя готвеше. И сега ми е свита душата. Ние вкъщи, на сготвено, заедно. А тя сама. Не знам какво да правя...
Аз не знам защо мислите, че някой който не вярва в апокалипсиса, който чакате, трябва да ходи доброволец, доброволец за какво по точно, за това дето го няма?
И си мисля, че щом си убеден, че нещото го няма, независимо, че целият свят е пламнал, спокойно би могъл да се навреш в някое отделение с короната, да се поразходиш там и после да дойдеш отново да споделиш в какво ти вярваш и в какво ние вярваме.
Оплаквам се, че аз и децата не можахме да си отидем до Търново днес ... 40 дни откакто почина свекърва ми ... прекрасен, прекрасен човек ... "И да знаеш, аз съм те взела и от сина си ще се откажа, но от теб не!" - това ми казваше в продължение на 22 години ... Като се замисля й станах снаха, когато тя беше на сегашните ми 42 години ... Детето на 8-ми направи картичка и плик ... "За баба. Татко да й я занесе и да й я остави, че нали днес има рожден ден!" ... Как си беше спомнила? ... Та, не ми е ден днес ... Тъжно ми е, а принципно съм усмихнат човек ... Как се спогодихме и обичахме ... свекърва болярка и мома врачанка ... така и не разбрах, но много, много ми липсва ...