Но хората не спазват дистанция. Избирам си лимони и до мене застава една и започваме да си бъркаме заедно в щайгата. Сякаш няма извънредно положение. Премествам се, изчаквам някакъв да си избере авокадо, за да не се ляпя за него. Взе си, подлъга ме, че е свършил и след 2 крачки се върна, за да си избиаме заедно още авокадо. Седя и ги чакам да си вземат нещата от щандовете, но даже и на бременните не спазват дистанция не се сещат, че някой може да им кихне върху количките, докато зяпат и опипват всичко.
А на тези от персонала пък изобщо не им пука.
Ние не сме за хлабави мерки и молби. На нас ни трябват глоби и пердах.
И аз се чудя що да не може през парка леко, леко и до аптеката да се разходя. За мене е по-безопасно, отколкото да се кача в автобуса и после да взема тролей. Но аз ще спазвам не 2, а 20 метра дистанция. Лошото е, че повечето ще го обърнат на селски събор със свирки, балони, бири и тротинетки.