Отложена сватба

Добре, възможно е. Не желая да гадая и да влизам в спорове тук.
Авторката сама за себе си ще прецени дали е достатъчна причина това да го зареже или не. Дали ще има сватба, деца.
Но без разговор между тях няма как. Нещата трябва да се изяснят.

Горканчо, уплашен бил. Тя би трябвало да е изплашена, че на такъв почти се е навила дете да му ражда. Ако стане бебето и той пак реши, че е изплашен и изтичка при мама? Терзаел се!
И мъжете са хора, Mimoza111, обаче бременността и раждането, кърменето и денонощните грижи са за сметка на майката...
Играе си младежът на семейство, обгрижен е, екстри:wink:, предложил е брак, сега дава назад. Ами, неуважително е, за любов да не говорим.

Ама как ще каже тя на роднини, че ще има сватба, а после, че няма? За мен, мъжа не иска.Аз съм със скромна сватба.И с 1500 и с 3000 и с 5000 може да се направи.Нито покани, нито нищо е нужно.Подписваш и в ресторант с 10 човека, стига да има желание.
Тук е заровен ключа другаде ..А пък за детето хич не се връзва.Значи нямаш 1000лв за сватба, ама искаш бебе да гледаш...странно.
Да не говорим за обидата към жената, която и на близки е казала..лошо..не ми харесва..
Много несериозно.

    Има варианти.Подпис с кумове,лек бял костюм и цвете в косата,обяд в ресторант.После ако е рекъл Господ бебе или официална сватба,в произволен ред.Но при насрочена дата след официално романтично предложение,грозно е да има отмяна.И не заради роднини и приятели.Заради накърненото доверие и очакване за красив ден.

Колкото повече я нищим тази тема, все повече младежа ми изглежда с мислене тип : "Не мисля да се женя за теб, но ще те резервирам. " Грозно, но доста често срещано мъжко поведение в днешно време.

Би било добре да вмъкнем в това изречение - "Заради накърненото доверие на жената, която той обича повече от всичко на света и за която е готов на всичко и очакването за най-красивият и щастлив ден !

Надявам се схващате иронията !

Аз съм далеч обаче от това да говорим за изоставяне, моето мнение е просто да има повишено внимание.
Както казах може и всичко да се нареди, НО здравият разум ми говори да не избързва още с детето.
Ако му преминат колебанията и той го покаже това с действията си, тогава няма какво да го мислиш повече.

На 25 сте прекалено млади за да поемете отговорността, наречена брак. Емоционално незрели сте, и двамата. А доводът "казах  на роднините, че ще се женим лятото и сега трябва да им кажа, че няма да е това лято" е  съкрушителен - основна причина е "Какво ще кажат хората?", а не "Достатъчно  ли работим и печелим, за да си позволим самостоятелно семейство и дете?"

Каква е зрялата възраст в която можеш да сключиш брак?

Шарки,
какво значи "достатъчно ли печелим"? Младежът не ще да се жени, обаче продължава да напира за бебе. Та за какви финансови спънки иде реч според теб? Освен това те ЖИВЕЯТ заедно от години. Та каква точно е разликата и кое е финансово натоварващото в това да скрепят връзката си с брак? Или поне по-натоварващо от това да я скрепят с дете? Някак доводът за финансите издиша, и то много сериозно, съжалявам.

Булката-небеглец изобщо не коментира как са двамата като професионална реализация. Явно го намира за нерелевантно. Според мен,  мъж на 25 да сключва брак, особено ако не знае какво ще му се случи утре, е крайно авантюристично. А версията за правене на бебе ми е малко поизмислена, за драматизъм.

Ок де, що предлага тогава? Мъж на 25 не е бебе, айде стига сме ги къткали тези мъже! Затова се навъдиха само мамини дечица, дето не знаят какво искат.
Колкото до това измислена ли е версията или не - няма никакви доказателства, че е измислена. Коментираме това, което е поднесено, чак да обвиня авторката в измислици с цел драматизъм не бих си позволила.

И какъв е смисълът да лъжа за това, че има желание за дете? Тук съм да получа съвет и съм се постарала да поднеса фактите максимално обективно и в много от отговорите съм цитирала точно какво е казал, а не съм перифразирала. И двамата сме с добри професии, с дипломи и нормални доходи като за голям град. Не, че има голямо значение, но отговорям точно на въпроса.

Ама за нас това е без значение.

Ти съгласна ли си на дете без брак (и по-точно след отменен брак)? Това е важно. Ние няма да раждаме деца от този мъж все пак...

Така както го описваш твоя годеник се носи по течението. Слуша теб, майка си сигурно, някой друг, но не и себе си. Първо ти си му споделила, че мечтаеш за сватба. Казал ти е това, което знае, че очакваш да чуеш - как си представя деня на сватбата ви. Усетил е как всички таите надежди в очакване да ти предложи, понеже от 2 години живеете заедно. Предложил ти. Изведнъж моментът назрява. Техните почват да го натискат за повече гости. Ти го натискаш за подготовка.

Рядко мъже обичат да се занимават с подготовка за сватби. (ако въбще има такива) Ти го натискаш двамата да подготвяте няколко месеца уж скромна сватба. Ако е скромна няма нужда от толкова месеци, ако имате запазена дата в съвета и църквата (ако ще има такава церемония). Не знам защо имам усещането, че ти го напъваш твърде много за тази сватба и той почва да си търси причина да я отложи, защото усеща, че ще му съкратиш живота с приказки около детайлите следващите месеци.

Другото за детето. Сигурно е поискал защото така, ще му се струва по-реален целия филм около сватбата. Така ще може да изтъкне като причина в главата си и пред приятели, че сватбата е заради това, че ти си бременна или че имате дете. Тогава някак ще се чувства длъжен да се ожени за теб. Не е много романтично, но доста мъже го правят.

 Ако ще правите сватба остави го той да реши дали иска. Не после да се прави на жертва, че ти си го изнудвала. Кажи му, че държиш на датата, ако ще да сте само с кумовете. Млади сте, имате време за по пищна церемония след време. За дете определено в тази ситуация, аз бих отложила с няколко години, за да съм сигурна в избора си на баща. Държи се колебливо и сякаш не знае какво иска.

Това е ужасен резил да се определи дата, да се каже на хората и после да се отметнеш, че било рано. А пък ако толкова се плаши, за  какво й е такъв?!