Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ян. 2020, 10:26 ч.

В момента чета ... 63

  • 21 549
  • 467
  •   3
Отговори
# 30
  • Мнения: 12 670
Тарталета, винаги си отбелязвам книгите, които препоръчваш, но тази ще я пропусна

# 31
  • Мнения: 345
Отдавна не съм се включвала, но редовно ви чета и намирам винаги нови книги за четене благодарение на тази тема. Тук открих Уил Трент (на Карин Слотър), който заедно с Джак Ричър (на Лий Чайлд), ми стана любимец.
В момента в транспорта чета "Тънкото изкуство да не ти пука" - едва ли ще ѝ дам повече от две звезди в Гудрийдс. Мислех, че ще е нещо по-скоро забавно, но уви. Едновременно с това, вечер чета първия роман на Arnaldur Indriоason (отново благодарение на темата), в началото съм и още нямам впечатления, но изглежда обещаващ трилър.
Току що приключих "Животът пред теб" на Гари. Каква книга! Гари е ненадминат талант.
Следващата в списъка ми за четене е тази книга на Jonas Gardell - съжалявам, че има толкова малко преведени негови произведения на разбираем от мен език. Тази е много силна, още я мисля, а я прочетох преди година.

# 32
  • Ямбол
  • Мнения: 25 895
Аз започнах "Балада за Георг Хених". Отдавна е в турийд списъка ми, май след номинации съм я добавила. В началото се чудих защо пък чак толкова е харесвана, но май започнах вече да разбирам.

# 33
  • София
  • Мнения: 8 232
Избутах "Остатъкът от деня" и ще съм от малцинството хора (едва 3%) които в ГР ѝ дават 2*.
Както казах и преди - оценявам всичко - стил, изящна словесност, чудесно изградени образи и т.н и т.н. Но просто не успя да ме докосне по никакъв начин. Може би защото никога не ме е вълнувал въпросът "Какво е това качество, което прави един английски иконом велик" - темата, която минава като тънка червена нишка в целия роман. Един роман-апотеоз на пропилян живот и изпуснати шансове за щастие и любов заради чувството за дълг, професионално достойнство и служба на господаря. Мнеее... изобщо не беше моята чаша чай Confused

# 34
  • София
  • Мнения: 5 209
...
Току що приключих "Животът пред теб" на Гари. Каква книга! Гари е ненадминат талант.
...

Наистина страхотна е тази книга! Без да съм 100%-ова почитателка на Гари, тъй като има негови книги, които не ми харесват, признавам, че тази е просто уникално добра!


Миж, направила си на пух и прах това малко бижу "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро (една от най-любимите ми книги). Не съм учудена, че не ти е харесала тая книга, доколкото съм се ориентирала във вкуса ти, но с тия 2 звезди просто ме изуми... Аз например не мога да си представя да дам 2 звезди на нещо написано толкова възхитително като стил (дори и ако не ми допадат посланията и мирогледа на автора). Явно е силно индивидуално кой как си формира оценките...

# 35
  • София
  • Мнения: 8 232
Миж, направила си на пух и прах това малко бижу "Остатъкът от деня" на Казуо Ишигуро (една от най-любимите ми книги). Не съм учудена, че не ти е харесала тая книга, доколкото съм се ориентирала във вкуса ти, но с тия 2 звезди просто ме изуми... Аз например не мога да си представя да дам 2 звезди на нещо написано толкова възхитително като стил (дори и ако не ми допадат посланията и мирогледа на автора). Явно е силно индивидуално кой как си формира оценките...

Права си, Петенце, размислих и си изтрих рейтинга Simple Smile

Иначе почнах "Аутопсия" - първата книга на Патриша Корнуел за д-р Кей Скарпета Simple Smile

# 36
  • London, UK
  • Мнения: 235
Благодаря и аз за темата, Mijjj💐

Отдавна не съм се включвала, поради липса на време, но бързам да се запиша в тази темичка, докато имам няколко свободни дни, та и да ви следя по-ефективно.

"Шепнещият" на Донато Каризи - трилър, който имаше потенциал, но успя да ми досади!

Венка, по същия начин и аз почувствах тази книга, когато я прочетох неотдавна. Имаше потенциал, в началото ми бе приятна, но загуби интереса ми някъде по пътя. Аз бих добавила и това, че развръзката ми се стори доста far-fetched, пресилена и нереална.

Много съм доволна от книгите, които прочетох напоследък Simple Smile Все са с оригинални и доста куриозни сюжети. Ще кажа по малко за всяка от тях в този и следващи постове Simple Smile

Първо, в края на миналата година, беше срещата ми със Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл, която почти цяла година очаквах с нетърпение да се появи на българския пазар. Книгата е обемничка и, поради естеството на сюжета си, може да се каже, че върви с умерено темпо, а поради сложността на замисъла си и многото герои изисква и известна доза концентрация.
Но аз я четох точно навръх празниците (Бъдни вечер и Коледа), покрай приготовления и гости и нямах никакъв проблем с вникването в нея. Само че трябва да отбележа, че аз по принцип никога не съм срещала затруднения в случаите, когато в книгите има прекалено много герои или сложни имена, или пък прескачане напред и назад и твърде много случки. Дори винаги чета поне по 3-4 книги едновременно, без това да ме натоварва и обърква. Та може и затова "Седемте смърти" да не е изисквала максимална концентрация от мен, но бих искала да отбележа, че за други може да не е така.

Ужасно много го харесах романа и като сюжет, и като замисъл, и като стил и развръзка и го препоръчвам!
Тук имаме "затворена" загадка тип Агата Кристи (убиецът не е някой непознат външен човек, а е един от всички присъстващи); имаме и един сложен случай, с престъпление, което е извършено много умно, защото точно в 11 часа Ивлин ще бъде убита, но убийство няма и убиецът никога не е заловен. На фона на готическата и злокобна атмосфера в имението Блакхийт хаус, по време на прием с много височайши гости и още повече прислуга, Ейдън Бишоп трябва да открие убиеца и да съобщи името му. Той разполага с 8 дни за това, като всеки ден е в тялото на различен гост от приема, а събитията се повтарят в същата последователност. Ако не успее да се справи, ще се върти в този обречен кръг отново.
Мисля, че силата на книгата е именно в подреждането на случките и разкриването на събитията в тяхната цялост и, лично на мен, ми беше по - любопитно да разбера какво е довело до фаталния край, как се наместват действията на героите, как кликат на мястото си досущ като парченца от пъзел, и чак на заден план ме интересуваше самият убиец. А той може да бъде всеки от тях - дори и родителите на младата Ивлин - до един всички гости крият тайни и имат своите причини да са на приема, а някои пък доста упорито се опитват да попречат на Ейдън да разреши загадката и да се измъкне от това дяволско място... Някои са приятели, някои - врагове, но е невъзможно да различиш кой от коя категория е, докато не изпиташ предателството на гърба си. (Понякога - буквално).

Изключително сложно построен сюжет, брилянтна идея -  колебаех се между 4 и 5 звезди за оценката, но пък в сърцето си знам, че не всеки автор е толкова добър, че да успее да построи и предаде и на нас такова мащабно нещо, а написването на книгата трябва да му е коствало неимоверни усилия и записки, и внимание също, затова в крайна сметка давам твърдо 5⭐

Последна редакция: пт, 10 яну 2020, 22:52 от Adamant🍃

# 37
  • София
  • Мнения: 6 076
О, че хубаво ревю, Адамант Broken Heart! Чак ме хвана яд, защото вчера поръчах две книги от Озон и тази я отложих. Нищо, ще си я взема по-нататък Simple Smile
А за "Шепнещият" - да, съгласна съм и с твоето заключение. Екшън, обрати, схеми и на финала... пльок.

Миж, случва се понякога книгата да е написана добре, изящно и каквото още се сетиш, но историята да не ти пасне.
Аз скоро оставих без оценка "Трябва да поговорим за Кевин". Книгата ми хареса (като не съм сигурна дали "хареса" е думата, която трябва да ползвам предвид сюжета), провокира различни мисли и емоции, но историята е толкова сложна...

# 38
  • София
  • Мнения: 8 232
И на мен много ми хареса ревюто на Адамантчето HeartHug 
Само този момент, че при четенето ще е нужно съсредоточаване , би ме притеснил... А и обемът.
Но си я отбелязвам за четене тази книга, благодаря, Адамантче Kissing Heart

# 39
  • Мнения: 8 955
Чета Татуировчикът и честно казано нещо не мога да й се наслаждавам на 100%.
За да разберете защо обаче трябва да поясня. Преди няколко месеца четох Човекът в търсене на смисъл на Виктор Франк. Книгата не е точно художествена. Човекът пише за преживяванията си Аушвиц в първата част на книгата а във втората дава разни насоки към духовно развитие и израстване ако мога така да го нарека  в чисто човешкия смисъл на думата постигнати на базата на този му опит. ( Той е известен психолог и психотерапевт ) . Освен. Това дава насоки за работа на психолози отново основани на личния му опит и наблюдения върху себе си и хората в концентрационния лагер. Та да прочетеш нещо такова е не само сблъскващос цялата тази обстановка, но и те кара да осъзнаеш какво прави тя с хората. В абсолютно ясен недвусмислен вид , зачерква категории като добро и зло, черно бяло , стигайки в откровеност до цинизъм.
Та светлината на всичко това Татуировчикът на момента ми звучи като "фентъзи за концентрационен лагер" ако мога  така да го нарека.  Продължавам да чета, но явно студеният душ на Виктор Франк продължава да ме държи отрезвена .

Последна редакция: пт, 10 яну 2020, 18:48 от _re_ge

# 40
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 4 042
Свърших "Останалото е мълчание". Признавам почти до края не подозирах за развръзката. Някои от вас споделиха, че още по средата са разбрали. Явно аз оглупявам.  Joy Не е лоша книгата. 3 звезди й дадох, чудесен сценарий ще бъде за някой психотрилър. Simple Smile
Започнах романа, който ме привлече с красивото си, по мое мнение, заглавие. "Малки пожари навсякъде". Нямам спомен да сте я коментирали. Отзиви?

# 41
  • Мнения: 4 997
Аз не ги харесах особено пожарите, изобщо не успях да усетя героите. Но пък гледам, че има доста висок рейтинг.

# 42
  • Belgium
  • Мнения: 7 651
Лолита, аз ще чакам мнение за "Малки пожари навсякъде" от теб. Доста се колебая дали да я чета Simple Smile

След разочарованието "Войната на маковете", започнах прекрасната "Случки в близката нереалност" на Макс Блехер. Добре че една приятелка буквално ми я набута в ръцете, иначе нямаше и да чуя за нея. Авторът е един от най-изтъкнатите румънски модернисти, починал едва на 28 години. Стилът е плътен, хубав, без да дотежава, книгата се състои от двата му единствени (тънички) романа. Първият, наречен "Случки в близката нереалност", е доста фрагментарен, леко като съновидение с проблясъци от действителнността в просъницата. Ако сте харесали Бруно Шулц, Гайто Газданов или Сигизмунд Кржижановски, ще харесате и Блехер.
Сравняват го и с Кафка, но за мен Блехер е една идея по-милостив.

# 43
  • Мнения: 5 400
И Лора Ненковска (преводачката на Блехер), и Нева Мичева се бориха книгите му да излязат на български. Радвам се, че най-после някой го издаде. И аз не съм го чела, но съм чувала много добри отзиви.

# 44
  • Belgium
  • Мнения: 7 651
Преводът е чудесен. Ясно е, че такъв тип литература няма да се самоиздържа при издаване, книгата си е спонсорирана от Румънския културен институт, а Жанет45 са решили да ѝ придадат малко по-лесна продаваемост с илюстрации от Тео Ушев Simple Smile В общи линии мисля, че това е най-подходящото българско издателство за Блехер.

Общи условия

Активация на акаунт