Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ян. 2020, 10:26 ч.

В момента чета ... 63

  • 21 567
  • 467
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 400
Да, много е хубаво, че е имало възможност за спонсориране. И че Тео Ушев прояви такъв голям интерес към книгата. Simple Smile

# 46
  • София
  • Мнения: 6 312
Здравейте.
Изтървах ви напоследък Blush .
Имаме бебе и 2019-та мина някак на кинолента Stuck Out Tongue Winking Eye .
Наскоро установих, че мога да си чета, докато го приспивам в количката в хола. Идеална комбинация.
Чета "Априлската вещица" по препоръки от темата. Още съм в началото, но дотук е доста увличаща и интересна. Харесва ми шестването из главите и мислите на хората.
Успоредно препрочитам "Естествен роман" на Георги Господинов. Преди години бях по-впечатлена. Сега, когато съм чела и "Физика на тъгата", "Естествен роман" не ми харесва толкова като преди. По-скоро ме впечатляват откъслечни реплики и мисли.

# 47
  • Мнения: 599
В момента чета Мона Карстен - "Спаси ме".
Започна обещаващо и ако продължи ,ще я прочета на един дъх.
Преди това прочетох пак на един дъх Крадецът на целувки
Опитах да започна Където пеят раците ,но тръгна много тегаво.
Определено не е моят стил за четене.
Едва ли ще я прочета.
Но за сметка на това ми хареса много Кажи на вълците ,че съм си у дома .
zazu1 ,зависи от бебока дали ще имаш време за четене.
Когато бях в майчинство с малкия ми син ,изчетох библиотеката.
Четях непрекъснато и много.
Обожавах да ходя в парка с количката и докато той спи да се наслаждавам на книга в ръце под някоя шарена сянка с чаша кафе и нещо сладичко. ☺️🥰
Или сядах на кафе и докато малкия спи ,аз четях и се наслаждавах на кафе и книга.
Еххххх времена! 🥰☺️

# 48
  • София
  • Мнения: 4 719
Приключих "Съседката". Книги на подобна тема са ми много интересни от времето, когато четох като дете „Повелителят на мухите“ и бях потресена и дълго я преживявах, Тази тук, обаче, ме остави най-вече с чувство на погнуса заради натурализма и бруталностите. Всъщност те са, които правят впечатление, защото останалото не е нищо особено като сюжет, образи, психология - поне според мен, разбира се.
Прочетох, че книгата била в сравнително непознатия за България splatterpunk стил - цял стил такъв имало. Е, поне разбрах, че не съм му почитателка...

# 49
  • Мнения: 1 981
Благодаря за новата тема 🌹
Почнах Алисън Шейфър,хареса ми първата и книга,има добри съвети.След Анна Бикова се запалих по този вид книги за майчинството с интересни и поучителни случки.

# 50
  • Мнения: 251
И аз попрочетох за книгата - по действителен случай била Cry
Няма да я чета, че настръхнах от коментарите в ГР.
Дописвам, че става дума за "Съседката".

# 51
  • Мнения: 4 777
Прочетох "Да спасиш свидетел" от Дейвид Балдачи.

# 52
  • Бургас
  • Мнения: 638
Започнах  "Дом" на Камелия Кучер. Чета я с удоволствие- звучи ми много близко, сякаш ми споделя, красив изказ, ... като че ли пише "между другото", /както някога пееше Адриано Челентано" /, като човек, който  "не може да не пише".  Не знам каква история ще се засуче, но я очаквам.

# 53
  • Мнения: 8 955

Прочетох, че книгата била в сравнително непознатия за България splatterpunk стил - цял стил такъв имало. Е, поне разбрах, че не съм му почитателка...

Отправям гореща молба - осветли ни с информация  за този стил. Вместо да ровя в нета ще ми е сто пъти по- приятно някой четящ от тази прекрасна тема да ни разясни.

# 54
  • Варна
  • Мнения: 330

Прочетох, че книгата била в сравнително непознатия за България splatterpunk стил - цял стил такъв имало. Е, поне разбрах, че не съм му почитателка...

Отправям гореща молба - осветли ни с информация  за този стил. Вместо да ровя в нета ще ми е сто пъти по- приятно някой четящ от тази прекрасна тема да ни разясни.

Това са точно книгите с най-голяма доза бруталност в натурален вид, кръв, гнусни описания и т.н. Да ти се обърне стомахът от описанията в тях. Такъв пример е и "Градска готика".

# 55
  • София
  • Мнения: 4 719
Честно казано, и аз много не разбрах от описанието на този стил. Ако това ви говори нещо...  newsm78
Сплетърпънкът (на английски: Splatterpunk) е литературно направление (течение), възникнало в средата на 80-те години на ХХ в. и обособило се като модерен поджанр на хоръра. Това е литературният еквивалент на слашърите, шокърите и сплетърите в киното. - от Уикипедия
Последните три термина, за мой срам, не ми казват нищо.
Това, което видях аз в тази книга, е самоцелно спекулиране с описанията на жестокост към деца, едно от които - болно и осакатено. Това няма как да не въздейства на всеки читател, но особена ценност в такава литература аз не намирам. Това, което би ми било интересно - образите на насилниците, мотивите им, психологическата обосновка на превръщането им в такива - всичко това тук въобще не е разработено убедително, поне за мен. Но явно в този стил основното е да шокира и отвращава, което си е някаква игра с емоциитие на читателя, не особено достойна поне за мен.
Иначе темата ми е много интересна, но не и в такава трактовка.

# 56
  • Мнения: 1 530
Зациклих на Гришам, много го харесвам. След Пазителите започнах Наследници.

# 57
  • Мнения: 292
Здравейте ,
аз започнах новата година с "Останалото е мълчание" на А.Майкълидис Хареса ми - добре поднесен сюжет  , все пак автора е сценарист и дори правата за екранизиране вече са закупени , но нещо ми липсваше , за да дам максимална оценка . В даден момент вече се досещах на къде отива нещата (което доста рядко ми се случва)  и накрая очаквах малко повече завършеност на историята .
Вчера започнах "Лицето на Смъртта " на К. Макфуйдън и за сега ми допада ,въпреки малко мудното начало. Миналата година четох "Човекът сянка" (първата книга от поредицата ) и ми беше изключително интересна до самия край , надявам се и с тази да е така.

# 58
  • Мнения: 800
Завърших Шепнещия мъж на Алекс Норт.Трогна ме и разплака,дори ядоса,с някои от въпросите,които повдигна. Препоръчвам я. Доста прилична книга за дебютен роман.
Сега обаче ще ми трябва известно време да избера коя следваща да почна от новозакупените ми по празниците.Но най-важното е,че отново прочетох цяла книга,което рядко ми се случва последните години.

# 59
  • Мнения: 8 955

Това, което видях аз в тази книга, е самоцелно спекулиране с описанията на жестокост към деца, едно от които - болно и осакатено. Това няма как да не въздейства на всеки читател, но особена ценност в такава литература аз не намирам. Това, което би ми било интересно - образите на насилниците, мотивите им, психологическата обосновка на превръщането им в такива - всичко това тук въобще не е разработено убедително, поне за мен. Но явно в този стил основното е да шокира и отвращава, което си е някаква игра с емоциитие на читателя, не особено достойна поне за мен.
Иначе темата ми е много интересна, но не и в такава трактовка.

Изключително благодаря за личното мнение. Ще почна нещо друго.

За да не е спам чета на сина  "приказки за размисъл" ( Хорхе Букай). Той е на почти 13. Беше в незадължителния му списък по литература това лято. Ние имаме традиция съв синковеца, която спазваме и до сега. Около 30 минути до час на ден му чета аз ( иначе той си чете отделно в другото време ), докато той прави нещо - храни се, рисува , кара велоергометър.. После с него обсъждаме книгатам- нещо като време за нас двамата. Тази книга не я бях чела. На мен ми харесаха първите две "приказки". Виждам че и на него му допада, което е чудесно защото бях скептична.

Последна редакция: нд, 12 яну 2020, 16:48 от _re_ge

Общи условия

Активация на акаунт