В момента чета ... 63

  • 49 302
  • 746
  •   1
Отговори
# 510
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
Интересна дискусия за Сафон Simple Smile

Аз съм от умерените фенове (ако има изобщо такова понятие Satisfied ). Чела съм всичките му книги, излезли на български и съм на мнението на Cioccolata - тийн романите му не ми допадат особено, но тетралогията никак не е лоша.

Иначе прочетох "Когато великани ходеха по земята" на Мартин Касабов. Рядко чета съвременни български автори, но Мартин е доста оригинален и си заслужава. Сборник с разкази е, като съновидения на границата на реалното са. Ако харесвате такъв тип приказно-митологично писане, обърнете внимание на книгата.

В момента чета "Горчивите лимони на Кипър" на Лорънс Дърел, обаче не съм особено впечатлена честно казано. Разказва за живота си на острова и сблъсъка с местната култура, но нещо ми скучнее. Ще я прочета, но явно доста бавно.

# 511
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
За мен най-доброто на Сафон е "Играта на ангела". Сянката също ми хареса.

# 512
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 9 983
Аз пък съм абсолютен фен на тетралогията на Сафон. Помня, че докато ги четях забравях за всичко около себе си и се пренасях там. И на мен, като на Лиляна, топът ми е "Играта на Ангела". От тийн книгите му не съм чела само "Септемврийски светлини". "МАРИНА" Ми е любима от тях. Те са писани и в по-ранното му творчество. Нормално стилът му да е друг. И на Мураками някои от първите му романи не ми допадат толкова, колкото по-късните му.

# 513
  • Мнения: 9 021
И моят топ е "Играта на ангела" от четирологията на Сафон
Аз довършвам поредицата "Садърн Рийч" на Джеф Вандърмиър. Цялата история много ми допада и Джеф е превъзходен разказвач. Благодарности на Лу, че спомена за него. В тези книги има всичко - мистерии, парадокси. Трябва обаче да се четат на един дъх. Сега чета по около максимум час на вечер, преди лягане, и усещам колко много страда историята от този факт. Особено в последната книга, където повествованието се води през четири гледни точки, които са много различни стилово, ако не се чете на по-големи пориции, историята малко се губи.
Цялата трилогия е доста странна, не само като сюжет, а и като изказ. Всяка от книгите е много различна от другите и като усещане, динамика.
Не открих от Вандърмиър други преведени книги на български, което е жалко. Лично аз не се наемам да го чета на английски.

# 514
  • Пловдив
  • Мнения: 6 627
На Сафон най-много харесах "Сянката на вятъра" и "Лабиринтът на духовете". Толкова сладкодумно разказани истории скоро не бях чела.

# 515
  • Мнения: 2 176
На мен " Играта на ангела " най не ми хареса, а любимата ми е " Лабиринтът на духовете ".

# 516
  • Мнения: 6 432
Прочетох "Изгубеният рай" на Сесилия Самартин и ми хареса доста, интересно ми е да чета за Куба, а тук се разказва за периода малко преди революцията и за развитието на нещата след това.

Мисля да продължа с втората книга на Ролф и Сила Бьорлинд - на шведски заглавието е "Третият глас", не е преведена на български. Но ако ще гледате сериала, по нея бил вторият сезон.

# 517
  • София
  • Мнения: 7 403
На мен пък точно „Играта на ангела” най-малко ми хареса от всичките. Другите 3 са супер.

# 518
  • Belgium
  • Мнения: 7 731
И моят топ е "Играта на ангела" от четирологията на Сафон
Аз довършвам поредицата "Садърн Рийч" на Джеф Вандърмиър. Цялата история много ми допада и Джеф е превъзходен разказвач. Благодарности на Лу, че спомена за него. В тези книги има всичко - мистерии, парадокси. Трябва обаче да се четат на един дъх. Сега чета по около максимум час на вечер, преди лягане, и усещам колко много страда историята от този факт. Особено в последната книга, където повествованието се води през четири гледни точки, които са много различни стилово, ако не се чете на по-големи пориции, историята малко се губи.
Цялата трилогия е доста странна, не само като сюжет, а и като изказ. Всяка от книгите е много различна от другите и като усещане, динамика.
Не открих от Вандърмиър други преведени книги на български, което е жалко. Лично аз не се наемам да го чета на английски.

ston, много се радвам, че зарибих поне още един човек с Вандърмиър. Ужасно е странен и съм наясно, че малко хора ще го харесат Simple Smile На български език едва ли ще видим нещо друго от него, доколкото разбрах продажбите са плачевни. На английски също звучи страхотно, той винаги пише от поне 3-4 различни гледни точки и читателят трябва да си сглобява историята, както може.

# 519
  • Мнения: 589
Дочетох първата част на Вещерът, но съм доста разочарована. Първо не знаех, че са разкази и второ просто нещо не ми харесваше. Довърших я просто за да не я оставя недочетена...
Сега съм започнала малко разнообразие от всичките фентъзита, които прочетох през последните три месеца, а именно - Тънкото изкуство да не ти пука. Подарък ми е, дано ми задържи вниманието. Прочела съм 1/4. Засега върви леко, без да е нещо уау.
Някой чел ли е Люляковите момичета? Разбрах, че се разказва за ВСВ и това доста ми грабна интереса.

# 520
  • София
  • Мнения: 497
Аз много харесах тетралогията на Сафон. Особено първите части, които четох преди години невероятно много ме бяха увлекли, направо омагьосали. "Марина" не ми хареса особено, стори ми се детска. Аз по принцип съм почитател на испаноезичните автори и особената атмосфера, която създават ми е любима. Сега чета "Севилското причастие" на А. П. Реверте и се наслаждавам на красивия език на автора и очарованието на Севиля - интересен трилър, в който са замесени църковни и банкови служители, Ватикана, красиви жени, наемници и т.н.

# 521
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 881
Сафон определено не е моят автор и останах само с прочитането на "Сянката". Чудесен разказвач- стил, история, герои, но адски ме измори четенето и реших да не продължавам. И с Бакман така не се погодихме Simple Smile

# 522
  • Мнения: 1 643
Започнах „Каин и Авел” Джефри Арчър, и не мога да се откъсна от нея. Много ми е интересна.

# 523
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 416
Случайно избрах тая малка книжчица да я зачета- "Имам нужда от обич" на Михаела Нел. Вероятно и заглавието, и корицата ме грабнаха.
Скрит текст:
Авторката е българка. Разказва за себе си. Книжката не е обемиста.
Чета я и всичко си ми е в черно-бяло.

# 524
  • Мнения: 16 008
Прочетох всичко достъпно на Джон Вердън от серията за детектив Гърни. Трябва да споделя, че явно е въпрос на натрупване и привикване към начина на писане, защото последната прочетена от мен негова книга - Питър пан трябва да умре (книгата Затвори очи прочетох първа с което обърках хронологията) глътнах най-бързо, без да ми се бави и буксува, без да е дразнят странностите на персонажите. Като стане достъпна Запали реката ще прочета и нея, така да се каже да съм в крак с целия цикъл. За мен не беше загуба на време.
Започнах Парижския Апартамент. Няма такава боза с извинение, но поне в самолета се четеше лесно. Извинявам се мнението.... , за сега е чуклит. Единствения плюс е, че никога  не съм чувала името на художника (няма да спойлвам) та покрай книгата потърсих информация, картини. Така да кажа наваксах малко откъм култура. Ще я прочета но не съм във възторг. Много е шаблонна.

Последна редакция: пн, 24 фев 2020, 14:50 от _re_ge

Общи условия

Активация на акаунт