В момента чета ... 63

  • 49 264
  • 746
  •   1
Отговори
# 585
  • В един копнеж!
  • Мнения: 2 416
Лакомията ми граници няма. Започнала съм три книги, успоредно. На хартиен носител - Парола за достъп на Бали Айслър. Трудно ми върви, терминология, абревиатури, утопии, заговори... Ако не се случи скоро нещо просто ще я оставя за по натам.
Втората книга, която започнах е на Стивън Кинг. Не съм му фенка, но за четох 22/11/1963. Върви ми интересно.
Третата книга е "Тревожни хора". Тука вие сте "виновни", защото прочетох прилежни отзиви и реших да я прочета и аз.

# 586
  • Мнения: 477
Е, и аз така с "Тревожни хора" ... тъкмо приключих "Човек на име Уве", няколко месеца преди това пък "Баба праща поздрави и се извинява" и прецених, че щом има толкова положителни отзиви, а и без това съм на вълна Бакман, да взема да продължа с последната му книга. Не очаквах да ми хареса толкова много, но ето че вече дори на няколко познати я препоръчах и чакам отзивите им. Не намерих нищо излишно, не бих казала и че нещо ми липсваше - действието се развива достатъчно бързо, без излишно и нелогично размотаване, не липсват и изненади които допълнително да поддържат интереса. Хареса ми как с лекота, чувство за хумор и през погледа на толкова различни, но в същото време (оказващи се малко или много) толкова близки персонажи ("група идиоти") поставя в центъра едни значими въпросиq пред които всеки по някакъв начин е бил изправен в даден етап от живота си. Смееш се на абсурдните ситуации, понякога ти се доплаква ... но, да, за пореден път, макар и този път по един по-различен начин, ни се напомня, че много неща в живота не са такива каквито изглеждат.

Сега съм на "Малкият приятел" на Дона Тарт ... признавам си, започнах я миналата година, но не и/ми беше моментът и я оставих. Този път се разбрахме и сега ми е интересно как ще се развият нещата. Единственият ми опит с Тарт засега е "Тайната история", а май за "Щиглецът" очакванията ми са най-високи.

# 587
  • Мнения: 2 711
Деца из града” е невероятна книга. Не знам защо няма филм по нея..Или поне не знам, че има.
Привидно всичко е ясно - отвлечено дете, което е било насилвано в продължение на 2 години. Ясно е, че всичко това ще даде отражение на личността ѝ, но книгата изобщо не завърши, както предполагах. Чак към края започнах да усещам на къде бие. През цялото време хем си наясно, хем не си. Препоръчвам с две ръце. Свалих още една книга на Мери Хигинс Кларк, но ще е след като прочета „Градска готика”. Засега не ми допада особено, но продължавам.

# 588
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 831
Аз съм зациклила на "Златният бряг" на Нелсън Демил. Книгата е хубава. Сюжетът е наглед прост, но се разгръща в детайли, героите са прекрасни, пълни и истински. Обачеееее, много фактология, много отклонения, много думи, много обем! Уморих се. А стилът на автора е направо чудо! Изключително приятен за четене, с невероятно тънко чувство за хумор, направо е удоволствие. Ако обемът на книгата беше наполовина, щях да я препоръчам с две ръце. Засега само с два пръста, че ми остават едни 200 страници да дочета( от 700).

# 589
  • Мнения: 12 247
Деца из града” е невероятна книга. Не знам защо няма филм по нея..Или поне не знам, че има.
Привидно всичко е ясно - отвлечено дете, което е било насилвано в продължение на 2 години.
Не е ли прекалено тежка? Само от анотацията ме побиха тръпки и ми се сви сърцето.

# 590
  • Мнения: 2 711
Деца из града” е невероятна книга. Не знам защо няма филм по нея..Или поне не знам, че има.
Привидно всичко е ясно - отвлечено дете, което е било насилвано в продължение на 2 години.
Не е ли прекалено тежка? Само от анотацията ме побиха тръпки и ми се сви сърцето.
Не. Книгата е за периодът след това.

# 591
  • Мнения: 29 098
Аз съм зациклила на "Златният бряг" на Нелсън Демил.

Има продължение – „Скъпи Джон!“

# 592
  • Мнения: 3 440
Имам си непреходни книги/автори/герои. Срещаме се, когато съм в книжна дупка, когато не знам какво ми се чете, или когато ме обземе носталгия. Grinning
Сега се връщам към удоволствието "първа среща с Шерлок Холмс", за да не рискувам да изгубя удовлетворението от прочита на "Моята орис".
Та така - поемам към познатите и винаги интересни (за мен) приключения с този, за който "Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното, сиво ежедневие".

# 593
  • Мнения: 1 091
Алис Хофман - "Ледената кралица"
Интересна.
Мислех си ,че когато дадена книга няма непрекъснато действие е много скучна.
Книгата е разказана интересно.
Любопитна история ,разказана по красив начин.
Харесва ми.

# 594
  • София
  • Мнения: 5 164
Приключих "Към небето" на Брандън Сандерсън. Беше истинско книжно удоволствие.
Благодарна съм на момичето на щанда на декемврийския Панаир, което беше изключително отзивчиво и в крайна сметка ме убеди, че съдържанието на книгата си заслужава толкова, колкото и корицата. Не планирах тази покупка, но съм щастлива, че я направих.

Ще си дам ден размисъл с какво да продължа, защото изборът от наличните ми книги е доста голям Innocent .

# 595
  • Мнения: 1 502
Приключих " Без изход " от Тейлър Адъмс и започнах " Бегуни " на Олга Токарчук.
Първата ми беше като филм, хареса ми бързото развитие и напрежението през цялото време.
Втората ме грабна от самото начало и мисля, че ще ми хареса.

# 596
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Ако темата беше "Какво направих за себе си", щях да напиша "Научих се да зарязвам книги навреме (бързо) и без угризения" Simple Smile Grinning

Полезно умение, мдам. Макар че се е случвало да довърша някоя книга на инат, за да мога да си напиша негативния отзив с чиста съвест, че съм я дочела. Grinning Добре че рядко ме обхваща тая "спортна злоба". Simple Smile

# 597
  • София
  • Мнения: 7 841
Моето запознаване с Руслунд & Хелстрьом протича доста бурно, бях на границата да ги отлюспя завинаги, и то заради една проклета пъпка...
Скрит текст:
Още в първия роман от поредицата се появи герой - по замисъл някаква жалка, нищожна личност, и за да се подчертае това, авторите измислили детайл - човекът има някаква язва на носа и непрекъснато я чопли до кръв, всичко подробно описано. Първият път го приех храбро - литературен похват, вторият път - бива, третият - от мен да мине. До края на книгата го чопли тоя гнусен нос хиляда пъти и аз търпях. Но когато се появи същият този и в следващия роман и през страница - две отново драпаше проклетата пъпка - избеснях и се заклех, че ако се появи още веднъж - трия всичко от киндъла, от компютъра и от облака! За щастие в следващата глава героя беше отстранен завинаги и аз си отдъхнах, сега продължавам напред. Satisfied
Забелязала съм, че при скандинавските криминалета  е зор да издрапаш първата една трета, че и половината от книгата - там се мътят несвързани една с друга истории, и чак когато се навържат - става интересно. Вече съм вече на този етап и вървя към финала, ще видим как ще е накрая.

# 598
  • Мнения: 6 643
Аз пък поставих рекорд за най-бавно четене без отказване. Близо месец мъчих "Да уловиш мечта" на Барбара Делински. Мислех, че ще ми е интересна темата застъпена в книгата, т.е. двете така да се каже - реновациите на имоти и отношенията майка-дъщеря, но така ме дразнеше тази егоцентричка и егоистка, че едва драпах, но пък си навих на пръста да я довърша. Лепнах ѝ 2 звезди с кеф, ужасна книга.
Сега започнах "Ти" на Каролайн Кепнес, в началото ми харесва.

# 599
  • Мнения: 274
Най-скучната книга, която съм чела е "Докато сестра ми спи" на Барбара Делински. Никога повече не бих започнала нейна книга.

Общи условия

Активация на акаунт