Бас държа, че ако родителите имат смелост да му спрат нета и да му изнесат компютъра от стаята, ще я напусне в рамките на няколко минути.
Ще има абстиненция, но и това минава.
Ще има абстиненция, но и това минава.
- Публикувана: 11 ян. 2020, 07:02 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2021, 23:32 ч.
Аз съм Хикикомори
Не, няма никаква нужда от шамари, просто да му се спрат електронните устройства, които му правят невромедиаторите на боза.
Може да се ползват само като средство за манипулация - 1 час нет срещу определена извършена физическа дейност.
Тия хикита са лесни - не са като обикновените наркоманчета, защото не излизат от стаите си и не могат да идат да се надрусат другате.
Може да се ползват само като средство за манипулация - 1 час нет срещу определена извършена физическа дейност.
Тия хикита са лесни - не са като обикновените наркоманчета, защото не излизат от стаите си и не могат да идат да се надрусат другате.
Прочел удобна "диагноза" и оправдава проблема си с нея. Подкрепям спирането на интернета, докато не се съгласи на сесии с психотерапевт или психиатър 
Тук става въпрос за краен случай на мамин синковец според мен. Който е пазен да не вдигне и боклука за изхвърляне. От постовете му разбирам, че няма никакви домашни задължения и само му се пренася. Дъщеря ми е на 3.5 и активно участва в домакинството - колкото може за възрастта си 😂, но важно е, че дори и на тази възраст разбира някои неща за нещата от живота.
Щом все пак ходи на училище, не му е чак толкова тежък случая. Човекът иска да не го занимават и си е намерил дори определение за това. И аз искам така, ама всички знаем, че не става така.
Ако го тормозят има си родители и различни варианти, към които да пристъпи.
Щом все пак ходи на училище, не му е чак толкова тежък случая. Човекът иска да не го занимават и си е намерил дори определение за това. И аз искам така, ама всички знаем, че не става така.
Ако го тормозят има си родители и различни варианти, към които да пристъпи.
Здравейте.Аз не разбирам защо ми трябва специална помощ,защо хората да не могат да живеят по начин по който те искат без да ги мислят за аутисти или болни?Не мисля че един хикикомори пречи на някой.ако доведат психолог в стаята ми пак няма да мога да говоря с него.
Защо ли?
Защото ако не непременно нет и електроника, ти със сигурност ще искаш храна, вода, отопление, място за изхождане.
Не пречиш на никого!?
Как си я представяш тая работа?
Ясно как си я представяш, някой ще се грижи за теб и ще те дундурка до живот.
Но на 16 би следвало вече да си разбрал, че с хихикане или без, никой не е длъжен да се грижи за теб след само 2 кратички годинки.
Я си представи друга ситуация - не как си гледащ щастливо снимките на стаята в телефона (прочее, ако наистина имаше подобен душевен проблем, снимки нямаше да ти трябват, щеше да можеш подробно да възпроизведеш в ума си всеки детайл), как един щастлив ден ставаш на 18 и заставаш ОТВЪН - ама наистина отвън - без никой да те закача, на мира от всякъде, с дрехите на гърба си, обувките на нозете, без стая, компютър и телефон, с уменията, които си придобил.
Накъде?
Кои са уменията, освен полу-грамотното писане, които си придобил докато момичето е "ходело и неходело" и си си "писал и пращал клипчета"? Кое е онова ти качество, което ще ти помогне да оцелееш?
На 16 не си представяш друг живот освен в твоята стая, мда.
На 16 специално за теб си представям нещо друго.
Никакви компютри, телефони-освен, колкото да се обадиш на някого, никакъв Интернет.
Заживяваш на село, грижиш се за 20 кокошки, 10 овце, 1 куче и 5 декара земя, ставаш по тъмно в ранни зори и си лягаш вечер утрепан от физическа умора, заедно с кокошките. Преставаш да мислиш за себе си и започваш да се грижиш за другите.
На 16 специално за теб си представям нещо друго.
Никакви компютри, телефони-освен, колкото да се обадиш на някого, никакъв Интернет.
Заживяваш на село, грижиш се за 20 кокошки, 10 овце, 1 куче и 5 декара земя, ставаш по тъмно в ранни зори и си лягаш вечер утрепан от физическа умора, заедно с кокошките. Преставаш да мислиш за себе си и започваш да се грижиш за другите.
Това е, впрочем, много добър вариант за терапия в случая...
А аз не се майтапя. Колкото по-либерални ставаме, толкова повече изцепки има. Не бяха джендъри, хикита, депресари, асексуални...
Мен никой не ме питаше харесва ли ми в училище и разбирам ли се със съучениците си. Знаех, че трябва да ходя на училище, че не всички ще ме харесват и че имам ангажименти като част от обществото.
Обикновено съм изключително толерантна към странностите на околните, но подобна щуротия от момче на 16 ми идва в повече.
Мен никой не ме питаше харесва ли ми в училище и разбирам ли се със съучениците си. Знаех, че трябва да ходя на училище, че не всички ще ме харесват и че имам ангажименти като част от обществото.
Обикновено съм изключително толерантна към странностите на околните, но подобна щуротия от момче на 16 ми идва в повече.
Аз съм сигурна, че ако се напънем всеки един от нас ще се сети за тийн залитанията си и как е искал техните да го оставят на мира, да се кефи на нещата, които обича. Истината е, че ни наказваха точно с отнемането на тези неща, за да си свършим поставените задачи и отговорности, които сме имали. Сега на това му се казва насилие и неразбиране. 😆
Проблемът ще се окаже май тормоз в училище. Имах познато момче, което тормозеха, и не свърши добре. По-сериозно нещо му се случи от това да се затвори в стаята си. 
Ако това беше проблемът, можеше да прокомоникира проблема, да тръгне сериозно на терапия, да приеме да взема редовно лекарства, които да го стабилизират, да смени училището - евентуално дори да презапише година по медицински причини, да пропусне една година или да я изкара като частен ученик, след което да смени училището / средата, не би била лоша идеята да изкара 1 година на село, без нет и т.н. наистина... или дори в манастир - сега се сещам, млякото, която си купувам, се прави в един манастир, там по начало постоянни имат нужда от помощ - в смисъл на работна ръка, не парична. Да изкара там една година, да се грижи за животните, да види харесва ли му усамотението... Или ще придобие желание за ре-социализиране, или умение да оцелее с недъга си.
Щото нямаш деца, Тайчо.
И аз съм суперконсерва на тема ценности, морал, но покрай дъщеря ми се научих да приемам различията – добър приятел гей, асексуални, хетеро с уклон да се самонаказват с избор на наркомани, крадци, престъпници (но това да кажем го има от време оно), момиче, което се приема умствено за момче (и харесва момчета) и прави всичко възможно да прикрие половите си характеристики на жена (даже не знам точно как се нарича).
Приемам или не, той живият живот си се случва и всичко това го има там. За мен е съвсем резонно продължение на достъпа до твърде много информация. Те буквално са засипани с инфо за всичко и отвсякъде. Това в голяма степен обърква и е трудно с намирането на идентичност. Особено при млади хора. Въпросът е да има кой да даде коректив, компас, но не винаги има, даже често няма.
И аз съм суперконсерва на тема ценности, морал, но покрай дъщеря ми се научих да приемам различията – добър приятел гей, асексуални, хетеро с уклон да се самонаказват с избор на наркомани, крадци, престъпници (но това да кажем го има от време оно), момиче, което се приема умствено за момче (и харесва момчета) и прави всичко възможно да прикрие половите си характеристики на жена (даже не знам точно как се нарича).
Приемам или не, той живият живот си се случва и всичко това го има там. За мен е съвсем резонно продължение на достъпа до твърде много информация. Те буквално са засипани с инфо за всичко и отвсякъде. Това в голяма степен обърква и е трудно с намирането на идентичност. Особено при млади хора. Въпросът е да има кой да даде коректив, компас, но не винаги има, даже често няма.
С тези критики, тип разярена мама ще го депресирате още . Момчето има проблем, но не е луд. Домът е твоята крепост буквално, там се чувстваш спокоен. Всеки има трудни моменти, търси изолация и спокойствие. Но това са моментни неразположения, които отминават. Предполагам, че паник атаките ти възникват, когато те принуждават да бъдеш като другите и сред хора. Приеми, че има хора в много по - крайни и критични ситуации от теб . Инвалиди, които жадуват да излязат, но нямат възможност и начин. Затворници, които броят часовете и дните до свободата. Струва ли си да изгубиш младостта си в изолация? Кому е нужно и полезно. Не си луд , но си нещастен . Можи би търсиш смисъл, място в този хаотичен свят . А той не е само борба за финанси ," йедене, пиеЬне и възпроизвеждане". Ненормални са групичките скинари, алкохолици, наркомани, крадци и т.н. Те са в стадото ,уж социални, но вредни. Други пилеят живота си в хазарт или виртуални нереалности. Може би страха от провал те изолира. Но ще се адаптираш. Със сигурност има хора -съмишленици ,хобита и дейност , които ще ти харесат. Ти сам трябва да ги откриеш, да режисираш живота си и да се насладиш на малките, хепи моменти в този хаос.
Нали имам две в комплект с ММ... Дъщерята имаше депресивни състояния, харесва момичета, ходи на прайдове и т.н. Синът е много емоционален, от типа, който е все с приятелите си и на компютъра. Но ходят на училище, лекции, имат хобита, обкръжение. Не съм консерва, просто всяко нещо има граници.
Аз самата преди години имах паник атаки и то тежки. Нашите не ме оставиха да се съжалявам в стаята си и се възстанових. Много исках да стоя в леглото и да изперквам, но се наложи да се боря със себе си, за да живея нормално.
Аз самата преди години имах паник атаки и то тежки. Нашите не ме оставиха да се съжалявам в стаята си и се възстанових. Много исках да стоя в леглото и да изперквам, но се наложи да се боря със себе си, за да живея нормално.