Аз съм Хикикомори

Защо никой да не се ражда със страхове и паники?Аз от малък съм имал много страх,даже примерно да ми пострижат косата беше ме страх и съм искал да свърши бързо,изпадал съм в нерви.Имал съм страх и да се прибирам по тъмно и да съм сред много хора,и да ме изпитат в училище...!Не съм си измислил аз тези неща,просто съм живял с тях,не съм съгласен че всичко ми е идвало като някаква психоза в пубертета както мислят родителите ми и че...ще ми премине!Когато някой ми крещи също се стресирам ,аз много пъти не исках да ходя на училище,ставало е да бягам от там и само в моята стая да си оправя дишането и да съм спокоен,в ново училище също е стрес да отивам.
Родителите ми ме караха да ходя там със сила,аз не исках.Мислеха всякакви малумни неща за мен,че съм ЕМО наркоман,маняк,аз това исках да питам много хора как да разберат реалноста ,защото за тях да си хикикомори не е сериозно,а Е!
Аз не искам внимание,аз говоря с хора за които също няма внимание и света на манга аниметата за нас понякога е всичко,да  се от теглиш от това което те плаши и ти прави паник.
Сега за хората ги е страх да са навън,и аз знам какво е може да е рзличен страх но е нещо такова според мен,и трябва да разберат хикикоморитата а не да ги мачкат с гадни имена!

На тази възраст трябва да правиш разлика между "новороден" и "малък".
Ирационалният страх е психическо отклонение. То се придобива. Вродени могат да са психиатричните заболявания и формите на вродено слабоумие, които са нещо по-различно и не се изразяват само с такъв страх.

На училище си длъжен да ходиш. 
Хората не ги е страд да са навън. На хората им е забранено да са навън. Защото са затворили почти всичко.
Хихитата сте мързеливи. Точка. Мързели.
И това ти е оправданието.
Правиш жалки опити да манипулираш родителите си.
Като станеш пълнолетен може да ти посочат вратата.

А много от нас те разбират. Защото са преживели подобни страхове и нежелание да излизат.
Но това е важното: "вече са го преживеЛИ".
 И за това ти дават съвети. Хубаво е да се върнеш назад и да ги намериш. Да ги прочетеш и Осмислиш.

Ако само те разбираме и потупваме по рамото, какво ще научиш. Че има хора като теб. Но ти това и сам си го знаеш.
    Но като разбереш, че от това състояние може да се излезе, тогава вече трябва да се размърдаш и да направиш нещо за себе си. А това е трудно. По- лесно е да стоиш и да не правиш нищо.

Когато разбереш, че и други са били като теб, но вече не са. И живеят нормален живот. Не като твоя - в принудителна изолация. Ако искаш се замисли върху това. И Ти прояви разбирането, което търсиш у другите. Тогава вече ще спрат да те обиждат, защото си дал обратната връзка - че искаш да направиш Нещо за себе си.

  А дотук четем само хленч и мрънкане. Присъщи на 5 годишно дете, а не на тинейджър.

Sojiro, разбирам те. И моят син, който вече е на 18г не излиза никъде. Ходи на училище, прибира се и това е. Откакто сме в карантина за корона вируса не е излязъл изобщо, дори пред блока и дъщеря ми и тя не е излизала. Дъщеря ми иска да рисува Манга професионално. Вашето поколение е доста затворено и самодостатъчно.

Имаш огромен проблем с родителите ти. Естествено е да се затваряш когато обстановката в къщи е тягостна и има крясъци.

Когато споделих с родители на съученици на сина ми, че се е затворил се оказа, че 80% от съучениците му живеят точно така.

Децата в развитите страни и ат собствени стаи от люлката, 24 часов достъп до електроника, гледани са в саксия и нямат стимул да излизат от удобството на дома.

Не пишеш на колко си години. В днешно време има много възможности за независим, достоен живот в собствената стая. Милиони хора в развитите страни живеят точно така. Започни да се информираш!

Можеш ли да се прехвърлиш да учиш като частен ученик и само да ходиш на изпити? Има частни училища, които предлагат дистанционно обучение. Хора като тебе учат по-добре когато са сами в стаята и не им се налага да ходят далече.

Има стотици подходящи професии. Професии, които не изискват често и дълго общуване с чужди хора. И а много професии, които могат да бъдат работени от дома, от обособена стая или от помещение в близост до дома. Компютърни науки, икономически, математически, статистика, счетоводство, филологии, история, право можеш да учиш дистанционно, а в някои университети и изпитите могат да се проведат от разстояние.

Има професии, за които трябва да ходиш някъде докато ги научиш, но после можеш да работиш сам 90% от времето..Електротехника, електроника, зъботехника, например.

С графичен дизайн и рисунки на манга можеш да се занимаваш отсега. Дъщеря ми е на почти комерсиален етап и е на 16 години.

Можеш да си намериш работа, на която да си усамотен и без редовен досег с хора. Много студенти работят като нощни пазачи на обекти, банки, големи блокове с офиси. Ако живееш наблизо само вървиш 5-20 минути и си отново сам някъде.

Намери общности на западни хикикоморита, nerd - ове и ще видиш, че има светлина в тунела.

Невена, а твоите деца изпитват ли страх, когато са навън и с други хора? Получават ли панически атаки?
Или просто нямат желание да излизат и да общуват на живо, но въпреки това нямат проблем да го направят, ако това се налага?
Понеже двете неща са доста различни. Тук темата е с акцент страх и паника от излизане и общуване. А не просто липса на такава необходимост.
...
В средно училище у нас човек може да се докопа до индивидуална форма на обучение. Не знам при вас как е, но сигурно също има такава възможност.

Не, не изпитват панически атаки. Дъщеря ми е много контактна, има много приятелки и доста излиза. Синът ми не излиза и нищо извън видео игри, интернет не го интересува. Не иска и да пътува.

Има различни степени на потребност от усамотяване, различно страдание от факта, че човек не е приет такъв, какъвто е. Зависи и от това как го приемат родителите и семейството. Тук много такива деца, родени в капсулирани, социални етнически малцинства ужасно страдат от реакцията на семейството.

Синът ми се дразни ужасно, когато мъжът ми му предложи, 5 пъти и после пак и пак и пак да идат на кино, в Дисни. Единственото място, до което може да си домъкне задните части е Дубай и това за да накупи кабели и игри.

Не всички такива момчета остават затворени до такава степен.

Аз самата имам повишени нужди от усамотяване, затваряне в собствено пространство, живот сама, но не в такава степен, а и излизам с удоволствие за танци, примерно.

Паническите атаки и агорафобията са друга бира и не включват манга, седене пред компютър. Имало ги е и преди масовата електронизация.  Хикикоморита започват да излизат, да пазаруват, да си готвят и да се гледат когато се сдобият със защитено собствено пространство и гарантирано количество усамотяване дневно.

Около мене живеят и работят доста такива млади хора. Справят се.

Да, да, никой не спори тук, че има хора, които нямат нужди от постоянно социализиране на живо и контакти. Щом си се чувстват О.К. с това, лично аз проблеми не виждам. Стига да не изпадат в потрес, когато все пак се наложи излизане и комуникация.
И аз познавам хора, които си предпочитат да си работят и да си седят вкъщи. Съвсем прилично общуват с околните, когато се налага, обаче. И нямат проблеми да идат на училище, на тренировка и да си говорят.
 
Но тук проблемът е друг - тоя човек е в стрес, изпада в паника и ужас, когато му се налага да си подаде носа извън стаята.
Поне така го описва.

Аз мога да не общувам много с хора, но просто не мога да не излизам навън. Надявам се скоро да се оправят нещата и да не е проблем да се излиза, да се ходи в парка.
Авторе, в училище човек може да срещне и някои неприятни персони. И в моето някога имаше такива. После обаче в университета... не знам, там срещнах много приятели. Дразнители... не се сещам. Ще става по-добре. Да се надяваме, че ще откриеш и любовта.
Абе и без това си късметлия. Моите набори ходеха задължително в казарма.

Judy, той се влошава, защото в живота му няма никакво удобство и разбиране от родителите. Ако видеше, че родителите му разбират страховете му и търсят начин да му помогнат да избягва неприятни ситуации, той бавно ще се промени (леко).

Моят син рядко се затваря в стаята си, но дъщеря ми, примерно, често избухва ако влезем в стаята и. Ние чукаме по вратата, викаме, но тя не чува, защото е със слушалки. Различни степени има на усамотяване. Синът се затваря в апартамента, но ходи из холовете и стаите. Не кани гости, на гости не ходи, не излиза. От къщи в училище и от училище в къщи. Не иска да се изнася, да учи в чужбина, в друг град. Не иска кола, книжка, нищо не иска.  Даже пари не иска. Апатия някаква.

Да, но, ако е така, ние тук и да си пишем с този човек няма смисъл. Ако пишеха едни притеснени родители би било друго.
Евентуално да му се сподели от други хора в аналогично положение те как се чувстват и как преодоляват противоречието /защото такова има в случая/ с околния свят.
...
За мен е напълно нормално когато се влиза в стая, в която стои друг човек, да се почука. Сега ако човекът се е поставил в невъзможност да не чува сам - той си е крив. Няма какво да се сърди.
...
Твоят син чувства ли се изолиран от връстниците си и тежи ли му, че не контактува в реала с тях? Споделял ли е с вас нещо по въпроса за начина си на живот? 

Не, не се чувства изолиран от връстниците си и те не го интересуват. Не се интересува от хора. Той се самоизолира преди 2-3 години. Дотогава излизаше с приятели, ходеше у тях, те идваха. Преди 3 години започна да ги държи на вратата като дойдат, да ми казва да не ги пускам в къщи като го няма, да казва, че е зает като го търсят по домофона. Няколко негови приятели ми казаха, че им казвал да му се обадят на мобилния телефон, но не отговарял като му звъннат нито се обаждал обратно ако оставят съобщение. Бавно и плавно започна да излиза по-рядко и по-късно и да се прибира по-рано. От година не излиза. Кара баща му да му купува дрехите и маратонките и даже не иска да иде на 1.2км да ги пробва. Казва му, че ако не му станат може да ги смени. Когато излезе за нещо не иска сладкарница, кафе, кино, ресторант и бяга обратно.

Нарочно почнах да излизам на обед. Прибира се, купува си ядене, стопля си го, сготвя го, наяжда се и се връща в училище. Никога не покани някого на обяд, а преди непрекъснато идваше с приятели. Отказва да ми помогне с пазаруване. Казва ми да помоля баща му. Ако е принуден и нещо му липсва си го купува.

В училище имал двама приятели, момче и момиче, с които ядяли в стола, в пицария, в ресторант, в дните, в които няма време да се върне за обяд. В междучасията се движел с тях.

Като имаше стачки на транспорта и нямаше автобус си намери съседи, които да го карат до гимназията. Значи като му трябва нещо си мръдва гънките в мозъка.

Не е грозен, няма акне, мазна кожа или коса, криви зъби, голям нос, клепнали уши нвма косми, сключени, обрасли вежди, не носи очила. Не е патологично нисък (около 1.75м е) и половината му съученици са по-ниски от него.

Много момичета го харесват, пишат му. Допреди 3 години излизаше с тях, водеше ги на кино, ресторант, в Дисни. Сега не иска даже да иде на рожден ден. За 18тия си РД го питахме какво иска - нов голям екран в стаята. Не пожела парти, у дома, навън, гости, нищо.

Кола не иска, не искал главоболия, бензин, да я паркира. Момичета не ще, скучно му било с тях и не щял да се охарчва. Предложихме да пътува една година преди да иде да учи - не ще. Питахме го иска ли да посети някоя държава - не. Толкоз засега.

За да излязат от самоизолация та такива момчета трябва да имат мотив и да го пожелаят сами. Бутането от родители и околни влошава жестоко нещата. Всъщност често то е първопричината да се самоизолират.

Аз също заминах и се самоизолират доколкото можах за известно време в младостта си. Мога да дам предложения за стратегии, които освобождават време и дават възможност за изолиране от нежелани хора.

Според теб каква е неговата причина да се изолира? А при теб?
Полезно и интересно е да се сподели опит.

За него - не намира нищо интересно в общуването със съученици, съседи, учители. Не се вижда да иде да учи далече от дома, да пътува сред хора всеки ден за да ходи в университета, глупаво му е в бар, кафене, информацията, която получава от тези хора не му е потребна, вече я знае, има я в интернет. Излизането го цапа, изморява. В къщи коментарите и обидите от родителите му тежат. В стаята никой не го закача и няма дразнители.

При мене - тежеше ми непрекъснатото внимание от баби, дядовци, родители. Не харесвах езиковата семейна среда. Не харесвах съучениците си физически.

Емигрирах. Еднократно местене с малко багаж е ОК. Намерих си работа в хотел, но само чистене на стаи или нощна смяна на рецепция, с минимални контакти с хора. В свободното време се къпех, мажех, обличах, оглеждах се в огледалото - все неща, за които у родителите са ми правили забележка. Живеех в хотела и не беше трудно да се кача от стаята в мазето до рецепцията или до етажите да чистя. Колегите, с които работех на рецепцията ме дразнеха яко. Едвам ги дишах нощем. Никога не можех да разбера необходимостта да ме разпитват за семейството ми, за плановете ми, да ме канят за питие.

Започнах да излизам по магазини за парфюми и да си купувам парфюмите, които винаги съм искала, но семейството не разбираше за какво са ми.

Тръгнах по дискотеки. Там имаше танцьори с красиви тела, не пълнички, грозовати, неатлетични, блудкави хорица.

Намерих си работа в парфюмен магазин за събота и неделя. Вече общувах на тема, която ме вълнуваше живо без да ми се налага да се усмихвам мазно, когато някой самотник се залепи за плота и ми заразказва мизериите си.

Намерих си по-плстена работа, с езици, за банка, но обедните почивки и задължителните излизания в четвъртък да се пие с колеги и с клиенти през останалото време ме депресирана. Колежка арабка ми намери бележка от доктор, че не мога да седя в ресторант или пъб, защото, уж, имам астма и някакви алергии.

Изясних си, че всъщност с някакъв вид хора ми е добре и започнах да се заобикалям с такива, умело отбягвайки другите. Това се заучава. Е, връзка с мъж все още не можех да имам поради нежелание да ида на чуждо място, далече от удобството на козметика, цял гардероб парфюмерия и парцали, кухнята със саладки и лакомства, а се дразнех някой да седи продължително е моя стая или апартамент.

Разбрах, че мога без проблем да ходя на работа всеки ден ако е близко и може да се иде пеша. Започнах да работя близо до дома си.

Започнах да пазарувам е пикови часове на пазар или големи магазини, така че никой да не ме пита какво искам, защо го искам, не искам ли нещо друго и не искам ли и нещо друго. Сега е още по-лесно с търговските сайтове и касите без касиер.

Открих задочното учене, ученето от разстояние, 1995г се появи и интернет и така.

Мъжът ми също се уединява и изолира, дори сред хора, със слушалки в ушите и екран 😀. Имал е период на тотална изолация като млад.

Много интересна тема.
Благодаря Невена. Интровертността описана тук ми е позната, но е в пъти по- обострена, а самото състояния на хикикимори е все по- срещано в съвремието.