Аз съм Хикикомори

  • 24 698
  • 614
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 3 186
Някои неща се наричат естествен подбор. Психологическият ресурс и потенциал да оцеляваш на всякакво ниво също е вид естествен подбор. Тъжно, несправедливо, без значение – някои неща се случват на по-генерално ниво и това е положението.

Именно!

Между другото първото, което ми хрумна е какъв е процентът на самоубийствата сред тези хикикомори. Но в Гугъл излезе, че в Япония по начало самоубийствата са висок процент, та нямаше нужда да търся точни данни.

# 301
  • Варна
  • Мнения: 838
Ей, неуморни сте обаче:)
Човек иска да даде на хлапето някаква друга гледна точка, надежда - че не е в безнадеждно положение, а вие нямате какво да кажете, освен "не е хубаво да се тупаш в гърдите, че си успял"?

Сериозно ли? И така му помагате?

(А, да, самоубийството! Забравих. Нямаше ден, в който да не фантазирам, как ме отнася влак или автобус.
 
Отрезвяващо ми подейства, когато хирургът който ми заши срязаната китка, го направи без упойка - нарочно. Имаше ефект.

Почти всички тийнейджъри мислят за самоубийство, но малко го искат наистина, а още по-малко пък го правят.

Друг е въпросът, че в различните моди сега, самоубийството е готин аксесоар. Няма да се учудя и към кикимората да върви.)

Последна редакция: ср, 15 яну 2020, 15:21 от Trill

# 302
  • Мнения: 3 186
Лично аз приветствам твоята гледна точка, но не виждам нищо общо между мен и теб, например.

# 303
  • Варна
  • Мнения: 838
Лично аз приветствам твоята гледна точка, но не виждам нищо общо между мен и теб, например.
Имах предвид приликите между мен като дете и автора.


За нас, тук пишещите възрастни, не съм говорила;)
(Освен че визирах поста на ТафТаф.)

# 304
  • Мнения: 8 937
Каквото и да напишем, ако родителите не предприемат действия, няма смисъл. Само те знаят какво е реалното положение, а и никой друг не миже да им наложи как да постъпят. Напразно спорим.
Дори Авторът да беше приел идеята за психолог, ако техните кажат "какви са тези глупости", ефектът пак ще е същият.

# 305
  • Пловдив
  • Мнения: 2 760
Не съм на страната на иронията в случая. От написаното личи, че момчето осъзнава, че има някакъв конфликт между това, което на него му се иска, и външния свят. Нормата е нещо, което има количествен характер, и ако за повечето хора нещо е чуждо, то не е "нормално". Може да има аутизъм, скрита депресия и други, а може и нищо да му няма, а да преминава през някакъв етап. Но това му състояние не е практически изгодно за него - светът изисква да сме активни в него все пак.

# 306
  • Мнения: 3 186
То липсва и комуникация в семейството. Някои родители смятат, че като детето е наспано, облечено и нахранено, всичко е наред. Комуникацията се свежда до "дай, бележника" и "изяде ли си супата". Пък после като си нареже китките на 15-20 или припадне от свръхдоза, "ама, какво стана?".

# 307
  • Мнения: 4 595
Thrill, когато някой има такова нетипично поведение, по-вероятно е за него да има по-дълбоки причини и обективна невъзможност да се справи, както всички други, които никога не са се затваряли в стаята си. Ето аз например съм много добра математичка. Дали на някой с дискалкулия ще му бъде много от полза да му се похваля как съм решавала задачи и как с усилията и труда си съм стигнала до републикански олимпиади? По този начин се насажда индиректно ти си тъп, неспособен, мързелив. Достатъчно е да положиш  усилия и това е. А за конкретния човек, моят начин на справяне ще е абсолютно иррелевантен.
Тук не знаем точно какъв е проблемът, с това съм напълно съгласна, но ако написаното е вярно, такъв има и е добре момчето да го осъзнае и да потърси помощта на родителите си за неговото преодоляване.

# 308
  • Мнения: 3 186
Е, да, ама се направиха такива паралели. Трил мисли, че има нещо общо с автора, а Боряна го сравни с девойката от другата тема.

# 309
  • Мнения: 934
Аз имам съмнения, че родителите му се самоуспокояват, че синът им преминава през тежък пубертет, докато го ръчкат неефективно и само спомагат да се задълбочава състоянието му.
Трябва да си научен на някои неща, за да действаш в света, а много родители карат на базово оцеляване. После искат човек, отглеждан като безпомощно дете, изведнъж с навършването на пълнолетието си да действа като адекватен възрастен, ама няма.
Дано не съм права за родителите му, които заради страхове ще правят бели вместо да се хванат да помислят и да действат. Като види, че може, ще му дойдат куража и силата. Сега нищо не вижда, затова и даже не му минава през ума нещо да прави, а се е фиксирал в други неща.

# 310
  • Мнения: 24 676
Боряна имаше период да иска да не е жива.Не помня как се прибрах  у нас от работа един ден, толкова съм била извън релси. Че се наложи колежките да говорят с мъжа ми, всъщност натовариха  един солиден колега и нещо се промени в отношението.Не са ми пречили от околния свят ,бе семеен натиск от свекъри ,работа, задължения  и бях изпушила, но слава богу се справих. Та нещичко знам за отричането на света  и живота си.И девойчето посочих като труден живот ,но с борба  и здрава психика .Може значи.Да имаш родители   и семейство дето те обичат и искат да ти помогнат е много. Да не се възползваш е грешно. Какъвто и да е проблемът  и нуждата, има начин да се справиш, ако поискаш.Дори да се настроиш за живот в къщи, който ти дава възможност сам да се издържаш, дава периспектива  ,  а не тотално да отречеш проблем  и да искаш да те оставят на мира. Няма начин да стане доживотно.Някакъв компромис  за се свържат нещата и да живееш здравословно, тоест да не си вредиш има и трябва да го намериш.

# 311
  • Мнения: 866
Оставям тук един въпрос към автора и се надявам да ми отговори !

Sojiro искаш ли имаш нормален живот без тези ограничения и неприятни чувства, излизайки на вън и общувайки с хората ?

Моля да ми отговориш само с ДА или НЕ !

# 312
  • Варна
  • Мнения: 838
Явно не съм била достатъчно конкретна;)

Дори не смятам, че заслугата е (само) моя в случая. Разказах го, за да подчертая, че родителите ми са били главният стимул и фактор да се боря. Заради възпитанието им (общото), преди описаните събития, те индиректно не ми позволиха да се сдухам и да проимам куп (модерни в момента) диагнози.
(Както и аз сега не позволявам синът ми да се депресира (а психоложката да му намила, колко е чувствителен).


Да, сравнявам се с автора. И мисля, че имаме много общо. Според така описаните му усещания и емоции и външните им проявления, сметнах за нужно да споделя. А не, за да се тупкам в гърдичките, как АЗ съм върхът щото съм успяла.

Имах всичко изброено от него, плюс - някоя-друга прелест допълнително.
 (И кръв ми е текла от носа от притеснение; и съм си криела лицето, неможейки да вдигна поглед към хората; и ужас съм изпитвала при мисълта за излизане навън. Когато ме заговореше някой (или трябваше да изляза на дъската в училище), ми се подкосяваха краката, започвах да заеквам и мислех че ще умра. Но не умирах, за мое съжаление.

От паническия страх да говоря пред други хора (и да ме оглеждат), получих нервни тикчета на лицето. Заради което бях подигравана още по-жестоко. И така - бях попаднала в много гаден омагьосан кръг. Който се завърташе всеки ден, в продължение на много дълго време.

Момичешките ежемесечни "разкошотийки", също не помагаха особено;)

Последна редакция: ср, 15 яну 2020, 18:45 от Trill

# 313
  • Мнения: 30 802
Имам усещането, че покрай шведското моме Грета стана модерно да си влачиш едни такива патологии, които в досегашни поколения или намират решение, или се израстват. Решението на "селективен мутизъм", тоест да мълчиш като пукъл пред някои хора, се намира в това да се научиш да приказваш, не да си го пишеш диагноза и да си живееш така.

# 314
  • Мнения: 24 676
https://5itagor.com/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b1% … 4x_5LPCIvmCtfSKCw


Една непретенциозна статия ,която ако не друго ,показва ,че не  е единичен случай  неудобството и страхът , разстройствата на здравето .И ако не дава решения, поне някакво успокоение, че нищо не  е свръхестествено и само до даден индивид, има ги такива доста, все ще се намерят решения, щом е масов проблем.

Общи условия

Активация на акаунт