Аз съм Хикикомори

  • 22 576
  • 614
  •   1
Отговори
# 450
  • Мнения: 24 467
Сам сигурно ще се занимавам с някоя ИТ специалност,което мога да правя от стаята ,много хора правят това .
Аз искам сега никой да не ме притеснява и да не ми прави паникатаки,още повече да се държат с мен като аутист.

Това, с правенето на паник-атаките, лично на мен, най-много ми допадна в цялата тема.
Много, много е лошо някой да ти прави такива работи!
И нареди ли се вече на опашката за ИТ специалност? Айде, че време не остана! Пререди те само от тая сутрин до сега сума ти и народ!

Подпис: леля ти.

Последна редакция: ср, 22 яну 2020, 10:55 от Judy

# 451
  • Варна
  • Мнения: 838
В статията, цитирана горе, ученият - направил обстойно проучване по въпроса, казва че феноменът "хики" няма как да просъществува на Запад, и че това е само и единствено японска щуротия.
Заради специфичните отношения майка-син в тяхната култура, погледа на обществото тип "детето трябва да бъде оставено на мира"  и интернет.

В западната култура, можело да има само подражатели.
Най-малкото, защото - нито повечето родители ще оставят врата на стаята на глезльото; нито социалните ще кажат, че е ок да не ходи на училище.

# 452
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
Моля ви, не му давайте идеи за куче. Животното няма да има никаква вина, за да търпи последствията от неглижирането и кофти късмета си от толкова хора да попадне на някого, който се има за хикиконещо си. Това изисква отговорност, движение, действия, общуване и още много неща. Той към хората и себе си отказва да ги проявява, какво остава за животинче.

# 453
  • Мнения: 18
Аз не се правя на хики нещо си,а съм разбрал че съм такъв.
Казал съм някои от тях какво правят и това с което съм различен аз защото не всички хики са еднакви.Аз ходя на училище,нищо че не искам,опитах се да не ходя но не се получи.Също се къпя и никой не ми носи храна,сам си я приготвям понякога,само си я ям в стаята,не съм такъв да не излизам от нета или да не знам кога е нощ да спя по 100 часа.
Всеки хики прави различни неща,но паникатаките са същите и са точно когато трябва да излизаш навън.
Благодаря за идеата да си нося нещо от стаята,като има много хора аз си пускам силно музика в слушалките и си представям че съм сам,в училище пак съм сред много хора и не искам никой да се занимава с мене.
Аз не знам как да се оправя с това,винаги съм бил такъв и няма как да стане да започна да говоря с всички и да стана като тях,когато чувствам страх от това.Какво означава искам ли да съм "нормален"?Всеки иска,и никой хики не иска да е преживял това което му се е случвало за да стане такъв,аз не познавам хора които искат да са тормозени и да им е ок с това.
Куче нашите няма да ми разрешат да взема,те мразят животински косми и казват че животните са мръсни.

# 454
  • Мнения: 5 134
Не на последно място сред причините той посочва връзката между майките и техните синове - в Япония често майките и синовете често имат симбиотична, взаимозависима връзка, майките се грижат за синовете си, докато станат на 30 или 40 години. Според други причината за това явление е финансовата криза и последиците от нея, както, разбира се, и развитието на интернет.

Значи в България има толкова плодородна почва, че това няма да е само японски феномен. Даже сигурно ще се появи хикикомори булгарикус в литературата, където освен мама, храна и вода носи и баба. Която даже е доволна, че детето не е навън да изстине и косата пази да не му духа вятър в лицето.

Малко хумор Wink

# 455
  • Мнения: 2 039
Това момче още ли не е отишло на лекар?

# 456
  • Мнения: 24 467
А, докато има тука с кого да се гъбарка, що да ходи където и да е?

# 457
  • Мнения: 8 049
Цитат
Аз не знам как да се оправя с това,винаги съм бил такъв и няма как да стане да започна да говоря с всички и да стана като тях,когато чувствам страх от това.
Не вярвам от раждането си, да си бил такъв. Описваш проблеми в училище. За детската градина нищо не казваш. Wink Бягайки от стреса си причиняваш много повече такъв. По-скоро хикитата са пристрастени към високите нива  на стрес като гледам, не да го избягват. Всеки може да се научи да се справя със стреса, ако има желание и позволи да му се помогне.

# 458
  • Мнения: 24 467
Сега ще разкаже, как е ял филия с лютеница в градината до коша за боклук. И паническите атаки стартирали от момента, в който не го пуснали да отиде по време на обедния сън до тоалетната.

Последна редакция: ср, 22 яну 2020, 15:50 от Judy

# 459
  • София
  • Мнения: 2 092
Виж, Sojiro, ако наистина имаш желание да се оттървеш от проблемите си, ако все пак, въпреки всички хики алабалистики (а аз знам, че си носи някаква романтика това, да обявиш смотаността си за нещо екзотично, и да чупиш стойки на неразбран от обществото), си даваш сметка, че животът ПРОСТО НЕ МОЖЕ да се живее по начина, който ти виждаш, значи тогава можеш да кажеш на родителите си да ти намерят психолог, който да ти дава консултации онлайн. На тях не им е проблем, стига да им се плаща за това, а за теб ще бъде лесно да говориш за проблемите си, щом няма да си очи в очи.  Но ако си държиш да си останеш такъв, какъвто си сега, тогава няма сила на света, която да те измъкне. Накрая ше стигнеш до самоубийство, тогава, когато родителите ти си отидат от тоя свят, защото те са тия, които засега поддържат живота ти, и няма да има дори кой да те погребе. Защото никой няма дори да си спомни за теб, на никого няма да излипсваш, че да се сети да провери дали си жив. Всички тия неща ти ги казвам от абсолютна добронамереност, не целя да те обидя или засегна. Още повече, че имам пример от случка в моя род. Мой втори братовчед се беше затворил така като теб, беше роден с един крак по-къс от другия с 10 см, и изпитваше чувство за малоценност по тази причина. Мисля, че даже беше мръднал с акъла. Живееше с майка си, а когато тя почина, той се отрови 40 дена след нейната смърт. Открили го, когато вече се бил разложил, по нетърпимата миризма. Само дето не се беше обявил за хикикомори, защото това се случи далеч преди компютрите да навлязат в бита.

# 460
  • Мнения: 3 186
Винаги е бил аутсайдер, така ми звучи на мен.

И относно хикитата - там в Япония може и да намерят  някакво решение за тях. Тук в България  - никакъв шанс. Съгласна съм четирилинка относно самоубийството.

# 461
  • Мнения: 2 005
Значи все пак излизаш. Паникьосан, треперещ, но излизаш. Явно тормозът в училище не е постоянен и има моменти на затишие. Имате ли училищен психолог? За начало можеш да се обърнеш към него. И няма нужда да говориш много - отпечатай част от това, което си написал в тази тема: за тормоза, за страха ти да излизаш, за крещящите родители, с които не можеш да разговаряш... Мисля, че това е достатъчно за начало и ако е читав човек ще знае какво да правите понататък.

# 462
  • Мнения: 20 449
Ох, чак взе да ми ставаш сладко-симпатичен, Хики.
Ако не си фантазираш и родителите ти са такива бастуни, каквито споменаваш, то и аз щях да съм хихи.

# 463
  • Варна
  • Мнения: 838
Базила, представих си, ако аз съм майка на такова чудо.
Само за 1-2 седмици:)
Скрит текст:
И както не търпя лигавщини... Никакъв шанс, да бъде оставен на мира!
Ще ме разнася с години после из нет-а, все едно е избягал от затвор със строг режим или каторга направо (а надзирателят - аз, е бил извратен психопат:)
И ще му повярват много хора. Както ти сега повярва;) че техните са ужасни "бастуни".

Те, че са за бой, спор няма.
Обаче, не ми прилича да са неглижирали "детето", дори са попрекалили с обгрижването. Ненапразно иска "да бъде оставен на мира".

Стаята му е оборудвана с абсолютно всичко, което му е нужно и любимо. Има толкова удобства и джаджи, за каквито много деца само си мечтаят.
И не видях нещо да му е било отнемано за назидание, от така лошите, груби и вечно крещящи родители (по време на епичната битка "за независимост на кикимората").

Ако попрочетем още малко между редовете и се замислим за отношенията ни с нашите деца, ще си направим изводите, че всъщност не е толкова лошо - да гледат филми заедно.
И това е вид семейна почивка, забавление; някакъв опит за сближаване от тяхна страна (колкото и тъп и левашки, да ни се струва той).
Друг е въпросът, ако някой от това семейство прави фасони и саботира нарочно цялото начинание, за да има причина накрая да се нацупи пак и да се оттегли в покоите си;)

И който не прави забележка на детето си, когато то прекъсва събеседник (за пореден път) - пръв да хвърли камък. Аз поне, не познавам родител който да смята това за редно.
Ама нали трябва да докажем, колко лоши са всички; и какъв стрес и паник-атаки "ми правят".

(Понякога, като запаля моторетката на работа, не се усещам, че продължавам да говоря по-високо доста време след като ми е минало. Хората ме питат, защо им викам, а аз просто си говоря:)

Пък на такива чувствителни принцове, изобщо не може дума да им се каже напреки.
Та със сигурност прави мама и татко на криви макарони, а после - те само ми крещят;)

# 464
  • Мнения: 8 049
Това с прекъсването и аз не го търпя. Понякога по инерция, дори на чужди деца правя забележки, като ме прекъсват. Blush

Общи условия

Активация на акаунт