Аз съм Хикикомори

  • 24 692
  • 614
  •   1
Отговори
# 270 15 ян. 2020, 10:25 ч.
  • Мнения: 5 142
Цитат на: The Siren of Titan в ср, 15 яну 2020, 10:12
Уникалната биохимия има свойство да се калибрира доста добре,

Да, в повечето, за щастие е така. Пластичността на невроните гарантира нашето оцеляване като вид.

Но в малък процент от населението съществуват патологии и заболявания, които възпрепятстват нормалните адаптивни процеси. Също както огромния процент хора са физически здрави, но някои си отиват от смъртоносни заболявания, с които организмът не може да се пребори.

Това е малко като да кажеш на диабетик да се стегне и да се разходи, че да му порастне нов панкреас, защото твоят си е перфектен.

# 271 15 ян. 2020, 10:25 ч.
  • Мнения: 24 467
Цитат на: Thaicho в ср, 15 яну 2020, 10:07
Е точно това е въпросът... Какво следва.
При моите паник атаки първо отидох на невролог и психиатър (за да разбера умерено или напълно луда съм), разбрах за вариантите, отрекох ги (не ползвах медикаменти и терапия) и с помощ на семейство и половинка започнах да го преодолявам.
Работя, уча, не съм спряла. А ми беше най-комфортно около Пирогов - ако се задуша или задавя, да има кой да ме спаси. Така че Авторът, ако приеме, че съществува проблем, ще открие начин да се справи.

Нали?
Пак казвам - и в научната литература го пише /жълтините ги изключвам/, а и познатите ми хора с подобни проблеми го заявяват до един - те изпитват страх от настъпването на паник атаки, което ги кара да търсят винаги човекщ под ръка за помощ. За търсене близост до лечебно заведение вече го писах вчера. И линкове дадох.
Не е нужно всеки човек, който е решил, че ще бъде, или че е "различен", да му се търси непременно някаква диагноза и да го правим зорлем нечий пациент. Защото много хора са за друг подход.

Цитат на: TafTaf в ср, 15 яну 2020, 10:15
В темата аз лично видях само 1-2 мнения как може момчето  да си продължи така. Няма спор; че трябва да се бори със страховете си и да излезе навън. Но за да му се каже това, не беше нужно да бъде определян като разглезен лигльо, на който просто му липсва по-твърда ръка и бачкане, че да не мисли за глупости.
Ако човекът няма конкретно сериозно психиатрично заболяване или психологичен проблем, това си е съвсем наред като подход. Много по-добър от охкането и ахкането, което просто го оставя там, където е в момента. Понеже не му дава тласък да излезе извън зоната си на комфорт.
Разлигавените хора са в пъти повече от реално болните и страдащите.

Последна редакция: ср, 15 яну 2020, 11:00 от Judy

# 272 15 ян. 2020, 10:31 ч.
  • Мнения: 8 937
Реално това е неговият проблем - търси обяснение, с което да приеме и нормализира състоянието си вместо да търси начин да го преодолее. Затова и се изказах крайно в предни постове. Не приемам бездействието.
По този повод, наскоро една позната орева всички, че е в депресия (писах и в други теми за нея, но развръзката е уникална), наблъскаха я с лекарства, но ефект нулев. Най-накрая (дори след леене на куршум) намери читав психиатър. Какво се оказа, мили дами? При нея било характер, а не заболяване и сега е на схема за спиране на хапчетата. Flushed

# 273 15 ян. 2020, 10:34 ч.
  • Мнения: 5 142
Цитат на: Thaicho в ср, 15 яну 2020, 10:31
Реално това е неговият проблем - търси обяснение, с което да приеме и нормализира състоянието си вместо да търси начин да го преодолее. Затова и се изказах крайно в предни постове. Не приемам бездействието.
По този повод, наскоро една позната орева всички, че е в депресия (писах и в други теми за нея, но развръзката е уникална), наблъскаха я с лекарства, но ефект нулев. Най-накрая (дори след леене на куршум) намери читав психиатър. Какво се оказа, мили дами? При нея било характер, а не заболяване и сега е на схема за спиране на хапчетата. Flushed

Извинявам се, ама описаното звучи като трагикомедия, развиваща се в условия на  примитивизъм. От леене на куршум до психиатър слагащ диагноза "характерът си ти е такъв": направо сценарий за сериал ще дойде.

# 274 15 ян. 2020, 10:35 ч.
  • Мнения: 30 802
...или психиатър и психолог, или социална мрежа за подкрепа. А при по-младите може да се почне от леките и подходящи за тях житейски задачи, да не се окаже точно това - че се е искало малко и фино развиване.

А другият вариант е да си "носи" личното пространство навън. Повечето хора се движим навън с някакви дребни комфорти, които ни правят "балонче". Дали ще са удобни дрехи, слушалки с музика в очите, големи слънчеви очила, или шапка (при някои действа, все едно им е защитна стена), или нещо друго - парфюм примерно.

Та въпросът е нашето хикикомори как да се научи на здравословни механизми за справяне.

# 275 15 ян. 2020, 10:36 ч.
  • Мнения: 3 186
Тайчо, до начин на мислене е. Твоята позната, ако ще се лекува наистина от депресия трябва да си подмени изцяло софтуера. Чака я дълъг път. Хапчетата са първа стъпчица.

# 276 15 ян. 2020, 10:41 ч.
  • Мнения: 8 937
Беше трагикомедия, факт. Девойката роди, а цял живот до този момент, ако и станеше трудно, изпадаше в истерия и се отказваше - училище, следване, работа. Ако имаше малко затруднение, се започваше с драмите и плачът.
Но уви, бебе няма как да хвърлиш на боклука или по-скоро има как, но не е социално приемливо.
Първо се започна с обаждания, молби да заминем при нея да гледаме детето до трагедия във висша форма. Край, ще умира. По принцип гледам сериозно на тези състояния, но започна да граничи с терор - както се сети и звъни на 15 минути. За мен лично от разговорите беше ясно, че вероятността да е депресия е минимална, но бях изумена, когато публично се похвали за баячката, а после и за характера. Flushed

# 277 15 ян. 2020, 10:48 ч.
  • Мнения: 25 061
Да, всички носим личното си пространство навън и го адаптираме към средата.
И това е начин да се справим с външния свят. Психиката се калибрира и настройва, за да даде комфорт и своеобразен баланс и да не сме всички хихимори. И да, това е възможно. Капацитетът на възможността да се осмисля е доста висок, нищо че някои искат да му сложат таван, защото търсят патерици да им е по-лесно. За мен това не е болест, а е вик за помощ, все едно искаш да се самоубиеш, ограничавайки възможностите на ума си. Демек – не мога да съм в интеракция със света, той ме наранява, убива ме или в превод – обърнете ми внимание, чувствам се самотен и не знам какво да правя със себе си.

Психическите състояния лично за мен са доста по-сложни и в същото време по-непредсказуеми като развитие, въздействие, често те самите пораждат физиологичните (в това число заболявания като диабет), така че не бих ги поставила на 1 плоскост.

# 278 15 ян. 2020, 10:49 ч.
  • Мнения: 3 186
Точно това имам предвид, че трябва да се промени при познатата на Тайчо и при автора. Маладптивните механизми за справяне от сорта на "бягай" или "замръзни", трябва да се сменят с "бий се".

Забравих в предишните мнения да напиша, че отдавна българските психотерапевти налагат спорта като част от пъзела на терапията.

Тоест вие сте си прави за "трудотерапията", просто не е само тя.

# 279 15 ян. 2020, 10:57 ч.
  • Мнения: 24 467
Защото разбираш трудотерапията буквално като копане. Както и сопата - като реален бой с тояга.
Това са, вече се писа, обобщителни методи, целящи стягане на човека и приучаването му към реалистичен поглед, просоциално поведение, активност /не само реактивност и пасивно наблюдение/, целеполагане и постоянство в преследване на целите, както и поемане на отговорност за собствената съдба. Което не става, когато постоянно някой те лъже, че няма проблеми, че те се решават сами, бърше ти сълзите и ти върши работата, а като паднеш се завайква около теб колко е несправедлив живота и ти влиза в тон с мърморенията и оплакванията.
Растежът е често пъти болезнен. Това не значи, че не трябва да се расте.

Последна редакция: ср, 15 яну 2020, 11:11 от Judy

# 280 15 ян. 2020, 10:59 ч.
  • Мнения: 8 937
Трудотерапията е незаменима... Не заради лопата, мотика или сопа, а защото бездействието дава възможност да се фокусира само върху състоянието си.

# 281 15 ян. 2020, 11:02 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Thaicho в ср, 15 яну 2020, 10:59
Трудотерапията е незаменима... Не заради лопата, мотика или сопа, а защото бездействието дава възможност да се фокусира само върху състоянието си.
Не само. Чисто химически мозъкът работи по друг начин. Повече ендорфини и допамин. Екранните занимания изчерпват депата и при прекаляване водят до чувство за страх, депресия и безнадеждност.

# 282 15 ян. 2020, 11:04 ч.
  • Мнения: 30 802
Мисля, че Alan Watts го беше формулирал, но може и да е някакъв будистки постулат: преживяването не идва от това, че има преживяващ, а има преживяващ, защото има преживяване.

Тоест усещането за аз, за цялостност и адаптивност, се построява от преживявания. И затова просто трябва да шаваш и да правиш неща - от лесно към трудно. В зависимост от преживяванията, ще си изградиш аз-а.

И ако избереш неадаптивни и лоши преживявания, усещането за аз няма да е добро. И се стига до тоя порочен кръг - неподходящи стимули, екранно време, изтощение, още по-голямо усещане за неадекватност.

# 283 15 ян. 2020, 11:06 ч.
  • Мнения: 25 061
Част от грешките на съвремието според мен е, че ти дава определения за всяко нещо и валидира проблемите. Пример – ти изпитваш това и това, да, ти си еди какво си. Имаш право да тънеш в това състояние и даже да си стоиш там. Ок, това е все едно да предложиш на човека да е винаги пасивен и да е в ролята на жертва, носеща някаква диагноза.

Примерът на Тайчо – типичен пример на жена, която не е получила обратна връзка за липсата на мяра. Всички са се възползвали от лабилността ѝ по веригата – психолози, врачки, психиатри.

# 284 15 ян. 2020, 11:06 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: Judy в ср, 15 яну 2020, 10:57
Защо разбираш трудотерапията буквално като копане. Както и сопата - като реален бой с тояга.
Това са, вече се писа, обобщителни методи, целящи стягане на човека и приучаването му към реалистичен поглед, просоциално поведение, активност /не само реактивност/, целеполагане и постоянство в преследване на целите, както и поемане на отговорност за собствената съдба. Което не става, когато постоянно някой те лъже, че няма проблеми, че те се решават сами, бърше ти сълзите и ти върши работата, а като паднеш се завайка около теб колко е несправедлив живота.
Растежът е често пъти болезнен. Това не значи, че не трябва да се расте.

Не, буквално може да е копане, гребане, фитнес и т.н.

Просто мисля, че е изключително рано да се предлага на автора. Има бая път до там. И този път трябва да се извърви с хора, които разбират положението. Реплики от сорта "стягай се, лигльо, върви да копаш!" могат само да го влошат и да се отдръпне съвсем.

Всъщност вие го лъжете, че няма проблем, че си е като нормалните хора, просто трябва да се постегне малко и готово. А той далеч не е като тях. Предстои му голяма битка със себе си тепърва.

Последна редакция: ср, 15 яну 2020, 11:35 от tainichka

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата