много ще съм благодарна за един съвет по въпрос, на който мисля много. Работих дълго време във фирма, където работата беше сезонна. Напуснах заради сезонността, обсъждаха се варианти за целогодишна заетост, но фирмата беше в криза, съкраваха хора и не можаха тогава да ми дадат целогодишна работа. Напуснах цивилизовано като с шефовете останахме в добри отношения. Започнах бързо друга работа, защото вкъщи беше трудна финансово ситуацията. На новата работа нещата не са така, както си ги представях или поне това, което ми бяха казали на интервюто, че ще представлява работата. Накратко - не ми харесва това, което правя. Наложи се да изляза в болничен, тъй като се оперирах по спешност. От новата работа са страшно разбрани и ми казаха колкото време се нуждая, толкова да взема, за да се възстановя напълно. В това време се обадиха от старото място с предложение, на което не мога да откажа - целогодишно и то на позиция, която исках.
Притеснението ми е, че от скоро работя в новата фирма, излязох и в болничен, а сега трябва и да поднеса информацията, че имам желание да напускам. Чувствам се кофти, все едно ги измамвам хората, защото проявиха човечност и разбиране. Как да подходя най-разумно?

На твое място не бих се замисляла и не бих стояла там където не ми харесва. Подаваш си молбата за напускане и като те питат защо /ако им пука де/ казваш - на интервюто казахте едно, а реално ме карате друго да правя, не ме устройва и точка. И без това има да отработваш още 30 дена до края на предизвестието. Без да им се обясняваш къде какво са ти преложили. Тях не ги мисли, веднага ще си намерят друг да те замести, хора без работа бол.