Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • Мнения: 530
Обръщам се към тези мами, които имат опит като ръководители.
Имам следния случай с колежка от моя екип. Жената е на отговорна длъжност - мениджър ключови клиенти.
Върши си рамотата добре, в професионално отношение нямаме забележки. В личния си живот е малко странна птица - почитател на нетрадиционни методи на лечение, вегетарианство към веганство и други, които не са моя работа. Да, прави впечатление, че когато е болна, обикновено има малко по-дълги от обичайните болнични, но не съм го намирала за странно, все пак тя е на 52 г. и приемаме, че възстановяването и не е като на 25-годишно момиче.
В момента дамата е болна - първо беше вирус, после бактериална инфекция и тежък синузит. Тя категорично отказва да приложи назначеното антибиотично лечение и инхалации с кортикостероид. Картината не е добра - силни секреции от носа, тежки болки в главата, не може да спи в хоризонтално състояние, защото изпитва чувство на задушаване... но упорито не желае "да стига до антибиотик и кортикостероид". Организмът щял да се справи, да се самоочисти, давала си рейки всеки ден и т.н. Болничните си текат вече трета седмица...
Както можете да си представите, аз се притеснявам за това, че работата изостава, няма кой да посети нейните клиенти (тя отговаря за определен регион). Мога да изпратя колега, но той просто не познава тези клиенти и те не го познават. Та... какво бихте направили Вие в тази ситуация?

# 1
  • Мнения: 15 156
Освен да разпределиш най-неотложната работа между другите служители, не виждам какво можеш да направиш.

# 2
  • Мнения: 530
Освен да разпределиш най-неотложната работа между другите служители, не виждам какво можеш да направиш.

Това е направено, разбира се. Лично съм поела най-отговорните клиенти - е, по телефона, защото тя е в друг град, но се справяме някак. Притеснявам се, че тя може да продължава по този начин, на определена възраст здравословните проблеми са все по-чести. Аз съм на 47 и ясно виждам това.
Чудя се дали е нормално и дори законно човек да отказва да се лекува и да ползва болнични, докато "организмът се очисти".
Личният живот и разбирания са си лична работа, но тук се преплитат със служебните отговорности, затова смятам казуса за много интересен.

# 3
  • Мнения: 1 052
 Не може ли тя от вкъщи да върши нещо ? Да се свързва с клиентите по телефона , щом са свикали да работят с нея .

Организмът й сам не вярвам да се  справи ..

# 4
  • София
  • Мнения: 5 308
Бих уведомила дамата, че независимо от личните ѝ разбирания, протяжните болнични за относително несериозни болести стават проблем в работата и че работодателят ще е принуден да потърси заместник.
За мен е редно жената да е уведомена, че личният живот/разбирания са лични, докато не се смесят със служебните. В крайна сметка да те няма месец, защото се опитваш да лекуваш бронхит/пневмония с хомеопатия или чайове, е несериозно.

# 5
  • Бургас
  • Мнения: 646
А как бихте постъпила, ако дамата просто представя болничните и вие не знаете всички тези подробности за нея? Как се лекува тя и, дали въобще се лекува, това си знаят само тя и нейният лекар. Щом може да дава много болнични за "нелечение".....малко миризливо ми се струва.

# 6
  • Мнения: 1 014
Имах такава служителка, която се лекуваше с нетрадиционни методи и макар че възрастта й си беше доста напреднала, това беше ок, справяше се.
Но и да не беше така, това как се лекува е нейна работа и никой няма право за това да я наказва, уволнява или даже да й прави забележка. Все пак и Господ не може да каже какво щеше да е здравето й, ако беше пила антибиотици.
Един законен болничен лист не може да не се признае, независимо каква недобра грижа за себе си стои зад него.
Вие знаете по една случайност мнението й за нормалното медицинско лечение, но това е лично и тя можеше да е зле, даже провеждайки най-стриктно предписаното лечение.
Според мен, запознайте вашия колега с нейните клиенти, даже говорете с нея, ако е необходимо, тя да го въведе, да му каже някакви особености.
Ако прекалено дълго боледува, ще спрат да й дават болнични и ще й дадат група инвалидност - още повече се налага друг да е запознат. Малко безсърдечно казано, човек може и да умре, даже и да е съвсем здрав.
Може би като практика би могло за всяка група клиенти да отговарят двама души, един основен и един "резервен" играч, който да ги посещава, макар и рядко, заедно с основния отговорник. Не виждам друг начин.

# 7
  • Мнения: 530
А как бихте постъпила, ако дамата просто представя болничните и вие не знаете всички тези подробности за нея? Как се лекува тя и, дали въобще се лекува, това си знаят само тя и нейният лекар. Щом може да дава много болнични за "нелечение".....малко миризливо ми се струва.

Ух, какво пък толкова Ви мирише, не зная Grinning
Ако дамата просто представяше болнични, които ми се струват твърде дълги, а не знаех причината за това, щях да поискам мнение от независим лекар, а след това и да проуча въпроса по-отблизо. Три седмици за синузит е много време, все щяхме да стигнем до същността на проблема.
В случая обаче аз знам какво се случва, защото сме си достатъчно близки и си знаем странностите. Попитах я директно какво става, тя ми обясни. Не търся начин да се освободя от нея, а да се опитам да и помогна да разбере, че личното и решение се отразява на работата. По принцип тя е отговорен човек, на което разчитам. За други не бих си правила този труд и да, при дълги необясними болнични, съчетани с посредствени резултати на работа, ще покажа вратата. Не ме е срам да го призная.
За свестните хора обаче полагам усилия. Мога да дам и други примери, но не искам да се отклонявам от конкретната тема.

# 8
  • Мнения: 15 156
Ей, точно затова - никакви близки отношения в работата.

# 9
  • Мнения: 1 691
В държавата, в която живея, не е разрешено да се пита въобще кой от какво е болен, камо ли такива подробности. Недопустимо е. Обаче аз, ако бях работодател, бих намерила друг начин да я разкарам въпросната госпожа със здравословния начин на живот.

# 10
  • Мнения: 530
В държавата, в която живея, не е разрешено да се пита въобще кой от какво е болен, камо ли такива подробности. Недопустимо е. Обаче аз, ако бях работодател, бих намерила друг начин да я разкарам въпросната госпожа със здравословния начин на живот.

Вероятно в държавата, в която живеете, лекарите стриктно следват правилата за издаване на болнични Blush
Тук не е съвсем така. В друга тема съм споделяла с какво съм се сблъсквала.
Нашият казус е друг, нямам съмнения за необходимостта от болничен. Просто се чудя как е възможно лекарите да издават болничен след болничен, след като пациентът не следва предписаното лечение. Това буквално е отказ от лечение. Не искам да я разкарвам, тя е добра в работата си, освен това я харесвам като човек. Мисля, че в този случай нейното ОПЛ (което и е приятелка, впрочем Blush) и прави лоша услуга, като се съобразява с нейните странности. Всички знаем до какво може да доведе една недоизлекувана, оставена да тлее бактериална инфекция. Това е лошо за самия пациент. Отделно от това, дългото му отсъствие вреди на работата, което е лошо за компанията.

Soul Free, подкрепям разбирането ви. Много по-трудно е, когато хората са си близки. Иначе е толкова лесно...

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 646
"миризливо", защото аз също бих се усъмнила в достоверността на болничните. Но вече разбрах причината. От първия пост стана ясно само ,че "Както можете да си представите, аз се притеснявам за това, че работата изостава", а сега ми се изясни, че се притеснявате и за приятелката си.  Пожелавам ви :"Бързо оздравяване на дамата!"

# 12
  • Мнения: 530
"миризливо", защото аз също бих се усъмнила в достоверността на болничните. Но вече разбрах причината. От първия пост стана ясно само ,че "Както можете да си представите, аз се притеснявам за това, че работата изостава", а сега ми се изясни, че се притеснявате и за приятелката си.  Пожелавам ви :"Бързо оздравяване на дамата!"

Извинете, сега Ви разбрах. Болничните са истински, няма съмнение.
Ами притеснявам се и за двете неща всъщност. И за работа, че изостава, и за твърдоглавието на (да я наречем) Катя - също.
От много време опитвам да говоря с нея, виждам я какви ги върши, но тя просто "не поема". Да не навлизам в подробности, но това е човек, който трайно и методично си уврежда здравето с непоклатимото убеждение, че живее здравословно. Яд ме е на нея, честно си признавам. И благодаря за пожеланията, дано се оправи бързо.
Пуснах темата, защото исках да се изолирам от личните си чувства и да видя как биха постъпили, обективно и безпристрастно, други хора в моята позиция.

# 13
  • Мнения: 196
Приемате ситуацията, защото тя има право да избира как да се лекува. Не всеки може да пие антибиотици.

# 14
  • Мнения: 1 960
Сравнете ситуацията със следните възможни случаи:
- добър служител, страстен пушач, който излиза често да пуши и взима по няколко пъти болничен зимно време за продължителни бронхити, но пък е ефективен в работата си.
- изключително съвестна служителка,
която има малко дете, но работи често вечер и от къщи, отмята много повече работа от другите колеги в отдела. Обективно знаете, че е преуморена и много стресирана и че се товари допълнително, заради болезнено чувство на отговорност.
- служител, опериран от рак, който обаче се страхува да не загуби работата си и въпреки препоръките, не намалява темпото.
Всички тези хора не се грижат за здравето си, но докато работата върви, някакси това не е наша работа. Ако съвестната служителка се разболее от рак на гърдата, просто ще поклатим съчувствено глава и ще кажем, че не е трябвало толкова да се преуморява, но всъщност едва ли работодателят ще намали  задачите й, защото разчита на нея.
Искам да кажа, че медалът има и обратна страна - работният стрес обективно вреди на много служители, но, поне в БГ, е рядкост работодател активно да вземе мерки и да намали натоварването им.   Затова, в случая, бих приела, че това е нейно право на избор. Като по-близък човек, бих се опитала да говоря с нея основно с грижа за здравето й.  За болничния - ще се опитам да погледна на него  като такъв с основателна и сериозна причина.  Имам такава приятелка, за съжаление вече успя да навреди много и на себе си, и на едното си дете, но тези убеждения (почти) не подлежат на промяна.  
П.П. Изказвам се като ръководител на екип, но и като човек с дете с увреждане, който знае цената на здравето.

Общи условия

Активация на акаунт