Не, неможе да се каже. Майка ми от дълги години работи като счетоводител. Аз също завърших икономика "Финанси" , но не се виждам да работя точно нейната професия.
- Публикувана: 27 юли 2006, 18:58 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2006, 10:43 ч.
С "наследствено" образование и професия ли сте?
Не. Май никога в семейството не е имало поне двама човека, които да учат или работят едно и също. Може би наистина е по-лесно да подхванеш занаята на родителите си. Аз например, ако бях тръгнала по стъпките на майка ми, сега щеше да ми е много по-лесно... Но не съжалявам. Вярвам, че ми предстои нещо по-добро!
Според мене не става въпрос за "наследство", а за определено влияние при избора на това какво ще се учи в университета, на пример, който да се следва и на избор "за познатото зло"- за последното - в общия случай.
Има 3 строго наследствени професии- юрист, лекар и дипломат. Оттам нататък в много голям процент от случаите в Бг това, което учиш, е само за ценз.
Иначе аз съм по първа професия инженер (радио), както баща ми (електро), вуйчо му (хидро) и дядо му (земемерен).
Има 3 строго наследствени професии- юрист, лекар и дипломат. Оттам нататък в много голям процент от случаите в Бг това, което учиш, е само за ценз.
Иначе аз съм по първа професия инженер (радио), както баща ми (електро), вуйчо му (хидро) и дядо му (земемерен).
...Факт е, обаче, че много деца се насочват към пътя на родителите си. Така е по-лесно. Мама и тате имат връзки, познанства, и трудоустройството не е такъв проблем. ...
За такива хич и не ми се говори
И съвсем друго имах предвид. Примерно аз съм с техническа ориентация и от науки като икономика и счетоводство направо ми се
До тук положението е и тако и вако така да се каже...
П.П: Нарочно съм сложила кавички на определената дума, ако не си обърнала внимание.
Да, що се отнася до образованието. Баща ми, Бог да го прости, беше един от известните български актьори - сега почива в алеята на прочутите на Централни гробища. И аз като него завърших НАТФИЗ, актьорско майсторство. Но дотук се покриваме.
Всъщност винаги от дете съм искала да стана художничка, затова се и готвех до последно. А художник - също известен, е бил дядо ми по бащина линия. Но в един момент внезапно и за ужас на баща ми, реших че ще кандидатствам в НАТФИЗ, който тогава все още беше ВИТИЗ. Той беше много против, досущ като всички актьори, чиито деца са решили да следват стъпките им. Просто в България това е неблагодарна професия - но не затова е думата тук. Аз проявих инат и въпреки неговата воля, завърших този "техникум".
Сега обаче не работя съвсем по специалността си. Журналист съм в един от големите ежедневници - може би най-сериозният от всички, но поне в културен отдел. Тоест пиша за онова, за което съм учила и от което разбирам. В рода ни съм първия журналист честно казано.
Всъщност винаги от дете съм искала да стана художничка, затова се и готвех до последно. А художник - също известен, е бил дядо ми по бащина линия. Но в един момент внезапно и за ужас на баща ми, реших че ще кандидатствам в НАТФИЗ, който тогава все още беше ВИТИЗ. Той беше много против, досущ като всички актьори, чиито деца са решили да следват стъпките им. Просто в България това е неблагодарна професия - но не затова е думата тук. Аз проявих инат и въпреки неговата воля, завърших този "техникум".
Сега обаче не работя съвсем по специалността си. Журналист съм в един от големите ежедневници - може би най-сериозният от всички, но поне в културен отдел. Тоест пиша за онова, за което съм учила и от което разбирам. В рода ни съм първия журналист честно казано.