Миличка,
не вярвам на това,че мъжете не могат да го почувстват като нас,просто те са по-силни и по-трудно показват емоциите си.
Моят мъж беше до мен през цялото време,дори искаше да влезе по-време на аборта,но естествено не го пуснаха.Когато се събудих от упойката,обаче първото нещо което видях беше той и благодарих на Господ,че го имам,макар и да ми отне нещо толкова скъпо за мен.
Много му беше трудно да приеме случилото се,но благодарение на неговите сили аз успях да се измъкна от пропастта към която бях се засилила.
Сега рядко говорим за това,а когато на мен ми стане мъчно и ми се плаче гледам да не е пред него,защото не искам да го натоварвам повече и без това и той преживя достатъчно.
Гледаме напред с голяма надежда и се радваме на това,че сме заедно.
Трудно се живее с тази болка,но не е вярно,че нямаш нищо.Имаш много повече от колкото можеш да си представиш.Имаш мъж,който сигурна съм те обича много и заедно ще се преборите със всички изпитания на живота.
не вярвам на това,че мъжете не могат да го почувстват като нас,просто те са по-силни и по-трудно показват емоциите си.
Моят мъж беше до мен през цялото време,дори искаше да влезе по-време на аборта,но естествено не го пуснаха.Когато се събудих от упойката,обаче първото нещо което видях беше той и благодарих на Господ,че го имам,макар и да ми отне нещо толкова скъпо за мен.
Много му беше трудно да приеме случилото се,но благодарение на неговите сили аз успях да се измъкна от пропастта към която бях се засилила.
Сега рядко говорим за това,а когато на мен ми стане мъчно и ми се плаче гледам да не е пред него,защото не искам да го натоварвам повече и без това и той преживя достатъчно.
Гледаме напред с голяма надежда и се радваме на това,че сме заедно.
Трудно се живее с тази болка,но не е вярно,че нямаш нищо.Имаш много повече от колкото можеш да си представиш.Имаш мъж,който сигурна съм те обича много и заедно ще се преборите със всички изпитания на живота.
