Бабиериндос V част

Доня Василинда се бе хвърлила в морските вълни и мощно заплува след отдалечаващия се двойник на вокала на Рамщайн. Тя не искаше ей тъй, нахалос, да остави мечтата си за страстна нощ под палмите. Вятърът довя чуден аромат...
- Ухае на прословутите Донини коктейли - измляска старата дама и за малко да изтърве ченето си във водата.
Ха сега, де? След Рамщайна, или към коктейлите?
- Абе, я да си гледа работата - отсече доня Василинда - дори цялата банда Рамщайнова не може да се сравни с една яка глътка от тоз елексир!
И тя заплува обратно. Надвечер изпълзя на брега, там намери една дълга сламка, донади я с още две и я спусна над таблата с коктейлите.
- Всмууууук - всмукна тя.
- Ех, благодат - каза си дъртофелата, без да види обидените погледи, които й хвърляше новопристигналата Бомболейра, нейна любима дружка от ранни (добре, де, не чак толкова ранни) младини.
- Дърта, изкуфяла пияница - сигурно си мислеше милата Бомболейра.

Виждала съм нейде тази прелестна физиономия - си мислеше доволна наквасената Бомболейра Хм, тези, къдрици, този зареян поглед, мдааа, виждала съм я. Горката Бомболейра, след като гаврътна деветия коктейл , изобщо не знаеше къде се намира - пред себе си виждаше празни чаши, размазаната кръшна фигура на доня Дона, която танцуваше страстно фламенко и трополеше с налъмите си.
 "Сетих се", просветна и на Бомболейра , "пила съм с нея в страноприемницата "Змейова сватба!"
 След тези усилия Бомболейра се отпусна доволно под масата и доволно захърка и засънува.

Разфокусираният поглед на доня Василинда забеляза полегналата Бомболейра.
- А, стига, бе! Това тук прилича на Бомболейра! - ревна Василинда - Сега остава да ми се привидят и бели мишки!
После полегна кротко до Бомболейра и захърка така, че образува вълнение девет бала. То помогна на изпадналия германец да стигне благополучно до Златни пясъци, където го дебнеха куп весели майки от форума, летуващи там.
П.П. Хайде, и вие сте хора, и вие душа носите!

...затихнаха воплите на отдалечаващата се рижа глава...Доня Йосеряния Ървинг Уошингтън(или Уошингтън Ървинг- никой не беше сигурен как точно се водеше по мъж) надигна телесата си и излезе от унинието. Дългите години, в които тя беше сляпо вярна на господин Ървинг( или Уошингтън), затворена в домашните си задължения и отглеждането на тлъсти листа тютюн за пури, отминаваха покрай нея. Ръкописите, които раждаше главата и останаха неиздадени, защото критичното око на нейния цензор- господин Уошингтън( или Ървинг), разбира се, не допусна да видят бял свят. Сега, когато дъртият мръсник се беше споминал в обятията на млада и кръшна съседка, я оставяше без смисъл в живота и без минало, защото той го изпълваше с присъствието си и отсъствието си. В Цяла Хавана имаше десетки деца с фамилия Ървинг( или Уошингтъ), на които той плащаше или не плащаше издръжка. Доня Йосаряния остана единствено със сляпата вяра, че животът и е прекрасен, с най- хубавия тютюн и ...разбира се прекрасната градина с маргарити. Нямаше приятелки и светът наоколо упорито я отбягваше- тя беше госпожата на Ървинг. Тя бързо приключи със скръбта- достатъчни и бяха четири часа да забележи рижата глава във водата. В нея се обади заспалата душа на водна спасителка, но някак лениво и с отегчение. Погледна го и го остави да плува към съдБАБАта си.
Стана, разтърси вкочанените си колене, приглади си полата и изпъна блузата си с голямо деколте. Погледна наляво и за първи път от година насам забеляза, че в съседство има живот. Странните старици, които прииждаха и си отиваха от бунгалото в съседния имот изведнъж някак и станаха близки. Между миризмата на съхнещ тютюн тя за първи път от години усети миризмата на запалени пури и сладкия мирис на ром и какао. Взе Маргаритите си- най- едрите в околността и няколко хубави пури и се впусна в живота. Приближи се до тревните тераси на съседския имот и прескочи ниския плет.
Време беше.
Сепна се от нещо, което енергично се изправи почти под носа и. Еднозъба и мустаката доня беше вперила налудничавите си, разширени от алкохола зеници в Йосеряния.
-Ха добрутру госпожа!
-Въх, ти си от моя край.
-Въх- да. Приятно ми е. Доня Алминя. А вас ви знам коя сте. Заядливата старица на Ървинг.
-Спомина се. Вече не съм на Ървинг.
-Съболезнования и честито. Алминя прехвърли намачканата скелидка чесън в другата си буза.
-Пура?
Алминя взе една ароматна пура и я прокара под носа си с движение на истински познавач.
-Благодаря, но- не. Опитвам да ги откажа.- каза тя опитвайки се да не се удави в слюнкоотделяне...-Ще взема това- взе букета маргарити и тръгна напред без повече приказки.
Доня Йсаряния я последва машинално.

- Ха, ето още една, дето живей с мъжа си в грях и си пече телесата голи - промърмори доня Дона, докато гледаше иззад пердето приближаващата се Йосерияния.  - Разврат и поквара, Содом и Гомор! - заключи тя, забравяйки, че тези два гряха са присъщи и на нея самата. След като поразмисли обаче, реши, че "разврат и поквара" всъщност не звучи толкова лошо... даже напротив. И скочи да забърка коктейл за новодошлата.

Доня ДЕ ХУанита се огледа самокритично и прецени, че работата и по обиколките е безрезултатна, а това значи и безсмислена.
Я зарежи тази работа, Хуанита...си рече тя и грабна отмъкнатата от Дон Василио кредитна карта. "Депресията се лекува с шопинг" написа си рецепта тя и тръгна:
Първо трябваше да си набави блузка.
"Ауу, по тази ще им паднат очите на бабиерите" смело започна с пазаруването тя:


Продължи с някоя и друга фуста:


И приключи с едно кокетно чантЕ, което не можеше да събере нищо друго, освен запалката и за пури, но какво от това?!

Леглото изскърца. Две влюбени хлебарки се затичаха от стрес и потулиха лъскавите си телеса в пролуката на паркета. Там щяха да открият най-вълшебното местенце за правене на любов и отглеждане на невръстна челяд. Освен, ако старата госпожа, собственичката на спалнята, не вземеше решение да ремонтира тая разруха. Лъжлив паяк се спусна от румънския полилей, спъна се в собствената си паяжина, при изскърцването на овехтелия матрак и полетя стремглаво надолу. Тупна, за щастие без поражения, връз бабината възглавница за уморени нозе и взе да се вайка за нещастия си живот. Но писма не носеше, както подобава  при среща с паяк (по старо народно поверие). Затова пък вестник щеше да има в пощата, ако имаше кой да го вземе.  Откак знойния Чочолино напусна вестителската си служба и не носеше всяка сутрин пощата, старите баби въобще не обръщаха внимание на заместника му - възмъжала, възпухкава, възстрашна жена на средна възраст...
Сеньора Алмунада се надигна от постелята си, подуши аромат на арабско кафе и с радост посрещна новият ден. Получи вдъхновение да боядиса спалнята си в зелено, сетне в оранж, накрая реши да остави цветовете на някой по-спокоен человек. Дощя й се нещо изкусително-съблазнително, ако може шоколадово, ако може от Сингапур. Тропна с пета, почеса си Болшой пръст и поръча по интернет натурален Сингапурски шоколад. Отбеляза, че иска поне 1 стек, щото да се черпят доволно с бабите и да произвеждат повече хормони на щастието. Денят се очертаваше мързелив, скромен и гладен.

Изглежда сеньора Алмунада бе объркала поръчката, или пък доставчикът я бе разбрал двусмислено, ала когато отвори пратката с надпис "Сингапурски шоколад", отвътре изскочи ето това:

Бабиейрите запискаха радостно, някои даже подскочиха един два пъти, въпреки болката в ставите. Доня Алмунде обаче събра доставката обратно в кутията и се заключи в спалнята си като недвусмислено трясна вратата. Леко разочарованата доня Хейялита прогони бандата винарки, която от няколко дни се беше залепила за нея, заклати се в посока лаптопа на Ламелита, която се беше запиляла нейде, и започна усилено да поръчва разни ми ти неща!

А какво се случваше в спалнята на сеньора КрасТавицио?
Понеже дългожадувания шеколадец не пристигна, а бе заменен от някакви подрастващи жълтокожи младежи, които не бяха по настоящия вкус на бабиейрата, тя ги нареди върху спалнята си, наряза им фини биволски мезета, наля им ледена Пещерска ракийца и поведе дълбокосмислен разговор за техните съдби и премеждия. След като научи историите им, след като ги почерпи и с джамайски тютюн и след като момците бяха достатъчно упоени, замаяни и сънливи, тя положи елегантосите в нежните си завивки и ги остави да почиват. Щяха да им трябат сили, щото след събуждането им, нерпеменно щяха да попаднат в прегръдките на гладните за любов сеньори, нетърпеливо потракващи с ченета на верандата...

А самата сеньора КрасТавицио се отдаде на младежката си страст - психоанализата и седна да обрисува портретите на подрастващите. Защото след срещата си с бабиейросите, те вече нямаше да са същите...

Вече второ десетилетие корморанът Помпонийо оплешивяваше прогресивно, независимо от полублагородният си произход и генетичната непредиспозиция (т.е. цялата му рода си имаше всякакво оперение, за жалост). Въпреки този напреднал процес, бедният Помпи търсеше всякакви начини, помади, мазила, отвари, вуду и не-вуду магии, за да задържи поне онези мили 3 косъма с къдрички върху лъсналото си кубе. Борбата бе безмилостна и неравна. Докато се люлееше отегчено на жицата и си мислеше колко е депресиран и нещастен, дори маниакално психиран, Помпинито видя как бабиериндосите разговаряха с едни полу-деца, полу-младежи с дръпнати очички и черни коси. В гласовете на бабининдите се усещаха закачливи, еротични, дори перверзни трели, които никак не се харесаха на пернатото.
- О, о, о, пресвети Пернатиньо Пухининдо! педофилки! - отвратен промърмори Помпининдиньо и отиде да се оглежда в езерото...

Докато нежните жълти младежи похъркваха в ложето на Алмундиня, доня Дона, вярна на артистичната си природа, се затвори в спалнята да се дегизира за предстоящите сюжетно-ролеви игри, които им бе подготвила. Когато най-сетне приключи, видът й бе впечатляващ:

- Ще ги тръшна о земята тия бабиейроси - промърмори тя със стиснати зъби, за да не й се разпадне гримът - Не могат да ми стъпнат на малкото пръстче, украсено с драконски нейл-арт.
И достолепно заситни към верандата за глътка джинджифилова ракия и лула опиум.

Докато се хилеше почти налудничаво на неразбираемия език, който бълваше пратката на доня Алмунде, Хейялита усети как нещо тупва върху главата й. Погледна в нагоре и забеляза някаква плешива птица да отлита, клатейки глава. "Проклети птици, все ще се намери някоя, която да ме нацвъка", ядоса се бабката. В следващия момент обаче й светна, че беше чувала нещо във връзка с пилешките цвъцки, а един глас сякаш нашепваше "Бинго, бинго". "Бинго!", извика донята, заряза бръщолевещият младеж, който и без това не разбираше, запретна поли и в лек тръс се затича към най-близката бинго зала. Там едва седнала поръча шише ром (все пак трябваше да оправдае винарките, които мъкнеше със себе си) и се съсредоточи върху цифрите. Кеф!

Корморанът Помпонийо и неговата стопанка, божествената Ламелинда