Случи ми се нещо странно XXII

Здравейте. Открих темата преди една седмица и като верен почитател на Стивън Кинг, си я чета методично от началото. Засега съм на трета тема още, но следя и тази най-новата.
Аз лично нямам такива преживявания. Има моменти, в които съм предусещала неща интуитивно, но не ги смятам за чак такива, заслужаващи да се споменат, случки. Знаех, че ще имам син, както и името му - избрах си го още в училище като прочетох една поема в учебника - и, макар да се роди на празник, си носи това име, което си бях решила. Единственото интересно е, че се роди на дата, на която и двамата ми бивши празнуват - единият имен ден, а другият - професионален празник. Кармичен урок за тях
По-интересна история имам със съквартирантката от общежитието. И тя, и майка ѝ са имали пропуснато повикване от баща ѝ в момента, в който той е получил тежък инсулт. (Човекът не е успял да се възстанови, за жалост, дано сега е по-добре.) Не им е звънял нито той, нито някой от присъстващите в този момент хора.

MyDecember, 26.10?

Не, 6-ти май Единият ми беше "голямата любов", на другия пък аз бях. И двамата са изживели голям шок като са видели, убедена съм Иначе мисля, че за важните, крайъгълни камъни по житейския път, човек има някакво усещане. Дали ще са имена, които чувства по-различно, места, музика... Предполагам, че се случва на всеки.

Аз мисля, че за важните моменти много често впоследствие обмисляме нещата. Не се изразих ясно, но какво имам предвид - предстои ни някакъв тежък момент в живота. Не усещаме нищо. Когато това се случи и мине време, като че ли почваме да намираме зловещи предшестващи признаци и да мислим, че все едно сме предугаждали събитието. Същото е и с радостните неща. Поне при мен, когато съм имала някакъв голям успех (голям за мен, иначе сигурно не е нищо особено за друг), като че ли всички врати и пречки се махат и в един момент все едно се разтваря някакъв коридор пред мен, през който минавам към успеха.

Преди повече от 20г., още като студентка прочетох книгата "Пътят на душите".  Според мен 90% от хората пишещи тук знаят за какво иде реч в тази книга, но за тези , които не знаят- хора под хипноза, изпадат в регерсия и споделят за прераждането, минали животи, какво се случва  с  душата и т.н. Та там един човек каза, че преди да слезем на земята се прави нещо като последен преговор на предстоящия ни живот и за да няма грешки се акцентира на детайли, които да не пропуснем във важните стъпки в живота. Та този човек каза, че когато срещнал своята бъдеща съпруга, си спомнял само за дългите и червени обици и супер високи обувки. Това са били т. нар. "флагчета" да не я пропусне. Всеки от нас има такива дори ив минали случки- чето детските спомени са ми такива, определен вкус, мирис, някаква дрешка...

Ех, като късен тийн виждах аурите на хората, за съжаление това рязко спря. Но ме е предпазвало от доста грешки...

А как разбираше, че са аурите, а не просто някаква илюзия и съвпадаха ли с характерите? Много ми стана интересно.

На мен това ми прилича на синестезия-виждане на хора, числа или думи (най-често) в различни цветове. Тя може да е временна, по-честа е при жените и в ранна възраст. Има и вродена, която съответно си е за цял живот.
Останалото според мен си е интуиция особено ако човек е по-чувствителен, нормално е да усеща енергията на околните.

Това си е чист здравословен проблем.И при промяна на време, магнитни бури, ядосване,депресии, притеснение и се възбуждат тези състояния.Аз от години също имам такива проблеми, чисто здравословни са.При по-тежки състояния изисква лечение.

Оплаквания при смяна на времето, магнитни бури и прочие усещания от природно естество даже са обединени под името метеозависимост.
А иначе и вегетативната дистония е свързана с по-горните неща.

Сетих се за една закономерност ли е, съвпадение ли е, какво не знам, но е доста плашещо.
Постъпих на по-предишната ми работа на 9 юли и точно след месец, пак на 9-ти, почина дядо ми. След около 6 години смених работата си и на 11 януари подписах трудовия си договор, и реално почнах на 14-ти. Месец по-късно, точно на 11-то число почина наш много близък.
Това според вас съвпадения ли са, въобразявам ли си или?

Много се филмираш.

Нямам много ясни спомени, все пак това беше преди повече от 20 години. Виждах ги като сияния, особено цветно беше, когато се събираха много хора на едно място.
Имаше един зловещ случай- бях на рокерски събор и в съседство компания младежи се веселяха, в последствие се запознахме. Имаше един младеж, на който виждах аурата бледо сива, мръсна една такава...за първи път виждах такова нещо. След няколко дни разбрах, че е починал, имал цироза...

Друг случай- качвам се в такси, аурата на шофьорът беше червена. Е как не се утрепахме не знам, караше с 130 по Цариградско и псуваше като откачен...

Не че е нещо странно, но ще е интересно да разкажа историята на любовта ни с моя втори съпруг, защото написаното от Qaki определено ме наведе на размисли в тази посока.
Беше лятото на далееечната 1982 година. Аз и една приятелка отидохме на море само двете. Аз скоро преди това се бях разделила с едно гадже, и ми беше кисело, та не ми се поглеждаше никой от свалячите, които се лепяха за нас.
Една сутрин, както си закусвахме, на масата ни дойде едно високо момче. Попита дали някоя от нас знае английски. И двете го говорехме. Той ни покани вечерта на ресторант, заедно с неговия приятел. На мен не ми се мъкнеше, още повече, че се бях наканила точно тази вечер да ходим да си съберем миди и да си ги печем на пясъка. Но приятелката ми беше хвърлила око на другото момче и след "кратка схватка" ме нави. Излязохме вечерта, моето момче се опитваше по всякакъв начин да ме разговори, но аз се дуех и не кандисвах. Тогава той направил нещо друго: обещал някакви пари на приятелката ми да ме навие да станем гаджета. После, след толкова години, все ме майтапи, че ме бил купил от нея. Та на другия ден отидохме на плаж в Албена четиримата, приятелката ми и другото момче се пръждосаха нанякъде и ни оставиха да се сваляме. И ето тук идва необикновеното: за няма и час разговор с него се почувствах така, все едно този човек е бил винаги в живота ми. Примерно, близък колкото баща, или брат, бе изобщо някой от най-близкото семейство.
Изкарахме с него една приказна морска любов, после той идва два пъти да ме види в Бг, изобщо работата отиваше на женитба. И точно тогава се случи това, че ние сменихме квартирата, в която живеехме, а той след около месец сменил града. Тогава нямаше мобилни телефони, ние и цифров такъв нямахме, и контактувахме с него единствено чрез писма. Но писмата пътуваха в едната посока три месеца. И ето така се изгубихме. Но той не ме е забравил през всичките тези години, търсил ме е как ли не, даже търсил инфо за мен в консулството, дал пари на някакъв в него да ме издири. Междувременно аз се омъжих, и родих сина си. Та този от консулството наистина ме издирил, и му казал, че съм омъжена и къде живея. Той се отчаял, че вече няма възможност да сме заедно, и се оженил на свой ред. Отвреме-навреме питал за информация за мен от оня човек. След това, през 2011-а, се случва така, че неговата съпруга починала, а няколко месеца след това аз се разведох.  И тогава моят мил съпруг ме изнамерил във Фейсбук, и ми написа едно писмо, което направо измъкна земята изпод краката ми... Ето как ние сме отново заедно, и вече девета година се чувствам неземно щастлива с мъж като него. Той е уникален във всяко отношение, страшно интелигентен, космополит по душа и изобщо прекрасен.

Еха. Това е нов роман на Никалас Спарк!

Не се шегувам. Радвам се.