Случи ми се нещо странно XXVIII

Ехааа, май ще съм първа Благодаря за темата!
Снощи гледах случайно"Черешката на тортата" , където Кали твърдеше,че преди повече от 20г. си е купила пианото от Коцето-Калки, който й е разказал историята на това пиано, а той твърдеше ,че няма такова нещо, не е имал такова пиано и изобщо това не се е случвало.....
Кали пък каза,че в такъв случай е било паралелна реалност...... най-вероятно е било инсценировка, не знам....но ми се стори интересно.

И аз имам едно подобно преживяване, в което са преплетени реалности Имам спомен как приятелка ме пита за нещо служебно, за което имаше значение дали с партнора си са в брак. Нещото е много конкретно и специфично и затова помня. Тя каза, че живеят заедно, но не са подписвали, съответно дадох отговора на база тази информация. След няколко години пием кафе и като плащаме сметката, тя настоява да почерпи, тъй като има годишнина от сватбата. Аз изумена питам кога са сключили брак, а тя още по-изумена ми отговаря, че винаги са били женени, още като са се запознали... Аз я познавам много след като тя се е запознала с мъжа си, затова не съм била наясно женена ли е или живее с него. Припомних ѝ нашия разговор, мястото, на което го проведохме... не помни такова нещо

Хаха и аз с подобна случка от днес.
Черпим се с колежката с храна понякога.
Днес тя черпи. Купила е много неща сред които и пържени картофки.
Аз се учудих, а тя каза ами последния път и аз се учудих, че сии купила и че изобщо ядеш картофки.
Абсолютно фалшив спомен, защото говорим за конкретно място откъдето вземаме храната и аз никога не съм вземала картофки оттам, камо ли за почерпка 😁.
Не мисля, че разказът на Кали и Коце беше нагласен.

За Кали и Коцето Калки си мислех дали някой не се е възползвал от евентуална прилика с него? За да стане продажбата.

Здравейте! Изчела съм всички теми дотук, винаги съм надавала ухо на странните случки на хората, но за своите съм търсила рационално обяснение, и невинаги съм намирала такова 😀

Едно от най странните неща, които са ми се случвали, е да имам спомен, ясен и ярък, с приятелка, която обаче не помни че изобщо се е случвало това. Бяхме на по 13-14 години, живеехме много близо до хълмиста местност с гори, която "опасваше" края на квартала. На 5 мин е от блоковете, на 15 мин е от центъра на града, вече тази местност е силно заселена. Тогава обаче, бяхме излезли да се поразходим на зелено и хванахме непозната пътека. Отведе ни до малка рекичка с направен брод от големи камъни през нея. От другата страна притича малко кученце, махайки с опашка, беше много сладко, сякаш ни посрещна. Пресякохме и се озовахме в някакво селище, вървяхме по тясна уличка с къщи и от двете страни, имаше възрастни хора седнали по дворовете си, гледаха ни странно, никой не ни заговори. Кученцето вървеше с нас през цялата обиколка. Стигнахме до задънена улица, след която по наши сметки идваше да е дере/познавахме малко от малко района/, и тръгнахме наобратно. Говорехме си как никога не сме подозирали че в тези гори и шубраци може да има цивилизация. Когато стигнахме рекичката, прекосихме пак през импровизирания брод и се обърнахме да повикаме кученцето да дойде с нас. Викахме го, но то не пожела да премине и ни изпрати махайки с опашка. Следеше ни с поглед докато се отдалечим максимално. Прибрахме се в приятелката ми, обядвахме и така се прибрах и аз в нас и разказах веднага на майка къде сме обикаляли. След това още поне 2 пъти пробвахме да намерим пътя до там, но безуспешно.
15 години по-късно, решаваме със сестра ми в Коледната сутрин да се разходим по същия хълм и аз предложих да я заведа на това място. Естествено, не намерих пътечката повече, а и сега всичко до дерето е застроено. От една висока точка гледах натам и се чудех къде ли ще е било това място. Звъннах на приятелката ми да я питам дали си спомня откъде минахме за там, но тя отсече, че не знае за къде й говоря и не може да ми помогне. Бях изумена, припомних и всичко в детайли сякаш е било вчера, но тя каза че помни всичките ни щуротии, а това не се е случвало, не е виждала ни река, ни куче, ни затънтено селище.
Усъмних се в себе си, питах и майка дали помни да съм й разказвала нещо такова, слава богу тя помни. Но къде беше това място, какво беше това място, защо приятелката ми няма никакъв спомен, а на мен ми е толкова ясно .. знам, че беше истина, но повече не можах да го намеря.

Или е било сън, или приятелката ти просто е забравила! Понякога забравяме случки все едно никога не са се случвали. Мозъка ни не може всичко да помни.
Аз също имам подобна случка, но не смятам, че е нещо странно.

Според мен е доста странно. Чела съм за подобни изживявания при попадане в паралелна реалност. Едва ли има такива тайнствени селища в квартала им, пък и да не могат да го намерят втори път.

Отлично помня как вървим с майка и сестра ми по черен път между жита. Житата са узрели, високи, като ограда от двете страни на пътя. Аз съм малка и житото е почти над главата ми. Подскачам си по пътя и се радвам на облачетата прах, които се вдигат от стъпките ми. Насред полето има голямо дърво и пътят води към или минава покрай него. Споменът е ярък. Преди години питах майка, къде е било това, но тя отрече да сме  ходили на такова място. Беше абсолютно сигурна. А сестра ми го помни.

Именно, че все пак е в квартала, където бришехме по цели дни, не сме се отдалечавали. Помня, че вървяхме сравнително кратко, правили сме много по-дълги преходи. Беше ми направило силно впечатление и че всички хора, които видяхме, мълчаха и ни гледаха с присвити очи. Нали знаете обичайно по малките населени места как като видят някого за първи път, камо ли деца, все някой пита "Вие на кого сте, при кого идвате", никой не ни заговори, а ние си ги зяпахме с голям интерес. Със сигурност не е и сън, със сестра ми намерихме началото на пътеката, спомних си, че сме тръгнали от тук и сме минали покрай това дърво и тази срутена къща, но за съжаление след презастрояването и да е съществувало това място, вече няма да изглежда така. И аз се зачудих за паралелна реалност..

Друго, което беше игра на мозъка ми може би - живея сама. Бившия ми приятел в началото на връзката ни когато идваше вкъщи често си забравяше по нещо, и идваше по никое време като се усети да си го търси. Звънеше направо на вратата. Една вечер, пак беше си тръгнал от вкъщи и аз си легнах да спя. По някое време се събудих от звън на вратата, ама на пожар. Стреснах се и скочих веднага, погледнах през шпионката и видях момче облечено в същите дрехи, с каквито беше приятелят ми по-рано, с качулка на главата, наведен, стоеше отляво на вратата, във входа светеше(по принцип е с фотоклетка). С целия си акъл, в 3 ч, отварям аз вратата, готова да се карам, че пак ме събужда за глупости, и няма никой. Абсолютно никой, и във входа е тъмно(а фотоклетката свети по 30 сек поне след като спре движението). Обзе ме страхотна паника, заключих се отвсякъде по 3 пъти и се завих презглава. Този ми приятел кратко време след това ми посегна и ми причини огромен стрес, не знам дали тази случка не е била знак.

И аз ще споделя нвщо странно, което ми се случи. Дядо почина преди две години. Обичахме се много. Сега като си ходим на село, никога не ме е страх, не се чувствам некомфортно или нещо подобно. Напротив. Даже винаги влизайки в къщата прошепвам “здравей, мили дядо”. В Петък отидохме на село, всички се радват на детето ми навън, аз качвах багаж. Много ясно чух стъпки в кухнята, къщата е стара и си поскърцва. Реших, че баба е горе и й разказвам за почивката ни в Пампорово, разказвам, подреждам багаж и стъпките се чуват ясно - буквално като ходене насам натам, все едно нещо си шеташ из кухнята. Изведнъж виждам през прозореца, че всъщност баба ми също е навън. В момента, в който погледнах в кухнята, настана тишина. И въобще не ме обзе страх. Едва ли е нещо “паранормално”, но се почувствах щастлива.

Здравейте! Обичам отвреме -навреме да чета тези теми, така от любопитство, въпреки че съм малко скептична. Всъщност  в предишни теми съм споделяла разни дребни случки, които не  са били кой знае какво (по-добре изобщо и да не ми се случва нещо фрапиращо странно).
 Реших сега да споделя по повод съседи от блока, в който си живея от малка. Значи, в жилището на долния етаж,  съседите дълги години бяха в чужбина и беше необитаемо. Върнаха се окончателно преди 4 г.  Интересно, някъде около 2 г. преди да се върнат, без изобщо да съм се сещала и да съм мислила за тях, много често сънувах, че съм пред блока вечерно време и виждам техния прозорец светещ и то само в една и съща стая.  За толкова години не сме разбрали нещо кой знае какво за тях, но откакто са се върнали  се поздравяваме, когато се засечем. Нямаме абсолютно никакви допирни точки с тях, но  не мога да си обясня защо, когато се върнаха, усетих някакво спокойствие и положителна енергия, макар че те не са много съобразителни хора (пускат високо телевизор вечер, тропат, но все пак търпимо, в рамките на допустимите часове. Не са направили нищо лошо на никой).

Също, имахме на етажа съседи -наематели които живяха 7-8 г. Преди около 2 г. напуснаха. Те (особено жената) бяха бурсуци и не поздравяваха, не ни бяха особено симпатични и не изпитах абсолютно нищо, когато напуснаха, докато майка ми незнайно защо беше споделила, че изпитва чувство на тъга и някаква особена връзка с тях, без дори и веднъж да е говорила. Вече ги е позабравила и изобщо не се сеща за тях, но въпреки това продължава често да сънува сънища, свързани с тях.
Стана малко дълго и може би не особено интересно за всички, но реших да го споделя.

Здравейте! Няма да обяснявам сблъсъците ми с паранормалното, защото вече съм писала  доста голям роман в предишната тема. Но забравих да спомена нещо странно което ми се случи. По принцип само веднъж ( нещо/ нещото) ме докосна и то беше силен шамар по крака, докато се опитвах да заспя. Не е било сънна парализа или сън, защото не бях заспала, а и имах зачервено, като отпечатък от ръка. Аз имам логично обяснение кой е полтъргайста и защо никога не се е опитвал да ми навреди. Затова ще кажа една история която не си спомням дали я писах в предната тема и ще допълня с друга. Живях в баба ми около 2 години, спах в стаята я в която дядо ми е починал( починал е преди да навърша 1 година) по приказки на нашите дядо много ме е обичал, била съм му първа внучка и тн. Спомням си като бял ден, когато бях малка баба ме беше сложила да спя на обед, беше ме завила с чаршаф, който прозира малко като погледнеш през него, защото е тънък. Аз спя през глава, откакто се помня и тогава направих същото- завих се през глава. В момента в кой се завих видях ясен образ на мъж, който ми изскочи под одеалото и изчезна за секунди. Не съм сигурна дали е дядо, защото както казах- беше за секунди.



Другото по-странно нещо беше преди 2 години още като живях с баба ми. Искам да отбележа, че в тази стая винаги съм усещала някаква енергия, имала съм странни сънища, чувала съм някой да ми вика името ( не беше баба), чувала съм стъпки, особено като заспивам винаги усещам един смразяващ студ и настръхвам без причина, сякаш има някой зад мен, усещам го, но не смея да се обърна. Та, лежа си аз на леглото и си цъкам на телефона, спалнята е допряна до стена на която има прозорци и перваз, на перваза си оставям примерно чаша и тн. Бях си оставила ластиката за коса, но не беше близко до мен, беше почти до другия край на перваза. Както си стоях изведнъж ластика литва и ме удря в главата, доста силно. При което аз се стряскам и когато погледах и видях ластика, изтръпнах. Спомням си много ясно как го свалям и как го оставям там, нямаше отворени прозорци, течение и тн, ластика просто литна, сякаш някой го е взел и ме е замерил с него.

Още нещо странно за тази стая:
Бях легнала и се мъчих да заспя, бях отворила очи за нещо и пред лицето ли виждам голям паяк, който се спуска по паяжина от тавана, махнах с ръка да го махна, но нямаше нищо, при което реших, че си въобразявам и затворих пак очи, но ме човъркаше нещо отвътре да погледна пак, отварям си очите и виждам отново същото и нещо и така още 3 пъти, след това ми писна и просто се обърнах и заспах. Година по късно баба ми беше на легло, заради операция ( искам да кажа, че е със всичкия си) Звъни ми по телефона и много притеснена и казва “ пробвах се да заспя, но отворих очи и на стената има много голям паяк, но изчезва бързо и ме е страх да не влезне някъде, после пак поглеждам и го виждам. Тогаваа казвам ви хора, побиха ме тръпки, тогава ѝ обясних какво ми се е случило преди и най-вероятно няма “ огромен паяк”. Баща ми и чичо ми претърсиха стаята и да, нямаше паяк. Не е само стаята, мисля че е в цялата къща, защото и в банята са се случвали странни неща. Примерно къпя се и си мисля някви неща и ми мина през ума, че крушката може да гръмне ( просто мисъл от нищото, без причина) и в момента в кой си го мисля, крушката гърми и става пълна тъмница в банята.. Също така много пъти ми се е случвало докато се къпя с гореща вода и в банята всичко е в пара, да минава през мен ужасен студ. Споменавам за втори път това със студа, защото съм чела на много места, че точно при наличието на някаква паранормална активност се усеща силен студ от стая или просто на вълна, а в къщата реално да е топло…

Зарибих се да гледам ба карти Таро ( не се занимавам да гледам на хора и тн, гледам предимно на себе си когато ми дойде музата) не е черна магия, за тези които не знаят. Лично мен ме е страх от такива черни магии, защото познавам хора на които са правили, та да, казвам в случаи, че някой каже, че Тарото е черна магия. Не разбирам много от картите, защото ги имам от скоро, но за някои неща са ми познали и смея да твърдя, че вярвям на това което ще кажа: Попитах ги дали полтъргайсти или там каквото е, е мъж или жена и ми показаха, че е мъж. Попитах дали това е дядо ми и излезна отново мъж, аз си обясних, че става въпрос за него. Искам също да кажа, че полтъргайста се води дух пакостник, тоест прави бели, за да привлече внимание и да покаже, че е там. Както хвърляне на предмети, местене на предмет от едно място на друго или почуквания по врати и тн. Знам, че повечето знаете какво е, просто исках да отбележа, че не изкарвам нещата така сякаш дявола е вкъщи. Благодаря

Това с паяците и на мен ми се е случвало. Много пъти и по същия начин. Обикновено е в периоди на нервно напрежение и все съм ги отдавала на това - сън, в резултат от стреса. Мразя паяци и винаги съм мислела, че затова тях сънувам. Но сега, прочитайки, че и друг е имал съвсем същите сънища ... не знам какво да мисля.

Виждането на мушици, паяци и други тъмни петна, които изчезват с мигането, често са признаци за проблеми с очите. Също, ако ви се струва, че в периферията на зрителното поле свети свещ /пламъкът потрепва/ или покрай предметите и хората виждате нещо като аура или забавен послеобраз /примерно човек вдига ръка и нещо като неясно, размито петно с формата на ръката се вдига с леко закъснение/. Нервното напрежение - стрес, притеснения, също способстват за появата на подобни зрителни ефекти. Не е лошо да си видите налягането, дъната и там, каквото още гледат офталмолозите. Някои лекарства /не от тези специалните/ дават такива странични ефекти. Научих го от личен опит.