Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 18 ян. 2020, 17:09 ч.

Случи ми се нещо странно XXII

  • 57 986
  • 605
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 015
И от тогава все гледам към вратата от страх.
Сложи си огледало, в което да виждаш вратата, когато си с гръб към нея, ще си по-спокойна.

Тя има куче и две котки, достатъчен индикатор за ненадейно присъствие. Просто да се освободи от страха от гости от другата реалност./как пък наредих три пъти от/.
Довършено- недовършено жилище, щом вече се пребивава там, то наистина трябва допитване до свещеник може ли да се направи ритуал за освобождаване от невидими присъствия. За лично успокоение, а не че нещо ще и направят.

# 46
  • Дълбоката Провинция
  • Мнения: 1 198
Да се включа в темата, и както сте на тема починали... Баба ми почина преди месец. Тя си беше на легло жената и я чакахме да почине, така да се каже. Ходих да я видя два дни преди да почине, защото била много зле предишния ден. Като ме видя, се зарадва, дойде й някаква сила и енергия, почти не можеше да говори, но пък искаше да става... В един момент очите й се замъглиха, отиде някъде, буквално тялом беше там, но духом я нямаше, честно помислих си, че е отпътувала, някъде в друго измерение.... След десетина секунди "се върна", беше като в някакъв филм, няма я и изведнъж се връща.... Това се случи и втори път, замъгли очите и я няма. Ама наистина духът й го няма. После се върна.... Аз съм не чак скептична към такива неща, но да кажем рационално мислеща, и тази случка просто ме разтърси, хора.... Макар че не мога да опиша съвсем точно какво се случи...
На другия ден, преди да почине, по разкази на майка и на племенника ми, седнала на леглото, обърнала се към терасата и почнала да маха на някого, да го вика. Тя не говореше де, но така с ръка да го вика. Махнала възглавниците от единия край на леглото, преместила ги от другата страна и направила знак на някого да седне там. Била много радостна, все едно виждала някой много близък.... А нейните брат и сестра, родители естествено, мъж, всички са починали. И започнала да му говори, ама на някакъв странен език, шушукала, говорила нещо. Даже племенникът й се смеел, смешно му било на детето....
Според мен някой от оня свят дошъл да я прибере, през нощта почина. И знам, че почина щастлива... колкото и да не вярвам в тези неща.

# 47
  • Мнения: 17 193
Това с "виждането" на починали близки преди смъртта е много интересно. Дали е игра на мозъка или наистина има нещо?

# 48
  • София
  • Мнения: 1 893
Здравейте всички! Много късно намерих тази тема, сега има да чета назад, както се чете роман😉
Имам три интересни неща за разказване, но не са се случили с мен, а с моя род. Но ще ги разкажа в поредни постове, за да не стане цял ферман.
Първата случка е с дядо ми, баща на моята майка, но когато се е случила въпросната история, тя още не е била родена. Тогава двамата с баба ми са били младоженци на няколко месеца. Та ходил дядо ми до едно съседно село, по работа при едни роднини там. Позакъснял на връщане, и когато стигнал вече нашето село, минал покрай едно баирче, на което имаше много стар каменен кръст, за който никой не можеше да разкаже откога е там и по каква причина. Та, на минаване там, от храстите покрай пътя изскочило нещо, както той разказваше после, на вид като черна торба, и му скочило на врата... Дядо ми казваше, че това било плътеник - така наричаха хората от моето село таласъмите. Казваше, че нещото го обхванало с ръце, и почнало да го рита по гърба да тича. Ръцете му били, както казваше дядо ми, тънки и влакнАти - означава, че имали вълнесто окосмяване. Дядо ми тичал до нашия двор, където нещото паднало от гърба му и изчезнало. Както казваше той, ако къщата ни е била по-далече, е щял да умре, защото нещото така силно било вкопчило ръцете си, че го душило. Като влязъл в къщата, дядо ми се строполил на земята в безсъзнание. После една седмица толкова тежко боледувал, че хората казвали, че няма да оцелее. Баба ми тогава довела една стара циганка от друго село, която му приготвила муска, и казала никога да не я сваля. Когато почина обаче, по съвет на попа я свалихме и изгорихме.
Тази случка се е случила в лятото преди Втората Световна.

# 49
  • Мнения: 2 015
Скрит текст:
Здравейте всички! Много късно намерих тази тема, сега има да чета назад, както се чете роман😉
Имам три интересни неща за разказване, но не са се случили с мен, а с моя род. Но ще ги разкажа в поредни постове, за да не стане цял ферман.
Първата случка е с дядо ми, баща на моята майка, но когато се е случила въпросната история, тя още не е била родена. Тогава двамата с баба ми са били младоженци на няколко месеца. Та ходил дядо ми до едно съседно село, по работа при едни роднини там. Позакъснял на връщане, и когато стигнал вече нашето село, минал покрай едно баирче, на което имаше много стар каменен кръст, за който никой не можеше да разкаже откога е там и по каква причина. Та, на минаване там, от храстите покрай пътя изскочило нещо, както той разказваше после, на вид като черна торба, и му скочило на врата... Дядо ми казваше, че това било плътеник - така наричаха хората от моето село таласъмите. Казваше, че нещото го обхванало с ръце, и почнало да го рита по гърба да тича. Ръцете му били, както казваше дядо ми, тънки и влакнАти - означава, че имали вълнесто окосмяване. Дядо ми тичал до нашия двор, където нещото паднало от гърба му и изчезнало. Както казваше той, ако къщата ни е била по-далече, е щял да умре, защото нещото така силно било вкопчило ръцете си, че го душило. Като влязъл в къщата, дядо ми се строполил на земята в безсъзнание. После една седмица толкова тежко боледувал, че хората казвали, че няма да оцелее. Баба ми тогава довела една стара циганка от друго село, която му приготвила муска, и казала никога да не я сваля. Когато почина обаче, по съвет на попа я свалихме и изгорихме.
Тази случка се е случила в лятото преди Втората Световна.
Е, на това му се казва страшна случка!
И аз съм чела и чувала за каруци, теглени от волове, как на стъмняване минавайки през определени места, изведнъж празната каруца ставала изключително тежка и животните едва я теглели. После нещото сякаш слизало и каруцата пак тръгвала леко.

А за тези здравичките чували ли сте, някой бил ли е в това село?https://www.btv.bg/video/shows/karbovski-vtori-plan/video/proekt … erie-1-chast.html

# 50
  • Мнения: 479
Това със срещите" с мъртви роднини може и да е истина. Баба ми (да е жива и здрава) като млада в рамките на няколко години е изгубила майка си ,съпруга си и единия си син. Имала е доста труден живот. Останала е самичка да гледа баща ми. Не се е омъжвала втори път. Та, когато бях по-малка ми неведнъж ми е казвала, че е сънувала нейните близки. В сънищата си ги е молила да я вземат при тях, но те винаги били отказвали.
А другото, за което се сещам, е от миналото лято. Беше повече от ужасяващо. Същата ми баба един ден започна да говори как вижда гробища, да нарежда какво да се вземе, какво да се сложи, че вижда еди кой си (някаква жена, която е починала преди доста години), че майка ѝ и баща ѝ ще дойдат вечерта да я вземат и други подобни неща свързани с погребение. Каза, че вече искала да си ходи у тях. Беше невероятен шок и всички си мислехме, че това е краят. Слава Богу звъннахме на личния лекар, за да даде съвет какво да правим. Изписа едни успокоителни, които дадохме само веднъж и се стабилизира. Искам да уточня, че въпреки, че баба вече не се ориентира кой ден сме или коя година, пита те по няколко пъти  за едно и също нещо и т.н., (с напредване на възрасттта краткосрочната памет отказва, така да се каже, а дългосрочната се пази спомените от младостта), тя никога преди и след тази случка не е говорила подобни неща или да "халюцинира" къде е или с кого е.

# 51
  • Мнения: 3 157
Тази нощ майка се събуди от кошмар и обвини блузата, която си беше купила същият ден, от килата. 😁
Та сетих се току-що, за моя странен сън. Сънувам, че пск са ме понесли бесовете, и аз се моля, и някой ми казва: кажи Отче наш. И аз започвам да го казвам и в пространството ми се опънал текст с бели букви, проблясвайки с бяла неонова светлина на всяко произнасяне на съответната дума. И както нарежда молитвата, осъзнавам, че не я чета на български, вглеждам се в текста: норвежки. Спомням си само Og, Og, Og.. Погледнах в преводача, означава съюзът "И". И го мълвя на норвежки, без грам да разбирам смисъла, и изведнъж осъзнавам, че това не е молитвата Отче наш, ами някакво нареждане за прекланяне пред Звяра. Спрях да чета и направих всичко възможно да се събудя. Та същият ден си купих едно страхотно, почти ново одеяло от килата. Знаете, че ги внасят от тия държави. Та нищо чудно да ми е повлияло.. Въпреки, че само от килата пазаря, и досега не ми се е случвало нищо особено. Аз и сега щях да подмина, но случката с майка ме наведе на мисълта, и реших да ви споделя..

# 52
  • Варненска клюкарка
  • Мнения: 12 751
Ще разкажа 3 случки случили се в едно и също семейство, не съм сигурна дали преди няколко години не съм разказвала първата, че тя най-ме потресе.
Моя приятелка отказваше да се оперира от наскоро открит сериозен проблем, докато синът и 20 годишен, който имаше хроничен проблем с апандисит не се оперира първи и тя да си го види как се прибира и възстановява вкъщи.
Оперира се момчето и се прибра, а 2 дни по-късно тя влезе, преживя дълга 6 часова операция, след 2-3 дни вече беше по-добре и т.н... Но докато е в болницата момчето получи усложнения вкъщи, спешна втора операция, която показа истинската причина за състоянието му - рак. Имайки предвид и нейната собствена диагноза, лекарите нарекоха заболяването семейна полипоза. Момчето живя само 5 месеца. В нощта в която умирал в раковата болница, изгарящ от температура и бълнуване, в един момент сякаш дошъл на себе си, бил напълно адекватен, искал да говори за смъртта, преди това се страхувал и казвал че не иска да умира, имал надежда че ще се оправи... Тази вечер се усмихвал на някого в долния край на леглото, надигнал се и протегнал ръце към двата края на леглото. Приятелката ми го питала какво има там, а той казал че е дошъл дядо му с брат  му. Помислила че отново бълнува, но казал че брат му вече е на 17 и заедно с дядо им е дошъл да го посрещне. Момчето имаше сестра, която по-това време беше на 14  и беше родена от третата бременност на майка им. Втората била неуспешна, абортирала момченце в четвъртия месец, когато първият и син бил на 3 годинки и нито е чувал нещо нито въобще е знаел за това, защото по това време го гледала баба му в друг град и вкъщи не били говорили повече за случилото се. Описал и дядо си, който е умрял при злополука в в годината след раждането му. Казал неща които не е имало как да знае. Не мога да намеря точната дума да опиша състоянието на приятелката ми когато повече от месец след погребението ни разказваше това. Може би омиротворена, вярваща, сигурна че има нещо там...Ние хората които я познавахме като че ли избягвахме да я виждаме, не знаехме какво да кажем, защото тя винаги завършваше разказа за видяното от нея във въпросната нощ, с думите че очаква собствената си смърт с нетърпение и че вярва че синовете и я чакат някъде там. След погребението тя повече не заплака, правеше всичко каквото се прави, спазваше ритуалите, но не плачеше. Помня и думите и за персонала, една сестра и казала че там много странни неща са чували и виждали от пациенти.
Втори случай. Дъщеря и, по това време на 14 една сутрин спяла когато  от кухнята я събудил силен шум- от отваряне и затваряне на шкафове. Отишла като мислела че е майка и. Да, но вкъщи нямало никой, шкафовете не се отваряли и затваряли пред нея, но вътре се чувало шум, като от дрънчене на съдове. Чекмеджето с приборите също се "обаждало" Изхвърчала с писъци откъщи. После направиха голямо раздаване на храна, въпреки че 40-те дни не били минали. Момчето си замина гладно не яло близо месец до деня на смъртта си... Това нещо се повторило още 2-3 пъти и пак и пак раздаваха докато нещата престанаха.
Трети случай. Въпросната приятелка почина след като 2 години се молеше това да се случи по-бързо. Каза че там я чакат и знае какво е видяла онази нощ, каза че даже не може да го опише с думи- все едно наистина е имало някого там, само дето не се виждал. От майка и, която беше край нея последните месеци от живота и, знаем че в последния си час също е притихнала, седнала в леглото и посегнала напред, сякаш за да погали някого, усмихвала се и повтаряла той е тук, тука са, ето ги не ги ли виждате. Преди това месеци е била в делириум, буйствала е, не е познавала близките си, но в деня на смъртта си е дошла на себе си, поискала да махне пижамата, да и направят прическа и да и облекат хубави дрехи, искала пак да стане хубава и все гледала към вратата и към прозореца, казвала че не знае откъде ще влязат... Така казваше майка и. Не знам дали е игра на мозъка или наистина...звучи хем зловещо, хем някак омиротворяващо.

Мисля че просто не сте виждали на какво се казва качествен гоблен. Въпросните които имате и аз не бих ги сложила вкъщи. Но ако са произлезли из под ръцете на майки, баби, скъпи хора, не бих се разделила с тях, просто ще ги сгъна и прибера в някой шкаф. Така пазя едни дантели от баба ми с които навремето са обшивали краищата на чаршафите. Никога никъде няма да ги сложа, но и никога няма да ги изхвърля, там в метрите работа през  годините, докато са растели малко по малко, баба ми е оставила част от себе си .
Този с котето е мой:
Скрит текст:



Не е вярно че не се вписват в съвременен интериор. Всичко е до модел и качество. Има репродукции на Моне, Мане, Дега, Реноар,  както класици и сюрреалисти. За всеки вкус.


Сребърните вази не са от сребърни конци, а от всички нюанси на бяло, сиво, лилаво розово, двойни конци вдянати с по един цвят от едно и друг от друго за плавни преходи.






Фентъзи в зелената гама













# 53
  • Мнения: 2 015
Скрит текст:
Ще разкажа 3 случки случили се в едно и също семейство, не съм сигурна дали преди няколко години не съм разказвала първата, че тя най-ме потресе.
Моя приятелка отказваше да се оперира от наскоро открит сериозен проблем, докато синът и 20 годишен, който имаше хроничен проблем с апандисит не се оперира първи и тя да си го види как се прибира и възстановява вкъщи.
Оперира се момчето и се прибра, а 2 дни по-късно тя влезе, преживя дълга 6 часова операция, след 2-3 дни вече беше по-добре и т.н... Но докато е в болницата момчето получи усложнения вкъщи, спешна втора операция, която показа истинската причина за състоянието му - рак. Имайки предвид и нейната собствена диагноза, лекарите нарекоха заболяването семейна полипоза. Момчето живя само 5 месеца. В нощта в която умирал в раковата болница, изгарящ от температура и бълнуване, в един момент сякаш дошъл на себе си, бил напълно адекватен, искал да говори за смъртта, преди това се страхувал и казвал че не иска да умира, имал надежда че ще се оправи... Тази вечер се усмихвал на някого в долния край на леглото, надигнал се и протегнал ръце към двата края на леглото. Приятелката ми го питала какво има там, а той казал че е дошъл дядо му с брат  му. Помислила че отново бълнува, но казал че брат му вече е на 17 и заедно с дядо им е дошъл да го посрещне. Момчето имаше сестра, която по-това време беше на 14  и беше родена от третата бременност на майка им. Втората била неуспешна, абортирала момченце в четвъртия месец, когато първият и син бил на 3 годинки и нито е чувал нещо нито въобще е знаел за това, защото по това време го гледала баба му в друг град и вкъщи не били говорили повече за случилото се. Описал и дядо си, който е умрял при злополука в в годината след раждането му. Казал неща които не е имало как да знае. Не мога да намеря точната дума да опиша състоянието на приятелката ми когато повече от месец след погребението ни разказваше това. Може би омиротворена, вярваща, сигурна че има нещо там...Ние хората които я познавахме като че ли избягвахме да я виждаме, не знаехме какво да кажем, защото тя винаги завършваше разказа за видяното от нея във въпросната нощ, с думите че очаква собствената си смърт с нетърпение и че вярва че синовете и я чакат някъде там. След погребението тя повече не заплака, правеше всичко каквото се прави, спазваше ритуалите, но не плачеше. Помня и думите и за персонала, една сестра и казала че там много странни неща са чували и виждали от пациенти.
Втори случай. Дъщеря и, по това време на 14 една сутрин спяла когато  от кухнята я събудил силен шум- от отваряне и затваряне на шкафове. Отишла като мислела че е майка и. Да, но вкъщи нямало никой, шкафовете не се отваряли и затваряли пред нея, но вътре се чувало шум, като от дрънчене на съдове. Чекмеджето с приборите също се "обаждало" Изхвърчала с писъци откъщи. После направиха голямо раздаване на храна, въпреки че 40-те дни не били минали. Момчето си замина гладно не яло близо месец до деня на смъртта си... Това нещо се повторило още 2-3 пъти и пак и пак раздаваха докато нещата престанаха.
Трети случай. Въпросната приятелка почина след като 2 години се молеше това да се случи по-бързо. Каза че там я чакат и знае какво е видяла онази нощ, каза че даже не може да го опише с думи- все едно наистина е имало някого там, само дето не се виждал. От майка и, която беше край нея последните месеци от живота и, знаем че в последния си час също е притихнала, седнала в леглото и посегнала напред, сякаш за да погали някого, усмихвала се и повтаряла той е тук, тука са, ето ги не ги ли виждате. Преди това месеци е била в делириум, буйствала е, не е познавала близките си, но в деня на смъртта си е дошла на себе си, поискала да махне пижамата, да и направят прическа и да и облекат хубави дрехи, искала пак да стане хубава и все гледала към вратата и към прозореца, казвала че не знае откъде ще влязат... Така казваше майка и. Не знам дали е игра на мозъка или наистина...звучи хем зловещо, хем някак омиротворяващо.

Мисля че просто не сте виждали на какво се казва качествен гоблен. Въпросните които имате и аз не бих ги сложила вкъщи. Но ако са произлезли из под ръцете на майки, баби, скъпи хора, не бих се разделила с тях, просто ще ги сгъна и прибера в някой шкаф. Така пазя едни дантели от баба ми с които навремето са обшивали краищата на чаршафите. Никога никъде няма да ги сложа, но и никога няма да ги изхвърля, там в метрите работа през  годините, докато са растели малко по малко, баба ми е оставила част от себе си .
Този с котето е мой:
Скрит текст:



Не е вярно че не се вписват в съвременен интериор. Всичко е до модел и качество. Има репродукции на Моне, Мане, Дега, Реноар,  както класици и сюрреалисти. За всеки вкус.


Сребърните вази не са от сребърни конци, а от всички нюанси на бяло, сиво, лилаво розово, двойни конци вдянати с по един цвят от едно и друг от друго за плавни преходи.






Фентъзи в зелената гама














Гоблените наистина са прелестни. Невероятно добре изпълнени. Вазата на букета рози ще зазвънти, толкова е кристален видът.
Как се казва огромният гоблен на стената?
Познах само картината на Шишкин *Сосновый бор. Мачтовый лес в Вятской губернии*.                                           Имате великолепен интериор!

# 54
  • Sofia
  • Мнения: 16 959
Такива гоблени не съм виждала,уникални са,прелест Flushed

# 55
  • Мнения: 34 120
Прекрасни гоблени Heart Eyes

# 56
  • Мнения: 838
Скрит текст:
Здравейте всички! Много късно намерих тази тема, сега има да чета назад, както се чете роман😉
Имам три интересни неща за разказване, но не са се случили с мен, а с моя род. Но ще ги разкажа в поредни постове, за да не стане цял ферман.
Първата случка е с дядо ми, баща на моята майка, но когато се е случила въпросната история, тя още не е била родена. Тогава двамата с баба ми са били младоженци на няколко месеца. Та ходил дядо ми до едно съседно село, по работа при едни роднини там. Позакъснял на връщане, и когато стигнал вече нашето село, минал покрай едно баирче, на което имаше много стар каменен кръст, за който никой не можеше да разкаже откога е там и по каква причина. Та, на минаване там, от храстите покрай пътя изскочило нещо, както той разказваше после, на вид като черна торба, и му скочило на врата... Дядо ми казваше, че това било плътеник - така наричаха хората от моето село таласъмите. Казваше, че нещото го обхванало с ръце, и почнало да го рита по гърба да тича. Ръцете му били, както казваше дядо ми, тънки и влакнАти - означава, че имали вълнесто окосмяване. Дядо ми тичал до нашия двор, където нещото паднало от гърба му и изчезнало. Както казваше той, ако къщата ни е била по-далече, е щял да умре, защото нещото така силно било вкопчило ръцете си, че го душило. Като влязъл в къщата, дядо ми се строполил на земята в безсъзнание. После една седмица толкова тежко боледувал, че хората казвали, че няма да оцелее. Баба ми тогава довела една стара циганка от друго село, която му приготвила муска, и казала никога да не я сваля. Когато почина обаче, по съвет на попа я свалихме и изгорихме.
Тази случка се е случила в лятото преди Втората Световна.

А за тези здравичките чували ли сте, някой бил ли е в това село?https://www.btv.bg/video/shows/karbovski-vtori-plan/video/proekt … erie-1-chast.html
Много интересно,благодаря!
Как се казваше другото село в което нощем се чуваха сватбарите? Назад в темите,някой беше писал,че ще ходи там с преспиване.Дали отиде или не и какво чу,нищо повече не писа.

# 57
  • Карлово
  • Мнения: 3 120
И от тогава все гледам към вратата от страх.
Сложи си огледало, в което да виждаш вратата, когато си с гръб към нея, ще си по-спокойна.

Тя има куче и две котки, достатъчен индикатор за ненадейно присъствие. Просто да се освободи от страха от гости от другата реалност./как пък наредих три пъти от/.
Довършено- недовършено жилище, щом вече се пребивава там, то наистина трябва допитване до свещеник може ли да се направи ритуал за освобождаване от невидими присъствия. За лично успокоение, а не че нещо ще и направят.

Човек има атавистичен страх от това, което е зад гърба му. Затова е хубаво да вижда какво става. Това не е мое хрумване има доста публикации по въпроса.

# 58
  • Мнения: 27
Здравейте. Тук съм писала само един път, тъй като (слава Богу) на мен странни неща не ми се случват. Вчера бях на помен на калеко ми и там двете ми лели разказаха няколко странни случки.
Преди години, когато леля ми е била малка, заедно с дядо /Бог да го прости/ са били при една съседка да помагат за низане на тютюн. Едно време са се събирали всяка вечер в различна къща и са си помагали. Приключили към полунощ и тъкмо се канели да си разотиват по къщите и изведнъж всички капаци на прозорците и вратата започнали да се затварят и отварят, сякаш духа силен вятър. Леля ми се изплашила, защото си помислила, че има буря, но дядо и казал: “Тихо, дошли са сватбари в селото!” и онази нощ всички са спали там. Никой не посмял да излезе до разсъмване.

По-късно ще се включа да разкажа още две случки от същото село. То е в гората над Белинташ и там са се случвали доста странни неща.

# 59
  • Мнения: 2 015
Скрит текст:
Здравейте. Тук съм писала само един път, тъй като (слава Богу) на мен странни неща не ми се случват. Вчера бях на помен на калеко ми и там двете ми лели разказаха няколко странни случки.
Преди години, когато леля ми е била малка, заедно с дядо /Бог да го прости/ са били при една съседка да помагат за низане на тютюн. Едно време са се събирали всяка вечер в различна къща и са си помагали. Приключили към полунощ и тъкмо се канели да си разотиват по къщите и изведнъж всички капаци на прозорците и вратата започнали да се затварят и отварят, сякаш духа силен вятър. Леля ми се изплашила, защото си помислила, че има буря, но дядо и казал: “Тихо, дошли са сватбари в селото!” и онази нощ всички са спали там. Никой не посмял да излезе до разсъмване.

По-късно ще се включа да разкажа още две случки от същото село. То е в гората над Белинташ и там са се случвали доста странни неща.
Не знам в какво състояние ме улучи, но го прочетох  и настръхнах от главата до петите. Направо ток ми мина сякаш.

Общи условия

Активация на акаунт