Случи ми се нещо странно XXII

Аз съм дърто магаре и тази история е от комунизма - тогава гладни нямаше , а и такива истории не се разказваха ... само тихо-мълком и може би затова съм я запомнила. Не знам колко е достоверна:) Между другото съм чувала за подобни истории с почукване по вратата или звънеца скоро след смъртта на близък

Аз го знам, че си оставя за Богородица да вечеря.
Но като нищо моето да е християнското надграждане на езическото вярване.

Мъртвите хора нямат нужда от храна, вода и дрехи. Те нямат нужда от нищо. Аз сериозно бих се притеснила за по- горната случка и то не от гладни духове, а от това, че някой ми е влизал в жилището и е бил толкова спокоен, че даже е ял.

Ох, не знам.
Вие ако чуете ръчкане в ключалката бихте ли отворили? И да няма никой? Брр.
Иначе имам и случай със звънене на звънеца, писала съм преди години, но реших, че нещо е запецнала техниката.
Тогава живеехме на квартира в двуетажно блокче на втори етаж, под мен живееха майка и син с деменции. Към 8 сутринта се звънна, отворих веднага, нямаше никой пред вратата.
Надникнах през терасата да не би някой да звъни отдолу от звънеца- нямаше никой. Беше навалял много сняг тогава и нямаше и абсолютно никакви стъпки в снега.

Те хубаво мъртвите  нямат нужда от храна и дрехи, но много истории съм чувала да се появяват в сънища и да молят за нещо.
Лично при мен и дядо и татко си отидоха гладни и в началото много ги сънувах, особено дядо, че им се яде еди- какво. И последно по повода да разкажа.
След дядо почина съсед. Сънувам ги двамата, седнали на маса в родната ми къща и чакат обяда. Него ден нашите слагаха за една или две години от кончината на дядо. Сънувам ги аз и им нося препълнени чинии с печено агнешко с картофи. Тъкмо съм пред масата, спънах се и разпилях всичко, а те останаха гладни, милите.
Разказвам вечерта на майка за съня, и се оказа, че основното е било точно агнешко, което не би ми хрумнало, а и не знаех, март месец- агнешко. Друг път съм го сънувала да иска супа от тиквички. Аз такова нещо в нас не съм яла и не се е готвило. Понеже не живея отдавна в родната си къща,  баба често готвела последните години точно супа от тиквички за дядо- това пък грам не съм го знаела, ама ей на, в съня ми такава супа искаше.
И така.

Според мен, ако се прави нещо за помен на мъртвите, то е за успокоение на живите. Ако това ви носи покой в душата, подайте. Аз също подавам, дето се вика, за Бог да прости, по задушници. Но добре, че е майка ми, че ги знае кога са. Не вярвам, че подавайки храна, храним мъртвите, а не живите. Те и хората са го казали - яж, пий и си носи новите дрехи докато си жив, това ще ти остане.
Имам си други теории за след смъртта. По ми е удобно да се надявам на тях Иначе никой не знае със сигурност, защото и никой не се е върнал от " там", за да разкаже.

По въпроса с крадците, у нас също бяха влезли на обяд, толкова изкусно си отключиха, че даже си и заключиха след себе си. Беше през лятната ваканция, аз бях легнала да подремна след плаж, майка ми и баща ми бяха в другата стая. Вратата на хола ни (където бях легнала) е с 3 парчета матирано стъкло, точно срещу външната врата.
Чух как някой се мъчи да отключи, реших че е дядо ми, който редовно бъркаше ключовете за външната и вътрешна врата...
Обаче след това видях как чифт очевидно чужди крака, облечени в шорти до коленете и доста здрави прасци застават зад вратата и леко и внимателно натискат дръжката да отворят вратата...
В объркването си извиках "Какво става??" което явно ги стресна, защото сигурно са очаквали да няма никого.
Веднага след това се обърна и излезе, аз хукнах и се развиках, смятайте само докато отида до външната врата вече бяха успели да ЗАКЛЮЧАТ обратно, така и не разбрахме как....

Веднага се обадихме на полицията, аз излязох на балкона и видях само как същите тези крака с много небрежна походка се отдалечават от входа и завиват зад блока, така и не успях да видя друго, освен част от гърба и друг човек, който вървеше още по-напред.
Когато дойде разследващия полицай да вземе показания, каза че има няколко ограбени апартамента наоколо в съседните блокове, пак посред бял ден.

А това за трапезата и гладните починали и аз го намирах за нелепо, в крайна сметка на душата нали уж не ѝ трябват никакви материални принадлежности.
Обаче после доста пъти се случваха събития, които ме накараха да се замисля, че вероятно има нещо.
Последен пример е как бях сънувала любимата ми баба да ми казва, че ѝ се е дояло заешко и ходи боса, защото не може да си намери чехлите.
На никого не съм разказала, но след няколко дена пациент на татко му донесе заешко месо, а майка ми купила 2 чифта нови чехли, които като минавала покрай витрината на магазин видяла и изведнъж почувствала порив да ги купи, въпреки че вкъщи имаме предостатъчно и не са ни трябвали.
Сготвихме заешкото и раздадохме за душата на баба, заедно с чехлите.
Забелязала съм също, че като започна да чувствам особено наситена енергия вкъщи и странно обостряне на емоциите, без да има конкретни причини, или започна да изтървам храна, да разливам кафе и др. напитки докато наливам - все се оказва, че на следващия или същия ден е някаква задушница.

На Бъдни вечер и аз знам, че се оставя трапезата за Богородица, но може в различните краища на страната да има различни вярвания. Това със Задушниците и храната го има май само в православието - даже скоро имаше едни статии в английски вестници, че българите си правят пикници в гробищата Аз мисля, че на душата не и трябва нищо и ние само си се успокояваме така. Или поне се надявам. Иначе когато татко почина все разсипвах кафе- то не че не съм си смотана, ама тогава особено много, а той обичаше кафе и цигари:)

На всички още от деца ни е обяснявано това с носенето на храна на гробища и раздаването по задушница, затова според мен свързваме разни сънища и разсипани храни и напитки с близките ни, които са починали и случайно са обичали точно това, което сме изтървали. Но това си е моето мнение. Наистина в други религии го няма това с храната. Специално съм се заглеждала по филмите, че отиват на гробищата и носят само цветя, нищо друго, без храна, без вода и вино. Разбира се, това че го има само в нашата вяра не означава, че абсолютно сигурно не е истина.
Станах по-скептична на тази тема когато започна да ми се проявява здравословен проблем, водещ до често изпускане на неща, които държа с ръцете си. Има дни, в които постоянно нещо разливам, разсипвам , чупя и т.н. Значи точно в тези дни всичките ми починали близки са слезли накуп да ми искат нещо ли? Не, че понякога по стар навик не се замислям "Абе баба обичаше това, наближава годишнина от смъртта й", но все по-рядко ми се случва.

Напротив, не е само в нашата вяра. Всички го правят, само че под друга форма и по друго време.
Принципно след погребение се събират в дома на починалия, където носят храна и се гощават в негова чест.
Обикновено периодично се прави същото - на рожден ден или на годишнина от смъртта.

Според мене това раздаване е да си спомнят за покойника. Както казваше баба да се помене.

Много излязохме от темата.

Добро утро, станах преди 2ч някъде. От тогава се опитвам да си обясня нещо.
Синковеца вчера разля вода на спалнята ни и затова с мм спахме на дивана в хола. Той стана в 6ч и тръгна за работа. Аз когато станах децата спяха. Тръгнах да се обличям че имам онлайн курсове и бам... Вратата на стаята заключена отвътре 😱😱😱 Нямаме резервни ключове, а и той се вижда от вътрешната страна. Още повече че децата са малки и ключовете ни стоят отгоре на касата за да не се заключат. Мъжо не вдигна, има пауза към 12.30 сигурно чак тогава ще звънне... Не мога да си го обясня как ще стане..  Страх ме хвана.  😱😱 На 3ти етаж сме, външна намеса изключвам

Да не е заяла нещо ? Преди години имах разправии с една такава врата. Все отключена седеше, но от време на време нещо заяждаше ли,какво, не знам и аз, но трябваше по- специфично да се натисне дръжката, че да се отвори. Прави някакви опити, може и да успееш

Веднъж и вкъщи заварихме заключена вратата на спалнята, прибирайки се от разходка. Още по-странно, като се има предвид, че дори нямаме ключ за тази врата и никога не сме я заключвали. Викахме ключар да я отвори, каза, че се е скъсала някаква пружинка и езичето се е отпуснало.

Езичето се вижда и ключа се вижда от вътрешната страна. От старите клчалки с големите ключове е.  Ще изчакам мм и ще видим какво ще правим. За тия 7г никога не се е случвало до сега. Дори сама да е заяла ми е чудно защо ключа е на вратата 😱 Сега седя по пижама, бях много смешна на курса с още 13 човека. Трябваше да излизам след час, нито имам какво да облека, нито мога да си взема чантата с документите от стаята 😭😭😭

Ние имаме такива брави. Особено неприятна е тази на пътната врата. Сменяли сме много брави, но или с ключа има проблем или езикът този с който се заключва, не горния, който само с дръжките се отваря, не се прибира напълно. Абе голяма борба е всяко влизане в двора ни. Та натискам с рамо, вратата се отваря с тясък и влетявам вътре.