Инвитро с донорски яйцеклетки в Биотекском, Киев - тема 2

Моля пуснете нова тема.

Здравейте, момичета! Дойде и моят ред да се похваля.
С голяма радост ви споделям, че на 1 юни се роди нашето дългоочаквано съкровище,
нашата дъщеричка, с планово секцио в 38 г.с. Имах лека бременност, въпреки възрастта.
Тръгвайки за първичен преглед към Киев, за пръв път с лекота ни се получаваха нещата,
всичко ни спореше, много щастливо си прекарахме там, при всичките ни посещения.
От сърце благодарим на д-р Игнатиева , на целия екип на Биотекском, на двете Виктории,
затова че сбъднаха мечтата ни, както и за прекрасното отношение,
което направи така приятно пребиваването ни там!
Желая на всички момичета, които се борят за детенце, да сбъднат скоро мечтата си!
Със сигурност, ако има все още момичета, които се колебаят в избора си на клиника,
мога смело да кажа, че сте на правилното място!
Raya1978, здравей!
Съвет не мога да ти дам, но мога да ти кажа моето мнение по въпроса.
Аз започнах опитите на 43 г. Нямах почти никакъв шанс с моя яйцеклетка,
но бях длъжна да опитам все пак. В БГ не сметнах за необходимо да си губя времето,
затова отидохме направо в Истанбул. Само хубави неща мога да кажа за турците,
клиниките са на ниво, обслужването, стараят се много хората, но все пак никой не може
да поправи непоправимото! Единствено съжалявам, че загубих повечко време.
Ако можех да върна времето назад, бих се ориентирала по-бързичко към ДЯ!
Бих пропуснала и чехите, които се водят с висока успеваемост с ДЯ,
но ни загубиха времето и са гола вода според мен!
Нормално е първоначално човек да има резерви към ДЯ, аз също съм имала, но повярвай ми,
когато забременееш и почувстваш малкото човече да се движи в теб, това вече няма никакво значение!
Какво значение има чия е яйцеклетката? Аз лично не правя никаква разлика, нито я мисля въобще!
Ще имаш достатъчно за какво да мислиш и да се притесняваш по време на бременността,
че да мислиш и за някаква си яйцеклетка! Дали е с наша, дали е с донорска, пътят, който изминаваме,
е един и същ, ние зачеваме, ние износваме, ние раждаме, къде е разликата? Аз лично не я чувствам!
Детето си е мое, аз обичам детенцето, това че съм използвала малко донорски материал,
не може да промени нито чувствата ми, нито факта, че аз съм дала живот на това дете, което е по-важното!
А що се отнася до близките, моите най-близки хора, за съжаление, не са между живите,
но знам, че щяха да ме подкрепят на 100%! Моята майка винаги е казвала,
че важното е да отгледам едно дете, няма значение дори и да е осиновено!
Аз не съм толкова себична и не смятам, че на всяка цена детето трябва да носи моите гени,
че родът ми ще се затрие едва ли не, никой не е толкова съвършен все пак!
Благодарна съм на Бог, че ме дари с това ангелче! За миг не съжалявам, че не съм успяла с моя яйцеклетка!
Станало е така, както е трябвало да стане! Но всички тези чувства се осъзнават на по-късен етап,
разбира се, аз споделям моите чувства и гледна точка, а всички хора са различни,
затова казах, че съвет не мога да дам, мога само да споделя моя опит!
Късмет, каквото и да решиш! Стискам силно палци!

Здравейте.
А  за сравнение с България . разликата колко е голяма... Имам предвид донорски яицеклитки .които се достигат