Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 ян. 2020, 14:53 ч.

Не се обичам

  • 4 080
  • 110
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 327
Според мен, проблемът не е как се оценяваш, или че се подценяваш. Това, което пишеш - че си управител, развиваш се, ще станеш сомелиер - това ми звучи вдъхновяващо. Мога да си се представя на твое място, и бих се харесвала много. Фактът, че точно като си по-пищна, си по-привлекателна, според мен означава, че мерилото ти за слаба и дебела е по някакви изкривени стандарти и че дае и в "дебелите" периоди всъщност не си наистина дебела.

На много хора като малки са им се подигравали, и родителите не са ги подкрепяли по правилния начин.
Проблемът е в отношенията ти с приятелите и гаджетата. Явно вкарваш някакъв сбъркан модел. Дали не можеш без предубеждения да се отвориш към мъже, които не са ти от обичайния кръг на харесване, а да са примерно по-скромни, отдадени на работата  и затова няма да се очаква да са донжуани? И въобще, щом с харесвана, да поизлизаш на повече срещи, за да си разчупиш малко стереотипа, който най-вероятно е погрешен?

# 16
  • Мнения: 341
Нещо от моя опит, първо разбери какво наистина ТИ искаш от живота, защото сега си се фиксирала да покриваш някакви стереотипи. Да имаш мъж който те обича, да си хубава, да имаш приятели и подобни. И дотолкова си се фиксирала в това, че даже това да заобичаш себе си го искаш, защото те е страх, че иначе мъж няма да те обича. Започни от баланса в живота си, от едната страна  на люлката си ти, САМА, от другата са мъжа до теб, кариерата ти, родителите ти, приятелите ти и всички, които имат значение за теб. Ако ти станеш от люлката, те всички от другата страна ще паднат. Но ако някой от тях излезе от живота ти, люлката за теб само леко ще се наклони. Затова живей така както на ТЕБ ти харесва, не както околните са ти набивали в главата, че трябва да ти харесва.

# 17
  • София
  • Мнения: 20 791
Нека не обвиняваме за всичко родителите.
Всички те подкрепят децата си колкото могат и на колкото са учени.
Децата, обаче, се раждат с характер.  Някои са оптимисти, а други-песимисти.
Две деца, еднакво възпитавани и подкрепяни, може да израснат като коренно различни личности.
Единият да се събужда с усмивка и любов към себе си и света, а другият-навъсен, необичащ нито себе си, нито другите.

# 18
  • Мнения: 1 499
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.
Единственият човек, за който е редно ти да си на първо място си ти!
Това да искаш да си на първо място за един мъж е хъм наивно, принцеско-кифленско.

# 19
  • Мнения: 2 593
Донякъде се разпознах в авторката. Проблема е сбъркана психика и грешни настройки. Само тя може да си оправи мисленето.
Минала съм през тегло и външен вид, през неуспешни връзки, проблеми с мъжете, ревност.


Теглото:
То няма значение. Аз съм с поднормено и коментарите за ядене, имам глисти, злобна съм и не дебелея - отдавна се забавлявам с тях. Имам приятелки и колежки, дебели заради здравословни проблеми. Весели хора са и се шегуват на тази тема.

За мъжете:
По - добре сама отколкото зле придружена. Понякога се нуждая от мъж, не само за секс. Нямам и се оправям сама.

Ревността:
Едно от най - отровните чувства, демон, капан. Изпитвала съм го рядко и с дресировка съм го преодоляла.
Няма смисъл от ревност, безмислена е, погубва този, който я изпитва, замъглява мозъка и съзнанието. Няма как 24 часа да бъда до г*за  на любимия. Ако иска, до магазина ще отиде и пак ще ... комшийката. Всичко зависи от неговото мислене. Аз се обичам достатъчно за да не се правя с мисли за изневяра при всяко ходене до магазина.


Нямам пари за психолог, всичко е в моите ръце. Не искам и хапчета.
Намерих решението за мен - тръгнах да сбъдвам стара мечта. Всеки ден е тръпка, всеки ден непознати ми помагат с думи или не ме разбират. Сега си търся нова мечта.

Това е от моя опит без да твърдя, че съм права. Всичко е в главата, а тя най - трудно се ремонтира.

# 20
  • Мнения: 1 544
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.


Извинявай, моя пост беше в отговор на този над мен. Имах предвид, че все по-често срещам хора, така затънали в депресията и с черни мисли и без никакво усилие да си помогнат те самите, както и затворени за помощ отвън. Не съзнават как не хората бягат от тях, а те самите ги гонят с отровното си присъствие и изисквания. Наистина твоята работа е за психолог, но малко са добрите и финансовата страна не е за подценяване. Има други форми, най-малкото може да си доставяш малки лични радости, излизай с приятели, пътувай, намери си хоби. Просто не спирай да опитваш и недей постоянно да отричаш, че това е възможно - да заобичаш себе си.  Постави си цел. Никой не е по-специален и по-ценен от друг, защото има слаби крака, нито е по-щастлив заради това.  В крайна сметка главния смисъл на всичко, което правим е да бъдем щастливи, нали?! А сме щастливи, когато се самоусъвършенстваме, не само телесно, професионално и сексуално, а като надграждаме и душевни прозрения и се себеопознаваме. И когато изживяваме с радост даденото ни, успяваме да бъдем адекватни в точния момент и не го пропускаме. Защото често в търсенето и чакането на съвършенството, изпускаме толкова прекрасни моменти, възможности, хора. Познавам хора, които са нещастни, защото не се вписват в общоприетите стандарти за красота и не са харесване от целия свят. Редуцирай си очакванията, трябва ли ти всичко това, което очакваш от другите?  Имам чувството, че очакваш масово одобрение от всички, за да се почувстваш значима,  А истината е другаде - ти си значима и ти трябва да го заявиш пред тях,
 а като си се свила в себе си, излъчваш неувереност, плахост, негативизъм може би.   Много философски се изразих, но се надявам да вникнеш в смисъла .

# 21
  • Мнения: 58
Не се обичаш защото си се фокусирала върху външния си вид. Търсиш ли недостатъци по тялото си, ще ги откриеш.
Да се обичаш означава да се приемеш такава, каквато си. Да бъдеш себе си и да осъзнаеш, че ти не си тялото си. Да не ти е нужно чуждото одобрение за да се чувстваш добре. А критиката да не може да те засегне... Не ти трябват похвали, те просто галят егото, а то те отдалечава от любовта, която търсиш в себе си.
И никога не се бори за вниманието на мъж- това е груба грешка. И именно така показваш, че не се обичаш, съответно се принизяваш в неговите очи. Уважавай се сама за да те уважават и другите. И се научи да се обичаш за да можеш да изпитваш истинска любов и към другите... и в крайна сметка да създадеш пълноценна и здравословна връзка.
Привлекателната жена (или мъж) не толкова се вижда, колкото се усеща. Не гради самочувствието си върху външния си вид.
Искренно ти благодаря! Замисли ме доста с мнението си.

# 22
  • Мнения: 714
"И мисля,че няма да намеря мъж,който да ме обича истински,ако аз самата не се обичам и харесвам."
Точно в това се крие разковничето. Трябва да се успокоиш и на първо място да намериш себе си. След това правилния човек ще дойде.
Поне при мен беше така. Неоценявана от предишни партньори, вечно в противоречие със себе си, никога не съм се харесвала точно поради факта, че всички са ме обиждали и са ми казвали дебела си и т.н. И след последната ми такава токсична връзка си казах, че това не може да продължава и аз трябва да започна да обичам себе си на първо място. И година след това се намери човек, който и до днес след 6г ме обича с всички недостатъци и несъвършенства.
И аз в момента съм в борба с килограми отново, но съм подкрепяна в борбата, а не критикувана.
Така че опитай се да откриеш себе си. Ти сама най- добре може да го направиш. Запълвай времето си. Излизай, разхождай се, чети, спортувай..

# 23
  • Мнения: 58
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.


Извинявай, моя пост беше в отговор на този над мен. Имах предвид, че все по-често срещам хора, така затънали в депресията и с черни мисли и без никакво усилие да си помогнат те самите, както и затворени за помощ отвън. Не съзнават как не хората бягат от тях, а те самите ги гонят с отровното си присъствие и изисквания. Наистина твоята работа е за психолог, но малко са добрите и финансовата страна не е за подценяване. Има други форми, най-малкото може да си доставяш малки лични радости, излизай с приятели, пътувай, намери си хоби. Просто не спирай да опитваш и недей постоянно да отричаш, че това е възможно - да заобичаш себе си.  Постави си цел. Никой не е по-специален и по-ценен от друг, защото има слаби крака, нито е по-щастлив заради това.  В крайна сметка главния смисъл на всичко, което правим е да бъдем щастливи, нали?! А сме щастливи, когато се самоусъвършенстваме, не само телесно, професионално и сексуално, а като надграждаме и душевни прозрения и се себеопознаваме. И когато изживяваме с радост даденото ни, успяваме да бъдем адекватни в точния момент и не го пропускаме. Защото често в търсенето и чакането на съвършенството, изпускаме толкова прекрасни моменти, възможности, хора. Познавам хора, които са нещастни, защото не се вписват в общоприетите стандарти за красота и не са харесване от целия свят. Редуцирай си очакванията, трябва ли ти всичко това, което очакваш от другите?  Имам чувството, че очакваш масово одобрение от всички, за да се почувстваш значима,  А истината е другаде - ти си значима и ти трябва да го заявиш пред тях,
 а като си се свила в себе си, излъчваш неувереност, плахост, негативизъм може би.   Много философски се изразих, но се надявам да вникнеш в смисъла .
Това с чакането на "съвършенството" ми е много познато. Винаги съм чакала да сваля някое кило,да достигна определена визия и тогава ще почне хубавото и ще почна да живея. И когато този момент настъпи - нищо не се променя. Най-вероятно заради грешната ми нагласа. И въпреки че го знам,това не ми пречи да го изживявам отново и отново.
Благодаря за споделеното мнение!

# 24
  • София
  • Мнения: 12 296
Let.it.be, понеже съм 100% съгласна с поста на Сарания, няма да го повтарям, а ще кажа как се чувствам аз (вече съм на почти 53 г.):

Аз съм щастлива. В огледалото и на снимки никак не се харесвам, нищо не ми е красиво/съвършено. И какво от това, никак не ми пука. Установих, че и на хората, с които общувам, не им прави впечатление как изглеждам. Моника Белучи, която дели с Анджелина "короната" за най-красива жена, споделя, че след 15тата минута разговор, хората спират да виждат и започват да чуват Simple Smile. Разковничето е с какъв кръг хора общуваш - такива, които са се фиксирали в селфитата, надуените джунки и екстеншъни, или такива, които имат нещо в главата и го използват. Вторите си остават на равнище 14-годишни цял живот Simple Smile.

Ако си суетна, ще привличаш суетни. Ако си кисела, ще привличаш кисели. Ако си жизнена, засмяна, енергична, ще привличаш подобни хора към себе си.  Казват му "силата на ентусиазма". Няма нужда да се сравняваш, винаги ще има и по-красиви, и по-умни, и какво от това, животът е хубав в неговото разнообразие.

Вероятно и аз някога съм била ревнива, но вече не помня...Бившият ми мъж беше патологично ревнив и това завинаги изкорени в мен всякаква "идея" за ревност и съмнения. Ако някой ме напусне, значи не сме били един за друг, прав му път, на мен ми е по-добре без отровни отношения в ежедневието.

Както Елора написа, свлянето на килограми е полезно заради твоето здраве и за нищо друго.

# 25
  • София
  • Мнения: 7 758
На 28 съм и ми тежи,че не мога да се заобичам. Че не мога да заменя критиките към себе си с похвали.
Ти се обичаш. Просто има различни проявления на обичта и ти се отнасяш към себе си така, както са те научили хората, които са те обичали. Така обичаш и другите. Проблемът е, че не се приемаш. Човек се научава след пубертета не да се одобрява напълно, не да се харесва, а да се приема. Всеки има недостатъци, всеки нещо не си харесва, а повечето хора не са топ модели, та са и несъвършени като цяло по отношение на външния вид. Това се отнася и за всичко останало. И колкото и да се самохипнотизираш  с "обичам се, харесвам се" това няма да помогне, защото няма нищо общо. Концентрирай усилията си в това да се приемеш, да приемеш и другите. Светът и хората в него са несъвършени и ти не правиш изключение. Любовта не е съревнование, тя е ирационална и не подбира обектите си по качества, не можеш да я заслужиш. Като разбереш това ще намалиш и ревността към жените, които вероятно заслужават повече мъжете, с които си.
Извън това няма особен смисъл да дълбаеш и да се самоанализираш, а и самосъжаляваш, още по-малко има смисъл да виниш родителите си. Те толкова са могли. Констатирала си какво не е било ок, но ръчкането в миналото не се прави с цел човек да обвинява и да се самосъжалява. От прочетеното виждам, че правиш точно това все едно си на 15, а не на 28. Порасни. Поеми отговорност за това, което си и ще решиш проблемите си до онази степен, в която няма да болят. Иначе проблеми си има всеки. Имаш и ще имаш и ти. Пожелавам ти късмет, защото често това да срещнеш подходящ мъж си е чист късмет. Ще намериш някой също несъвършен, с когото да имаш спокойствието и свободата да си несъвършена. Това е любовта.

# 26
  • Мнения: 16 115
Скрит текст:
Не съм депресирана ! Работя (управител съм на заведение) , спортувам, уча за сомелиер. Не спирам,не си давам време да се депресирам. Тежи ми самотата - имам много контакти с хора,но така и не стигам до приятелства. До скоро имах и човек до себе си,за който отново не бях на първо място. Реших,че за мен е нездравословно да позволявам вече отношение,което не ме устройва.
Спрях с психолога,защото някак си не виждах достатъчно ползи.
Просто незнам как да се почувствам добре със себе си. Някак имам усещането,че просто искам да избягам от себе си.


Извинявай, моя пост беше в отговор на този над мен. Имах предвид, че все по-често срещам хора, така затънали в депресията и с черни мисли и без никакво усилие да си помогнат те самите, както и затворени за помощ отвън. Не съзнават как не хората бягат от тях, а те самите ги гонят с отровното си присъствие и изисквания. Наистина твоята работа е за психолог, но малко са добрите и финансовата страна не е за подценяване. Има други форми, най-малкото може да си доставяш малки лични радости, излизай с приятели, пътувай, намери си хоби. Просто не спирай да опитваш и недей постоянно да отричаш, че това е възможно - да заобичаш себе си.  Постави си цел. Никой не е по-специален и по-ценен от друг, защото има слаби крака, нито е по-щастлив заради това.  В крайна сметка главния смисъл на всичко, което правим е да бъдем щастливи, нали?! А сме щастливи, когато се самоусъвършенстваме, не само телесно, професионално и сексуално, а като надграждаме и душевни прозрения и се себеопознаваме. И когато изживяваме с радост даденото ни, успяваме да бъдем адекватни в точния момент и не го пропускаме. Защото често в търсенето и чакането на съвършенството, изпускаме толкова прекрасни моменти, възможности, хора. Познавам хора, които са нещастни, защото не се вписват в общоприетите стандарти за красота и не са харесване от целия свят. Редуцирай си очакванията, трябва ли ти всичко това, което очакваш от другите?  Имам чувството, че очакваш масово одобрение от всички, за да се почувстваш значима,  А истината е другаде - ти си значима и ти трябва да го заявиш пред тях,
 а като си се свила в себе си, излъчваш неувереност, плахост, негативизъм може би.   Много философски се изразих, но се надявам да вникнеш в смисъла .
Това с чакането на "съвършенството" ми е много познато. Винаги съм чакала да сваля някое кило,да достигна определена визия и тогава ще почне хубавото и ще почна да живея. И когато този момент настъпи - нищо не се променя. Най-вероятно заради грешната ми нагласа.
Скрит текст:
И въпреки че го знам,това не ми пречи да го изживявам отново и отново.
Благодаря за споделеното мнение!
Това ми напомни сцена от един филм....жена отива на среща с психолог преди пластична операция.Доколкото знам, в "белите държави" е задължително.Та, той я пита какво очаква да се промени след операцията.Тя отговаря:"Ами, очаквам само хубави неща...нови хора, мъже, преживявания, любов!".Психолога:"Даваш ли си сметка, че и след операцията ти ще си същия човек, със същата нагласа към света, към мъжете?Един нов бюст и лице няма да променят душата ти!".
Много ми напомняш за героинята...съжалявам, че не помня кой беше филма.
Първо, най-важно и единствено, опитай да се приемеш такава, каквато си.За природата, за света, за другите хора, ти си уникална, различна, единствена, неповторима.....и никакви кг или визия не могат да променят това.
Любовта няма много общо с външен вид.Да, има привличане, но то зависи основно от химията между двамата, а не кой как изглежда.Познавам две млади двойки, в които момичето е с доста наднормено тегло, не са били слаби никога.Е, мъжете им си ги обичат и глезят.
Ако мъж те "заобича" заради ниски кг/сини очи/дълги крака/голям бюст, бъди сигурна, че НЕ те обича.И не те заслужава.

# 27
  • Мнения: 544
Мисля, че проблема ти е решен, но отказваш да го видиш.
Постигнала си форма, която е добра, спортуваш, развиваш се, имаш си цели и си се фокусирала върху минали неща. Не можеш вечно да мъкнеш този товар, отпусни се.
Сигурна съм, че изглеждаш добре, но ако продължаваш да се концентрираш върху това, което НЯМАШ, вмество върху това, което ИМАШ..не те чака спокойствие (душевно ).
Съветът ми е да спреш да мислиш, че имаш проблем. Имаш тяло, здраво ли е ? Будиш ли се всяка сутрин ? Имаш ли мечти и цели в живота ? Ти си богата и така, не мисли, че външността променя това.
Дай си свобода и ще се заобичаш много по-бързо. Успех!

# 28
  • Мнения: 1 544
Като стана дума за съвършенството, да, в природата ни е да го търсим и искаме повече. Няма лошо в това, без него не би имало прогрес. Но по пътя към него колко пропускаме? Съвършенството няма параметри, слагайки го в рамки, ние го ограничаваме, както и ограничаваме себе си да го срещнем. Ако се приемеш, каквато си, отвориш душата си и се огледаш - може ТО да е много близо до теб.

# 29
  • Мнения: 176
Ако мъж те "заобича" заради ниски кг/сини очи/дълги крака/голям бюст, бъди сигурна, че НЕ те обича.И не те заслужава.

Той мъжа, няма да я заобича заради това, но това все неща, които привличат първоначалното мъжко внимание.

Любовта на мъжа към жената не е безусловна. Ако утре моята приятелка качи 2-3-4 кг, няма да има никакви драми. Аз пак ще я харесвавам, обичкам, ще ме привлича и т.н. Обаче, ако качи 40 кг 100% ще спре да ме привлича сексуално и от там ще тръгнат един куп други проблеми. И този принцип важи във всичко, не само в това как изглежда човек и колко тежи. Всяка крайност може да отблъсне партньора - прекаленно много работа, прекаленно вглабяване в телефон/телевизор, вманиачаване в новороденото отроче и т.н. Изобощо любовта в една връзка е въпрос на здравословен баланс, а не на крайности.

По същият начин е и връзката със себе си - човек приема, че има ограничени възможности и се стреми да постигне максимално със това, което му е дадено. Например, за себе си, аз не гоня перфектна визия, но съм си определил едни граници в които съм доволен - ако обиколката на ханша ми стане над 82 см - почвам да чистя мазнини, ако е под 78 см трябва да хапвам повече. Ако например миналия месец съм бил 79 см, а този съм 80 см .. няма проблем, аз пак съм си в здравословната граница и се възприем добре. Много е измамно, ако човек се гледа всеки ден в огледалото и се мъчи да си намира недостатъци - това  е изключително непродуктивно. Затова, аз съм си определил за себе си, едни 15 параметри, които следя всеки месец - записвам си ги и така. Създадох си този навик преди години и ако щете вярвайте спрях да боледувам. Изобщо при доктори ходя само за някави административни неща - медицинско за нова работа.

Според мен Let.it.be си се вглъбила прекаленно във външния си вид. Ако можеш адаптирай моя подход и се фокусирай върху други аспекти на живота.

Общи условия

Активация на акаунт