Имам въпрос към тези, които казват, че са разочаровани от неонатологията - какво по-точно очаквате от тях, че не сте доволни? Аз смятам, че щом нищо не казват значи всичко е наред. Аз лично съм доволна и от тях и от родилното, като цяло нямам оплаквания от никой. Относно момичетата, които ще раждат нормално и искат епидурална, според мен обсъдете с доктора, който сте си избрали, защото аз раждах при д-р Папазов и като получих по-голямо разкритие ми сложиха лидол, искам да ви кажа, че така ме замая обезболяващото, че си спях като след бутилка водка, събуждах се само на по-силните контракции, но се чувствах като в сън, много неусетно мина времето до раждането, даже си мислех как ще родя като толкова много ме успива😄
- Публикувана: 23 ян. 2020, 20:47 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2024, 12:10 ч.
Окръжна болница Варна - тема 9
Gabtiela_t, ще се опитам максимално изчерпателно да Ви обясня какво съм очаквала и от какво не съм доволна.
Ще започна с това, че не съм очаквала и не намирам за необходимо да ми показват как да сменям памперс, да кърмя, как да си държа или преобличам детето, както и да ми го пазят, докато се къпя или съм в тоалетната. Има, обаче жени, които имат такива нужди и потребности и не мисля, че трябва да им се тряска вратата, а поне да поговорят с тях.
Обаче!!! Да стане ясно около 10 сутринта, че дъщеря ми има тежка жълтеница, а те да я сложат на лампа чак в 18.30 и то след като съм ходила около 4 пъти да ги попитам ще я слагат ли, те ми казват, че "след 5 минути някой ще дойде да я вземе" и никой не идва часове наред не го намирам за нормално. Същия ден една от педиатърките им да ми обяви, че дъщеря ми има сърдечен проблем и трябва да бъде консултирана с кардиолог, а вечерта другата дежурна педеатърка да ми каже, че абсолютно нищо и няма. На следващата вечер в 23-24 часа отново първата спомената педиатърка да ме хване в отделението, докато храня дъщеря ми и да ми каже, че кардиологичния и проблем е много сериозен и веднага трябва да бъде прегледана от кардиолог, но такъв няма да дойде. На следващия ден да чакам четири часа друга, сричаща и говореща неразбираемо педиатърка да дойде и да ми каже, че лично началничката била преглеждала дъщеря ми и нищо и нямало, а по-късно пак да намине първата и да ми каже, че те тук кардиолог няма да извикат, но проблема е сериозен и аз веднага след като ни изпишат трябва да я заведа на лекар. За щастие на следващия ден ни изписаха и веднага заведохме детето на кардиолог, който се изсмя на простотиите, които ми бяха наговорили и установи, че дъщеря ми няма никакви сериозни кардиологични проблеми, но само аз си знам как ми минаваха дните в болницата, докато натрапчиво се опитваха да ме убедят в обратното.
Не е нормално всеки път, когато пожелаех да разговарям с лекар да ми се казва, че такъв вариант или няма или не се знае кога ще може. Не е нормално 10 току що родили жени да стоим по 40 минути пред отделението за да си нахраним, вземем или видим децата, да се тръшкат врати и да се отнасяш все едно ние нямаме право на информация за собствените си деца.
И в никакъв случай не твърдя, че всички в Неонатология са такива, аз самата също срещнах изключения, но са твърде малко за да променят впечатленията ми за отделението. Относно Родилно отделение съм писала и в предишните си постове - там отношението беше съвсем различно, човешко, любезно и адекватно.
Ще започна с това, че не съм очаквала и не намирам за необходимо да ми показват как да сменям памперс, да кърмя, как да си държа или преобличам детето, както и да ми го пазят, докато се къпя или съм в тоалетната. Има, обаче жени, които имат такива нужди и потребности и не мисля, че трябва да им се тряска вратата, а поне да поговорят с тях.
Обаче!!! Да стане ясно около 10 сутринта, че дъщеря ми има тежка жълтеница, а те да я сложат на лампа чак в 18.30 и то след като съм ходила около 4 пъти да ги попитам ще я слагат ли, те ми казват, че "след 5 минути някой ще дойде да я вземе" и никой не идва часове наред не го намирам за нормално. Същия ден една от педиатърките им да ми обяви, че дъщеря ми има сърдечен проблем и трябва да бъде консултирана с кардиолог, а вечерта другата дежурна педеатърка да ми каже, че абсолютно нищо и няма. На следващата вечер в 23-24 часа отново първата спомената педиатърка да ме хване в отделението, докато храня дъщеря ми и да ми каже, че кардиологичния и проблем е много сериозен и веднага трябва да бъде прегледана от кардиолог, но такъв няма да дойде. На следващия ден да чакам четири часа друга, сричаща и говореща неразбираемо педиатърка да дойде и да ми каже, че лично началничката била преглеждала дъщеря ми и нищо и нямало, а по-късно пак да намине първата и да ми каже, че те тук кардиолог няма да извикат, но проблема е сериозен и аз веднага след като ни изпишат трябва да я заведа на лекар. За щастие на следващия ден ни изписаха и веднага заведохме детето на кардиолог, който се изсмя на простотиите, които ми бяха наговорили и установи, че дъщеря ми няма никакви сериозни кардиологични проблеми, но само аз си знам как ми минаваха дните в болницата, докато натрапчиво се опитваха да ме убедят в обратното.
Не е нормално всеки път, когато пожелаех да разговарям с лекар да ми се казва, че такъв вариант или няма или не се знае кога ще може. Не е нормално 10 току що родили жени да стоим по 40 минути пред отделението за да си нахраним, вземем или видим децата, да се тръшкат врати и да се отнасяш все едно ние нямаме право на информация за собствените си деца.
И в никакъв случай не твърдя, че всички в Неонатология са такива, аз самата също срещнах изключения, но са твърде малко за да променят впечатленията ми за отделението. Относно Родилно отделение съм писала и в предишните си постове - там отношението беше съвсем различно, човешко, любезно и адекватно.
Скрит текст:
Gabtiela_t, ще се опитам максимално изчерпателно да Ви обясня какво съм очаквала и от какво не съм доволна.
Ще започна с това, че не съм очаквала и не намирам за необходимо да ми показват как да сменям памперс, да кърмя, как да си държа или преобличам детето, както и да ми го пазят, докато се къпя или съм в тоалетната. Има, обаче жени, които имат такива нужди и потребности и не мисля, че трябва да им се тряска вратата, а поне да поговорят с тях.
Обаче!!! Да стане ясно около 10 сутринта, че дъщеря ми има тежка жълтеница, а те да я сложат на лампа чак в 18.30 и то след като съм ходила около 4 пъти да ги попитам ще я слагат ли, те ми казват, че "след 5 минути някой ще дойде да я вземе" и никой не идва часове наред не го намирам за нормално. Същия ден една от педиатърките им да ми обяви, че дъщеря ми има сърдечен проблем и трябва да бъде консултирана с кардиолог, а вечерта другата дежурна педеатърка да ми каже, че абсолютно нищо и няма. На следващата вечер в 23-24 часа отново първата спомената педиатърка да ме хване в отделението, докато храня дъщеря ми и да ми каже, че кардиологичния и проблем е много сериозен и веднага трябва да бъде прегледана от кардиолог, но такъв няма да дойде. На следващия ден да чакам четири часа друга, сричаща и говореща неразбираемо педиатърка да дойде и да ми каже, че лично началничката била преглеждала дъщеря ми и нищо и нямало, а по-късно пак да намине първата и да ми каже, че те тук кардиолог няма да извикат, но проблема е сериозен и аз веднага след като ни изпишат трябва да я заведа на лекар. За щастие на следващия ден ни изписаха и веднага заведохме детето на кардиолог, който се изсмя на простотиите, които ми бяха наговорили и установи, че дъщеря ми няма никакви сериозни кардиологични проблеми, но само аз си знам как ми минаваха дните в болницата, докато натрапчиво се опитваха да ме убедят в обратното.
Не е нормално всеки път, когато пожелаех да разговарям с лекар да ми се казва, че такъв вариант или няма или не се знае кога ще може. Не е нормално 10 току що родили жени да стоим по 40 минути пред отделението за да си нахраним, вземем или видим децата, да се тръшкат врати и да се отнасяш все едно ние нямаме право на информация за собствените си деца.
И в никакъв случай не твърдя, че всички в Неонатология са такива, аз самата също срещнах изключения, но са твърде малко за да променят впечатленията ми за отделението. Относно Родилно отделение съм писала и в предишните си постове - там отношението беше съвсем различно, човешко, любезно и адекватно.
Ще започна с това, че не съм очаквала и не намирам за необходимо да ми показват как да сменям памперс, да кърмя, как да си държа или преобличам детето, както и да ми го пазят, докато се къпя или съм в тоалетната. Има, обаче жени, които имат такива нужди и потребности и не мисля, че трябва да им се тряска вратата, а поне да поговорят с тях.
Обаче!!! Да стане ясно около 10 сутринта, че дъщеря ми има тежка жълтеница, а те да я сложат на лампа чак в 18.30 и то след като съм ходила около 4 пъти да ги попитам ще я слагат ли, те ми казват, че "след 5 минути някой ще дойде да я вземе" и никой не идва часове наред не го намирам за нормално. Същия ден една от педиатърките им да ми обяви, че дъщеря ми има сърдечен проблем и трябва да бъде консултирана с кардиолог, а вечерта другата дежурна педеатърка да ми каже, че абсолютно нищо и няма. На следващата вечер в 23-24 часа отново първата спомената педиатърка да ме хване в отделението, докато храня дъщеря ми и да ми каже, че кардиологичния и проблем е много сериозен и веднага трябва да бъде прегледана от кардиолог, но такъв няма да дойде. На следващия ден да чакам четири часа друга, сричаща и говореща неразбираемо педиатърка да дойде и да ми каже, че лично началничката била преглеждала дъщеря ми и нищо и нямало, а по-късно пак да намине първата и да ми каже, че те тук кардиолог няма да извикат, но проблема е сериозен и аз веднага след като ни изпишат трябва да я заведа на лекар. За щастие на следващия ден ни изписаха и веднага заведохме детето на кардиолог, който се изсмя на простотиите, които ми бяха наговорили и установи, че дъщеря ми няма никакви сериозни кардиологични проблеми, но само аз си знам как ми минаваха дните в болницата, докато натрапчиво се опитваха да ме убедят в обратното.
Не е нормално всеки път, когато пожелаех да разговарям с лекар да ми се казва, че такъв вариант или няма или не се знае кога ще може. Не е нормално 10 току що родили жени да стоим по 40 минути пред отделението за да си нахраним, вземем или видим децата, да се тръшкат врати и да се отнасяш все едно ние нямаме право на информация за собствените си деца.
И в никакъв случай не твърдя, че всички в Неонатология са такива, аз самата също срещнах изключения, но са твърде малко за да променят впечатленията ми за отделението. Относно Родилно отделение съм писала и в предишните си постове - там отношението беше съвсем различно, човешко, любезно и адекватно.
Абсолютно подкрепям написаното от Вас. Моята история беше подобна. Родих, на следващия ден сама ходих да си търся детето, само моето не ми докараха сутринта, взех го, но след час се появи акушерка и го взе за лампа. До 8 вечерта нямах абсолютно никаква информация какво се случва с бебето ми! Имам сериозни съмнения, че даже бяха изпуснали едното или двете му хранения.... Както и да е, в 8 вечерта сама установих, че детето беше в кувьоз, но така и никой не ми обясни защо е там. Последваха няколко разправии... Накрая наистина чакаха да ме изпишат, хич не ми се радваха като ме видят. Сама ходех да си прося информация след бебешките визитации, добре че имаше 2 млади стажантки, които бяха малко по разговорливи от останалите. Отделно ходех да го храня в 3 сутринта, но едната от акушерките в неонатология тактично ме убеждаваше, че няма нужда и ако бебето плаче ще ме потърсят. Познайте дали не ревеше и дали някой ме беше потърсил. Просто там са под всякаква критика. Никаква организация и ред. Жалко, защото всички в родилно отделение са прекрасни.
Gabtiela_t, ще се опитам максимално изчерпателно да Ви обясня какво съм очаквала и от какво не съм доволна.
Ще започна с това, че не съм очаквала и не намирам за необходимо да ми показват как да сменям памперс, да кърмя, как да си държа или преобличам детето, както и да ми го пазят, докато се къпя или съм в тоалетната. Има, обаче жени, които имат такива нужди и потребности и не мисля, че трябва да им се тряска вратата, а поне да поговорят с тях.
Обаче!!! Да стане ясно около 10 сутринта, че дъщеря ми има тежка жълтеница, а те да я сложат на лампа чак в 18.30 и то след като съм ходила около 4 пъти да ги попитам ще я слагат ли, те ми казват, че "след 5 минути някой ще дойде да я вземе" и никой не идва часове наред не го намирам за нормално. Същия ден една от педиатърките им да ми обяви, че дъщеря ми има сърдечен проблем и трябва да бъде консултирана с кардиолог, а вечерта другата дежурна педеатърка да ми каже, че абсолютно нищо и няма. На следващата вечер в 23-24 часа отново първата спомената педиатърка да ме хване в отделението, докато храня дъщеря ми и да ми каже, че кардиологичния и проблем е много сериозен и веднага трябва да бъде прегледана от кардиолог, но такъв няма да дойде. На следващия ден да чакам четири часа друга, сричаща и говореща неразбираемо педиатърка да дойде и да ми каже, че лично началничката била преглеждала дъщеря ми и нищо и нямало, а по-късно пак да намине първата и да ми каже, че те тук кардиолог няма да извикат, но проблема е сериозен и аз веднага след като ни изпишат трябва да я заведа на лекар. За щастие на следващия ден ни изписаха и веднага заведохме детето на кардиолог, който се изсмя на простотиите, които ми бяха наговорили и установи, че дъщеря ми няма никакви сериозни кардиологични проблеми, но само аз си знам как ми минаваха дните в болницата, докато натрапчиво се опитваха да ме убедят в обратното.
Не е нормално всеки път, когато пожелаех да разговарям с лекар да ми се казва, че такъв вариант или няма или не се знае кога ще може. Не е нормално 10 току що родили жени да стоим по 40 минути пред отделението за да си нахраним, вземем или видим децата, да се тръшкат врати и да се отнасяш все едно ние нямаме право на информация за собствените си деца.
И в никакъв случай не твърдя, че всички в Неонатология са такива, аз самата също срещнах изключения, но са твърде малко за да променят впечатленията ми за отделението. Относно Родилно отделение съм писала и в предишните си постове - там отношението беше съвсем различно, човешко, любезно и адекватно.
Ще започна с това, че не съм очаквала и не намирам за необходимо да ми показват как да сменям памперс, да кърмя, как да си държа или преобличам детето, както и да ми го пазят, докато се къпя или съм в тоалетната. Има, обаче жени, които имат такива нужди и потребности и не мисля, че трябва да им се тряска вратата, а поне да поговорят с тях.
Обаче!!! Да стане ясно около 10 сутринта, че дъщеря ми има тежка жълтеница, а те да я сложат на лампа чак в 18.30 и то след като съм ходила около 4 пъти да ги попитам ще я слагат ли, те ми казват, че "след 5 минути някой ще дойде да я вземе" и никой не идва часове наред не го намирам за нормално. Същия ден една от педиатърките им да ми обяви, че дъщеря ми има сърдечен проблем и трябва да бъде консултирана с кардиолог, а вечерта другата дежурна педеатърка да ми каже, че абсолютно нищо и няма. На следващата вечер в 23-24 часа отново първата спомената педиатърка да ме хване в отделението, докато храня дъщеря ми и да ми каже, че кардиологичния и проблем е много сериозен и веднага трябва да бъде прегледана от кардиолог, но такъв няма да дойде. На следващия ден да чакам четири часа друга, сричаща и говореща неразбираемо педиатърка да дойде и да ми каже, че лично началничката била преглеждала дъщеря ми и нищо и нямало, а по-късно пак да намине първата и да ми каже, че те тук кардиолог няма да извикат, но проблема е сериозен и аз веднага след като ни изпишат трябва да я заведа на лекар. За щастие на следващия ден ни изписаха и веднага заведохме детето на кардиолог, който се изсмя на простотиите, които ми бяха наговорили и установи, че дъщеря ми няма никакви сериозни кардиологични проблеми, но само аз си знам как ми минаваха дните в болницата, докато натрапчиво се опитваха да ме убедят в обратното.
Не е нормално всеки път, когато пожелаех да разговарям с лекар да ми се казва, че такъв вариант или няма или не се знае кога ще може. Не е нормално 10 току що родили жени да стоим по 40 минути пред отделението за да си нахраним, вземем или видим децата, да се тръшкат врати и да се отнасяш все едно ние нямаме право на информация за собствените си деца.
И в никакъв случай не твърдя, че всички в Неонатология са такива, аз самата също срещнах изключения, но са твърде малко за да променят впечатленията ми за отделението. Относно Родилно отделение съм писала и в предишните си постове - там отношението беше съвсем различно, човешко, любезно и адекватно.
Единствените очаквания, които съм имала от медицинския екип там е да се грижат добре за дъщеря ми и да ми дават информация веднъж дневно /това е по техен стандарт/, както и да имат човешко отношение към току що родили жени. Не всички жени са простачки, отишли да се карат и бият с неонатолозите, акушерките и санитарките.
Отделението е чисто, виждала съм ги колко внимателно къпят и преобличат бебетата, как изваряват шишетата, водите. На бялото черно няма да кажа никога, тези неща съм ги писала, когато някой пишеше колко било мизерно и как не къпят бебетата, но всичко останало, което съм видяла и изпитала като отношение не е такова, каквото би следвало да бъде.
Отделението е чисто, виждала съм ги колко внимателно къпят и преобличат бебетата, как изваряват шишетата, водите. На бялото черно няма да кажа никога, тези неща съм ги писала, когато някой пишеше колко било мизерно и как не къпят бебетата, но всичко останало, което съм видяла и изпитала като отношение не е такова, каквото би следвало да бъде.
Здравейте, идната седмица ми предстои секцио в окръжна. Питанката ми е защо ме викат от предния ден сутринта? Предното ми раждане беше в АГ и ме извикаха предния ден, но над вечер, направиха си изследвания, документи оправиха и т.н. и цялата работа беше около час, след това ме пуснаха да се прибирам вкъщи и на другия ден отидох направо да ме режат. Какво толкова ще ме правят цял ден от сутринта? Ще изкукуригам един ден повече, още повече, че имам дъщеричка на 2г, която е супер привързана към мен, не сме се разделяли никога за повече от 3 часа, а сега заради пандемията няма да има дори и свиждания...
Здравейте, идната седмица ми предстои секцио в окръжна. Питанката ми е защо ме викат от предния ден сутринта? Предното ми раждане беше в АГ и ме извикаха предния ден, но над вечер, направиха си изследвания, документи оправиха и т.н. и цялата работа беше около час, след това ме пуснаха да се прибирам вкъщи и на другия ден отидох направо да ме режат. Какво толкова ще ме правят цял ден от сутринта? Ще изкукуригам един ден повече, още повече, че имам дъщеричка на 2г, която е супер привързана към мен, не сме се разделяли никога за повече от 3 часа, а сега заради пандемията няма да има дори и свиждания...
Аз също имах големи притеснения как дъщеричката ми ще преживее моето отсъствие, тя е на 4,също сме много привързани една към друга, не ходи на градина и сме нон стоп заедно. Оказа се, че й е много гот и изобщо не тъгува за мен😄Аз пък за сметка на това доста си поревах, може и от хормоните да е било не знам😬
Здравейте искам да споделя с вас за моето раждане и всяка бъдеща майка да си направи сама преценка къде да ражда за да е в по добри ръце. Аз родих на 15 октомври взеха ме на 14 октомври в болница оформиха ми документи записваха ми доста често тоновите това беше като цяло за 14 октомври. На 15 бях първа за секцио тъй като бях с избор на екип. Аз раждах при доц. Славчев и съм изклюпителна много доволна от него прекрасен човек. Но отношенето в родилно не беше на ниво въпреки че чувах добри отзиви за родилно а за нетологията лоши неща при мен беше топно обратното от нетологията ми даваха всеки ден изноформация за малкия и добре се държаха. А относно родилно не бях доволна тъй като кървях обилно и не се чувствах добре и никой не ме погледна вече когато се почуствах много зле им се обадих доидоха и ми държаха тон какво ти има и аз им обеснявам и ми казаха имери си температурата нямаше как да я измеря след като малкия ревеше и беше в мен заминаха върнаха се след 10 минути и ми викат какво стана и аз тогава се ядосах и казах как да я измеря след като детето ми реве да го оставя да се къса да реве ли направиха една физиономия и пак заминаха след това успях да я измеря нямах температура дойдоха питаха ме им казах че нямам температура обърнаха се и ми казаха легай да спиш тогава. Нито ми измериха кръвно нито нищо след като имам уплаквания. Но отношението на доктор Славчев беше чудесно всеки ден идваше да ме вижда да ме пита как съм просто съм много доволна от него.
А къде беше доц. Славчев през това време?
Mimaaaa5656, ти беше с паник атаките, нали? Може ли да кажеш в крайна сметка каква упойка избра?
Важното е, че сте живи и здрави и всичко е минало благополучно. Честито бебче!