Връзка с чужденец

Такива "роднини", които ходят по "такива места" си заслужават всичко, което им се случва после.

Колкото до това къде живеят двама души, живеят където си решат. Не е засължително да е в страната на единия или на другия

Живеем в столицата на държавата на мъжа ми. Запознахме се в Лондон, където живеех и работех  а той беше дошъл за уикенд. Дойде да живеем заедно в Лондон, намери си работа, там се роди синът ни. Преди да дойде беше безумно влюбен във всичко английско, но година след това единственото, което му харесваше беше заплатата. Преместихме се, но мене пък ме тръшна жестока носталгия по Англия. Той има професия, която му позволява да работи навсякъде, даже в България, но не мисля, че би живял там.

За арабите - масово бягат от Северна Африка и неразвитите арабски държави и търсят някоя да се ожени за тях и да ги доведе, настани, че и издържа. Като си оправят документите и си стъпят на краката се развеждат и си водят братовчедка или поне тяхно момиче. Богатите араби от богатите държави не търсят бракове по сметка, но пък по закон се женят първо за братовчедка и европейката рядко е първа жена. Те си водят жените там, ако имат жена там могат да настанят европейката в Европа.  

Европейка трудно може да живее в Арабска държава извън тези от Залива, Израел, Ливан, Тунис и Мароко и в гореизброените само в голям град може.  Работа по специалността се намира само в Залива и Израел, в останалите безработицата е 30-40% реално, особено сред вишисти извън медицински специалности. Европейски юридически специалности не се признават. На много места е опасно сама жена да излезе навън.

По правило по-често те бракове са мъж от малцинство за жена от мнозинство. По тази логика мъжете обикновено отиват да учат или работят някъде и се женят за местна.

Ако мислиш, че само балканците се месят в живота на децата си много се лъжеш и трябва непременно да поживееш малко в Азия или Северна и Западна Африка.

Като правило в държави с емигрантско население, женска еманципация и висока вътрешна и външна миграция семейните връзки леко се разпадат и е по-лесно човек да живее както си иска.

Това, което пишеш за българските мъже се отнася и за арабите, но при тях е умножено по 100. Освен това, за разлика от България, където родителите и бабите и дядовците гледат и помагат на децата си, в Арабския свят е обратното - синовете трябва да гледат родителите си, но и неженените си сестри, болни братя и сестри, а при тях във всяко семейство има поне по едно недъгаво дете.

Във Франция много жени се женят за араби от Северна Африка и после реват. Оказва се, че целият наем, храна я купува жената, а парите на мъжа отиват в неговата си държава. Това ако изобщо хванат някаква работа.

Ако българина могат да го оженят за едно лято, арабина го женят и без да е там, в смисъл всичко се уговаря и като кацне разбира, че след 2 дни му е сватбата. От опознаване няма нужда, защото брачният модел е да се женят син и дъщеря на двама братя - първи братовчеди с еднакво фамилно име. Те си се знаят от деца. Изключвам коптите, които се женят за по-далечна братовчеди, ливанските маронити и други християни, сирийските и иракски християни, някои номадски берберски племена в Мароко, но дори и в Мароко 20% от браковете са между братовчеди. В Източен Алжир, Египет, Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, израелски бедуини, Тунис, Либия варират между 60% и 80%.

Дали арабин може да живее в България зависи от финансите му, финансите на жена му, професията му. Те лесно научават езици.

Аз познавам араби лекари. Дошли са, изучили са се, научили са езика и са си намерили жена тук.

Понякога е карма , понякога си е чиста простотия , сякаш ако ми бяха дали шанс щеше нещо да им стане, сакън да не им знам някоя семейна тайна или квото там им е проблема , а после го видях само него случайно - ми с две деца вече не му е лесно и гледам че вече и той залита настрани та явно е резултат на квото са правили, дано доживея някога да знам истината, кофти е че като стане такова нещо докато си по-млад и после ти очерня до някъде и другите връзки и отношенията

иначе съм сигурна че навсякъде го има това , не знам защо хората не се образоват повече, понякога такива връзки ги носим от минали животи , моят пример е мисля такъв, вместо да може да се съхрани нещо хубаво - тука сме яко по турските драми , демек момичето вече като ти стъпи в къщата и край , да мре там щото не иска да спазва правила , има надежда де сега с по - младите , по друг начин действат и са по -безцеремонни някак си и така и трябва

Такива и аз познавам стотици. Като дете имахме съсед, който специализираше в България и се ожени за колежка. Поживяха в Сирия, но се върнаха в България. Колега на майка си отвори кабинет в нашия блок. Тя има и съсед от Ирак, който работи в София, но.........

1) тези араби са дошли млади да учат, много са пристигнали на 17-20г. Имали са време и възможност да опознаят езика, нравите, културата.

2) имали са стипендии, покриващи обучението

3) някои имаха стипендии и от собствените си държави. Ирак плащаше по 400 американски долара на студент и 600 на специализант, Либия и тя по толкова, Кувейт по, дръж се, около 1000$ месечно. Това във времена, когато лекарска заплата беше 400-500 лева, а 1 долар - 4 лева на черния пазар.

4) мнозинството араби са завършили преди 2007г и тогава дипломите им не са били признати само в арабския свят и България, а сега са признати в цяла Европа.

70-80% от тези бракове завършват с развод, като мъжът си хваща чукалата и си отива в неговата държава, където трудно може да бъде осъден за издръжка. В повечето такива държави гражданският брак изобщо не се признава като обвързващ ако няма и религиозен брак. Понеже извънбрачните деца нямат право на издръжка и наследство, издръжка в държавата на мъжа не им се полага. За издръжка трябва родителите да са сключили религиозен брак поне 6 месеца преди раждането на детето. В някои арабски страни има възможност мъжът да ги признае, но само ако иска и тест за бащинство не върши работа. Законодателството им не го признава изобщо.

Някои от тях са много коварни и покрити и тихомълком завеждат лекомислената европейка и децата в тяхната си държава, натирват европейката и хвърлят децата на жените от тяхното си, кръвно семейство. Преди 2-3 години някаква ревеше, че мъжът и отвлякъл децата в Йордания. Тук, в бг-мама пуснаха линк към статията. Майката на Йорданеца е българка и пак..... Не мисля, че ще успее да си вземе децата. Дано някога да ги види!

Могат да клъцнат гърлото или да удушат тъпата европейка само защото подозират, че е кръшнала. В Студентски град, преди 40г иракчанин беше си живял с българската съпруга 5-6 години, беше завършил и я беше утрепал. Когато я намериха в стаята им той отдавна беше напуснал България завинаги. Те са супер ревниви и държат жените им да седят на страна от други мъже, дори когато те самите ходят като разпрани.

Тогава България и българското гражданство не бяха привлекателни за чужденци от третия свят, но сега има доста кандидати.

Точно пренебрежение при мен нямаше. Но въпреки, че говоря за британци, които имат достъп до интернет, всичко им е автоматично, онлайн и т.н., те нямат желание да научават нови неща и не са любопитни за другите нации, история, култура, музика и т.н. Единствено в Лондон бих казала, че са доста отворени и са чували разни неща, знаят повече за Европа, но това е разбираемо, защото е космополитен град.

Иначе от лични впечатления мога да кажа, че винаги са много усмихнати и на всичко казват "О, колко хубаво", но всъщност това е типичната им фалшива учтивост. Аз лично не съм усещала супер много да има пренебрежение към мен затова, че съм българка, но това е, защото бързо се сближих с роднините на ММ и говоря добре езика. Въпреки това съм усещала на моменти разни предразсъдъци, че едва ли не какви магазини имаме тук или като цяло животът не е ли малко западнал. Аз мисля, че това си е лично техен проблем, че не знаят много за нас, защото имаме с какво да се гордеем. Плюс това в България има много по-голямо влияние на европейска култура и музика например, от колкото при тях. Там е само BBC и това е. Като цяло мисля, че не трябва да изпадаме в такива комплекси "О, те няма да ме харесат, защото съм от България". Нашата храна, култура, традиции и т.н. са много по-добри, от колкото на доста други по-известни държави,от които И Великобритания. При нас проблемът е, че не си вярваме достатъчно, ужасно сме черногледи и не си ценим богатствата.

Варненската лекарка още не си е взела децата от Йордания, вчера мъжът й е осъден задочно - https://dnews.bg/osadiha-zadochno-lekar-ot-iordania-otnel-decata … a-si-sapruga.html

Няма и да си ги вземе. То е ясно.

Усмивка, масово българите са неграмотни и прости, обаче горди като пуяци. До преди няколко години се смеех на смешките за Бай Ганьо, докато не видях с очите си колко груби и невъзпитани българи има.

Затова и не обичам да слагам нас българите под общ знаменател. Има образовани, културни българи, а има и простаци и селяндури. За съжаление нямаме класово разделение и всички живеят в комунални панелки или затворени компекси и без да го желаеш културни и възпитани хора трябва да делят пространство с махленски идиоти. Наистина за съжаление. Това в Англия го няма. И по-добре. Олиото и водата не стават хомогенна смес.

Имам няколко ситуации, в които буквално съм се извинявала, че съм българка, както и няколко в които директно съм казвала: Не съм с тях, не ги познавам тия. Така, че колкото по са непросветени чужденците за българите като общ знаменател, толкова по-добре. Колкото по-просветени са чужденците за разликите между българи и Ганьовци, толкова по-добре.

Колкото човека, толкова и мнения и споделени истории ще има. Във връзките гаранции няма, колкото и да ни се иска.
Имах връзка с чужденец и вече 11 години съм в брак с друг чужденец. В началото на брака ни живяхме в неговата страна и семейството му ме прие като дъщеря. Поради независещи от нас обстоятелства вече няколко години сме си в България. Въпреки че е от страна с преобладаващо мюсюлманско население, той идва от християнско семейство, така че религиозни различия не сме имали. Що се отнася до културните, оказа се че и двамата сме отворени към новото, така че и там нямаме проблеми. Живях и с българин преди връзките си с чужденците, всичко си е до човек и от какво семейство идва, няма как да слагаме хората под общ знаменател.

Обикновено се живее в по-проспериращата държава. Или тази, която предлага повече възможности. Не зависи от пола.
Не разбирам подчертаното, можеш ли да го разясниш?

когато в живота имаш стресиращ момент , като такъв да имаш истински чувства към даден човек  и той само да гледа като дърво и нищо да не прави и да изчезне и после да се върне женен, когато ти в същото време си събирал сили да питаш дали случайно не е споделено чувството , знаеш че нещо става от съвсем друго измерение, това беше преди години , след тази случка всичко тръгна надолу - станаха още толкова много гадни неща , отприщи се цяла планина от проблеми в други сфери на живота ми

освен ако не е дълбоко нещо кармично , защото после правих в такива насоки търсене  или той просто не ме е обичал за да направи нещо , смятам че  семейството му (без той да знае може би) да са ходили да питат какво да го правят че той малко ненормалник си пада, като са видели че някой има намерение към него да са се изплашили един вид , питам се дали си е черта нашенска или и навън всеки се пази яко, ако обърна поглед извън границата като чужденка дали е гаранция че пак  ще съм на скенер от цяло семейство ако се намери единствения, щото съм на принципа ако съм някъде значи някой ми е скъп нали
не мога да свалям звезди на някви дето няма да ме приемат в семейстовто си само защото съм малко по -остра

дали такова поведение  е присъщо на балканците защото колкото и да съм пътувала из европа главно виждам по -скоро  баланс
ще трябва ли аз прекалено много да се променям ако реша да се интегрирам другаде , знам че е индивидуално, но все пак - нещо ми се въртеше че към Полша да пробвам

до колко в смесените бракове има наистина толеранс, защото и аз смятам че повече са малко симбиоза - поне единия има макс полза

дали всичко това е защото такъв ни е манталитета на балканите- да не се прецакаме и да търсим и да питаме дали нещо е ок за нас

Здравей.
Имала съм връзка с Арабин.
Ами като цяло-различни са.
Ако е расъл в България ще имате повече общи теми,ноо ако е живял от друга държава доста трудно ще си паснете.Мое мнение.
Ще трябват доста компромиси.

Като пишете арабин поне пояснете от коя държава или от кой район е, защото арабите в Йемен са различни от тези в Кувейт, които нямат нищо общо с тези в Египет, които пък са в свят, коренно различен от мароканския и нямат много общо с ливанците.

Аз нямам много общи теми с мъже, израстли в България, а съм родена там и съм живяла там като дете, а с ливанци, израстли в централна Африка се разбирам идеално.


....... от което ще си го премести от единия крачол в другия. Не знаех, че я изнудил и имот да му прехвърли. Може ли юрист, запознат с българското имотно право да обясни дали жената може да си върне имота, в смисъл може ли сделката да се обяви за нищожна ако жената докаже, че не са и преведени пари и че е изнудвана.

Тази история трябва да се отпечата, с хронологията и малко обяснения, които средностатистическата българска мома няма как да знае, със сметките за адвокати, самолетни билети, загубени доходи от работа, хотели, преводачи, нови дрехи след сменяне на религия и това да се сложи в златна рамка и да се връчва на всяка йорданска кандидат-булка.

Невена, договорът на жената ще е унищожаем поради заплашване,но уви правото на иск за унищожаемост в този случай се погасява с изтичане на 3г. срок, за разлика от нищожността,която може да се релевира по всяко време,но случаят на жената не попада в хипотезите ѝ ( при липса на съгласие,като основание за нищожност не се разбира заплашване, а например при сключване на договор от малолетен,който няма правно валидна воля,следователно от там липсата на съгласие).Зависи кога е прехвърлила имота.
Освен това и в най-добрия случай 6-7г. не и мърдат по инстанциите + разноски (държавни такси,адвокатски възнаграждения). Много тъжна история.

Meghan Rosmary, от арабин до арабин има разлика. ММ (ливанец) не е израстнал в България,но това изобщо не е определящо дали  имаме общи теми и интереси или не. Смятам,че са други факторите,от които зависят интересите на лицата,а не тяхното гражданство. Може и просто да сме се напаснали,но той е партньорът,с който темите за разговор никога не ни се изчерпват, и с който имам най-много общи интереси от всичките ми връзки до сега (все с българи).