🥊Şampiyon🥊 Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги *тема 25

Брачният обет е един от най-личните, съкровени и романтични моменти в живота на всяка двойка.
Годежната халка – един от най-показателните символи на обвързването. Нейната история се корени в дълбоки времена и крие интересна символика.
Предполага се, че първият годежен символ идва още от праисторията. Пещерният човек изразявал любовта си по много любопитен начин. С въже, изработено от кожа, корени или треви, мъжът връзвал краката и ръцете на избраницата си, за да не може да избяга. Убеден, че тя няма да го напусне, той я развързвал и поставял малко въженце около единия й пръст.
Древните египтяни вярвали, че третият пръст на лявата ръка носи специална вена. Водеща направо в сърцето, тя била наречена Vena Amoris – вена на любовта. Традицията на годежния пръстен произлиза именно от тях, а след това е възприета от гърци и римляни.
През 2 в. пр. Хр. младоженките в Рим получавали два пръстена – златен, с който се появявали сред обществото и железен, носен, докато изпълнявали домакинските си задължения.
Кладах пръстен (Claddagh ring) е традиционен ирландски пръстен от 17 век. Носи името на рибарското селище, от което идва легендата за произхода му. В нея се разказва за силната любов на двама млади влюбени, издържала дългата раздяла помежду им. Символите с хванати една в друга ръце, корона и сърце символизират приятелство, лоялност и любов. Като годежен пръстен се носи на дясната ръка със сърце, насочено към китката.
Този пръстен принадлежи към групата на пръстените „феде” (fedе). Името им произлиза от италианската фраза „mani in fede” – ръце, съединени от вяра или от лоялност. Техният символ се среща още в Древен Рим, когато пръстени с мотиви от преплетени ръце се подарявали при брачния обет.

Из "17 любопитни факта за годежния пръстен!"
Публикувано на 10 юли, 2015 от marabu bg

   

   

Обичаят да се подари пръстен на момичето при предложението за брак произлиза още от Стария Завет. По-късно църквата влага огромно символно значение в това и възприема пръстена в обредните традиции. През IX век папа Николай I обявява подаряването на пръстен на момичето като официално разгласяване на предстоящата сватба. През 860 година, той пише писмо до княз Борис I, в отговор на 115-те му въпроса относно християнската вяра и качествата, които трябва да притежава един владетел. Сред изтъкнатите от папата разлики между източноправославната вяра и католическата, е и даряването на годежен пръстен като предложение за брак.        
Най-добре запазени факти за традицията на годежния пръстен са документирани от 1477. Тогава ерцхерцог Максимилиан I Австрийски подарява на Мария Бургундска златен пръстен с диамант в знак на своята обич към нея. Така диамантът става символ на сърдечното обвързване. Преди това много рядко диамантите са били поставяни върху пръстени и халки.        
Думата диамант произлиза от гръцката дума adamant или ἀδάμας, означаваща несломим, несъкрушим, непобедим. Наречен така, заради високата му твърдост и устойчивост, хората вярвали, че минералът е неразрушим.
Диамантът е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлина, има най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали.

   

Традиционно, годежният пръстен се изработва от злато. Едни от най-предпочитаните метали напоследък са бяло злато, сребро, платина. Бързо набиращи популярност алтернативи са титан и паладий. Възприемани като благородни метали, имат мек и стилен блясък и са луксозни и по-достъпни заместители на скъпите метали. Диамантът може да бъде заменен от цирконий, рубин, изумруд, сапфир, тюркоаз, топаз, смарагд, кристали сваровски, перли.
Ако заместите диаманта в годежния пръстен със скъпоценен камък, то е хубаво да знаете какво символно значение се крие зад цвета му. Постарайте се да носи красиво послание. Сапфирът е символ на надежда, тюркоазът – на любов и богатство, опалът – на страстта, любовта и желанието. Топазът е смятан за камък на късмета и любовта, перлата – на красота, смарагдът – на късмет в любовта.
В Бразилия и Аржентина годежен пръстен носят и двамата партньори. Момичетата от католическите страни традиционно носят годежните пръстени на лявата ръка, а тези от източноправославните – на дясната. Някои двойки вече изменят традициите и предпочитат да сливат функцията на годежните пръстени и сватбените халки.
Вече съществуват различни забавни варианти на годежните халки. Традиционен, артистичен или екстравагантен – важното е да вложите в избора й красив спомен или емоция, така че тя да носи лично послание!

   

Наздраве!
 За приятните минути в темата, за чудесните постове, усмивките и настроението, с което се заредихме!

   

      



   

   

Здравейте, момичета!

 Баба Марта здраве носи, пълна кошница с цветя и на всеки на ръката, връзва някаква мечта – да я гледа, да я мисли и да чака пролетта – да се сбъдне и да цъфне и да бликне радостта.

 Честита баба Марта!

 Желая ви много успехи, щастие, благоденствие и любов!

Здравейте! Честита баба Марта!

Червено-белият конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно - да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи - където и по света да се намираме.

"Щом имаш очи, които се смеят и сърце, което обича, значи имаш всичко!"



Мартеницата е традиция, типична за България, както и за Румъния, Молдова и части от Гърция и Албания. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки.

Носенето на мартеници е български народен обичай. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новата стопанска година. Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните и в същото време уникални български обичаи.  И сега хората се кичат с мартенички, за да си честитят пролетта. И до днес е запазен този свиден народен обичай.

Семпла нишка от усукани заедно бял и червен конец – това е „класическата“ мартеница, с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки.
Съвременните градски жители завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в традицията. За съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание за здраве и късмет.

Приказка за баба Марта

Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели едно име – Сечко. Само че единият наричали малък, а другия – голям Сечко.
От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.