Вирусът в Китай - COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019)

Тя е китайка. Избягала от Ухан минути преди градът да бъде поставен под пълна карантина. Иска да я наричаме Клер, защото се страхува да излезе от анонимност. Била в Ухан със съпруга си на гости при роднини по случай китайската Нова година.

Щастлива е, че преди десет дни е успяла да се прибере у дома. И в собственото си жилище в Централен Китай Клер и съпругът ѝ живеят под пълна карантина. Първоначално - доброволно, по-късно обаче - по нареждане на вездесъщите партийни органи. "Обадиха ни се първо от Районния комитет и после от полицията с нареждането да не излизаме от вкъщи", обяснява Клер във видеочат с Дойче Веле. Задължили ги да си мерят температурата и да докладват на властите. Тя и мъжът ѝ излизат само до входната врата, за да приберат продуктите, които им доставя куриерска служба. "Чакаме нощта, когато всички спят, слагаме си маските и изнасяме боклука до кофите," разказва Клер.

Действията на китайските власти за справяне с новия коронавирус получават доста похвали, чуват се обаче и критични гласове. Защото личните свободи на над 50 милиона души са драстично ограничени. Освен това местните власти се опитаха да премълчат първите случаи на зараза с коронавируса, които се появиха още през декември. Тогава полицията просто запушваше устата на онези лекари, които се опитваха да публикуват информация в социалните мрежи за необичайните случаи на белодробно заболяване. През първите седмици властите отричаха и опасността от пряко предаване на вируса от човек на човек - макар че учените отдавна бяха доказали обратното. Сега обаче дори Постоянният комитет на Политбюро на ЦК на ККП признава, че са били допуснати грешки и е имало първоначални трудности.

Твърде късно дойде решението за пълната изолация на град Ухан с неговото 11-милионно население. Както е известно, същата мярка беше предприета и в още няколко града в провинция Хубей, където в момента напълно изолирани от света живеят 56 милиона души. Според последните данни, броят на заразените с коронавируса вече е над 20 000, а смъртните случаи са поне 425.

Специалистите предупреждават, че сегашната ситуация крие редица опасности. Така например много пациенти не се осмеляват да потърсят медицинска помощ. Както и обратното: през първите дни след налагането на карантината, уплашени хора панически се стичаха към болниците - независимо от това дали бяха болни или не. Тоест, съществува риск от масова паника.

В социалните мрежи непрекъснато са появяват снимки на претъпкани чакални и дълги опашки пред клиниките. Правозащитникът Чен Цюши съобщава от Ухан, че видял трупове в местната болница. В едно видепослание той казва още: "Видях и много хора, които дни наред вдигат температура и кашлят, но не знаят дали са заразени, защото още не са им направени изследвания."

В момента китайските градове изглеждат призрачно безлюдни. Малцината минувачи се разминават отдалеч и избягват всякакъв контакт. Пред една клиника в Пекин трима души си чакат реда за преглед. "Тук няма толкова много болни хора", казва една жена, "нашият град като че ли не е толкова засегнат от вируса." Тя самата излязла да купи малко зеленчуци и веднага след това щяла да се прибере у дома. "През повечето време си седим вкъщи. Хората реагират даже по-бързо от властите", казва тя.

Един млад човек наблизо се оглежда за такси. Обяснява ни, че не го е страх, доколкото предпазните мерки действали. "Трябва да избягваме многолюдни места, да носим маски и редовно да си мием ръцете. Правителството е дало ясни указания", разказва той за Дойче Веле.

Цялата страна трескаво въвежда предпазните мерки. В Пекин представители на районните комитети обикалят от врата на врата, раздават листовки и разпитват за здравословното състояние. Чрез високоговорители и улична агитация властите припомнят на хората, че трябва официално да уведомят, ако са били в някой от засегнатите региони. Хотелите, офис-сградите и моловете са инсталирали специални пунктове за контрол, където се мери температурата на посетителите. Всеки един, който е бил в провинция Хубей, е длъжен да се затвори за две седмици в дома си. Хората от Хубей, които са на път някъде из Китай, се оплакват, че не им дават хотелски стаи и че местните хора се отнасяли лошо към тях.

Клер и съпругът ѝ броят дните, които още трябва да прекарат под карантина. Тя разказва ,че иска да поспортува на чист въздух, да иде на пазар, да се захване с обичайните си всекидневни дела. Въпреки това смята да ограничи социалните си контакти, докато не е сигурна, че епидемията е поставена под контрол. Засега не смее и да разказва, че е избягала тъкмо от Ухан. "Властите, моите роднини и приятели знаят, но нямам намерение да го казвам на други хора, защото ще се уплашат", признава тя.

Клер си спомня как след хубавия празник, прекаран с роднините в Ухан, на сутринта чула в новините, че властите забраняват на хората да напускат Ухан. "Изпаднах в паника и казах на съпруга ми, че трябва веднага да си тръгваме", разказва тя. Стегнали набързо багажа си и хукнали навън. На улицата обаче те не могли да открият нито такси, нито пък "Диди" (китайския "Юбер"). В крайна сметка били принудени да блокират пътя на един случаен автомобил и да подкупят шофьора с около 100 евро. Той бил тяхното спасение. Качил ги и ги извел от града.