

Търсим силна мъжка фигура в това смутно време...

Шегата настрана, разбирам защо е добре да си самоналожим изолация и, както вече споменах, аз също си оставам вкъщи. Днес имам неотложно пътуване с градския транспорт и, както казах, ще се ходи до магазин за храна след няколко дена.
Притеснява ме, че днес можем да спасим стотици, но за утре (образно казано утре, но да речем - след 3-4 седмици) не се знае дали тези ни мерки няма да се окажат безполезни. Притеснява ме, че заразата може да влезе отвсякъде, точно когато сме решили, че сме се спасили и какво - пак ли пускаме кепенците? Ми не, не е възможно да си прекараме живота зазидани, особено хора, които не могат да работят от вкъщи.
На мен ми е "широко около врата" - заплатата ми върви, мога да работя и от бункер, стига да имам интернет. Храна имам, а и не съм претенциозна, мога да набивам спагети с бяло сирене и да ми харесва. Вино имам, поддържа духа висок в умерени количества. Но има хора, на които далеч не им е толкова спокойно и които не могат да издаянят на безкрайни карантини, спирания на работа и нередовни плащания.
Затова просто разсъждавам дали пък не е по-добре да го пускаме тоя вирус, да го караме и, дет се вика, който оцелее, ще разказва. Но, подчертавам отново, това са само разсъждения на глас.