Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Никой не упреква Зюлейха и Йълмаз за хуманните им постъпки. Проблема идва от предисторията и как се е стигнало до тях. Нямаше да се налага на Зюлейха да роди на пътя, ако не беше отишла на среща с Йълмаз да се жалва от Мюжгян. А пък Зюлейха можеше да прати Гюлтен при Йълмаз да провери защо плаче бебето и да го вземат у техния конак ако трябва да помогне , дори и да го кърми. Права е Мюжгян в случая, когато заварва насаме съпруга си с бившата насаме в дома си. Но не постъпи правилно отивайки и докладвайки всичко на Демир. Явно това им е хрумнало на сценаристите като за капак след инцидента над пропастта да затвърди решението на Демир за завещанието.

Ваня много добре разбирам, какво чета, просто съм на друго мнение.
И Зюлейха и Йълмаз приеха своята съдба, но това не е толкова лесно да го наложат на сърцата си.
И пак казвам: мненията - "да се разведат" - е много лесно да се дават от страни, особенно за Зюлейха, която ще загуби децата си и Йълмаз, който ще загуби сина си.
За другото: Йълмаз беше с повишено внимание и беше приготвил каша/адаптирано мляко. Това, че детето не пое биберона няма как да се предвиди. Много кърмени деца, когато са гладни поемат биберон, други - не. Честно казано, не знам, защо се изпада в тези подробности само и само да се вини Йълмаз, че не се грижи за детето си и едва ли не е некадърен и безотговорен баща.
Яман за мен са егоисти, защото искаха и "работеха" за смъртта на човек, който не им беше сторил нищо лошо. Защото заедно и  поотделно искаха да строят живота и щастието си върху нещастието на двама човека, които да гният в затвора по грешни обвинения - Йълмаз и Фекели. Хюнкяр сама си каза в тази серия - "направих така, че Йълмаз да остане в затвора", а знаем какво направи Демир с Фекели. Това, ако не са егоисти, здраве му кажи! Зюлейха и Йълмаз и да тичат срещу тях, няма как да ги стигнат. Защото и Демир и Мюжгян много добре знаеха в какво се забъркват.
Пипилота , съгласна съм, че Зюлейха можеше да извика Гюлтен или Йълмаз да каже на Гюлтен да дойде. Но не съм сигурна, дали самата Гюлтен не тръгна в конака по работа. И тогава Зюлейха се приближи до вратата.
За Мюжгян - не съм съгласна. Ако тя не беше закъсняла и да ги завари заедно - да, ако се беше върнала по-рано и да ги завари двамата - да, но тя закъсня и е предполагала или знаела, че детето ще плаче и е плакало вече час...тогава трябваше да се вслуша в разума си, а не в емоциите. Ревността е много лош съветник.
За развод е много по-лесно за Мюжгян, защото никой не я заплашва и шантажира, но ясно се вижда, че тя не иска това..."Лельо, как може да говориш такива неща?!"...ами като е така, какво е това поведение! И освен това, имаше наглостта да иде при Демир. Бехидже, която е за много по-кратко време в Чукурова осъзна опасността от поведението й - че е можело да се лее кръв, а Мюжгян, която видя с очите си как Демир стреля в Йълмаз, та после го оперираха на двора и чу разказите му. изобщо не "вдяна" какви може да ги забърка от ревност и желание за реванш спрямо Зюлейха.
Жалко, че Демир се подведе по нея...хубаво започна разговора и ми се щеше Демир да поддържа това мнение. Защото Демир отначало реагира инстинктивно и стана ясно, че той не приема ситуацията като Мюжгян, приема я съвсем нормално и като добра постъпка...после обаче дойде ревността и го "отрови", та стана неприятно.

Здравейте ,
Лучия и аз съм с такива усещания от "Възхода на ОИ" и нещо нямам желание за сега да гледам. Знам, че нямам право да съдя и да се сърдя, но толкова се ядосвам, някак си. Това разделение, недалновидност и подценяване на врага с десетилетия, просто е тежко да се възприеме леко и лесно....имайки предвид и последиците за нашия народ.
Какъв исторически шанс само за османците.
Хубав ден на всички!

П.П. В Истанбул може и Демир да е казал, че: "отсега нататък най-важни за мен сте ти и децата; ще стане това, което искаш ти". Но, Демир казва толкова различни неща, че човек някак си не знае как да реагира. Говори за избор, каквото кажела Зюлейха, но преди това говореше за гробове, за убийства, за унищожаване на всеки, който му пречи и т.н. Зюлейха е виждала изблиците на Демир, знае какво е направил и казал преди, та едни думи: "ще стане, каквото искаш ти" надали я успокояват, знаейки колко лесно се пали и стига до крайности. Защото тя може да каже, какво иска, а после да стане нещо страшно...никой не й гарантира, че ще стане на нейното, никой не й гарантира, че ако каже наистина какво иска, няма да й отнемат детето.
Зюлейха вече веднъж поиска развод и беше заплашена, че няма да види никога детето си; вече веднъж поиска свободата си и й беше казано, че ще има кръв и убийства. Зюлейха винаги е заплашвана или с отнемане на дете/деца или сживота на Йълмаз или и с двете. Демир стори и двете - отне й многократно детето, стреля и много пъти в Йълмаз. Как да говори, кой нормален човек би посмял? Как една жена би посмяла да поиска развод при тези заплахи?
Ето и сега го видяхме: от съвсем нормална реакция по защита на Зюлейха и определяне на поведението й като човешки дълг и помощ на едно невинно дете в нужда, той премина изцяло на другата крайност. Така че, лично за мен, съвсем нормално е, че Зюлейха мълчи...защото не вярва на Демир и на реакцията му, въпреки думите. Да не споменавам, че той вече два пъти наруши дадено обещание, едно от което - клетва в Корана.
Това е моето мнение .

Здравейте!:bee:

Заради тези, които правят сериала, се радвам за рейтинга.
Дано това не води към трети сезон, не обичам такива дълги истории.

Лучия, започнах да гледам „Възходът...“, но копията са много лоши. И тъй като през април ще имам възможност да го гледам по нетфликс и на хубав телевизор, го отложих за тогава.

Още някои впечатления от последния епизод.

За Яман дотук земята винаги е била ценност. Идеята за завещание се появи не защото Яман измерват кое е по-ценно за тях: земята или децата. Завещанието дойде по два пътя: с Демир може да се случи нещо – това осъзна и той след инцидента над пропастта, и заради преоценката, която Зюлейха прави във времето на брака с Демир. Днес тя казва открито, че „да“ от бракосъчетанието върви към цялостно „не“, а Аднан от син на Демир тогава, вече е обявен почти напълно за син на Йълмаз или поне наполовина чрез формулата „моят“ син и „твоята“ дъщеря. Това обратно движение е изцяло решение на Зюлейха, затова завещанието е нейн плод. Завещанието не взима от никого, не дели децата, то разпределя и осигурява и двете. Има условия, кога това завещание  ще влезе в сила. А именно, когато Демир вече няма да го има, а Зюлейха каже на Йълмаз, че Аднан е негов син. Ако с Демир не се случи нищо и Зюлейха не предприеме нещо с Аднан, завещанието може да бъде променено. Справедливо ли е, справедливо е. С действията си Зюлейха предизвика оформянето на това завещание, което не е искано нито от Хюнкяр, нито от Демир. Напротив, и двамата гледаха на децата по един и същи начин, Хюнкяр започна да извежда кръвното дете на Демир напред, след като Зюлейха каза, че ще каже някога на Йълмаз истината и това започна още в първи сезон. Докато тези условия за завещанието не са се случили, двете деца по отношение на наследяването във всеки момент има възможност да получат равни дялове. Завещанието ще започне своето действие, когато условията се изпълнят. Фактически майката доведе до нуждата от завещание и сама направи това разпределение като раздели децата. Завещанието е друга „наша тайна“ – тази между Демир и Хюнкяр, тайна, пазена от Зюлейха. Предвидено е тя да разбере за него едва след смъртта на Демир или когато тайната за детето излезе на бял свят, т.е. когато се изпълни някое или двете условия.

„Нашата тайна“ 1.

 
Мюжгян има основание да отиде при Демир. Демир е съпруг на Зюлейха и тя търси съдействие, за нещо, което засяга нейните семейни отношения толкова, колкото и тези на Демир, неговата чест. Между Мюжгян и Демир няма и не е имало  любовни отношения. Среща се с него на официално място. Кърменето е само повод, тя го информира за неща, които Демир няма как да знае, защото по цял ден е на работа. Докато Зюлейха отиде да се оплаква от Мюжгян на нейния съпруг, с когото Зюлейха е имала известни на всички любовни отношения и има такива в момента. Срещата е тайна и с нея Зюлейха пренебрегва както честта на Мюжгян, така и тази на Демир. Зюлейха търси съдействие от своя в момента любовник за въздействие върху жена му.
Разликата в двата случая е и в поведението на мъжете. Демир защити пред Мюжгян Зюлейха и семейството си. Докато Йълмаз е лицемерен пред Мюжгян. Използва я заради детето, а нея „търпи“ – по негови думи, принуждава я да приема за нормални похожденията на Зюлейха и вместо жена си, защитава тази, която го е помолила да стои наблизо, за да можела поне да го вижда! Много етичен, чист човек е Йълмаз.   
Зюлейха, която използва човек, дал и сърцето си, а по-късно за благодарност му сложи рога; която, докато имаше мъж, стана жена на друг и направи детето си дете с двама бащи, тази Зюлейха говори за човечност. Сигурно е защото разбира човечността само като да накърмиш гладно дете.  Няма срам. И тича пак да чука на вратата на Мюжгян. Да беше разказала на Бехидже, която може да не е умна, но е много хитра и я остави от външната страна на вратата, за любовните срещи от другата страна на тази врата. Пари и любов не могат да се скрият, но Зюлейха иска да е добре и на едната, и на другата страна. Затова е този гняв, защото я хванаха.
   
Хубаво се получи с израза „нашата тайна“, който се изпълни с няколко различни съдържания.
От „наша“ на тримата в семейството Яман, през "наша" на Хюнкяр и Демир, а Хюнкяр я направи и още веднъж „наша“ - на Фекели и себе си.
Много се радвам, че там, където Фекели като архитект на отмъщението, предвиждаше основния негов удар - Яман, се оказа неговият внук и получи наказание: да мълчи пред съдружника си по отмъщение, че двамата отмъщават фактически на собствените си син и внук.
Бил обичал 40 години „неправилната“. Имаше право да каже това, ако в миналото Фекели не е бил страхливец и не я е оставил сама, а след затвора се беше върнал заради любовта си към нея. Когато си се върнал за отмъщение и за да „сушиш корени“, не можеш да определяш врага си като правилен и неправилен, в сюжета на отмъщението Хюнкяр е негов враг. Патетично каза, че уж е простил на Демир, но отмъщението удря най-много него.  Тогава на кого и за какво отмъщава? Аднан Яман отдавна е покойник, Демир е уж опростен, Хюнкяр му е „любима“, ама не била тая ами друга, на малкия Аднан или на Лейля? Доскоро не знаеха никакви подробности за брака на Зюлейха с Демир, а и да ги разберат, какво от това, ще разберат само каква е Зюлейха; сигурно и тя ще стане неправилна.  Вместо целта им да бъдат жените, станали жени в Яман, баща и син  отмъщават. Фекели напълно е заслужил до него да застане „правилната“ Бехидже. Лелята изгуби изборите, сега ще и тръгне в любовта. Но това щастие може и да не се получи, защото тя няма да каже това, което разбра за Аднан, а така Фекели ще я разбере какви игри играе. Това е един от ефектите на хода на Хюнкяр: тя не може да спре Бехидже да рови за Аднан, но сега Фекели ще знае, че Бехидже знае истината за детето и ще може да разбира действията и. Първото е, че Бехидже няма да каже  на Фекели това, което знае, а така той ще разбере, че тя иска да спекулира с тайната. Мюжгян е най-свестният човек на тази страна, но нито Йълмаз я заслужава, нито Фекели, който вече веднъж я предаде и много пъти я лъга. За Фекели във всички случаи е важен Йълмаз, а Мюжгян подкрепя, но само когато тя отговаря на   интереса на Йълмаз. Във важния момент Фекели благослови до Йълмаз да бъде Зюлейха и остави Мюжгян сама. Това Мюжгян тепърва ще разбере, когато тръгне делото за Ерджо. Интересно също ще бъде отношението между Фекели и Мюжгян, когато и двамата знаят истината за Аднан.
Сред толкова праведници, които говорят високи думи и отмъщават, Хюнкяр е единствената грешна, която  си признава грешките, изразила е съжаление, не се самосъжалява и извинява, а търси решения за нататък. Ще видим сега, дано не пострада, как Фекели ще продължи своето отмъщение. Но чухме пак високи думи и самосъжаление. Щом не може да носи този товар, да го разтовари пред Йълмаз, ще му даде страшна енергия за отмъщението, нали това е тяхното основно занимание. Така ще накажат лошите, а те двамата ще продължат чисти. Но за мен Фекели има нужда от това да свали от себе си тези високи поетични идеали и да стане реален мъж. Не може да се радваш на сина си, когато потупва по рамото и чоплейки мустака си с ехидна усмивка гледа към врага си и неговата жена, а в същото време да не знаеш нищо за този враг. Фекели открива врага си едва сега, тръгна да го бори, без да знае нищо за него, точно така, както след 40 години разбра, че е обичал „неправилната“.
В последната сцена за мен Хюнкяр е  животът;  Фекели – нещо, което е  далече от живота.
Тя е мощна, силна, приема всички предизвикателства, трудно е да я оправдая, но я разбирам и за мен тя е чиста;
докато Фекели е слаб, неговата извисеност го прави далечен и безпомощен.

„Нашата тайна“ 2.

 
След констатирането на бременността от Демир Зюлейха е в постоянно отмъщение към Хюнкяр. Така сама доведе до нуждата от завещание. Но в последния еп. се вижда, че тя вече отмъщава и на Демир. Тя е все по-уверена и по-настъпателна към Йълмаз  и става все по-интересно какво той ще и каже, когато са вече на една ръка разстояние и той едва тогава, а може би и не от нея, разбере, че тя води със себе си неговия син като Яман. Искам да разбера мислите, да чуя думите и да видя реакциите на отмъстителя в този момент. За Зюлейха най-интересното предстои.
Сега виждам Зюлейха някак не толкова като майка: тя направи и за двете деца опит за аборт, а сега дели децата на мои и твои заради различните бащи и нейното отношение към тях. При Зюлейха доминира любовта над майчиното чувство. Повтарям го, но за мен е важно, това е егоистична любов, защото следва само своите чувства и не се съобразява с чувствата на другите, използва другите, а тук е и собственото и дете, пречупва съдбите им.

Привет! 😍

Момичета, благодаря ви за чудесната компания снощи, както и за интересните размисли днес. 💐

Ваня 😍 ,
Съгласна съм със споделеното, ама много!
Лучия 😍 , също е забелязала, че са много малко сцените със Зюлейха и Лейля. Може би това е напълно умишлено. Ще видим по- нататък отношението на Зюлейха към Лейля. Не вярвам да има фрапантно разминаване, но няма да се учудя.

Нормално си беше отравянето на Демир. Зюлейха най- безцеремонно си говори с Йълмаз, Йълмаз гушка Аднан и това не се е случвало веднъж. Честно казано Демир доста време се въздържа да не избухне, но вече търпението му преля.

Разбира се, че не е лесно Зюлейха на този етап да поиска развод. Демир се привърза към “сина ѝ”, той как ще живеее, ако тя му отнеме всичко. Няма да я пусне лесно, това се знае. Затова писах, че още, когато Демир я изведе на вечеря и ѝ говореше за любов, тя трябваше да му каже, че е бременна. Или дори и след сватбата. Да му беше казала,че детето е от друг и ето ѝ развод. Не вярвам, че щеше да я убие, ако разбере. Но Зюлейха  и беше добре, защитена от Яманови. Беше подсигурена, бебето й също. Разбра за мнимата смърт на Йълмаз и какво си каза? Че ще живее заради детето, ще остане с Демир, ще го поизползва и няма да се затруднява да се справя сама в Истанбул. Но хоп, Йълмаз жив и здрав, че и богат. И за нея стана време да разкрива всички истини. Как преди не съм забелязала, че и тя е егоистка, не знам. 😀
Явно сега тези нейни постъпки станаха много и ми извадиха очите.
Мда, първоизточника за това завещание е тя. И да не се ядосва, ако разбере! Че нали тя не смята за баща на сина ѝ Демир...

Лу 😍 ,
Не съм гледала ОИ. Нямам време. 😀
Рейтингът е супер. Много се радвам.

Хубав ден!

Добър ден!
Сега, аз няма да си кривя душата, че чета винаги, но тъй като първият абзац на по-горен пост касае мое твърдение и е само 18 реда, го прочетох. Освен това, имам самосъзнанието, че съм функционално грамотна (т.е. разбирам прочетеното), мога да кажа, че в моя пост не се изследват пътищата, по които е дошла идеята за наследството на Яман. Ясно ми е, че всеки може да приписва безкрайно количество смисли в действията на ГГ - заявени и незаявени, проявени и непроявени от тях.
Що се отнася до земята, сама по себе си тя не е ценност. Ценност може да е определено качество на земята, което е открито от човека. (Например, земята като собственост, може да бъде основа за индивидуалната свобода на човека. Но не е ценност, ако той открива в нея средство за своя стремеж към господство над др. хора). Ценността се определя и като субективно отношение на човек към материални обекти, като земята. (Напр., земята е ценност, защото задоволява моите желания или потребности и интереси). Третото значение на ценността е способността да се задейства определен вид отношение, например - родовата или националната памет. (Напр., земята на Ботев и Левски).
В конкретния случай става дума за земята като наследство на рода Яман (в най-добрия случай; изключвам заявения страх, че Йълмаз ще завладее и затрие името им). Но в такъв случай става дума, освен за юридически, и за морален договор между Демир и Лейля  (че ще пази името Яман, паметта за рода). Може, ако Лейля не се омъжи и не приеме друга фамилия. И ако самата тя в друго време открие, че този род заслужава да му служи като род на честта в Чукурова. Самото "може" означава, че навлизаме в сферата на хипотезите, тъй като Лейля има и майка, която я е нарекла на своята любима учителка. Кой знае как ще се развие самата Лейля и нейното бъдеще? Може пък да стане учителка... Възможен е и вариант - отказ от наследство, като Мюжгян, например. Така че, това прибързване с акта за наследството си е мотивирано от страх и не е рационално. И Хюнкяр, и Демир мислеха за себе си, за собствената си сигурност, не за децата.

Привет и от мен
Благодаря за споделеното!
И от мен някои впечатления от серията и като цяло и по повод на коментираното. Моето мнение е коренно различно поради следните неща: аз гледам различно на отмъщението от Фекели/Йълмаз, също така имам различна представа що е то любовник и какво представляват любовни отношения, а също така имам различна представа за термина - похождение. Оттам и съвсем различното ми отношение към ситуациите. Също така, смятам, че всеки възрастен човек, който не е заплашван и шантажиран и има свободата да взема решения не трябва да бъде разглеждан като "безгласна буква" и като безпомощна личност. Ако е така, то това е проблем на самата личност.
Така, съгласна съм със споменатото за завещанието. Аз съм на същото мнение за сега. Макар, че и Катя има право, така че оставам с предубеждение. Също така...същите условия и рискове съществуваха и когато Аднан беше единствено дете. Защо тогава не предвидиха такова завещание с подобна клауза или клаузи?!
Критикувам Йълмаз, че не беше честен с Мюжгян навреме, но когато той й показа откъса от писмото и не отрече, че още обича Зюлейха, Мюжгян разбра всичко. Йълмаз й предложи семейство и да бъде баща на детето, да го отгледат заедно, той не спомена нищо за любов. Това беше ясно послание към Мюжгян и тя осъзна цялата ситуация. Именно от тогава тя трябваше да започне с вземането на своите решения с пълното съзнание, че Йълмаз не я обича, но иска да са семейство, заради детето им. Тя не направи аборт и се съгласи да се върне в Чукурова, като с това прие именно споделеното от Йълмаз. Тя беше свободна да замине за Америка и да поиска развод. Никой не я заплашваше, никой не я изнудваше, никой не я е задържал насила. Нататък: Мюжгян, вече осъзнала цялата ситуация се съгласи да отмъщава на Демир, заедно с Йълмаз - по законен път и без кръв. Това беше нейно решение и нейна грешка. Тя можеше и да не се съгласи и да постави условия. Това, че тя не направи това си е нейн проблем. После: Мюжгян можеше да не се съгласява на преместване в малкия конак...пак имайки пълното съзнание за ситуацията, тя сама се съгласи да е близо до Зюлейха. Можеше да откаже и да даде своите доводи и условия. Тя не го направи и това отново си е нейн проблем. Още: Когато научи за Аднан, Мюжгян можеше да отдели физически Йълмаз от Аднан и Зюлейха, като настоява за преместване при Фекели. За това тя можеше да използва както бременността си, така и други методи за въздействие. Тя прие да пази тази тайна и да се самонаказва с близостта на Зюлейха и Аднан. Това отново си е нейно решение. И накрая: когато Йълмаз разбра грешката си и реши да я поправи и да се върнат при Фекели, Мюжгян се заинати, защото за нея беше много по-важно да прави напук на Йълмаз, който целеше нейното спокойствие, но тя изтълкува нещата грешно и също така тя реши да се доказва пред Зюлейха, но не прецени силите си и психиката си. Оттам нататък, имайки предвид всички невзети от нея решения и допуснати грешки, Мюжгян няма никакво право да търси сметка и да клевети хората. Мюжгян много добре знае, че Йълмаз е приел съдбата си и е с нея, заради детето им и иска да му даде семейство. Мюжгян много добре знае, че човек няма как да спре да обича поросто ей така, не може да си го наложи това на сърцето, няма заклинание, с което любовта изведнъж да изчезне. Но, Мюжгян знае, че Йълмаз иска да са семейство и да даде добър живот на детето им. Това тя го разбра още преди да реши да абортира в Истанбул. Йълмаз й го показа ясно това. И вече нейно решение си беше всичко, което написах по-горе и тя се върна в Чукурова, приемайки ситуацията.
След като Мюжгян сега вече изведнъж не приема Йълмаз да обича Зюлейха, какво прави тя с него? Нека се разведе. След като Мюжгян не иска Зюлейха и Аднан да бъдат около семейството й, нека се изнесат.
Като е толкова честна Мюжгян и иска да пази достойнство, как гледа Йълмаз в очите и мълчи за детето му?! Защото така й отърва. Няма невинни тук.
След като показа писмото от Зюлейха, Йълмаз много ясно даде на Мюжгян да разбере каква е връзката им оттук нататък, като говореше само за детето и семейството, за бъдещето им с детето...любов не беше спомената. Мюжгян каза, че няма нужда той да й говори за обич, стига да е до нея (разговор в спалнята им след една от ситуациите с Демир). Мюжгян взе своето решение - ако това положение не й допадаше, тя можеше да замине за Америка и да поиска развод. Точка. Тук не виждам никаква неискреност от страна на Йълмаз. Той й посказа как вижда бъдещето им, помоли я да остане заради детето им, а тя беше свободна да вземе своето решение и да му откаже или да постави условия и т.н. и т.н..
При срещата със Зюлейха, Йълмаз защити Мюжгян и не виждам как я използва заради детето, защото както Демир заплаши Зюлейха с отнемане на децата и това може да стане факт, то и Йълмаз при желание може да й отнеме сина, ако пожелае. Явно не винаги съдът дава малките деца на майката. Иначе Демир нямаше да е толкова ербап. Но, Йълмаз не иска драми, той иска да се грижи за сина си и да се разбира с жена си, приел е, че любовта му е вече невъзможна.
Както вече писах, аз имам различна представа за понятията - похождения и любовници. За мен, отношенията между Зюлейха и Йълмаз в момента не са на любовници, нито Зюлейха извършва похождения. Чак ми е смешно това... посмях се искрено, честно казано ...благодаря за което!
И Йълмаз има пълното право да защитава този, когото счита за прав. Това, че Мюжгян му е съпруга не значи, че е права и че трябва да е на нейна страна, когато не мисли като нея. Всеки е свободен да защити една или друга страна, която счита за правилна. Преди Йълмаз защити Мюжгян пред Зюлейха, сега е обратното. Това, кой е прав няма нищо общо със семейни връзки или отношения и Йълмаз може свободно да изрази позицията си.
И накрая: Ами, ако всички отмъстители са като Фекели и Йълмаз, супер . Всичко написано за великите отмъстители, които не само не "изсушиха корени", но и пропуснаха много възможности наистина да съсипят Яман и Демир в частност, вече искрено ме забавлява. Йълмаз - голям отмъстител...законно си продаде акциите на реална немска фирма; законно участва в търг; законно купи дадените за продажба от самия Демир имоти, плати си ги. Направо страшно . Йълмаз - отмъстителят си мълчи, че Демир го стреля няколко пъти, реши, че заради честта на една жена няма да се споменава престрелката у тях и раняването му от Демир; не реагира за саботираните спирачки (а наетият от Демир си призна)...и т.н и т.н.; Фекели и той велик отмъстител - мълчи си за стореното от Демир преди 20 години; мълчи си, че Демир щеше да го взриви на парченца (Дженго си призна); мълчи, че Демир нае Хюсейн да го застреля; постъпи по честен начин и издаде братовчеда на Саид, а можеше да си затрае и Демир да погние в затвора; и накрая...спаси Демир с парите си. Голям отмъстител, няма що!
Двамата велики отмъстители не казаха и дума за унищожаването на памука, а можеха да го сторят, след като Дженго и за това си призна. Най-малко можеха да съсипят репутацията на Демир в обществото, но що ли не го сториха, като са много големи отмъстители... и аз не знам. Няма да пиша повече, че направо ми е абсурдно. Отмъщението на Фекели и Йълмаз е в това, доколко Демир ще позволи то да бъде наречено така.
Аз напразно си чакам истинското отмъщение, за мен това тяхното сега е просто един голям кьорфишек. Още по-малко пък да говоря за отмъщение на сина и внука на Йълмаз/Фекели в Яман. Йълмаз го спаси, радва му се, мил му е...да вярвам ли, че ще му отмъщава? Ако се търси отмъстител, който прилича малко на такъв...вижте Шермин - не се спира пред нищо и така действат отмъстителите. Що ли не виждам прилика между нея и Фекели/Йълмаз...отмъстителите...

И за Хюнкяр: "силната" жена използва любовта на "слабия" Фекели, за да опази сина си. Като е толкова силна, да беше се справила сама, що й е "слабия" Фекели?! И какво прави сега "голямата" Хюнкяр при "безпомощния", Фекели, а?! Защо не се организира сама и да говори с "честния" и "етичен" Демир и двамат да решат ситуацията като "силни" Яман. Защото не могат. Хюнкяр сама надроби кашата преди, като изобщо не се допита до Демир, а сега прави същото и греши...защото тя ще действа така, а той - онака.
И сега пак Фекели ли ще й пази Демирча, когато Йълмаз разбере за Аднан?! Хвърли му "бомбата", накара го да се кълне и си тръгна. "Голямата" Хюнкяр! Всеки може да е "голям" така.
Няма чисти хора. Всеки е егоист в една или друга степен. Лично за мен, Хюнкяр е жестока жена..., а Фекели е благороден човек, от когото се възползват. Не знам, дали често се среща човек с подобна нагласа. Друг на негово място не само щеше да съсипе Демир, но щеше и да му скрие детето...за да "суши корени".
"Отказано и ненаказано добро, няма."

Хубава вечер!

На мен днес ми хрумна нещо друго. И повод за това е сериала "Рамо" чието действие се развива също в Адана, но около50години по късно. Първото което ми дойде на ум е ,че цялостната картина и нрави за онова време са много нереалистични. От тая гледна точка направеното от Хюнкяр още повече се обяснява като не толкова ужасно и недопустимо. Тя призна грешката си впоследствие, но няма как да поправи нещата и да върне времето назад. Та как никой не се възмущава сега за "Рамо", където не някой чужд, а собственото семейство разделя двама влюбени и дава дъщерята на врага си, а взема тяхната в името на мира, един вид данък кръв. Представяте ли си този средновековен похват като "Сватбите на Иван Асен" през 21век? А това да  препишеш нечие дете на друг баща съвсем не е толкова остаряла практика и продължава и до днес навсякъде стига да не се стигне до ДНК тест. Не, че оправдавам Хюнкяр, но започвам да я разбирам. Демир пък най голямата му вина е , че се влюби в неподходящата жена. За нея беше готов , а и още е да направи и престъпление за да я задържи. Готов е инаубийство, за да запази честта си. И не е необходимо Зюлейха да бъде любовница на Йълмаз, достатъчно е и това, което тя в момента прави. При създалото се положение няма как да има добро съжителство врата до врата. Демир се закле в корана да не използва оръжие, но не спряха да го предизвикват. Е господ му показа над пропастта до какво води моментната ярост. Няма да споря и да се връщам назад кой е бил прав и кой крив, това сме го обсъждали 1милион пъти. Кажете за момента какъв изход виждате от ситуацията, защото аз не виждам. В един момент всички правят грешки, които още повече усложняват нещата. Вече и Мюжгян излезе на бойното поле и то не като пешка. За момента само Фекели не е оцапан, но Хюнкяр и това направи, та не виждам , ако оживее след този удар как ще действа по нататък.

Лучия не знам за какъв тормоз говориш. Йълмаз прие разговор със Зюлейха и нищо повече. Изслуша я и защити Мюжгян. То нямаше как да знае, че жена му ще започне да ражда месец и половина по-рано и че ще е в болницата по това време, когато той помага на Зюлейха. Също така, той нямаше как да знае, че Зюлейха ще започне да ражда, нямаше как да предвиди, че тази среща ще има такива последици.
Йълмаз нито е търсил Зюлейха, нито е инициирал среща, но прие да се видят, за да разбере, какво има да му казва тя. Можеше да е важно. Всичко можеше да е и защо той да отказва среща за един разговор. Това, че Зюлейха му е бивша годеница, значи ли, че и да разговарят не могат...просто недоумявам. И двамата преди това се разбраха, че всичко е свършило между тях...обичат се, но приемат съдбата си, приемат, че са семейни и имат деца.
После, нито я е търсил, нито е ходил в тяхната част на конака. Какво да прави, когато дойде Аднан...да го напъди като бездомно куче ли? Йълмаз винаги до сега е стоял в тяхната си част на конака - или на масата (в два от пътите, когато Аднан дойде) или поливаше цветя (в единия от случаите)...нито го е викал, нито го е подмамвал да идва. А в случая с Керем Али - Йълмаз си беше в къщи. Дори отказа помощта на Зюлейха в първия момент, но после чу как Керем Али продължава да пищи и се съгласи Зюлейха да помогне...на сина му. За какъв тормоз тук става дума, аз не разбирам, честно казано. И да, той търпи много, защото го обвиняват в неща, които не е сторил - той нарочно ли я изпрати в болницата, за да се срещне със Зюлейха? Не. Тогава, защо да търпи подобни глупости?! Когато излезе двата пъти след скандалите, излезе, за да гледа Зюлейха по алеите и по балконите ли, както твърдеше Мюжгян? Не. Излезе с колата и беше сам. Тогава, защо да търпи "филмите" на Мюжгян?!
Голяма част от мъжете и половината от това нямаше да изтраят. И като толкова страда Мюжгян и като я тормозят - да се разведе. Мюжгян не иска да вижда колко Йълмаз ще се съобразява с нея, а иска да наказва. Ами, ако Йълмаз беше по работа и после на път за болницата беше видял Зюлейха да се превива на две пред входа и й беше помогнал...Мюжгян пак щеше да ги види. Всичко си създава тя в главата и ако тя е решила, никога няма да е удовлетворена. Ще вижда навсякъде Зюлейха, дори и да няма какво да вижда. Така е при ревността.
Нормално е Йълмаз да й каже, че има нужда от нея в такъв момент. И е така, но Мюжгян изобщо не разбра, за какво иде реч, а се беше зациклила на един и същ безсмислен момент. Тя има нужда от помощ. Защото това зацикляне има връзка с шока от страха за живота на детето. И именно тази връзка е най-тежката за приемане.
За любовта - и при Демир тече обратния процес. Тази любов изкара от него доста чернотия.

Пипилота всеки сериал е различен и акцентира на различни неща. И аз в "ДП" гледам един мъж, който обича силно, но не само че не вярва, но държи да руши живота на любовта си. Така че, няма как да сравняваме. Отнемането на дете от родител, който иска детето и не е извършил насилие над него, е винаги подсъдно...и морално и законово. Йълмаз не беше сторил нищо лошо, че да му бъде спестена истината, че е баща. Така че, и Хюнкяр и Зюлейха и Демир имат своята вина. Сега таква ще носят и другите - Гюлтен, Саббахатин и Мюжгян. И леля Бехидже . За Фекели, просто съжалявам, но вярвам, че той ще направи най-доброто.
Какъв изход: и аз не знам .

Какъв изход?
Каквито са сега амбициите и никой не се е примирил, без жертви няма да се размине, според мен. Като във всяка война...

Дана, така е акцентират в-у различни неща, но някои са сходни.  Въпреки , че са неморални и подсъдни много от тях все още са практика за тях, това,че братя все още убиват сестрите си, че родителите омъжват дъщерите си по сметка, че се отнемат бебета от майките им и куп убийства заради пустата му чест. Както и казах това не оправдава Хюнкяр, но донякъде обяснява действията и , а и мълчанието на другите- да не стане по лошо. За това, че всеки ще си понесе заслуженото не се съмнявам. Споменах "Рамо" защото случаите са сходни. Рамо трябваше да се подчини на решението на висшестоящите и да даде сестра си, но като срещна нейния отпор се разколеба и прие да се бори. Но леля и и обясни какво следва от това, че ще има война в която ще пострада цялото семейство. И тя реши да се жертва в името на семейството, но преди това отиде и преспа с любимия си от което най вероятно ще отиде бременна при новия съпруг. Като Зюлейха.

Пипилота така е, съгласна съм! И в "ДП" в Мугла, Бодрум в днешно време червеното коланче за девственост се оказва много важно, а това, че жената физически е била на друг и то насила - сякаш е нейна вината и има съмнения. Така е в много райони наТурция...мъжете си правят каквото искат, а жените са подчинени и точно за това и пиша, че много мъже на мястото на Йълмаз биха ударили шамари на Мюжгян и биха й затворили устата...а на него даже му се отнема правото дори да се оплаче. Жалвал се бил и т.н...а като Демир се жалва и хленчи, трябва да го съжаляваме. На Йълмаз се приписват какви ли не неща, какво ли не...такъв бил, онакъв бил и ако правя съпоставка с герои от други серили и как се отнасят към жените си: имат любовници, бият, пият, тормозят...просто ми се струва, че някои критики са замо за това: "колкото повече, толкова повече" и дори не са ми логични . От това, което чета вече за Йълмаз има чувството, че и Хатип е по-"бял" от него. Това ми е много странно, честно казано. Но приемам мненията, всеки с гледната си точка .

Фрагман за следващия епизод: