Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №17

Лучия не искам да се повтарям и аз, но през бременността Йълмаз зарадва с доста неща Мюжгян: ходи с нея до лекарката, като самата тя обясни на Зюлейха, колко много той се грижи за нея - витамини, храна, обгрижва я; видяхме ги с гости в градината, по ресторанти; Йълмаз й правеше за вечеря.
Дори и една малка част от това не видяхме да прави Демир, но никой не го изкоментира това.
Да не би Зюлейха да беше щастлива?! Да не би Демир да й спести тревоги и драми? Освен всичко друго, той я накара да тича бременна след колата, когато реши да я изнудва да бяга с него през пустинята. А, защо реши да бяга Демир от затвора?! За да не избягала Зюлейха с Йълмаз...явно той забрави, какво й каза преди да го арестуват: че разбрал, че насила хубост не става. Празни приказки.
Йълмаз върна Мюжгян от Истанбул и тя се съгласи на всичко, което той й каза: за семейството и детето, тя се съгласи и за отмъщението и местенето в малкия конак. Вместо да пише в дневник, да беше казала на Йълмаз всичко и да го накара да се преместят. Йълмаз прочете, да... и нищо не е предприемал със Зюлейха, освен отговора на тази среща, в която ясно ставаше дума само за разговор. А последвалото никой не можеше да го предвиди.
За какъв системен тормоз и терор говориш, не разбирам, честно казано. Терор -  "начин на властване чрез насилие"...къде го видя това насилие - психологическо или физическо?! Съжалявам много, но явно не разбираш какво е терор в действителност...Терорът като такъв няма нищо общо с действията на Йълмаз. Много ми е странно, когато се "развяват" подобни обвинения, без да се има предвид тежестта и същността на значението на съответното обвинение.
Да, Йълмаз се възползва от любовта на Мюжгян, така е. Той често е несъобразителен, самоконцентриран, така е...но тормоз и терор са прекалено тежки термини, описващи съвсем друго поведение и отношение.
А, крясъците и ревовете ги предизвиква Мюжгян с измислени обвинения, за съжаление. Йълмаз не си е представял така нещата, той съвсем спокойно и любезно се опита да обясни всичко...повишава тон само в отговор на измислени обвинения.
А, това за плесника - явно не си ме разбрала правилно. Имах предвид, че много от типичните турци - насилници, безхаберници, какъвто за теб явно е Йълмаз, не биха приели и позволили такова отношение от жена: да забранява на един баща да докосва сина си; да го пъди от къщи, да го пъди от стаята, защото искал да се грижи за детето си. Нали Йълмаз е безхаберник, упражняващ терор и тормоз над Мюжгян, според теб. Като е такъв, защо Мюжгян не иска да го напусне?! Явно е жертва. Тогава защо не търси помощ от Фекели и Бехидже. Всяка жена би искала да избяга от един ненормалник, насилник, който тероризира и тормози, но не смее и се страхува. Такъв ли е случаят на Мюжгян? Не знам, дали гледаме един и същи сериал, честно казано.
А. Йълмаз иска семейство за сина си, но сгреши с това преместване и аз също го критикувам за тази реакция, писала съм го много пъти. Но, сега той разбра грешката си и всички можеха да са у Фекели, като нищо от последните ситуации нямаше да го има...ако Мюжгян разсъждаваше трезво.

Насилие и тормоз могат да се осъществяват чрез:
   - Изолация – насилникът напълно контролира жертвата: какво прави, с кого се вижда и с кого разговаря, какво чете, къде ходи, следи пощата ѝ и ограничава дейностите ѝ извън дома, като използва ревността за извинение;
    - Финансов контрол – жертвата бива лишена от пари и каквато и да било информация за финансите на семейството;
    - Психологически тормоз – той има за цел да внуши страх у жертвата, че ако не се подчинява и не се откаже от направените обвинения, ще бъде изоставена или наранена, а и децата ще пострадат;
    - Емоционално насилие – то лишава жертвата от самоувереност, прави я зависима и слаба. Това поведение включва унижаване на жертвата, компроментирането ѝ пред приятели, вменяване на чувството, че тя е неспособна, виновна за всичко и второ качество човек;
    - Физическа разправа;
    - Сексуално насилие – принуждаване на жертвата да върши неща в секса, които тя не желае и които я карат да се срамува или да се чувства неудобно. Изнасилването и принуждаването на жертвата да прави секс с други хора също са форма на сексуално насилие;
    - Използване на децата, за да се контролира и/или наказва жертвата.

Спирам дотук, защото да се сравнява положението на Мюжгян с една наистина тероризирана, тормозена и малтретирана от съпруга си жена е изключително грешно, неправилно и много неприемливо за мен.

Лучия за това, че Мюжгян плаче си е виновна и сама, защото взе грешни решения. О, да...един ден спокойствие нямала...защо аз помня и други неща - например как добре се смееше на барбекюто, когато канеха приятели в малкия конак; колко щастлива беше на прегледа с Йълмаз...(а Демир беше оставил Зюлейха сама да слуша тоновете на кръвната му щерка); в ресторантите добре си хапваше Мюжгян и се радваше; с Четин сееха цветя. Тя се промени след научаване на истината за Аднан.
Йълмаз й напомни "ти обеща", защото тя не даде смислено обяснение за желанието си да напуснат, а наистина беше обещала. Ако беше настоявала и ако беше дала адекватна причина, нещата можеха да са различни. Това, че тя лъжеше, че плачът й е от хормоните си е нейно решение и избор. Йълмаз седна до нея да поговорят, но тя излъга. Вече не помня, дали тогава знаеше за Аднан и именно и за това да е лъгала. При всички положения, тя трябваше да му каже, че плачът й е заради него и да поговори сериозно с него.
Удобно се забравя и една друга важна причина за нещастието на Мюжгян, а именно новината за Аднан. Ясно показаха промяната у нея. Тук Йълмаз вина няма. Мюжгян започна да плаче именно тогава, след като разбра за Аднан. Точно новината за Аднан я накара да страда, защото тя осъзна, че вече няма предимство пред Зюлейха.

Претенции кой, как се справя с родния език - нямам. Това, че Мюжгян страда и е тъжна, не значи, че някой я тероризира и/или малтретира. Може да се направи справка, какво означават тези думи - терор, тормоз, емоционално насилие и т.н., в които непрекъснато се обвинява Йълмаз с лека ръка.
Просто, лично за мен, е изключително неприемливо, изкривено и дори вредно, състоянието на Мюжгян да се сравнява с измъчени жени, които са жертва на малтретиране, терор, тормоз. Спирам дотук...

Превод на фрага:

https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456240662%2F14984 … l_wall_-135783830

Йълмаз блъска някого с колата си в дъжда. После Демир го пита: "Какво още ще ни причиниш, за да ни накараш да страдаме? Кое следва?"...дали е някой от чифлика. Стопирам и ми се струва, че блъснатият човек е с черна шапка и бежев шлифер или яке, като се преобръща над колата, се вижда бяла манта под шлифера  Изглежда инцидент. Може Йълмаз да е блъснал някой лекар, когато е бъразл за Фекели. Ще видим.

Добро утро!
Ама че фраг... Войната продължава и май ... първата й жертва е Фекели. (Ф: "Оказва се, че това, което човек не може да впише в целия си живот, може да изрази с едно просто "до виждане").   Дано и този път го спасят, но ... няма да е същият Фекели. Еееех, Хюнкяр, да обичаш един човек, значи и да го щадиш, а не да прехвърляш товара на собствените си страхове върху него.
Според мен, проблемът на Мюжгян е аналогичен на този на Демир - подозираш, чувстваш, знаеш, че не си обичан, но ... решаваш, че ще го спечелиш в бъдеще време. Търсиш спокойствие и любов в семейството с дете, ала започваш война с ирационално поведение, а то е обречено... Не може да бъдеш заобичан по този начин. Тцъ!

Хубава събота!

„Имало едно време в Чукурова“, 52 еп. бг. суб.

https://vk.com/club113691288?w=wall-113691288_188246
https://ok.ru/video/1401287215812
https://my.mail.ru/mail/evavili/video/16/424.html

С благодарност за превода и субтитрите!

До по-късно, момичета!

Здравейте,
Благодаря за превода!
За фрага: Да, чудя се, тези думи кога ги казва Фекели. Надявам се в болницата, но на кого...на Хюнкяр ли? Кой ли е блъснатият от Йълмаз? А, ситуацията с шалчето може да се окаже друга и Мюжгян да се изложи.
Катя напълно съм съгласна! Хюнкяр много добре знаеше, че Фекели не е добре със сърцето, знаеше, че пие лекарства, но въпреки това, заради живота на сина си, тя обрече този на Фекели и го натовари със своя грях.
Няма как по-точно да бъде казано. Само, че Хюнкяр не обича Фекели, тя използва любовта му, тя се възползва от неговите чувства за защита на живота на Демир. Да, тя не е онова момиче, в което се е влюбил Фекели. Прав е.
+1. Йълмаз се опита да покаже на Мюжгян, че е сгрешил, решавайки да се преместят у Фекели той даде заявка за нещо доста по-дълбоко, което Мюжгян можеше да оцени и да "доразвие", но тя се остави на деструктивни чувства и на "отровата" на ревността. Намерението за напускането на малкия конак след шока от страха за живота на детето означаваше и желание от страна на Йълмаз за нова насока (разговорът му с Фекели в колата, когато забираха Мюжгян и детето от болницата), което желание Мюжгян чрез адекватно поведение можеше да насочи далече от отмъщението. С желанието си да се преместят у Фекели, Йълмаз искаше да покаже на Мюжгян определен жест, нещо доста конкретно, но тя не само че не го разбра, но и го разбра много погрешно. С това тя пропусна една голяма възможност и се насочи към едно пагубно за нея и семейството й поведение.
Въпреки коментара на Бехидже, че с думите и действията си тя може да предизвика леене на кръв, виждаме Мюжгян пак да рязвява "доказателства" и да предизвиква съдбата. Наистина ли ще се почувства по-добре, ако Зюлейха или Йълмаз пострадат от ръката на Демир? Това ли иска. Явно, да.

Хубав ден

Предварително се извинявам, че стана много дълго, но не успях да кажа по-кратко това, което искам.
Това е втори сериал, който обсъждаме тук, който не е лесен за разбиране, и е много емоционален. Моето желание е да не забравяме, че това е само сериал. Аз също отвреме навреме съм с „повишена температура“, но много често след това съжалявам. Защото хубавото е, че сме тук и се опитваме заедно да разберем по-добре.
Включвам се по друг въпрос, но за да стигна до него, искам да кажа и още нещо. На мен ми беше достатъчно, когато преди време Дана каза, че отношението на Йълмаз към Мюжгян не е насилие. След нейното обяснение се замислих и се съгласявам, че е така. Припомням го, защото и тогава бяха цитирани речници, което за мен е излишно. Виждам нещата така. Нашите професионални познания или познания, получени по друг път, не трябва да присъстват тук пряко, защото тук не е научен форум. Тук те са само средство, за да разбираме това, което гледаме и то трябва да бъде изразено на езика на всекидневието. Това означава и по-широкия смисъл на думите. Казвам това, защото проблемът възниква периодично, а според мен, ние предварително би трябвало да приемем, че това е така. Нека това, което ви казвам как го мисля, не става обект на дискусии; казвам го с оглед на добрата атмосфера.

И сега за нашите герои:
Аз ги виждам по-сложно направени. Те са описани чрез различни техни идентичности и това ги прави сложни и трудно разбираеми. Не е само това, че във всеки има и положителни и отрицателни страни, но и това, че във всеки от тях са показани проявите на няколко различни негови същности. И всеки път ни се налага да си обясняваме кое действие, коя негова проява на коя същност на героя принадлежи. Ще се опитам да дам примери, но това не може да опише цялата сложност на героите. В хода на действието се появяват нови идентичности, които влизат във взаимодействие с предишните, други се потискат или изчезват, променя се йерархията, в която те съществуват във всеки герой и т.н., това вътрешно състояние на героя, което ние разбираме по поведението му навън, е в динамика, то не е веднъж завинаги. По-надолу – картината, както я виждам към момента, в който се развива действието. Правя това само за основните герои като посочвам само техните основни идентичности, за да се види между какво и какво всеки от тях трябва да балансира.

Йълмаз може да се окаже най-сложно направеният герой. В него живеят: отмъстител, чийто основен враг е Демир; влюбен млад мъж; съпруг; син; баща...Тези същности са в йерархия, а тази на отмъщаващия е водеща през цялото време след затвора и тя подчинява на себе си всички останали. Да обича Зюлейха, е друга същност на Йълмаз, която не е преставала да съществува, но след затвора тя е подчинена на отмъщението: това видяхме в сцената Йълмаз -Демир в затвора, когато Зюлейха и децата бяха жената и децата на врага; при решението за бягство, без да отпада това виждане, вече доминира мисленето за Зюлейха и децата като за любимата жена и нейните деца. В момента Йълмаз е на финала на отмъщението, Зюлейха пред очите му и в непосредствена близост Йълмаз вероятно я вижда ту в единия, ту в другия план. Сега се сещам да дам моя отговор на Пипилота от вчера за това как аз виждам изхода. За мен той ще зависи точно от това: дали, когато разбере, че Аднан е негов син, Йълмаз ще мисли за Зюлейха и Аднан като за любимата си жена и тяхното общо дете - ще я види с идентичността си на влюбен мъж, или, в този важен момент той ще я види с идентичността си на отмъстител и ще я разпознае като  любимата му жена, станала доброволно жена на врага и направила тяхното дете дете на врага. Т.е. дали той ще види Зюлейха като Зюлейха от миналото, помогнала да отмъстят на Демир или Зюлейха, която заедно с Демир е била враг на Йълмаз през цялото време, без Йълмаз да знае това. Това е много страшен момент, защото той би се случил на финала на успешното отмъщение. Изведнъж пред победителя Йълмаз Зюлейха, която той иска да си върне като трофей, спечелен в битката с Демир, да се окаже предател на Йълмаз и съучастник на Демир. По някакъв такъв начин си представям нещата. И тогава за мен изходът е или само Демир, или и двамата  със Зюлейха ще платят за измамата. Съвсем друг е изходът, ако Йълмаз погледне  на Зюлейха само като на любимата жена, която го чака там на финала заедно с техния син. Затова за мен финалът зависи от това, в кой план и с коя своя идентичност Йълмаз ще приеме Зюлейха и събитията около брака с Демир в този последен момент, когато разбере истината за детето. За съжаление, понеже в момента в Йълмаз доминира отмъщението, очаквам първия развой.
Една трета същност на Йълмаз е тази на съпруг. Тя е изградена поначало нестабилно, защото има разминаване между Зюлейха в сърцето му и ставането му съпруг на Мюжгян; разминаване между чувствата в него и говоренето и действията навън. Йълмаз обича Зюлейха и живее с Мюжгян. За Йълмаз това е голямо емоционално натоварване и му носи неудовлетвореност и чувство на празнота, недостиг, необходимост да крие преживяванията си. Той компенсира с успехи в отмъщението/стопанството, с това да бъде със Зюлейха понякога за кратко, но всичко това е непълно и това го разрушава с времето. Докато общуването с Мюжгян му коства усилия и заради нейната съпротива – неспокойствие и неудовлетвореност, че тя не се примирява с малкото, което получава, бащинството му носи повече душевна топлина, но то е ограничено засега от майката и остава непълно без любовта към нея. Йълмаз живее с успехите от стопанската дейност – от тях идва увереността му да потупа врага Демир по рамото, както и с очакването на финала да го унищожи и да бъде със Зюлейха, нейното дете, своя син и своя баща. Какво друго още вижда там, не знаем. Колко доминира над всичко отмъщението за Йълмаз и това, че тя го е разбрала, много ясно формулира Мюжгян, когато каза, че Йълмаз иска син, защото Демир има син.

Мюжгян: беше влюбена жена, която отначало знае, че любимият и обича друга. Йълмаз винаги е бил внимателен с нея, каза и много неща, които бяха в рязка разлика с неговите чувства, върна я откъде ли не и това създаде в Мюжгян очакването, че е възможно той по-късно да се влюби в нея. Бременността, особено едневременно с тази на противничката, започна изграждането на нейната друга идентичност, тази на майка. Мюжгян усети, че очакването на детето не запълни липсата на Йълмаз в душата и, каза в един момент на Сабахеттин, че Йълмаз е много дистанциран. Мюжгян е влюбена и затова тя много добре усеща отношението на Йълмаз. Докато беше бременна, тя постепенно пусна същността си на майка да израсне над тази на влюбена жена, опря се на нея и това и даде стабилност и още надежда някога Йълмаз да се обърне към нея. Двете събития: научаването на истината за Аднан и проблемното раждане я срутиха като майка, а картината как Йълмаз придружава бременната Зюлейха и нейното безпроблемно раждане просто не оставиха въздух на влюбената Мюжгян. Мюжгян се срути в двете си основни идентичности и роли на жена; ако преди се облягаше на очакваното майчинство, сега всичко и беше отнето и тя изгуби почва под краката си. След единия месец и хваналото се за живота бебе за Мюжгян започва от нулата нов живот. Още не знаем какво цели. Но дотук се очертава, че тя не се е отказала да иска семейство с дете и с любов, различно от това на родителите и, но за разлика от преди, тя предприема една друга линия с идентичността си на обичаща жена. Сега тя не просто чака Йълмаз да я заобича.  Опита се да държи детето на разстояние от него и така да го привлича чрез същността си на майка, докато като жена виждаме, че започа война със съперницата, която Йълмаз не отстрани нито от сърцето си – а Мюжгян чувства това, нито от ежедневието – това не е спирало и е постоянно пред очите и. Докато в предишното време тя питаше Зюлейха и се доверяваше на чутото от нея, сега Мюжгян я напада и търси съюзници, първия в лицето на Демир. Тук влиза в конфликт с лелята, която я убеждава, че „няма нищо“ и иска Мюжгян да се примири с майчинството и да не търси друго. Затова да видим дали Мюжгян ще успее да отблъсне Зюлейха и да спечели Йълмаз за своята любов, използвайки и детето. Мюжгян затова остана с поглед към балкона на Зюлейха, защото именно тя сега е нейният враг. Докато следваше съпруга си като отмъстител с основен враг Демир, Йълмаз не само не отстрани Зюлейха, но я приближава всеки ден към себе си. Сега Мюжгян започва своя война, в която тя ще отблъсква Зюлейха. Това обаче е в разрез с войната на Йълмаз, за когото Зюлейха стои в края на победата над Демир. А войната на Мюжгян трябва да отдалечи Зюлейха от Йълмаз и като следствие – да я приближи към Демир. Това е добре за Демир, но не за Йълмаз и ще видим дали няма да доведе до конфликт между двамата. По тази линия тя очаква съдействие от Демир. Ако Мюжгян не успее с новата тактика отблъсквайки Зюлейха да спечели любовта на Йълмаз и остане за него само майка, се съмнявам, че тя ще се примири, а войната със Зюлейха може да и коства много от отношенията с Йълмаз, а в крайна сметка и всичко.

Демир е подчинил всичко на идентичността си на влюбен мъж и баща на децата. За да запази Зюлейха, той беше готов на смърт - да убие и да бъде убит, видяхме това много пъти. Тази идентичност е над всичко, като стопански деятел и позиции в управлението търпи всичко случващото се като цена за тази любов. Същото поведение периодично казва и показва, че ще спазва докрай. Чака Зюлейха да го заобича, но още не е ясно в коя серия и дали въобще това ще се случи. На идентичността си на влюбен мъж, част от която е тази на баща на децата от Зюлейха - той възприема децата като част от любимата жена, той е подчинил всички останали: на личност в Чукурова, стопански субект, син на майка си – отказа се от нея, но не може да се откаже от Зюлейха. Да видим докъде ще стигне в готовността си да жертва за Зюлейха.

Зюлейха: още от самото начало тя живее двоен живот – един в сърцето с Йълмаз и друг след брака и навън с Демир. Да бъде влюбена жена в Йълмаз – това не е променено досега. Същото се отнася и до майката Зюлейха, за която Аднан е Йълмаз, вече не чуваме това толкова често, но той си остава син на Йълмаз или „моят“ син. Втората бременност не промени това, но сега става интересно с бебето Лейля. Зюлейха я нарича „твоята“ дъщеря. Обаче в сцената, когато тя раздели децата по този начин, ми направи впечатление, че в началото и преди Демир да влезе, тя се усмихваше на бебето, говореше на Аднан за него с нежни думи и направи същото, за което след това се скара на Демир – предпази с ръка малкото от по-голямото дете. Значи тя в себе си чувства нежност към детето, но се страхува да покаже това навън и на Демир. Зюлейха вероятно се страхува от майката в себе си, която чувства бебето като свое. Тя усеща, че в сърцето си няма никога да пусне султан, там е само Йълмаз. Но в същото сърце тя вече усеща Лейля и се страхува, че принцесата, а може би и затова я наричат така, за да си спомним казаното за султана, може като Троянски кон да отвори отвътре път на „султана“ към сърцето й. Така разделянето на децата е първо заради самата нея, Зюлейха се страхува от себе си. А след това и, за да държи Демир на разстояние. Зюлейха сега се страхува и от бебето, и от Демир и най-много от заговорилото майчино чувство. Едновременно обаче тя, както вече казах, без да иска вижда, че той не се отказва нито от нея, нито от Аднан, а обича и Лейля. Може би с този страх, а не само постоянната линия за търсене на близост с Йълмаз, трябва да се обясни видимото зачестяване да стои наблизо до него и да му дава в ръцете Аднан. Зюлейха е вярна на любовта си и се страхува да не предаде сама себе си чрез детето от Демир. Тя не дели децата, тя иска да ги дели и още повече иска Демир да вижда, че тя ги дели. Така се пази сама и от бебето, а едновременно и от Демир. Докъде ще стигне това, ще видим, тъй като едновременно за Зюлейха започва и война с Мюжгян. В Зюлейха протича промяна в идентичността и на майка; освен към Аднан, в нея заговаря и майчиният инстинкт към Лейля, независимо дали тя иска или не. Затова Зюлейха се бори с предусещането за промяна в идентичността на женската и същност на влюбена жена, която може да се предаде пред майчината. Поведението и към Мюжгян от фрагмана ме кара да съм убедена в това. Тя казва това не толкова, за да отблъсне Мюжгян и да покаже любовта си към Йълмаз, колкото в борба със себе си. Така ми се струва.

Много стана, спирам дотук.
Само нещо за Фекели. Според мен, Хюнкяр отива при него, не само, за да запази той живота на Демир, а да запази живота и на Йълмаз. Защото животът на всеки от двамата врагове зависи от другия. Когато се разбере за детето, реакция може да се очаква в зависимост от ситуацията от всеки един от двамата. Както и да се разиграе това, единият ще умре, другият ще прекара живота си в затвора. За момента Хюнкяр постъпва правилно. Все още има възможност нещо да се направи и такъв печален финал да се предотврати. Но заблудата на Хюнкяр е в това кой още и от кое време има информация, а оттук – че тайната може да остане под контрол.

Здравейте ,
Сега, какво си мисля аз...без да искам да оневинявам Зюлейха и/или Йълмаз, възможно ли е следното - Йълмаз да е блъснал Хамине (в руския форум пишат, че блъснатата е Хамине...от къде мислят така, не знам) без да иска, а тя преди това да е взела шалчето на Зюлейха и да го е изпуснала в колата на Йълмаз на път за болницата. То, сигурно ще е съвсем друго .
Лично за мен, Мюжгян трябва да говори не със Зюлейха и Демир, а с Йълмаз и със Зюлейха лично. Защото Демир може само да влоши нещата. Но, да видим, какво ще стане.
Притеснявам се за Фекели. Притеснявам се и за Саббахатин. В крайна сметка, свидетелите не са видяли той да я удря, а са чули само да се карат. Надявам се да вземат предвид и неговата версия. Но, може би ще го уволнят и той ще остане и без работа и без любима и обруган, че е насилник. Шермин - ето това е пример за отмъстител - не се спира пред нищо и "гази" на поразия, без жал и милост.
За Дженго - чудя се, защо толкова са зациклили на тези отпечатъци. Та, пистолетът е бил в гората със седмици, а убиецът най-вероятно го е почистил. Не може да се докаже, че отпечатъците са именно на убиеца. Цяла Адана говори и знае, че Дженго е бил натопен пред Демир от Хатип ага и не знам, защо не се тръгва по тази следа. Не се ли разпитват хората. Със сигурност, ако се пита, кой има зъб на Дженго или с кого Дженго се е карал или е имал намерение да търси сметка...ще посочат Хатип ага. Пистолетът е и негов...може отпечатъците да са и на когото и да е, който го е скрил или го е пипал след това.
За Ерджо - ако делото се открие, то всички ще разберат за Гюлтен и нейната трагедия, не мисля, че ще се стигне до там. Мисля, че тук ще стане някак си по-различно, не знам точно как, но нещо допълнително ще се случи, предполагам.

П.П. Виждам, че Ваня е писала по темата на дискусията ни: благодаря за което! Съгласна съм . Само да доуточня нещо, също с оглед на добрата атмосфера и да обясня, защо приех нещата емоционално: реших да цитирам речници, за да онагледя и защитя мнението си. Лично за мен - термини, които се свързват с патология не е добре да бъдат използвани с лека ръка, защото те нямат широк смисъл. Ако дори и в ежедневието се каже, че една жена е тероризирана от съпруга си, то към съпруга ще има вече едно определено отношение, отговарящо на насилник, оказващ терор...т.е. насилие в много направления. От едно широко използване на тези термини, могат да възникнат както големи проблеми, така и недоразумения. От тази гледна точка, усетих необходимост да цитирам речници и т.н. а не, за да създаван негативни емоции и да нагнетявам обстановката.

Сякаш Зюлейха на всички отвръща с по нещо,  всеки има пръст в живота ѝ. На Хюнкяр и Демир за всичко, което ѝ причиниха  и устроиха, на Йелмаз /където влиза и семейството му/, че предпочете Мюжгян, а не избяга с нея. Може би затова не е добронамерена към никой от тях. Не иска с никой да е, но изгражда собствена стратегия за себе си и живота си.

Привет ,
Съгласна съм със споделеното за героите, особено с написаното за Мюжгян и Зюлейха. Много неща не бях ги обмисляла по този начин. Но, много логично и задълбочено описание на душевния свят на двете жени и пътят им от едно състояние до друго.
Това ми допадна много. Оттам, мисля, че именно от това се страхува и Зюлейха по повод на Йълмаз. Че бащинството му ще го затегли към майката на детето му и влюбеният в нея Йълмаз ще бъде преодолян от бащата - Йълмаз и съпругът - Йълмаз. Точно за това Зюлейха показа, че приема сина му Керем Али, за да демонстрира, че може да бъде на мястото на Мюжгян по повод на детето, може да я смени, ако мога така да се изразя. Мюжгян разчита пък на това, от което Зюлейха се страхува и за себе си и за Йълмаз - че любовта им ще бъде някак си заместена или изместена от магията на майчинството и бащинството и съответно те ще се обърнат към съпрузите си. Много сложна ситуация за всички герои.
За Йълмаз - аз също си мисля, че той ще тръгне по първия път (описан от Ваня)...няма да прости на Зюлейха и то не само, защото е стигнал далече в отмъщението си (според мен), а основно, защото мина много време и през това време...както вече сме го коментирали и преди, мотивът и саможертвата на Зюлейха избледняха, трудно е вече да се "навлезе" в онзи момент и да се почувства силата на емоцията, необходимостта, спешността. Как сега, като Демир има свое дете, може добре да се обясни страхът на Хюнкяр и ролята й. Много по-логично е това, което подхвърли Мюжгян на Зюлейха - "не е ли възможно ти да си приела, че Йълмаз няма да излезе и да си потърсила спасение при Демир" (по памет), особено, когато Йълмаз узнае, че Зюлейха не е казала на Демир за тях двамата. Как след толкова време може да се прозре сложната обвързаност на двата плана и реакцията на Зюлейха в резулатт на единия, спрямо другия. Точно за това, мисля, че Йълмаз ще бъде гневен...защото ще отчете и отсъствието си в живота на детето, ще усети, че му е отнето правото и е дадено на врага му. Лично за мен, много е трудно Йълмаз да приеме, че Зюлейха е жертвала не само себе си, но и детето им. Той ще иска от нея отговор, защо не му е казала за детето преди ареста. Или когато си държаха ръцете през решетката.
Ще видим, но мисля, че и Фекели и Хюнкяр трудно ще удържат...още повече, че наистина не знаят, кой още е наясно с тайната.

Здравейте!

„Имало едно време в Чукурова“, 53 еп., рус. суб.

https://vk.com/cukurova_mavi?z=video-135783830_456240656%2Fe1b1b … l_wall_-135783830

Открийте приликите и разликите:  




    
 
Струва ми се, че имената на децата може да се окажат носещи смисъл.
В човешки план Аднан подновява името на дядото. Но в плана на „отмъщението“ – модернизация, индустриализация, Аднан е основният враг, миналото, което трябва да бъде изпратено в историята. Демир е син на баща си Аднан. Но като стопански деятел той в началото на сериала също се заяви като работещ за този процес, Демир е между бащата Аднан и сина Аднан. Затова завещанието, промяната на мястото, което Аднан имаше в началото, но сега отстъпи на Лейля, погледът на Демир към табелата „Аднан Яман“, изразяващ съмнение, дали така не ни показват, че идва края на епохата „Аднан“, когато Аднан ще остане само баща на Демир, но ще бъде свален от стената като идеолог и всичко в този смисъл. Това може да бъде изразено по различен начин, но един от тях е, ако Аднан не остане в Чукурова: ако замине с Йълмаз и Зюлейха, само с един от тях или бидейки Яман отиде да учи и остане да работи някъде в големия град професия, несвързана със земята, а по-близо стояща до интересите на Йълмаз преди Чукурова. По някакъв такъв начин да ни покажат, че Аднан като мислене и практика вече няма да го има в Чукурова. Нещо такова.

Лейля е име, което Зюлейха измисли заедно с история към него. Разбрахме, че тя е непозната на Йълмаз, т.е. това име казва нещо, което е важно за самата Зюлейха. Лейля е бивша учителка, заменила починалата майка на Зюлейха, която също вече е покойница. Историята за тази несъществувала жена и несвързана с Истанбул и времето с Йълмаз възниква в Чукурова в настоящия момент. Затова тази история директно ме насочва да я мисля като история, която казва какво вълнува Зюлейха в момента, някаква поука, която тя си е направила от преживяното в Чукурова и влага в своята дъщеря. За да не повтаря дъщеря и нейните грешки. Припомням си също един момент, когато Зюлейха и Демир говореха за името на бъдещото бебе и той каза името Аднан. В този момент влезе Хюнкяр и попита, а, ако е момиче? Нямаше отговор, но нейното присъствие насочваше към нейното име. Когато каза името Лейля, Зюлейха беше предварително готова и така вероятно искаше да изпревари предлагането на името Хюнкяр. Ако съберем основното съдържание на разказаната от нея история: „учителка, на мястото на майка“ и Хюнкяр чрез другата история се получава нещо интересно. Аз бих го разтълкувала така: Хюнкяр прави всичко за сина си, историята със Зюлейха Хюнкяр направи заради своя син и тя и коства любовта, докато в същата история Зюлейха влезе заради своята любов, жертвайки сина си. Хюнкяр е свекърва, нарича се и майка и то нелюбима. Но същевременно Хюнкяр е и учителка на Зюлейха, тя я учи на какво е готова една майка заради своето дете, на това, което в началото Зюлейха не знаеше. При един техен разговор Хюнкяр каза, че тя самата би постъпила по същия начин за своя любим, както Зюлейха за Йълмаз. И Хюнкяр показа това, когато въпреки Демир се реши на брак с Фекели. Двете жени взаимно си предават уроци за смисъла на това да си жена, всяка тръгвайка от ценностите на своето време. Лейля и историята на нейното име, съчинена от Зюлейха, според мен, са скрито достигнато познание от Зюлейха, с което тя се включва в линията на жените Яман. За да предаде във времето, че за жената са еднакво важни както любовта, така и нейните деца и избор между тях не трябва да се прави.

Лейля?
 

Добро утро!
Интересен е подходът към завещанието през призмата на собствените имена. Той изисква да тръгнем от значенията на имената, които както знаем, в турския език са натоварени с послания към децата за мисия в живота.
Името "Аднан" означава заселник (от арабски). Според Корана така се е казвал по-малкия син на Исмаил ("да чуе Бог") и внук на Ибрахим ("Бог е моят баща"). Видно е, че чрез името на човека се препраща към връзката: човек - земя и нейния сакрален смисъл в родовата история. Земята се овладява и съхранява през поколенията, като основа за родова идентичност. С какви средства (модерни, което включва, освен индустриализация, и нов тип пазарни и човешки отношения, или до-модерни - това е друг въпрос). Затова и с подобна мисия са натоварени преди всичко мъжете. Така че, Зюлейха може и да си нарича детето Йълмаз ("неустрашим"), но за Демир и Хюнкяр бъдещето му беше предначертано. Е, има една съществена пречка - липсата на кръвно - родствена връзка, която е водеща в пред-модерното мислене, но в хипотезата единствен наследник и опазване на тайната на Яман, това си беше заявка за съхраняване на земя и род.
Името "Лейля" означава от арабски "тъмнина". Посланията на името са: добра домакиня, обича вниманието, добър мотиватор, който постоянно поставя нови цели пред половинката си (общодостъпна информация в нета). В нашия случай имаме кръвно-родствена връзка на Демир и Лейля, но ... и много неизвестност за водещата кауза на Хюнкяр и Демир.

Здравейте ,
Благодаря за интересните коментари!
Да добавя и заначението на името - Керем Али. Керем е турската форма на арабското име - Карим и означава: "щедър", "да бъде щедър"; Али - има арабски корени и означава "висок", "възвишен" или "победител", "шампион". В името на Керем Али са заложени щедрост и възвишеност. Може да стане философ като дядо Фекели

Здравейте!

В 53 еп. (41.22 мин.) една сцена е интересна с детайлите от нея, които разкриват мислите на Зюлейха. Предхождат я гневните думи на Демир, предизвикани от събитията през деня, с които я предупреди, че погазва честта му и ако продължава, ще и вземе децата. Последва нейно обяснение пред Демир и Хюнкяр, а след това и пред Бехидже за кърменето като акт на човечност, но истинската причина е по-скоро в това, че Зюлейха искаше да предотврати по-сериозни действия между мъжете.
Сега е важно друго: сватбената снимка и червеният фолксваген на нощното шкафче, пред които текат мислите на Зюлейха. Снимката стои постоянно там, но колата е специално поставена. Това не е случайна кола. Фолксваген Бийтъл (бръмбар, костенурка) е символ, част от културата на ХХ в., символ на мира и контракултурата, заедно с легендарния хипи бус на Фолксваген. Бийтъл се помни повече заради присъствието си в градската култура, отколкото на пътя. Тази кола е масова, достъпна, популярна тя изразява начин на живот и се превръща в постоянен фотомодел. Между фолксвагена и снимката с традиционна сватба от Чукурова има голямо разстояние като време, пространство и култура. Това е основният контраст в нашия сериал, а сега двете негови крайни точки са достигнали почти непосредствена близост: врата до врата. Това виждаме до Зюлейха, дошла преди около две години от Истанбул и останала в Чукурова.
 
На колажа се вижда само колата, сватбената снимка е вдясно от него.





Зюлейха и Йълмаз дойдоха заедно от Истанбул, но с решението на Демир да се ожени за Зюлейха и разделянето на двамата влюбени, Зюлейха се оказа от другата страна на голямото разстояние между фолксвагена и сватбата в Чукурова: Зюлейха е невестата на снимката. Това ни показаха многократно и чрез различни образи: в интрото, в постерите като широка пукнатина между двамата, като разлом в стара стена.





Това разстояние, което в началото беше максимално: Зюлейха в Чукурова, а Йълмаз - в затвора в Истанбул, постепенно намаля, а сега е на път да изчезне: живеят в един и същи двор, врата до врата. Обаче ние знаем, както от режисьора, така и от самия сериал, че основната тема в него не е любовта между Зюлейха и Йълмаз, нито тази между Зюлейха и Демир. Основната тема в „Имало едно време в Чукурова“ е Чукурова през 70-те, голямата социално-икономическа промяна. Ако заменим двете страни, двата бряга на това разстояние между фолксвагена и сватбата в Чукурова с промените, то бавно приближавайки се към конака на Яман те вървят към своя край. Всички герои, всеки на своята позиция, се готви за „скачването“ между двете крайни точки: Демир в своя конак цитадела, Йълмаз и Фекели настъпват и така запълват празнината, докато напълно изчезне. В този напреднал момент от промяната в Чукурова е интересно да се види по-общо смисъла на действията на всеки герой.
Демир и Йълмаз продължават да воюват: Йълмаз, за да унищожи Демир; Демир, за да остане на позиции, а и въобще да съществува.
Какво правят жените в момента от развитието на сюжета.
Зюлейха е единствената героиня, която работи за събирането на двете страни и премахване на разстоянието, разлома между тях. Това означава, първо, събиране с Йълмаз, а, от друга страна, това е единственият начин, за да завърши успешно промяната. Отделен е въпросът за отношението Йълмаз – Демир, както в човешки план, така и като отношение между културата, чието лице е всеки от тях. Важното е, че Зюлейха работи за събирането. Много от нейните човешки дейности попадат под този смисъл: Йълмаз да е наблизо – тя непрекъснато го привлича, задържа, децата да станат някога братя, ходи в конака на Йълмаз, носи храна, иска да кърми бебето, води Аднан; засега нейната идея е отделяне от Демир: не иска неговата любов, разделя децата на мои и твои, отказ за присъствие като негова съпруга, като член на семейството в дейностите на Хюнкяр. От действията и дотук може да се мисли, че тя има идея на финала да бъде с Йълмаз и техните две деца. Къде си представя Лейля, Демир, Хюнкяр, не е ясно.
Зюлейха действа в посока на своето лично щастие, но това съвпада с нужното за промяната, защото без новото да достигне докрай в старото, на чията страна тя е в момента и където чака Йълмаз, промяната не може да е успешна. Зюлейха действа непряко за промяната, тя се води от личните си чувства, но поведението и е в посока и в подкрепа на течащата промяна. За успешния финал обаче са необходими още събития. Зюлейха не позволи на Хюнкяр да се омъжи за Фекели, защото тогава върховенството на Йълмаз на финала би било под въпрос, докато в намеренията на Зюлейха Йълмаз е важната фигура.

Мюжгян подкрепя Йълмаз във войната с Демир. Тя фактически също вижда Йълмаз като победител. Но за нея това остава битка между двамата мъже, а нейното участие на страната на Йълмаз като еднопосочно действие. Тук липсва събирането на някога разделените, при което Зюлейха „посреща“ Йълмаз от другата страна. Мюжгян категорично възпрепятства това. Мюжгян принадлежи изцяло на страната на фолксвагена, в началото дори тя предлагаше да отидат да живеят на друго място, а Бехидже говори и сега за връщане в Истанбул, при което не само за тях двете, а за семейството като цяло. Без да забравят парите на Фекели. Ясно е, че ако зависеше от Мюжгян и Бехидже, промяна в Чукурова въобще нямаше да има. Сега промяната става, защото Йълмаз се върна, за да „отмъщава“, а Зюлейха не е престанала да го обича и още го чака от другата страна на разлома, в конака на Яман. Мюжгян подкрепя пасивно отмъщението на Йълмаз,  слага граница между тях и Яман: сама и без нужда не ходи в техния конак, изхвърля храна, донесена от Зюлейха или я дава на работниците, гони Аднан и Зюлейха от малкия конак. Ако Зюлейха събира, Мюжгян дели двата свята. Докато при Зюлейха и Йълмаз личните чувства съвпадат с необходимото за промяната, Мюжгян, следвайки своите чувства, пречи на сливането на ново със старо, на идващо отвън с местно и възпрепятства финала на процесите.
Зюлейха и Мюжгян въздействат по различен начин върху Йълмаз. Зюлейха го привлича, задържа, създава контакт с него и иска да се свържат, Мюжгян вижда пред себе си Йълмаз, който каза на Сабахеттин: „Ще мисля само за семейството и за жената, която ме дари с дете.“ Това иска да предотврати Зюлейха.

Хюнкяр постигна своето, тя има кръвен наследник на имотите: това беше нейната цел в началото, тогава постигната чрез имитация. Сега за Хюнкяр съществуването на Аднан при намерението на Зюлейха да каже за него на Йълмаз, става проблем.  Завещанието е едно, но има опасност при разкриването на истината да е в опасност живота на Демир. Струва ми се обаче, че, освен тази за живота, има и друга причина за посещението на Хюнкяр при Фекели. Дали тя не иска чрез разкриването на истината да подскаже на Фекели готовност при съответни действия на Зюлейха Яман да им отстъпят Аднан като си оставят Лейля, а Фекели да съдейства за мирно уреждане на такава размяна. Хюнкяр е наясно, че нищо вече не може да спре Зюлейха. Друга възможност е с  разкриването на истината Хюнкяр да търси Фекели като съюзник. Каквато и да е целта на Хюнкяр, отиването и там не е съгласувано с Демир. 

Тук вече Мюжгян не присъства, това е по-късен момент от събирането, когато пукнатината е изчезнала. Цветът на дрехата на Зюлейха покрива цялата долна част от телата, тази, с която се създават децата и която отвежда към земята. Неслучайно детското отделение е „Зюлейха Яман“. Вероятно Зюлейха чрез децата от двамата мъже в символичен план ще събере старото и новото в Чукурова. Но какво ли ще направят с Демир и Йълмаз?