Любители на котки - Тема 142

Аз умишлено не писах предварително за осиновяването, защото всичко може да се случи, човек има пълното право и да си промени решението и т.н. А и наистина    идва доста пътят от София до нас, ангажимент си е, който не всеки би поел специално заради едно коте. Не ми се вярвале, с една дума, но е факт Засега мисля, че едно от най-милите, нежни и деликатни котета си намери едни мили и нежни хора да го обичат и да се грижат за него.

За съжаление, ние не успяваме да се погрижим както трябва за толкова много котки нито като битови условия, нито финансово, нито като безопасност, нито като персонално внимание и ласки за всяка от котките. Те заслужават да си имат истински дом и стопани, които да се грижат добре за тях.

 
Ама това е прасе, бе Котьо ти сега на килограми ли ще обиждаш Мър?
 Прасчо - Мърчока , съотношението между него и мен

Момичетаааа! Имам си щерка! Много нежна малка котчица!

Сутринта в ранни зори Тервел ме изрита от леглото, нямаше търпение. Оставихме Пресиян при свеки да учи (7 клас, матури) и запрашихме за Сливен. Намерихме се лесно с Кукумицинка и... ох, сърцето си оставих там! Много сладки и много на брой маци!!! Вярно, имаше и по-дръпнати (страхливи), но повечето бяха любопитни и галени. Тевел беше очарован, глътна си езика! Харесахме една малка костенуркова маца, а също и един голям мъжкар, който само се вреше да го галиш, съкровищенце! Но аз все пак не исках мъжки заради евентуални миризми.
И така, сдобихме се с Джинги! Мъничка, нежна, мила девойка! Бих я снимала да я покажа, но още се крие.
Като я сложихме в транспортната кутия, замяука уплашено и Тервел като заплака! Стана му много мъчно, че котето страда. Даже обеща, че няма никога да играе на таблета (най-страшното нещо на света!), само и само да не откъсваме Джинги от семейството й и да й е тъжно. Но все пак потеглих. Известно време и Тервел, и Джинги плакаха тихичко, но по някое време се успокоиха. Джинги е много кротка, не буйства, не шава. Пътувахме леко.
Пристигнахме си в София, взехме Пресиян и се прибрахме вкъщи. Отворихме клетката на Джинги, а тя втещена миличката, не мърда. Не драска, не се опъва, просто стои като препарирана. Не побягна, както очаквах. Поглихме я малко и тримата. Гушнах я, дава, не се дърпа. По някое време се измъкна и се скри зад пейките в трапезарията. Донесох й едно дебело бебешко поларено одеалце, такова като порт бебе и я настаних в него. Не мърда! Сложих й вода, купих и пауч, макар че Кукумицинка ми даде храна за няколко дни. Седя там около час, после пак се скри. Оставили сме я на мира. Само й говорим, ама без да надничаме да я гледаме, за да свиква с гласовете ни. Има сложена манджа, има вода, всички врати на апартамента са отворени, когато поиска, да обикаля.
Децата няма тръпение да я нагушкат, ама... и това време ще дойде.

А мен как ме държи адреналина още! Събудиха ме в 7 сабахлем рано, 600 км шофирах, а съм свежа като кисела краставица!

Май надушвам проблем. Ще се изпокараме с децата в чие легло да спи Джинги!

Сърдечни благодарности на Кукумицинка! За съвета за коте, за многото инструкции, които ми написа предните дни, а и днес! За милото отношение, за подготовката, за храната, която ми даде! За всичко! За това, че ме направи мама на коте и сбъдна мечтата на Тервел (единствената му мечта).

Ноеми, честито! Да сте здрави, щастливи и обичащи се.
Съболезнования за мъжа ти.

Кукумицинка, Ноеми, много ме развълнуваха разказите ви.
Честито, Ноеми

Ние днес бяхме на първа разходка около блока с Блеки (миналата година редовно го правехме, но тази реших, че докато не е ваксиниран няма да излиза), голяма радост... ама и доста притреперваше



И от 2 дни не иска да яде като хората, но след разходката (и последвалата хигиенизация и дезинфекция) излапа сутрешната си порция и заспа.

Честито!
Прекрасна новина, ще свикне милата душица. Ноеми, кукумицинка
Нямам търпение да я видим.
Уши е на път да открие как се отваря вратата на хладилника, загинали сме, дано не успее.

Благодаря ви, момичета!
Ох, много ми е мъчно! Лежи милата Джинги, завита в полареното порт бебе, не мърда, само гледа. До нея са водата, храната, тоалетната, а тя милата не смее да излезе изпод завивката.
Тази нощ ще й оставя тъмно синя лампа да свети. В хола имаме многоцветна крушка с 16 светлини, от хола към трапезарията имаме врата, която ще оставя отворена, за да се вижда. Дано хапне нещо мацата!
Прес е много притсенен, милия и само чете неща за маци в нета. Уж тийн, уж вече мъжкар, ама му е мило като на малко детенце
Лека нощ, мили котешки мами! Извинете за спама и телешкия възторг, няма да прекалявам, само в началото, че е огромна емоция за всички ни!

П.п. Много ми е сладка гушната в порт бебето! И двете ми дечица са завивани в него, като бяха малки. Сега и третото

Наистина са като деца.
Ще излезе тя през нощта, не се притеснявай, нужно й е време, нашия живя две седмици под леглото с все антураж.

Ноеми, много се радвам и за котето, и за вас! Дълги години да се радвате едни на други!

Имай предвид, че нашият Наско се кри 2 седмици, че и повече. Стрес е. Ново място, нови хора ... Но скоро ще свикне с хубавото! Обикновено нощно време са по-смели.

Ноеми, честито!
Откакто съм във форума винаги съм знаела, че Куку е с голямо сърце и това, което споделяш, само го потвърждава.
Браво и на двете.
Не се притеснявай, мацинка ще свикне, ще се престраши и ще си имате едно гушливо съкровище.
Още помня как дойде нашия котак на доотглеждане и как се скри в една от стаите под дивана, два дена нос не показа, докато племенницата не го прилъга с едно кюфте. Споко, всичко ще е наред.

Всяка котка си е различна, но Ади се отпусна от любопитство понеже бях разхвърляла играчки наоколо. Пробвайте

Ноеми, прекалявай, прекалявай, не ни жали 🤗😁 Скоро моя приятелка с две момчета си взеха куче момиче и преживях лично вълненията и. Имам си момиче, момиче😍 Като те четях, ти усетих емоцията ❤ Много да е здрава Джинги 😊
Кукумицинка, адмирациите ми за това, което правите 😊
Ние си почиваме, нали е уикенд 😏😁😍

Мамин златен, как е?

Много съм щастлива! 10 седмици да се крие, все ми е едно, важното е да е добре и да е щастлива!
Благодаря ви за подкрепата, мили момичета!

Ивекс, по- добре е, спокоен е. Две вечери( предполагам и дни) беше адски неспокоен, мяукаше, въртеше се. Мислим, че е било от шока, че не вижда и не знае какво да прави. Не знам дали за два дни е свикнал, но сега е спокоен, ходи след нас. Ако не знаеш, че не вижда, няма и да разбереш. Днес го пробвах с играчките му- като ги усети, че дрънчат и протяга лапички да ги хваща, заиграва се. Иначе хапва, разхожда се из апартамента 🙂 Повечко спи или е гушнат в нас. Виж му и очите на снимката какви са зашити от сън 😁