Провокиран от съседната тема на Добрева и многото други теми напоследък най вече от жени търпящи паразити, за които тези жени са просто удобни. Кога е редно двама души да спрат да си играят на гаджета и да преминат на следващ етап а именно да заживеят заедно? Знам, че е доста относително и зависи от самата двойка, но има един момент в който разбираме, че отсреща нямат никакво сериозно намерение освен забавление. За хора 30+ 35+ мисля, че една година максимум година и половина е достатъчно да се премине на съвместно съжителство ако и двамата го желаят, но за по младите е нормално да са заедно доста по дълго време без да живеят заедно. Това е просто мое мнение и ме е интересно какво мислите вие.
- Публикувана: 29 ян. 2020, 10:36 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2020, 13:44 ч.
Съвместно съжителство?
Колкото по-рано, толкова по-добре. Първо, че в условията на съвместно съжителство опознаваш партньора много по-бързо и не си губиш времето. Ако е алкохолик - трудно ще скрие. Ако е женкар - също. Ако е насилник - ще се прояви. Ако е стиснат - ще видиш на първото пазаруване за вечеря. Ако няма хигиена - ще разбереш първата седмица. Няма смисъл да си губиш времето. Няма нужда от драматизации. Приключваш. И следващия.
На разстояние и в неестествена обстановка, много хора се прикриват. И за съжаление, в последствие, когато има чувства вече е много трудно да се отдръпнеш.
Един мъж има повече интерес от общо съжителство с жена. Чисто в битов план. А жените - в емоционален. Т.е, ако мъжът се дърпа, по пътя на логиката (1+1=2) няма достатъчно емоции/чувства. Това е, което не му достига.
На разстояние и в неестествена обстановка, много хора се прикриват. И за съжаление, в последствие, когато има чувства вече е много трудно да се отдръпнеш.
Един мъж има повече интерес от общо съжителство с жена. Чисто в битов план. А жените - в емоционален. Т.е, ако мъжът се дърпа, по пътя на логиката (1+1=2) няма достатъчно емоции/чувства. Това е, което не му достига.
Година-година и нещо за над 30? Сегашната ми връзка отидох у тях една сутрин и горе-долу там си и останах.
С един друг господин няколко години си играхме на гаджета, но още тогава ми беше ясно че и един няма да го изтърпя.
Ако са ученици, студенти и без собствено жилище е нормално да се гаджосват по няколко години, но да имаш къде да се отделиш и да не го правиш е несериозно. Но варианта да живуркаш с родители е дори и по-зле.
С един друг господин няколко години си играхме на гаджета, но още тогава ми беше ясно че и един няма да го изтърпя.
Ако са ученици, студенти и без собствено жилище е нормално да се гаджосват по няколко години, но да имаш къде да се отделиш и да не го правиш е несериозно. Но варианта да живуркаш с родители е дори и по-зле.
Провокиран от съседната тема на Добрева и многото други теми напоследък най вече от жени търпящи паразити, за които тези жени са просто удобни. Кога е редно двама души да спрат да си играят на гаджета и да преминат на следващ етап а именно да заживеят заедно? Знам, че е доста относително и зависи от самата двойка, но има един момент в който разбираме, че отсреща нямат никакво сериозно намерение освен забавление. За хора 30+ 35+ мисля, че една година максимум година и половина е достатъчно да се премине на съвместно съжителство ако и двамата го желаят, но за по младите е нормално да са заедно доста по дълго време без да живеят заедно. Това е просто мое мнение и ме е интересно какво мислите вие.
За мен една година е прекалено дълго време , 4-5 месеца е някъде лимита , ако имаш сериозни намерения. Другото са ми ученически истории, само по кафенца и ресторанти всеки може , това по-скоро ми прилича на секс приятели отколкото сериозна връзка.
Тази година, година и повече ми се вижда твърде много. Не мисля, че като толкова време сме си живели удобно и щастливо без съжителство едва тогава ще ни прещрака нещо, че искаме да съжителстваме.
Съвместното съжителство не изключва използвачество и изгода. Съжителството със съпруга ми беше точно такова. Даде му възможност да се премести в друг град, да му намеря работа, да плащам аз наема и всички сметки. Аз имах чувства, той имаше удобство. Един ден той реши, че ще се справя добре и без мен и няма смисъл да ме "търпи" и си тръгна.
Но все пак по въпроса. Според мен, ако ще има съжителство, то се случва без да чака година и повече. Ако мине година и повече, най-вероятно съжителство няма да има, защото поне единия или и двамата не го искат.
Съвместното съжителство не изключва използвачество и изгода. Съжителството със съпруга ми беше точно такова. Даде му възможност да се премести в друг град, да му намеря работа, да плащам аз наема и всички сметки. Аз имах чувства, той имаше удобство. Един ден той реши, че ще се справя добре и без мен и няма смисъл да ме "търпи" и си тръгна.
Но все пак по въпроса. Според мен, ако ще има съжителство, то се случва без да чака година и повече. Ако мине година и повече, най-вероятно съжителство няма да има, защото поне единия или и двамата не го искат.
На мен ми предложи да живеем на втория месец заедно. Аз бях на 21, той на 26, но за мен беше пребързано и не се познавахме. След 2 години връзка и оставане ту в нас, ту в тях и настояване да заживеем заедно в крайна сметка се реших да пробвам. Е живеенето заедно определено поставя отношенията в по-различна картинка. На мен 2 години ми бяха, прекалено рано(бях малка), но виждах, че трябва да избирам. За други 2 години са много, всичко е индивидуално, ако бях по-голяма сигурно тогава нямаше да се размотаваме над 2 год. 
A задължителен етап ли е наистина съжителството? И наистина ли е толкова лесно да си местиш багажа и после хоп! следващият, като не ти изнася. Не е ли по-трудна раздялата след съжителство?
Провокиран от съседната тема на Добрева и многото други теми напоследък най вече от жени търпящи паразити, за които тези жени са просто удобни. Кога е редно двама души да спрат да си играят на гаджета и да преминат на следващ етап а именно да заживеят заедно? Знам, че е доста относително и зависи от самата двойка, но има един момент в който разбираме, че отсреща нямат никакво сериозно намерение освен забавление. За хора 30+ 35+ мисля, че една година максимум година и половина е достатъчно да се премине на съвместно съжителство ако и двамата го желаят, но за по младите е нормално да са заедно доста по дълго време без да живеят заедно. Това е просто мое мнение и ме е интересно какво мислите вие.
Редното за двама възрастни зависи единствено от тях двамата.
Не бих се оженил за жена, без да съм живял с нея известно време. Как ще опознаеш човека до себе си така ? Всеки може да кара на ресторанти , екскурзии и секс уикенди .
Редно или не, но хич не е лошо да поживеят заедно и то без деца. Ние се събрахме като забременях, което и до днес отчитам като грешка. Влюбена-загубена, хормони ала бала и не видях някои недостатъци, които ме дразнят и до сега.
Аз съм съгласна да има съжителство, дори в брака известно време да не се бърза с децата. Но това съжителство като тест драйв, малко ми идва прекалено. Какво ще опознава толкова, то се виждат нещата. Идва ми малко страхливо и пресметливо, особено по отношение на жената. Тоест да местиш квартири и багажи, за да видиш става ли тоя човек за гадже...малко прекалено ми идва.
Аз съм в дилема сега. Искам и аз и той да се съберем. Нямам особени съмнения, защото вече по 2-3 седмици сме били нон стоп заедно, в домашни условия, не по хотели и почивки. Но понеже след няколко месеца ми предстои пренасяне в собствено жилище - мисля заедно там да сме "начисто" и за да не се местя пак - ми се изчаква. Той обаче иска веднага ако може да се съберем.