Те децата са щастливи, останаха доволни от подаръците и забавленията. Просто не се получи точно както го бях планувала. Честно казано ми е притеснено за съседката и затова ми се скапа настроението. Опитвам се да се свържа цял ден с нея, не вдига и не отваря. Сутринта се обадих на дъщеря ѝ, надявам се че се е погрижила за нея.
- Публикувана: 30 ян. 2020, 12:52 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2022, 16:54 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 3)
Аз, днес, току-що направено кафе и пепелник до него, пийнах си една глътка и си запалих цигара и...... си тръснах в кафето. Е, направих си ново кафе. 
Ще ходим при свекърите на вилата. Решавам, че няма да нося термос, преварена вода, а ще взема електрическата кана. Ще преварям там като ми трябва. Изливам останалата от предния ден вода и мушкам каната в торбичка.
Пристигаме, разхвърлям багажа, вадя каната и я пълня с вода, за да има за после. Ще я включвам. След дълго чудене и оглеждане се усетих, че не съм взела долната част. Та сега малчо пие бутилирана, бебешка вода.
Пристигаме, разхвърлям багажа, вадя каната и я пълня с вода, за да има за после. Ще я включвам. След дълго чудене и оглеждане се усетих, че не съм взела долната част. Та сега малчо пие бутилирана, бебешка вода.
Като прилежна домакиня, решавам да пусна чисто бяла пералня. Тръгвам да простирам и не вярвам на очите си! Сред белите има сини, зелени, розови и черни! След половин час чудене се сетих, че снощи тръгнах да пускам цветна , сложих ги в барабана и видях, че е само половин пералня, затова ги оставих да чакат допълване. Днес просто съм набутала белите, без да гледам какво има вътре...
Обаче извадих голям късмет. Не е имало дреха, която пуска и няма оцветяване. Късмет номер 2 - мислех на една бяла кърпа за ръце да сложа белина, че ми се видя леко жълтееща. Венишът обаче беше по-напред в редицата и грабнах него
Обаче извадих голям късмет. Не е имало дреха, която пуска и няма оцветяване. Късмет номер 2 - мислех на една бяла кърпа за ръце да сложа белина, че ми се видя леко жълтееща. Венишът обаче беше по-напред в редицата и грабнах него
Пътуваме с ММ с колата , аз съм на предна дясна седалка. В едно село от пресечка излиза инвалид в онези електрически колички и се движи по шосето в нашата посока . Отклоних си погледа вляво, за да погледна в страничното огледало преди да го заобиколя. Като видях волана, се усетих, че не шофирам аз. 😀
На море сме. Сушилката за дрехи се намира в двора на къщата. А на тротоара пред къщата има машина за кафе. Сутринта на път към машината реших да простра изпраните чорапи на детето. На сушилката открих моите бикини, които простирам по тъмно и сутрин рано прибирам, за да не ги гледа всичко живо. В този момент ми звънна телефона. Вдигнах и докато говоря машинално си взех гащЯта и с тях отидох до машината за кафе. А на машината още един човек има и един се нарежда зад мен . Говоря си, размахвам гащите, идва моя ред. Усещам, че държейки телефона, не мога да бръкна в джоба за стотинки, а с гащите също не мога. Забравяйки , че това са гащите ми и с огромна извинителна усмивка се обръщам към човека зад мен с молба да задържи "това" докато извадя монети. Изражението на лицето му рязко ме върна в действителността. Щях да се гътна от срам.
Толкова се засрамих, че дори не забелязах как изглежда. Помня само едни ококорени очи и вежди, които въпросително се повдигат нагоре. Всичко друго е в мъгла. 😄
Толкова се засрамих, че дори не забелязах как изглежда. Помня само едни ококорени очи и вежди, които въпросително се повдигат нагоре. Всичко друго е в мъгла. 😄
Купувам зеленчуци от кварталната зарзаватчийница, подавам си зеленчуците да ги мерят, продавача ми казва " тази краставица е мека, сменете я". Аз тъжно мърморя - "все на мен ще ми се падне мека краставица", обръщам се, зад мен един мъж, клиент, ме гледа особено...
Аз веднъж се прибирам с N на брой торбички с нови покупки, включително и пликче с нови скъпи секси гащенца. Пред асансьора си оставих торбичките на пода, докато си извадя ключовете.
Чак след часове се усещам, че торбичката с гащите я няма, а имаха стратегическо значение, част от концепция... Мислих да оставя във входа бележка, който е намерил гащите да ми ги върне, ама ме досрамя все пак...
Чак след часове се усещам, че торбичката с гащите я няма, а имаха стратегическо значение, част от концепция... Мислих да оставя във входа бележка, който е намерил гащите да ми ги върне, ама ме досрамя все пак...
В една квартира едни нюню розови прашки вятъра ги беше отвял на терасата под нас. Жена с големия й син живееха под нас.
Звънна жената на вратата да ми ги даде. Ама, едно такова, срамежливо, все едно биологично оръжие държеше.
Звънна жената на вратата да ми ги даде. Ама, едно такова, срамежливо, все едно биологично оръжие държеше.