Номинации за най-голяма муня (тема 3)

Това му е името.

Рефригеранс или Камфор салициликум вероятно - това са мазилата за кръст, стави, травми, мускули.
Няма как да не сте чували или ползвали Тривитаминол за маски за коса.

Мазилото за схванат кръст е Рефригеранс, а Антифлегмин е при гнойни абцеси.

Много искам да се запиша в темата, но в ролята на муня е дъщеря ми.
Последната ѝ изява, от много;),
на разходка в центъра на друг град сме, тя ходи и си пише в телефона. Съответно се удари в един знак и изпищя . Добре че е надарена, иначе щеше да си счупи носа.

То и хората със знаците са за номинация, че на толкова тесен тротоар са сложили знак по средата, ама...

Утре ще я питам и ще докладвам, дано да пази опаковката, че доколкото я знам, вече е забравила името. Вчера се видяли с една приятелка докато чакали влака, добре си побъбрили, и после се притеснила, че изобщо не помни за какво си говорили...И за клюкарка не става, всичко забравя. Веднъж ми честити рождения ден с един месец по-рано, а беше доста по-млада. Тоест не се влошава, така си я кара. 3 деца сме, никога не уцелва имената ни от първия път, кара поред докато уцели.

Правила съм подобна изцепка като тийн -  вървя и чета по тротоара (познат, ежедневен маршрут). С периферното зрение мярвам движение отдясно, отклонявам се вляво, почти се блъскам  в уличен стълб (тогава бяха дървени), извинявам се сконфузено и бързо отстъпвам назад, където улично кошче ме подпира зад коленете. Паникьосано правя полуоборот и протягам свободната  ръка, за да погаля предполагаемата главичка, докато изричам: " Олее, много извинявай моето ...". Следват бърз поглед, за идентифициране на пола, замръзнала поза със зинала уста, странни, давещи се звуци от неколцината минувачи и дивият кикот на сестра ми.
За отбелязване е, че няколко пъти пропусках на косъм сблъсъка със същия стълб, но около шестнадесетия ми рожден ден, когато го смениха с бетонен, го нацелих челно, със замах,чак седнах назад. За мой късмет, кошчето вече го нямаше, иначе фарсът щеше да е пълен.

И за хемороиди и разширени вени по краката се използва при хората. Има съдосвиващо действие.

Наскоро делово сложих капсула за пране в миялната. Интересно, че не се разпени много, но после чиниите миришеха неприсъщо. Дори след второ измиване пак намирисваха (на хубаво, но неприсъщо за ядене)
Направих и втори опит, но вложих малко повече мисъл и се спрях преди да извадя грешната капсула.

Cuckoo, ако кажеш, че този аромат убива апетита…

Аз съм ламята Спаска и моя апетит нищо не го мори, за съжаление...

За да не повтарям историята 2 пъти, ето какво публикувах в темата за котешка храна: https://bg-mam.ma/p/1382859/45150062

Cuckoo, смях се с глас
Същото при нас, мисля че го бях описвала преди време. Купих пилешко за кучето и помолих майка ми да го свари.
На обяд го заварих опечено красиво в тавичка, с картофки отстрани за разкош...

   Едно време майка ми купуваше дроб за кучетата и червеноперка (най-евтината риба в магазина) за котарака. Тази червеноперка всъщност е много вкусна... Редовно си пържех и подяждах котака. И дроб не е лошо, но майка ми обикновено веднага го слагаше да се вари без сол, та кучетата по-рядко ги подяждах.

Ааа, и червеноперка съм чистила, тя е с много гъсто поставени кости, но след сваряване бях се научила да измъквам целия скелет. Не съм я опитвала, но този период не продължи дълго, рибата не го заплени.

Да, варен дроб е много по-лесно, но добитъкът нещо не го иска, печен повече му се услажда. Дето казва ММ - той с тези грижи ще илЯди

Значи, както и очаквах. Питах я, " Ох, ама как беше...Абе то е едно, дето с него се маже вимето на кравите, как му беше името, ох...??!? Ама те ветеринарите знаят, така като им го обясниш..."
Това получих като отговор, след което бях подложена на разпит, ама на кой точно му трябва....На една приятелка казвам аз. - Ама аз знам ли я? пита тя...
И така нататък...
Да, това е майка ми, която как мислите си прецака последния телефон? Ами ходила да вземе яйцата от курника, пък една кокошка хвръкнала през оградата, и тя в стремежа си да хване хвъркатото се затичала. Обаче се подхлъзнала в кофти разкрач, и няма накъде, странично приседнала връз джоба си, където се мъдрели яйцата. И какво още имало в джоба, да, телефон. Точно така, телефона при яйцата в джоба.... Всички знаем, че най-сигурният начин за пренос на яйца е в джоба!

Записвам се с две мунщини, едната от миналата седмица и другата прясна, от днес.
Бях пуснала робота да мие в спалнята, но ме домързя да раздигам предварително табуретки и разни други дребни препятствия и отидох през това време да чистя банята. По едно време чух няколко почуквания, но си помислих, че е от съседите отгоре. Заслушах се и установих, че идват някак отстрани и доста наблизо, все едно откъм входната врата. Зачудих се защо някой ще чука, вместо да звъни на звънеца. Накрая отворих, гледах по стълбите, но нямаше никого. Чак като се върнах, установих че е от робота, който се беше заклещил между мебелите и се блъскаше в тях.
С днешната изцепка не се изложих пред хората, само благодарение на това, че не пищя, когато нещо ме кацне или полази, а реакцията ми е да го хвърля възможно най-бързо надалеч от мен. Та, лежа на хавлията на плажа, подпирам си главата с ръка и зяпам в телефона. Започнаха да ми изтръпват пръстите, но не смених позата, а си останах така още 5 минутки, докато си догледам клипчето докрай. По едно време ми напече на главата и понеже с безчувствената ръка не усещах вече нищо, оставих телефона и с другата ръка си пипнах косата, да проверя дали е време да се местя под чадъра. Напипах някакви студени пръсти и в тези стотни от секундата, преди да дойде осмислянето, че всъщност са моите собствени, светкавично ги хванах, за да ги махна от мен. Съответно вече нямаше какво да ми подпира главата и се стоварих на кърпата. Не знам дали някой ме е видял и какво си е помислил, но после се смях доста време. Такава глупост не ми се беше случвала досега.